№ 47
гр. Горна Оряховица, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-Караиванова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско
дело № 20244120100601 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че между „Ай
ти еф груп” АД и ответника Р. Г. Б. бил сключен договор за потребителски
кредит № 364766/28.02.2020 г. по реда на чл.6 ЗПФУР, по силата на който
дружеството предоставило на ответника паричен кредит в размер 350 лв.
Страните уговорили заплащане на договорна лихва за целия срок на договора
(до 29.03.2020 г.) в общ размер 11,66 лв. Твърди, че дружеството е изпълнило
задължението си да предостави заетата сума, а за ответника възникнало
задължение за погасяването й, ведно с възнаградителната лихва на една
вноска. Твърди, че до кР. на срока на договора ответникът не изпълнил
задължението си, поради което счита, че дължи и обезщетение в размер на
законната лихва върху непогасеното задължение от 30.03.2020 г. до 25.01.2024
г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. в размер на 140.33
лв. Ищецът твърди, че по силата на Приложение № 1 от 01.06.2023 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.05.2023 г., “Ай
ти еф груп” АД му прехвърлило вземанията по договор за потребителски
кредит № 364766/28.02.2020 г. Твърди, че в качеството си на пълномощник на
цедента изпратил уведомление до ответника за извършване на цесията.
Позовава се и на връчване на уведомлението с исковата молба. Моли за
постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по реда на
чл.422 ГПК, че ответникът му дължи следните суми по договор за
1
потребителски кредит № 364766/28.02.2020 г., сключен с „Ай ти еф груп” АД,
както следва: 350 лв. – главница, ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; 11,66 – договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 29.03.2020 г. – 29.03.2020 г. и 140,33 лв. – обезщетение за забава в
плащането за периода 30.03.2020 г. – 25.01.2024 г. с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които е издадена заповед № 61/26.01.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 214/2024 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица с присъждане на сторените в
заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът Р. Г. Б. признава сключването на договора, но счита, че той
е недействителен в хипотезата на чл.22 ЗПК – поради нарушение на чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, тъй като лихвеният процент и годишният процент на
разходите не съответстват на действително дължимите от ответника. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за
установено съществуването на вземания по договор за потребителски кредит,
за които е издадена заповед за изпълнение и насрещни възражения с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК – за
нищожност на договора за потребителски кредит. С оглед твърденията на
ищеца, в негова тежест е установяването, че между ответника и „Ай ти еф
груп” АД е възникнало правоотношение с твърдяното от него съдържание,
предхождащо изпращане на заявка от ответника, потвърждение за прочитане
на преддоговорната информация и общите условия, активиране на получения
от ответника линк чрез изпратен му ПИН код и съгласие с проекта за договор
с параметрите, с които е сключен и общите условия; че “Ай ти еф груп” АД е
изпълнило задължението си да предостави заетата сума; че “Ай ти еф груп”
АД е прехвърлило вземането по процесния кредит на прехвърлило вземането
по процесния кредит на ищеца и че ответникът е уведомен за цесията.
Предвид твърденията на ищеца за начина, по който договорът е
сключен и изразяване на волята на ответника чрез поредица от фактически
действия, съставляващи технически операции, базирани на електронна
платформа на „Ай ти еф груп” АД, с регламентирани правила за достъп до
системата и обратна връзка с клиента, правоотношението, от което ищецът
черпи предявените за съдебна защита права, попада в приложното поле на
ЗПФУР, а твърденият договор съставлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние съгласно дефиницията на чл.6, ал.1 ЗПФУР.
Страните не спорят, че договорът е подписан от ответника, доколкото всички
негови доводи за нищожност на договора, съответно – на клаузи в него, се
черпят от съдържанието на договора.
2
Съгласно договор за потребителски кредит № 364766/28.02.2020 г. и
приложение № 1 към него „Ай ти еф груп” АД се задължило да предостави на
ответника кредит в размер на 350 лв. срещу задължение за връщане на сумата
до 29.03.2020 г. на една вноска от 361,66 лв., включваща и годишната лихва от
40,5332500 %. Съгласно чл.6.1. от договора при забава в плащането,
кредитополучателят дължал законната лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. С оглед посочените параметри, договорът за кредит не
попада в приложното поле на ЗПК, тъй като срокът за погасяване на
задължението е по-кратък от три месеца – един месец, а разходите, които се
дължат – 11,66 лв., са незначителни (чл.4, ал.1, т.6 ЗПК). По тази причина
всички доводи на ответника за нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК не
следва да бъдат разглеждани, а възражението за недействителност на договора
на основание чл.22 ЗПК е отнапред неоснователно. Без значение за спора са и
доводите, свързани с неравноправен характер на обезпечителната клауза и
клаузата, предвиждаща заплащане неустойка при неизпълнение на договорно
задължение. Такава неустойка не се претендира, а нищожността по чл.146
ЗЗП касае само съответната клауза, а не договора. Те не могат да бъдат
разгледани и като „конструкция“, предназначена да прикрие действителния
годишен процент на разходите, както претендира ответника в молби от
17.09.2024 г. и 29.10.2024 г., тъй като последицата, която той счита
осъществена, отново е предвидена в неприложимия ЗПК. Аргументите в
същата молба, касаещи договор за гаранция, не следва да се разглеждат,
доколкото не се твърди изобщо такъв да е сключен или предвиден за
сключване във връзка с договора за кредит.
Видно от разписка за извършено плащане №
2000000205683808/28.02.2020 г. на „Изипей“ АД и заключението по задача №
2 от експертизата, на 28.02.2020 г. ответникът изпълнил задължението си да
предостави сумата по кредита – 350 лв. на ответника, от което възникнало и
неговото задължение за връщането й до 29.03.2020 г., ведно със договорната
лихва от 11,66 лв. С оглед посоченото, първите две от посочените по-горе
материалноправни предпоставки са налице.
Ответникът не твърди да е извършвал плащания по кредита или
погасяване на задължението по друг начин, а заключението по задача № 1 на
експертизата установява липса на счетоводно отразяване на такова погасяване.
С изтичането на срока на договора – 29.03.2020 г., е настъпил падежа на
задължението за плащане на цялата главница от 350 лв. и договорната лихва
от 11,66 лв. за периода от 28.02.2020 г. – 29.03.2020 г., а забавата обусловила
начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва (чл.6.1. от
договора и общото правило на чл.86, ал.1 ЗЗД).
От рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
05.05.2023 г., извлечение от Приложение № 1 към него и потвърждение за
сключена цесия се установява, че на 01.06.2023 г. „Ай ти еф груп” АД
прехвърлило на ищеца вземанията си по договора за кредит, сключен с
ответника, като в приложението бил посочен номерът и датата на сключването
3
на договора за кредит, дължимите суми, в т.ч. и лихви за просрочие към датата
на цесията. Предметът на договора от 05.05.2023 г. е определен по родов
признак – необслужвани потребителски кредити, отпуснати от продавача „Ай
ти еф груп” АД, които не се погасяват надлежно, но не са предприемани
действия по снабдяване със заповед за изпълнение. Договорът препраща към
последващи документи – приложения № 1 – списък на прехвърлените
вземания, чрез които вземанията по всяко прехвърляне да се
индивидуализират. В представеното приложение вземането е
индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на длъжника,
основанието (договора, от който произтича) и размера му, а посочените суми
са съответни на уговорените размери на задълженията за заплащане на
главница и начислените договорна лихва и непретендирани в настоящото
производство други вземания по договора, както и законната лихва до датата
на цесията. Това еднозначно сочи, че предмет на договора за цесия е именно
вземането по процесния договор за кредит, което и не се оспорва от ответника.
На 01.06.2023 г. ищецът, действащ като пълномощник на „Ай ти еф
груп” АД, изпратил на ответника писмо изх.№ УПЦ-П-АТФ/364766, с което го
уведомил за извършената цесия и размера на задължението му към 01.06.2023
г. Видно от известието за доставяне, съдържащо неоспореното по авторство
изявление на ответника, писмото било получено от него лично на 12.06.2023 г.
Така до длъжника е достигнало волеизявлението на кредитора му за
прехвърляне на вземането, както предвиждат чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Това, че
ищецът е действал като негов пълномощник не опорочава уведомяването,
доколкото на общо основание цедентът може да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника и това упълномощаване не противоречи
на целта на посочените по-горе разпоредби. В допълнение следва да се
отбележи, че дори и ответникът да не беше получил уведомителното писмо,
той е получил надлежно препис от исковата молба, ведно с приложенията, в
т.ч. уведомлението и пълномощното. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на това
уведомление следва да бъде съобразено от съда (арг. от чл.235, ал.3 ГПК). С
оглед изложеното ответникът е уведомен за цесията от цедента “Ай ти еф
груп” АД, с което е осъществена и последната от кумулативно изискуемите
предпоставки за съществуване на процесните вземания.
Установяването на основанието на вземанията предпоставя
разглеждане въпроса за техния размер. Доколкото не са извършвани никакви
плащания по договора за кредит, както до настъпване на падежа на
задължението, така и след това, главницата и договорната лихва са дължими в
пълен размер. Съгласно чл.6.1. от договора ответникът дължи обезщетение за
забава в плащанията върху посочените суми в размер на законната лихва от
деня, следващ този на падежа – 30.03.2020 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.01.2024 г. Съгласно
заключението по задача № 1 на експертизата, при съобразяване на уговорения
в договора начин на погасяване и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г.
4
за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, размерът на доказаното по основание вземане за обезщетение за
забава е общо 132,65 лв. (102,50 лв. от падежа до цесията и 30,15 лв. – след
цесията до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) за целия претендиран период, но без времето от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г., през който такова обезщетение не се дължи съгласно чл.6
ЗМДВИП.
По изложените до тук съображения, предявените искове за главница и
договорна лихва се явяват изцяло основателни, а този за обезщетение за
забава – частично основателен до сумата от 132,65 лв., като следва да бъде
отхвърлен над тази сума до претендираните 140,33 лв.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна е
направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в заповедното производство в общ размер 75 лв. (25 лв. за държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение), от които съразмерно на уважената част
от исковете му се следват 73,84 лв. В исковото производство са представени
доказателства за направени разноски от 375 лв. (25 лв. за заплащане на
държавна такса и 350 лв. за заплащане на депозит за възнаграждение на вещо
лице). Доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт, дължи се съгласно
чл.78, ал.8 ГПК и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Неговият размер, съгласно посочената норма, следва да бъде
определен от съда, но не повече от максималния размер съгласно чл.37 ЗПП
вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение не подлежи на договаряне и възражението
за неговата прекомерност не може да бъде разглеждано. Съобразявайки това,
че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, различна от
типичната за подобен тип дела, цената на иска, както и осъществената защита
– изготвяне на искова молба и молби по хода на делото без явяване в отрито
съдебно заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 100 лв. Така общият размер на разноските, направени от
ищеца в исковото производство пред настоящата инстанция е 475 лв., от които
пропорционално на уважената част от исковете, му се следват 467,62 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължи заплащане на
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Той не е представил
доказателства да е заплатил разноски в производството. Представен е договор
за правна защита и съдействие, по силата на който е възложил на адв.Д. Г. –
АК-Ловеч осъществяване на процесуално представителство в хипотезата на
чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв. Сключеният договор удостоверява съгласие за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ, в който случай
правоотношението между адвоката и клиента не включва заплащане на
5
възнаграждение. При определяне на размера на възнаграждението, съдът не е
обвързан от чл.38, ал.2 ЗАдв и Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща, доколкото
представлява хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи,
забранено от чл. 101, параграф 1 от ДФЕС (Решение на Съда на Европейския
съюз от 25.01.2024 г. по дело № C438/2022 г.). Съобразявайки посочените при
определяне на юрисконсултското възнаграждение обстоятелства, както и
осъществената защита – изготвяне на отговор на искова молба и молби по
хода на делото без явяване в отрито съдебно заседание, съответният на
осъществената защита размер на възнаграждението е 250 лв., от която
пропорционално на отхвърлената част от исковете се следват 3,88 лв. На
основание чл.38 ал.2, изр.посл. ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да
заплати тази сума в полза на адвоката.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Р. Г.
Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.****, ул.„****“ № ***,
етаж ***, апартамент № *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, Район Люлин, ж.к. Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано заедно и поотделно от
Изпълнителните директори З. С. Б. и Д. М. М., по договор за потребителски
кредит № 364766/28.02.2020 г., сключен с “Ай ти еф груп” АД сумите: 350,00
лв. /триста и петдесет лева/ – главница, ведно със законната лихва върху
сумата от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 11,66 лв.
/единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ – договорна лихва за
периода от 28.02.2020 г. до 29.03.2020 г. и 132,65 лв. /сто тридесет и два лева
и шестдесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава в плащането в размер
на законната лихва за периода от 30.03.2019 г. до 25.01.2024 г., с изключение
на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които вземания е издадена
заповед № 61/26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 214/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като
ОТХВЪРЛЯ иска да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК
съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната
лихва над присъдените 132,65 лв. /сто тридесет и два лева и шестдесет и пет
стотинки/ до претендираните 140,33 лв. /сто и четиридесет лева и тридесет и
три стотинки/, или за сумата 7,68 лв. /седем лева и шестдесет и осем
стотинки/.
ОСЪЖДА Р. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.****, ул.„****“ № ***, етаж ***, апартамент № *** да заплати на
6
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, Район Люлин, ж.к. Люлин-10,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4,
представлявано заедно и поотделно от Изпълнителните директори З. С. Б. и Д.
М. М. сумата от 73,84 лв. /седемдесет и три лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 467,62 лв.
/четиристотин шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Люлин,
ж.к. Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, етаж
2, офис 4, представлявано заедно и поотделно от Изпълнителните директори
З. С. Б. и Д. М. М. да заплати на адв. Д. Г. – АК-Ловеч, с личен номер
*******, със служебен адрес: гр.Троян, ул.“Захари Стоянов“ № 7, етаж 4,
офис № 30 сумата от 3,88 лв. /три лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на Р. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.****, ул.„****“
№ ***, етаж ***, апартамент № *** първоинстанционното производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7