РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Търговище, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Е. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200177 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Попово,
ж.к.************* против Наказателно постановление № 24-1292-
002218/20.11.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище,
сектор „Пътна полиция“ – Търговище, с което за извършено от него
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461,
т.1 от КЗ му е наложена глоба в размер на 250 лв. С жалбата не се оспорва
фактическата обстановка и констатациите по случая, за който е бил
санкциониран жалбоподателя. Счита, че няма нарушения на процедурата по
установяване на нарушението. Намира, че НП обаче следва да бъде отменено,
доколкото е извършил нарушението в състояние, което изключва субективната
му страна. Предвид изложеното счита, че НП следва да бъде отменено.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично като
поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли за отмяна на оспореното
НП.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, сочи
неоснователност на жалбата като счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу акт подлежащ
на обжалване, от лице, което има право на жалба, поради което жалбата се
явява процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 20.10.2024 г. в 02:20 часа, в гр.Търговище на ул.“Александър
Стамболийски“ като водач на лек автомобил, Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4
МАТИК, **********, България срещу бензиностанция "ОМВ" с посока на
движение към село Здравец, управлява собственият си лек автомобил
мерцедес МЛ 320 с рег. № *********, без да е сключил задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2024 година.
След констатиране на нарушението, доколкото физическо лице, което
притежава МПС е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, актосъставителят е приел, че
жалбоподателят виновно е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, поради което му е
съставил АУАН GA № 1399842/20.10.2024 г. АУАН е съставен в присъствието
на нарушителя и му е връчен на 20.10.2024 г. без възражения. Такива не са
подадени и в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на АУАН при идентична
фактическа обстановка от Началник група в ОДМВР – Търговище, сектор
„Пътна полиция“ - Търговище е издадено НП № 24-1292-002218/20.11.2024 г.,
връчено на жалбоподателя на 21.02.2025 г., с което на основание чл.638, ал.1,
т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на
събраната по делото доказателствена съвкупност - показанията на свид. М. С.
и свид. И. А., писмените доказателства - Епикриза ИЗ № 596/2024 г.; НП №
24-1292-002218 от 20.11.2024 г.; АУАН Серия GA Акт № 1399842/20.10.2024 г.;
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1292-
000338/20.10.2024 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 24-1292- 000339/20.10.2024 г.; Справка за нарушител/водач; Заповед
№ 363з-1159/30.05.2023 г.; Справка в централна база КАТ относно
собствеността на автомобил от 14.08.2025 г.; и др., и заключението на
назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съгласно нормата на чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед №
363з-1159/30.05.2023 г. на директора на ОДМВР - Търговище съдържат
изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. В АУАН и НП
е налице яснота относно съставомерните елементи на нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят.
В разпоредбата на чл.461, от КЗ подробно са изброени всички
задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена
"Гражданската отговорност" на автомобилистите по т.10.1, раздел II, буква
"А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и
използването на моторно превозно средство.
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение за сключване
на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лице,
2
което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, като това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното
средство, да сключи застрахователния договор.
При неизпълнение на това задължение разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1
и т.2 от КЗ предвижда административно наказание глоба в размер на 250 лева,
когато собственикът е физическо лице, и имуществена санкция в размер на
2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.
В конкретният случай отговорността на жалбоподателя, в качеството му
на собственик на процесния автомобил, е ангажирана за нарушение по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл.638, ал.1,
т.1 от КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността на
предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Визираното нарушение се осъществява с бездействие със самото
несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Жалбоподателят в случая е санкциониран на основание чл.638,
ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ.
От посочената по-горе доказателствена съвкупност по безспорен и
категоричен начин се установява, че жалбоподателят, в качеството му на
собственик на МПС, е извършил деянието, за което е санкциониран,
обстоятелство, което не се оспорва от него. Липсват доказателства, които да
сочат обратното. Събраните доказателства по делото, безспорно установяват
управление на посоченото МПС на посочените в АУАН и НП дата и място,
както и че към процесната дата именно жалбоподателят е собственик на
автомобила. В НП е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата
на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което жалбоподателят в качеството си на собственик
на МПС не е изпълнил. Задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. В
§ 1, т.33 КЗ е дадена легална дефиниция за понятието "автомобилист" – това е
собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно
средство, който във връзка с притежаването или използването му може да
причини вреди на трети лица. В случая, установената фактическа обстановка –
управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска
отговорност" съответства напълно на описанието на нарушението в
издаденото НП и се потвърждава от събраната по делото доказателствена
съвкупност.
Съгласно нормата на чл.26, ал.1 от ЗАНН административно наказателно
отговорно може да бъде лице, което е пълнолетно и е извършило
административно нарушение в състояние на вменяемост. Разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН препраща към НК по въпросите на вината, вменяемостта и
обстоятелствата, изключващи отговорността. В чл.33 от НК е уреден
3
института на невменяемостта - не е наказателно отговорно лицето, което
действа в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост
или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло
да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи
постъпките си.
На основание чл.11 от ЗАНН тази разпоредба като обстоятелство,
касаещо вменяемостта, се явява приложима и в настоящия случай. Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че към момента на извършване на
деянието, жалбоподателят страда от заболяване, вследствие на което не е
могъл да разбира свойството и значението на своите постъпки или да ги
ръководи. За да бъде едно лице определено като невменяемо и по този начин
да бъде изключено от търсене на наказателна отговорност, следва към
момента на деянието да бъдат налице два момента - медицински и
юридически, които в случая са налице. Видно от представената с жалбата
Епикриза ИЗ № 596/2024 г., че жалбоподателят И. И. Г. в периода 16.09.2024 г.
- 23.10.2024 г. е бил лекуван на ДПБ - с.Царев брод, с диагноза „Остро
полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“. Отделно от
това, от заключението по назначената съдебно - психиатрична експертиза,
изготвено от д-р К. С., специалист – психиатър, че към настоящия момент
жалбоподателят не се води на психодиспансерен отчет към психиатричната
картотека на МБАЛ – Търговище, че лицето страда от Биполярно афективно
разстройство – маниен епизод, с психотични епизоди, че към периода август -
октомври 2024 г. не е можел правилно да възприема фактите, имащи значение
по делото и да дава достоверни показания за тях, както и че към този период
същия е с нарушена психична годност. В открито съдебно заседание вещото
лице допълва, че към процесния период октомври - ноември месец на 2024 г.,
жалбоподателят И. Г. е бил с обостряне на психозата, с нарушена психична
годност и според вещото лице същият не е разбирал свойството и значението
на извършеното и не могъл да ръководи постъпките си по болестни причини.
Не е била постигната пълноценна ремисия, затова и препоръката е била да
продължи лечението. Според вещото лице Г. постъпва в ДПБ – с. Царев брод
на 16.09.2024 г., на 20.10.2024 г. извършва нарушението и на 23.10.2024 г. е
изписан от Царев брод. Бил е пуснат в домашен отпуск за три дни и на
20.10.2024 г. вечерта е извършил нарушението. От така даденото заключение,
неоспорено от страните по делото, следва, че по време на извършване на
деянието, за което е бил санкциониран с обжалваното НП, жалбоподателят е
бил със засегната психична годност, изключваща вменяемостта му, поради
което и същият се явява изключен от кръга на лицата, на които може да се
търси административнонаказателна отговорност. Посоченото обстоятелство
прави жалбоподателя административнонаказателно неотговорен, поради което
и обжалваното наказателно постановление, с което му е наложено
административно наказание за извършено от него нарушение, се явява
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното и доколкото посочените данни не са били
4
известни на наказващия орган към момента на издаване на НП, съдът намира,
че е налице нарушение на материалния закон, поради което неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
С оглед изложеното, обжалваното НП като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
Предвид този извод и съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
вр. чл.143 от АПК, право на разноски има жалбоподателят, каквито в случая
не се претендират от него, поради което и не следва да му се присъждат.
Направените по делото разноски за съдебно-психиатрична експертиза в
размер на 169,61 лв., с оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да
бъдат възложени на ОДМВР - Търговище.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1292-002218/20.11.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, с-р „Пътна полиция“ -
Търговище, с което на И. И. Г., ЕГН ********** от гр.Попово,
ж.к.************, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание
чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Търговище да заплати по сметка на Районен съд -
Търговище сумата от 169,61 (сто шестдесет и девет лева и шестдесет и една
стот.) лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5