РЕШЕНИЕ
№ 988
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330110909 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Г. Б. Б., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1469.79 лева – главница, представляваща стойността на
потребената и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление в ***** и сумата от 109.85 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2020 г. до 13.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
14.10.2021 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16147/2021 г. по описа на ПРС.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 16147/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
1
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищеца и ответника
е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за
процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си –
че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в
топлоснабден имот в ******, че начисляването й е извършено съобразно законовите
изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване изпълнение в
срок на насрещното задължение за плащане стойността на предоставена топлинна енергия.
От представената от ищеца справка от Служба по вписвания – гр. Пловдив /л.26/ се
установява, че ответникът е собственик на имот, находящ се в ******, което обстоятелство
не е оспорено от ответника.
От изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза /л.38/ се установява, че
имотът на ответника се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към
абонатна станция, която в процесния период 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е работила, като е
подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и БГВ.
Съдът кредитира, така приета по делото експертиза като обективно и компетентно
изготвена, даваща пълен отговор на поставените задачи. Същата не е оспорена от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник,
без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за
възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С
факта на присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната
мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните
по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил
Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са
публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.
С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, ответникът се явява
"потребител" на топлинна енергия по смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ и чл.3, ал.1 от
Общите условия на ищцовото дружество.
В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на
цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите
части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление
2
на имотите.
Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово
разпределение е „Нелбо“ ЕАД. Между страните няма спор, че именно „Нелбо“ ЕАД е
топлинния счетоводител, извършващ дялово разпределение в процесната етажна
собственост, в която се намира имота на ответника.
Вещото лице по СТЕ установява, че в жилището на ответника за процесния период -
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. са начислени 1.01244 MWh - за отопление от сградна
инсталация, 2.11578 MWh – за отопление и 11.11862 MWh – ТЕ за БГВ.
От СТЕ се установява, че имотът на ответника за процесния период е снабден с 1 бр.
отоплително тяло – тип радиатор, който е присъединен към топлопреносната мрежа в блока
и е снабден с ИРУ за визуален отчет. Имало е 1 бр. водомерно устройство за топла вода за
ежемесечен отчет на изразходваното количество вода.
В процесния период начисленията за ТЕ за отопление и БГВ са извършвани служебно
по тарифа, поради неосигурен достъп.
В тази връзка ответникът признава, че за процесния период не е бил в имота и не е
осигурявал достъп до измервателните уреди. Следва да се посочи, че задължение на
потребителите е да осигуряват достъп до измервателните уреди в имота си, за да бъде
отчетено количеството потребена услуга.
При неосигурен достъп начисляването на ТЕ за отопление е по максималната
нормативна мощност на отоплителното тяло, а ТЕ за БГВ – 140 л. на денонощие за един
обитател, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
От изложеното следва, че тази норма презумира потребление, което макар и да не е за
реален разход на вода е нормативно определено, като обвързва страните и съда.
От представения от ответника констативен протокол от 12.10.2022 г. /л.28/ се
установява, че процесния имот е имало потребление на вода, отчетени са показанията на
водомера. Не се установява тези показания за какъв период са натрупани, поради липсата на
осигурен достъп до имота за реален ежемесечен отчет. Не се установява показанията на ИРУ
на отоплителното тяло за процесния период да са с нулеви показатели.
Вещото лице установява, че в имота на ответника има монтирано отоплително тяло
тип щранг лира с мощност 780 W, върху която няма поставен уред за измерване.
В случаите в които няма поставено измервателно устройство отдадената
топлоенергия няма как да се отчита по реални показатели, а е приложима т.6.5 от
„Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, предвидена в
Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл.61,
ал.1 от Наредбата, като е начислявана топлоенергия по максимална мощност.
Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на
топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с
изискванията на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването,
представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.
Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация е определена от топлинния
счетоводител по формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с
сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за
3
топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на
имотите, която е приложима в случая. Установено е, че за имота на ответника проектният
отопляем обем е 124 куб.м.
Вещото лице по СТЕ подробно е посочило по каква формула се изчислява
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, каква методика е използвало, съобразно
закона, която е съобразена и от ищеца при изчисляване на количествата ТЕ отдадени от
сградната инсталация.
Съдът приема, че е използвана правилната формула за отчитане на топлоенергията от
сградната инсталация и правилно е начислено количеството топлоенергия.
Следва да се посочи, че дори в имота на ответника да не се ползва топлоенергия било
за отопление или БГВ, то това не го освобождава от задължението да заплаща топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение, по силата на чл.
142, ал. 2 от ЗЕ и чл.33, ал.1 от ОУ.
Според вещото лице по СТЕ изчисленията на фирмата за дялово разпределение са
извършени съобразно предвидената в специалната методика от нормативните актове,
уреждащи разпределението и начисляването на разходите за топлинна енергия и няма
разлика между отчетените количества топлоенергия от топлинния счетоводител „Нелбо“
ЕООД и остойностените такива от ищеца.
С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е начислено
количеството доставена топлоенергия в процесния имот за процесния период за всеки един
от компонентите, поради което предявеният иск е доказан по основание.
По делото не е спорен размерът на така начисленото количеството топлоенергия,
което съдът приеме, че е съобразено и отговаря на съответното Решение на КЕВР,
действащо през процесния период. В тази връзка цените на топлинната енергия за
процесния период са определени с Решение № Ц-11 от 01.04.2020 г. на Комисията за
енергийно и водно регулиране и дадените стойности от ищеца съответстват на отразените в
посоченото решение.
Предвид изложено съдът приема, че се доказа в пълен размер претенцията на ищеца и
искът ще се уважи за цялата сума.
Като законна последица от уважаване на главния иск ще се уважи и искането за
установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.10.2021 г. до
окончателното изплащане, каквото искане е направено още в исковата молба и за която е
издадена Заповед по чл.410 ГПК.
По отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на
дебитното известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото
падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД,
длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 1469.79 лева, с
настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на
02.07.2020 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. май 2020 г.
4
топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в
забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и
задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът
на това обезщетение, изчислено служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на
онлайн калкулатор, за периода от 02.07.2020 г. до 13.10.2021 г. възлиза на сумата от 109.85
лева, ето защо акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца.
Ищцовото дружество доказа следните разноски в заповедното производство – 31.59
лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 81.59 лева,
които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят изцяло.
В исковото производството ищецът доказа следните разноски – 75 лева – платена
държавна такса, 180 лева – депозит за СТЕ.
В настоящото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия.
Общо направени от ищеца разноски в производството са в размер на 355 лева, които
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят изцяло.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: *****
ДЪЛЖИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от ***** сумата в
размер на 1469.79 лева – главница, представляваща стойността на потребената и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за обект на
потребление в ***** и сумата от 109.85 лева – обезщетение за забавено плащане за периода
от 02.07.2020 г. до 13.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 14.10.2021 г. до окончателното й погасяване,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16147/2021
г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от *****, сумата в размер на 81.59
лева – разноски по ч.гр.д. № № 16147/2021 г. по описа на ПдРС и сумата в размер на 355
лева – разноски в настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
5
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6