Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия
Малоселска в.гр.дело № 2942 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 296719
от 09.12.2019 г., постановено по гр. д. № 12254 по описа за 2019 г. на СРС, Второ
гражданско отделение, 71 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК ********, срещу Б.Т.М. искове
за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът
дължи на ищеца сумата 370,44 лв. за доставена в периода
от м.11.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия в имот - апартамент № 50,
находящ се в гр. София, жк „*****“, бл. ****, ведно със законна лихва от
13.10.2017г. до изплащане на вземането; сумата от 93,48 лв. - лихва за забава
върху главното вземане, текла в периода от 17.10.2014г. до 09.10.2017г.; сумата
от 13,80 лв. – за дялово разпределение на топлинна нергия за периода, както и
сумата от 3,13 лв. – законна лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 73217/2017г. по описа на СРС, 71 състав. В тежест на ищеца съдът
възложил разноските за производството.
Недоволен от постановеното решение
останал ищецът в първоинстанционното производство "Т.С." ЕАД, предвид
което подал въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради
противоречието му с материалния закон и погрешна преценка на доказателствата по
делото, а също и процесуалното поведение на ответника. Сочи, че неправилно
съдът приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че е налице облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия, по силата на което купувачът дължи цената на
доставена в имота топлинна енергия с всички произтичащи от това последици.
Обръща внимание, че от представените по делото доказателства всички
предпоставки за основателност на исковете се установяват, с оглед което
неправилно първият съд отхвърлил предявените претенции. Искането до въззивната
инстанция е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
уважи исковете в пълен размер, както и да присъди разноски за настоящото
производство.
Въззиваемата оспорва депозираната
въззивна жалба с писмен отговор, с който заявява становище за правилност на
решението. В хода на производството ответникът оспорил да е налице облигационно
правоотношение между страните, а ищецът, носещ доказателствената тежест в
производството за тези правнорелевантни факти, не ангажирал доказателства, въз
основа на които съдът да приеме претенциите му за основателни. Заявеното искане
е решението да бъде потвърдено, а на въззиваемата страна да се присъдят
разноски съобразно представен списък.
Третото лице помагач не е заявило
становище във въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е правилно и съответства на
приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от "Т.С." ЕАД против ответницата Б.Т.М., с която по реда
на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите както следва: 370,44
лв. за доставена в периода от м.11.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия в
имот - апартамент № 50, находящ се в гр. София, жк „********, ведно със законна
лихва от 13.10.2017г. до изплащане на вземането; сумата от 93,48 лв. - лихва за
забава върху главното вземане, текла в периода от 17.10.2014г. до 09.10.2017г.;
сумата от 13,80 лв. – за дялово разпределение на топлинна нергия за периода,
както и сумата от 3,13 лв. – законна лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 73217/2017г. по описа на СРС, 71 състав.
С оглед доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото
се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани
от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответницата има качеството на
потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а в производството това
качество е своевременно, преди съдът да обяви за окончателен доклада по делото,
с доводи за лиспа на валидно облигационно правоотношение, породено от договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017
г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
След така направените принципни
разяснения съдът намира от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото за
обосноваване качеството на ответницата на собственик на процесния недвижим имот
от страна на ищеца са представени: протокол от общо събрание на собствениците
на етажната собственост от адрес в гр. София, ж.к. „********, на което е взето
решение да се сключи договор с В.Е.С.ЕООД за топлинно счетоводство на разходите
за отопление, списък на абонатите от етажната собственост, присъствали на
общото събрание и съгласни с условията на протокола и договора, под № 50 от
същия са виспани имената Б. Т.М. и е положен подпис; списък на броя на живущите
по апартаменти в жилищна сграда на ул. *********от същия фигурират имената на
ответницата М..
С определение № 158609/03.07.2019 г.
съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е разпределил доказателствената
тежест за правнорелевантните за сопра факти, като е указал на ищеца, че негова
е тежестта да докаже възникването и съществуването през исковия период на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия на
адреса на процесния имот.
В откритото съдебно заседание, проведено
на 04.12.2019 г., ищецът не е релевирал нови доказателствени искания.
Съобразно горните фактически
констатации, настоящият състав приема, че от представените по делото писмени
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване лицето,
срещу което са предявени исковете, да има качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди по см. на ЗЕ. Не се установява по делото ответницата да
притежава право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху
процесния апартамент № 50. Не се установява да е ползвател на процесния имот, с
който ищецът да е сключил договор с предмет доставка на топлинна енергия за
топлоснабдения имот.
В конкретния случай от страна на ищеца в
производството, в съответствие с носената от същия доказателствената тежест, не
са ангажирани доказателства, които да установяват наличието на договорно
правоотношение с ответницата по делото за предоставяне на услугите на
дружеството на адреса на процесния имот. Представените протокол от общо
събрание и списъци на абонатите, респективно на живущите в сградата в режим на
етажна собственост, не установяват наличие на право на собственост в
патримониума на ответника по отношение на процесния недвижим имот.
Ето защо и правилни са изводите на СРС,
че ответницата не е материално легитимирана да отговаря по предявените искове с
оглед заявеното от ищеца фактическо основание на същите – в качеството ѝ
на собственик на процесния топлоснабден недвижим имот.
Предвид гореизложеното, по делото не е
установено наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответницата, по
силата на което последната да се явява задължена за цената на доставена в
топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 50, с адрес в гр. София, ж.к. „********,
топлинна енергия. Ето защо предявените искове за потребена и незаплатена
топлинна енергия, за цена на услуга за дялово разпределение, за обезщетение за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия и за обезщетение за забава
в плащането на главницата за цена на услуга за дялово разпределение са
неоснователни и правилно са отхвърлени от първия съд.
Доколкото изводите на настоящия въззивен
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а
решението следва да се потвърди като правилно и постановено в съответствие с
приложимите материален и процесуален закон.
По разноските:
В резултат от изводите, до които
въззивният съд достигна по основателността на предявените искове, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските.
С оглед изхода от спора правото на
присъждане на разноски възниква само за въззиваемата. Искане за това е
своевременно заявено, като от представените по делото доказателства се установява
извършването на разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева за въззивното производство. С оглед размера на направените разноски възражението
на въззивника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Сума в
посочения размер следва да се възложи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест
на въззивника ищец.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 296719 от 09.12.2019 г., постановено по гр. д. № 12254 по описа за
2019 г. на СРС, Второ гражданско отделение, 71 състав.
ОСЪЖДА "Т.С."
ЕАД, ЕИК ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Б.Т.М., ЕГН **********,
сумата от 200 лева – разноски за производството пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач "Т.С.“ ЕООД на страната на "Т.С."
ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.