и за да се произнесе взе предвид следното : На основание §2,ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.,настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ С решение № 11/26.02.2004 г., постановено по гр.д. № 161/2003 г. Момчилградският районен съд е отхвърлил предявеният от “Земинвест” ЕАД , гр. София, бул.”Хр.Ботев” № 17, против ЕТ “Сьонмез – Сали Яшар” , гр. Кърджали, кв.”Гледка”, ул.”Л. Карастоянова” № 31,иск за предаване на собствеността и отстъпване на владението на недвижим имот – микроязовир “Вълкович” (“Боровец”), с площ 48 086 кв.м., построен през 1984 г., находящ се в землището на с.Вълкович, общ.Джебел, с пл.сн. № 000254, при съседи: землищна граница; имот № 000234 – пасище с храсти на остатъчен ОбПФ; имот № 000248 – водостоп. съоръжение на държавата; имот № 000312 – иглолистна гора на държавата; имот № 00255 – пасище, мера остатъчен ОбПФ и имот № 000312 – иглолистна гора на държавата, ведно със строителните съоръжения към него, с правно основание чл.108 от ЗС, както и искането за отмяна на нотариален акт № 23, том ІІІ, нот.дело № 468/18.10.2003 г. на Служба по вписванията при РС – Момчилград, с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК, като неоснователни и недоказани. Със същото решение “Земинвест” ЕАД ,гр. София е осъдено да заплати на ЕТ “Сьонмез – Сали Яшар” , гр. Кърджали, направените по делото разноски в размер на 1 050 лв., а по сметка на РС – Момчилград д.т. в размер на 150 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението изцяло,ищец “Земинвест” “ЕАД ,гр. София,въззивна жалба .В жалбата се изтъква,че процесният имот бил предаден на дружеството по съответния ред, като бил включен в капитала и бил издаден акт за частна държавна собственост. Заповед № 380/23.07.1996 г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост не можела да ´ороди желаните правни последици, тъй като имотът не е отнет от “Земинвест” ЕАД, и не е разпоредено отписването му от капитала дружеството. Сочи още, че “Изкупуване, пласмент и търговия” ЕООД , гр. Кърджали, не предприело действия за вписване увеличение на капитала си с процесния имот, не бил съставен акт за частна общинска собственост и не бил счетоводно заприходен. Моли съда да отмени обжалваното решение на Момчилградския районен съд и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание,жалбодателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. В съдебно заседание, въззиваемият ЕТ “Сьонмез – Сали Яшар”,гр. Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на Момчилградския районен съд. В този аспект,в изготвена по делото писмена защита, излага обстойни съображения. Въззивният съд, при извършената проверка по повод депозираната въззивна жалба въз основа на приетите по делото множество доказателства,прие за установено следното : Пред надлежния първоинстанционен съд , Момчилградския районен съд, е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС,с който ищецът “ЗЕМИНВЕСТ “ ЕАД цели да бъде осъден ответникът ЕТ “СЬОНМЕЗ – Сали Яшар”, да му предаде собствеността и владението на МИКРОЯЗОВИР “ВЪЛКОВИЧ” / “БОРОВЕЦ”, с площ 48 086 кв.м.,построен през 1984,находящ се в землището на с. Вълкович,общ. Джебел,съставляващ имот № 000254 . Предявен е и иск с правно основание чл.431,ал.2 от ГПК /отм./ ,с който се цели да бъде обезсилен нотариален акт № 23,т.ІІІ,н.д. № 468/18.10.2002 г. на Районен съд ,гр. Момчилград. Разглеждайки спора по същество ,решаващият Момчилградски районен съд, е постановил решението ,предмет и на настоящата въззивна проверка, № 11/ 26.02.2004 г. ,с което предявените искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. С решение № 224/28.11.2005 г.,постановено по в.гр.д. № 235/2004 г.,състав на Кърджалийския окръжен съд,действащ в качеството си на въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение. По повод депозира от “Земинвест” ЕАД,касационна жалба, ІV отделение на ВКС ,със свое решение № 514/ 02.07.2007 г. ,постановено по гр.д. № 518/2006 г. ,е отменил решение № 224/28.11.2005 г. ,постановено по в.гр.д. № 235/2004 г. на Окръжен съд,гр. Кърджали и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд. ВКС е приел,че изводите формулирани във въззивния акт са направени по неизяснено дело ,което представлява нарушение на разпоредбата на чл.186 от ГПК /отм./,и е дал задължителни указания в този смисъл. При новото гледане на делото ,настоящата въззивна инстанция въз основа на всички събрани по делото доказателства,след изпълнение на задължителните указания на ВКС,изгради своето становище :
По доказателствата на ищцовата страна : Със заповед № 11/08.01.1996 г. на Министъра на Земеделието и хранителната промишленост,на основание чл.10,ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията,е предадено на “Земинвест” ЕООД,установеното държавно участие в имуществото на заличените организации по §12 от ПЗРЗСПЗЗ по приложение № 1 ,както и обектите и съоръженията,държавна собственост изградени по реда на ПМС № 8/74 г. по приложение № 2. В цитираното приложение № 2 са посочени заличените организации по §28 ,ал.12 от ППЗСПЗЗ,с изградени в тях по реда на ПМС № 8/74 г. ,малки язовири и водоеми,като под № 1 в Хасковска област е посочено ТКЗС “Устрем” ,гр. Джебел. Представен е приемо-предавателен протокол от 24.07.1996 г. ,изготвен в изпълнение на цитираната заповед № 11/96 г.,с който на ищеца е предадено държавно имущество от представителя на правоимащите на заличената ТКЗС - Джебел,между които и посочения в т.27 –микроязовир “Боровец” на стойност 277 000 лв. Със заповед № РД 41-423/02.08.1998 г. на Министъра на земеделието,горите и аграрната реформа, на основание чл.137,ал.1,т.4,чл.147,ал.2 от ТЗ и чл. 10,ал.1 и чл.14,ал.1,т.4 от ПРУПСДП, е наредено увеличение капитала на дружеството от 18 249 на 43 000 хил.лв. и е вменено задължение на управителя на същото да впише тази промяна в съответния търговски регистър. Представен е Акт № 572/11.05.2002 г. за частна държавна собственост на Областна администрация,гр. Кърджали ,установяващ,че имот,съставляващ микроязовир “Вълкович” с площ 48 086 кв.м. ,построен през 1984 г., е включен в капитала на “Земинвест” ЕАД,като същият съставлява имот № 000254 в землището на с. Вълкович ,общ. Джебел. Установява се от заключението ,изготвено по назначената съдебно-счетоводна експертиза от в.-л. Перчинска,че с решение № 3/30.09.1998 г. , Софийският градски съд,действащ в качеството си на регистърен съд, е вписал увеличение на капитала на “Земинвест” ЕООД,гр. София, от 18 249 лв. на 43 000 лв. Установява се също,че увеличението е извършено само като обща сума,без да е посочено със стойността на кои активи като апортни вноски е извършено това увеличение. В.л. установява също,че със заповед №РД 41-423/12.08.1998 г. на МЗГАР е разпоредено увеличение на капитала на ищцовото дружество,отново само с посочена глобална сума,без към заповедта да съществува справка за активите,с чиято стойност е реализирано фактическото увеличение. Установява също,че под № 27 в Справката за основен капитал ,изготвена към 31.12.1997 г.,е включен микроязовир “Боровица”. От приложеното по делото Удостоверение,издадено по ф.д. № 17063/93 г. по описа на СГС,актуално към 15.01.2003 г. се установява,че “Земинвест “ ЕАД е дружество с държавно имущество е правоприемник на “Земинвест” ЕООД, както и че капитала на същото е в размер на 72 085 лв.,разпределен в 72 085 поименни акции с номинална стойност 1 лев,всяка една,от които непарична вноска –недвижим имот на стойност 22 085 лв. По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,издаден на основание писмени доказателства № 32,т.ІІІ,рег. № 2252,н.д. № 400/2006 г. ,на нотариус с № 416 на НК,с район на действие района на РС,гр. Момчилград,от прочита на който се установява,че ищецът е признат за собственик на недвижими имоти ,между които и имот № 0100218, съставляващ водоем с площ 33.500 дка,находящ се в землището на с. Каменяне,общ Джебел.
По доказателствата на ответната страна : Със заповед № 380/23.07.1996 г. ,Министърът на земеделието и хранителната промишленост,на основание чл.10,ал.1 от ПРУПСДП е наредил управителят на “Изкупуване ,пласмент и търговия” ЕООД,гр. Кърджали, да приеме въз основа на констативно-приемателен протокол, от РС “Земя и поземлена собственост”,гр. Кърджали,водоеми,построени по реда на ПМС № 8/1974 г.,между които под т.4 - водоем “Боровец” от 250 х. куб. м., община Джебел. В цитираната заповед е било наредено на управителя с помощта на лицензиран оценител да бъде извършена оценка на приетото имущество,след което същият да направи предложение за промяна на капитала на представляваното дружество. Изискуемият се от цитираната заповед констативно-приемателен протокол е бил изготвен на 30.07.1996 г. ,и с него е било извършено фактическо приемане на водоемите. Приет по делото като доказателство е и Протокол от 10.09.1996 г. за оценка на водоемите,строени по реда на МПС № 8/74 г.,съгласно цитираната заповед № 380/96 г.,като оценката на водоем “Боровец” ,община Джебел, определена от лицензирания оценител възлиза на 940 000 лв.,а стойността на всички оценявани водоеми е 5 820 000 лв. С писмо изх. № 37/27.03.1997 г. на “Изкупуване,пласмент и търговия” ЕАД, гр. Кърджали е поискано от Министъра на земеделието и хранителната промишленост да бъде увеличен капитала на дружеството с стойността на прехвърлени на дружеството активи на обща стойност 19 914 912 лв.,между които и посочените в цитираната заповед № 380/96 г. ,водоеми, на стойност 5 820 000 лв. Изготвена е и счетоводна справа за стойността за исканото увеличение на дружествения капитал. Представена по делото е и заповед № РД 40-593/02.04.1997 г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост ,издадена на основание чл.221,т.2 от ТЗ и чл.10,ал.1 и чл.15,ал.1 от ПРУПСДП,с която е увеличен капитала на “ИПТ” ЕАД,гр. Кърджали от 23 252 хил.лв. на 43 167 хил лв.,чрез чрез издаване на нови акции на стойност 19 915 хил.лв. От представеното като доказателство по делото заверено копие от решение № 313/09.04.1997 г., постановено по ф.д. № 135 /1991 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд,се установява, че е вписано увеличение на капитала на дружеството от 23 252 000 на 43 167 000 лв. С писмо № Ю-00-4250/18.09.1997 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, по повод писмо № 104/10.09.1997 г., е било разрешено на “Изкупуване, пласмент и търговия” ЕАД , гр. Кърджали, да отдаде под наем процесния водоем “Боровец” – общ. Джебел. Със заповед № РД 41-572/09.10.1998 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, било разрешено “Изкупуване, пласмент и търговия” ЕАД, гр. Кърджали да продаде ДМА- водоеми,между които и водоем “Боровец”,по реда на чл.18,ал.2 от ПРУПСДП. Въз основа на тази заповед на 28.10.1998 г. е бил сключен договор за продажба по ЗС, ПРУПСДП и ЗППДОП на обособена част от имот, с нотариална заверка, по силата на който “Изкупуване, пласмент и търговия” ЕАД , гр. Кърджали, продало на Росица Цонкова Памукчиева, Водоем “Боровец”, находящ се на територията на Община Джебел, в землището на с. Вълкович, построен на около 2 км. северно от гр. Джебел на река “Боровица”, изграден на терен, обозначен със скица № 11/28.09.1998 г. с номер 000254, с ЕКН12468, между землищни граници 000234 – пасище с храсти на остатъчен ОбПФ, 000248 – водостоп. съоръжение на държавата, 000312 – иглолистна гора на държавата, 000255 – пасище, мера на остатъчен ОбПФ и 000312 – иглолистна гора на държавата, с обща площ 48 086 кв.м., и строителни съоръжения на площ 7 040 кв.м. От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за данъчна оценка № 534/23.09.2002 г., издадено от ДП ,гр. Джебел, се установява, че процесният имот бил деклариран от Росица Цанкова Памукчиева. На 18.10.2002 г. с нотариален акт № 23, том ІІІ, дело № 468/2002 г. по описа на РС ,гр. Момчилград, Росица Цонкова Памукчиева продала на ЕТ “Сьонмез – Сали Яшар” , гр. Кърджали, описания водоем. С декларация от 30.11.2004 г. , купувачът ЕТ “Сьонмез – Сали Яшар” , гр. Кърджали, декларирал процесния водоем в ТДД ,гр. Кърджали, ДП ,гр. Джебел.
В хода на тези констатации съдът изгради своето становище: Безспорно в производството е обстоятелството,че ищецът “ЗЕМИНВЕСТ” ЕАД ,гр. София , е универсален правоприемник на “ЗЕМИНВЕСТ” ЕООД,гр. София. Изхождайки от съдържанието на исковата молба ,предмет на ревандикиране в производството е МИКРОЯЗОВИР “ВЪЛКОВИЧ” / “БОРОВЕЦ” с площ 48 086 кв.м.,построен през 1984,находящ се в землището на с. Вълкович, общ. Джебел, съставляващ имот № 000254 . Безспорно в производството е и обстоятелството, че като ответник в същото е посочен ЕТ “СЬОНМЕЗ –Сали Яшар” , и че същият е във владение на спорния имот № 000254. Друг е въпросът,че според вещите лица,изготвили назначената при това гледане тройна съдебно-техническа експертиза,имот № 000254 е само част от микроязовир “Боровец” ,находяща се в землището на с.Вълкович,както и че целият водоем заема имоти в землищата още на с. Каменяне /имот № 10281 по КВС/, на с. Цвятово и на с. Папрат. Но ищецът е този ,който определя предмета на ревандикиране и в казуса безспорно този предмет ,съставлява само част от водоема , представляваща имот № 000254 по КВС на землище с. Вълкович,общ. Джебел. Основният спор в производството се разпростира върху това, е ли е ищецът собственик на този имот , респективно ответникът владее ли без правно основание имота,и по – точно придобил ли е той последният от несобственик. От обсъдените в предходни абзаци заповед № 11/08.01.1996 г. на МЗХП и № заповед № 380/23.07.1996 г.на МЗХП,се установява,че макар и с посочено в същите като правно основание чл.10,ал.1 от ПРУПСДП, всъщност и двете заповеди са издадени от един и същ министър, в качеството му на орган на власт, и в изпълнение на вменено му със закон /ЗСПЗЗ/ ,задължение. Безспорно адресати на тези заповеди са дружества с държавно участие,каквито са и праводателят на ищеца,”Земинвест” ЕООД, гр. София ,а също и праводателят на ответника, “Изкупуване,пласмент и търговия“ ЕООД,гр. Кърджали . За да може обаче да бъде включен един ДМА в капитала на съответното държавно дружество, и като такова, съобразно разпоредбите уреждащи корпоративното право у нас /ТЗ/ ,да стане негова,на дружеството собственост ,различна от собствеността на държавата,следва да бъде осъществен един сложен и смесен по своя характер, фактически състав. Първият елемент от този състав определено е заповедта на властническият орган, определящ държавното имущество,което ще стане имущество на държавното дружество,отделно от това на държавата. Следва обаче това имущество да бъде фактически прието,като бъде идентифицирано,конкретизирано и чисто технически обособено. Това във всеки конкретен случай следва да бъде извършено с протокол-опис. Следва имотът да бъде оценен от лицензиран оценител /това задължение на съответният управител фигурира и в самите заповеди/, следва да бъде вписан в счетоводните книги на приобретателят, дружеството с държавно участие,с така определената стойност /по реда и при условията на действащият към онзи момент Закон за счетоводството/. И тук вече съответният министър,в качеството си обаче вече на принципал на съответното дружество с държавно участие /по реда и при условията на Търговския закон/,следва да разпореди увеличаване капитала на дружеството със стойността на новопридобитият имот. Завършващият елемент от този сложен фактически състав е влязлото в сила съдебно решение,постановено от съответния съд,действащ в качеството си на регистърен такъв,по партидата на търговското дружество,водена при този съд. От анализа на събраните и обсъдени в предходен абзац писмени доказателства се установява,че този сложен фактически състав е осъществен първо и по-изчерпателно от праводателя на ответника “ ИПТ” ЕООД,гр. Кърджали. А именно: със заповед № 380 ,МЗХП на 23.07.1996 г. ,е разпоредил управителят на “Изкупуване ,пласмент и търговия” ЕООД,да приеме от РС “Земя и поземлена собственост”,гр. Кърджали,водоеми,построени по реда на ПМС № 8/1974 г.,между които под т.4 - водоем “Боровец” от 250 х. куб. м., община Джебел. Фактическо приемане на водоема е извършено с констативно-приемателен протокол на 30.07.1996 г. На 10.09.1996 г. е приета,определената от лицензиран оценител, оценка на ДМА- водоем “Боровец” ,община Джебел, в размер на 940 000 лв. /като част от общата оценка от 5 820 000 лв./ На 27.03.1997 г. с писмо изх. № 37, “Изкупуване,пласмент и търговия” ЕАД, гр. Кърджали е поискало от Министъра на земеделието и хранителната промишленост да бъде увеличен капитала на дружеството с стойността на прехвърлени на дружеството активи на обща стойност 19 914 912 лв.,между които и посочените в цитираната заповед № 380/96 г. ,водоеми, на стойност 5 820 000 лв.,включваща и стойността на водоем “Боровец” , община Джебел, в размер на 940 000 лв. Изготвена е счетоводна справка за това,което установява обстоятелството,че имотът е бил заведен в счетоводните документи на дружеството. На 02.04.1997 г. , със заповед № РД 40-593, Министърът на земеделието и хранителната промишленост ,издадена вече на основание чл.221,т.2 от ТЗ и чл.10,ал.1 и чл.15,ал.1 от ПРУПСДП,е увеличил капитала на “ИПТ” ЕАД,гр. Кърджали от 23 252 хил.лв. на 43 167 хил лв.,чрез издаване на нови акции на посочената стойност от 19 915 хил.лв. С решение № 313 на 09.04.1997 г., ,постановено по ф.д. № 135 /1991 г., Кърджалийският окръжен съд,действащ като регистърен, е вписал увеличение на капитала на дружеството от 23 252 000 на 43 167 000 лв. Или на 09.04.1997 г., за “ИПТ” ЕАД,гр. Кърджали,като правоприемник на “ИПТ” ЕООД,гр. Кърджали, се е осъществил сложния смесен фактически състав и дружеството е станало собственик на микроязовир “Боровец”/ “Вълкович” . Доказателства за това обстоятелство са и писмо № Ю-00-4250 от 18.09.1997 г., с което Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа,в качеството си на принципал,е разрешил на “Изкупуване, пласмент и търговия” ЕАД , гр. Кърджали да отдаде под наем процесния водоем “Боровец” , общ. Джебел,а и заповед № РД 41-572,с която на 09.10.1998 г., Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, отново в качеството си на принципал ,е разрешил “Изкупуване, пласмент и търговия” ЕАД , гр. Кърджали да продаде ДМА- водоеми,между които и водоем “Боровец”,по реда на чл.18,ал.2 от ПРУПСДП. Действително за ищеца първият елемент от изискуемият се сложен, и смесен фактически състав се е осъществил на 08.01.1996 г. /заповед № 11 на МЗХП /.Но фактическият състав се е осъществил напълно едва на 30.09.1998 г. /, т.е. много след 09.04.1997 г.,когато този водоем е бил вече собственост на “ИПТ” ЕАД /, когато с решение № 3,Софийски градски съд,действащ в качеството си на регистърен съд, е вписал увеличение на капитала на “Земинвест” ЕООД,гр. София, от 18 249 лв. на 43 000 лв. ,и то при условие , че приемем , че в стойността,с която се е увеличил капитала на дружеството, е включена и стойността на микроязовир “Боровица” ,доколкото доказателства в тази насока по делото няма представени. Нещо повече ищецът в настоящото производство , молител по фирменото дело не е направил това и по самото фирменото дело,защото не е изготвил и приложил подробна справка към заявлението си за вписване,видно от заключението на в.л. Перчинска . Вещото лице установява също ,че такава справка не съществува и в счетоводството на ищцовото дружество. Или от изложеното до тук се налага изводът ,че “ИПТ” ЕООД,гр. Кърджали към момента на сключване на договора за покупко –продажба с приобретател Росица Цонкова Памукчиева, е бил собственик на процесния имот,предмет на прехвърлителната сделка. Последната като придобила собствеността от собственик,доколкото доводи за други дефекти на сделката не се сочат, е прехвърлила като собственик имота на приобретателят –ответник ЕТ “Сьонмез- С. Яшар” . Или последният е станал собственик на имота и на самостоятелно правно основание го владее . Прочие в смисъла на изложеното следва първоинстанционното решение,предмет на настоящата въззивна проверка, като правилно да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се присъдят в полза на ответника по жалбата,доколкото изрично са поискани, направените пред настоящата инстанция разноски,в доказания размер от 102.50 лв. ,съставляващи възнаграждение на вещи лица. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/26.02.2004 г. ,постановено по гр.д. № 161/2003 г. по описа на Момчилградският районен съд. ОСЪЖДА “Земинвест” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, община “Красно село” , бул. “Христо Ботев “ № 17, да заплати на ЕТ”Сьонмез – Сали Яшар” ,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,кв. “Гледка” ,ул. “Л. Карастоянова” № 31,сума в размер на 102.50 лв.,съставляваща направени във възивното производство разноски. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |