РЕШЕНИЕ
№ 2459
гр. Пловдив, 20.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието
на прокурора С. К., като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 2390 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по две касационни жалби, депозирани
срещу Решение на Районен съд Асеновград с № 2 от 19.01.2022 г., постановено по
АНД № 523/2021 г. по описа на посочения съд, с което е било изменено
Наказателно постановление № 38-64/21.07.2021 г. на Председателя на ДАНС гр.
София, издадено против „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, със седалище в
гр.София, досежно правната квалификация за системност на нарушението, като
вместо санкционната норма по чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП е приета за съответна
тази по чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП, в която връзка е намалена наложената за
нарушение по чл.53, ал.1, вр. с чл.15, ал.1 от ЗМИП имуществена санкция от
20 000 на 5 000 лева. Със същото решение в полза на ДАНС са присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение от 80 лева, а в полза на „Микро
кредит“ АД разноски от 339 лева. С определение № 17/15.03.2022 г. решението е
било изменено в частта относно разноските, като е увеличен размерът на
присъдените такива на „Микро кредит“ АД от 339 лева на 1356 лева. По делото е
постъпила и частна жалба против посоченото определение.
Първата от касационните жалби е депозирана от ДАНС, като
с нея се иска отмяна на съдебното решение с изложени съображения за
незаконосъобразност на преценката на районния съд касателно това, че
нарушението не е системно. В съдебно заседание страната не е изпратила
представител, като е депозирано писмено становище по същество с искане и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и
възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско
възнаграждение.
В касационната жалба на „Микро кредит“ АД са наведени доводи
за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се твърди да е
постановено при нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли се присъждане на разноски за адвокат за двете инстанции. В
съдебното заседание страната не е изпратила представител, но е депозирала
писмено становище чрез пълномощник, в което жалбата се поддържа и същевременно
се заявява оспорване на другата касационна жалба. Възразява се по размера на
претендираното от другата страна юрисконсултско възнаграждение. По тази
касационна жалба на „Микро кредит“ АД е постъпил отговор от ДАНС – София с
искане жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Депозираната частна жалба срещу определението за
изменение на съдебното решение в частта за разноските е от името на ДАНС, като
се моли определението да бъде изцяло отменено, в която връзка са изложени
съображения относно приложимия закон при определяне на разноските в случаи на
изменение на наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и за производството по частната жалба. По частната жалба не е
депозирано възражение от другата страна.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Костова моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, а по отношение на частната
жалба заявява становище за нейната неоснователност.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, както и на постановеното
по делото определение в производство по чл.248 от ГПК, констатира следното:
Касационните жалби, както и частната жалба, са подадени в предвидения
законов срок и от съответна страна по първоинстанционното съдебно производство,
за която решението и съответно определението е било неблагоприятно, поради
което и те се явяват допустими.
Разгледани по същество, жалбата на ДАНС се явява основателна, а тази на
„Микро кредит“ АД - неоснователна, откъдето пък следва и основателност на
частната жалба.
Районен съд - Асеновград, след като е провел пълно и всестранно разследване
по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. В тази връзка и първоинстанционният съд е достигнал до извода,
че от обективна и субективна страна касационният жалбоподател и ответник „Микро
кредит“ АД е извършил нарушение по чл.53, ал.1, вр. с чл.15, ал.1 от ЗМИП.
Настоящата съдебна инстанция намира, че изводите на районния съд за доказаност
на нарушението са изведени на базата на правилен анализ на събраните
доказателства, поради което и се явяват законосъобразно направени. Обосновано
първоинстанционният съд е отговорил на възраженията на санкционираното
дружество за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
включително и за несъобразяване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и относно точната
правна квалификация на нарушението, като в тази връзка е изложил подробни и ясни
мотиви, поради което и възраженията за немотивираност на съдебния акт, изложени
от жалбоподателя „Микро кредит“ АД са неоснователни.
Същевременно въззивният съд е счел,
че се явява недоказано извършването на посоченото от него нарушение при условията
на системност по смисъла на легалната дефиниция на понятието „системно
нарушение“, дадена в т.15 на §1 от ДР на ЗМИП. За този си извод районният съд е
посочил в мотивите към съдебния си акт, че формално, предвид броя на
установените предхождащи процесното нарушение други такива нарушения от същия
вид, предпоставките на т.15, §1 от ДР са налице. В същото време, разсъждавайки
по това, че за системно нарушение санкционната норма на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП
предвижда значително по-тежка санкция отколкото за извършване на същото
нарушение, но без наличието квалифициращия признак системност, то следвало да
се установи трайна нагласа за неспазване на установените норми и правовия ред,
за да се приложи по-тежката санкция. Съдът е счел, че няма как в конкретния
случай да се приеме наличието на такава трайна нагласа, защото липсвали
доказателства за такава и предвид това, че и шестте нарушения - петте предходни
и процесното- са установени по едно и също време и за тях са били издадени АУАН
и наказателни постановления в един и същи ден. Отделно от това, изрично
районният съд е посочил, че системността не съставлява елемент от състава на
нарушението, а се свързвала само с предвидената санкция. Поради това и предвид
извода за липса на системност в поведението на дружеството, съдът е счел, че
приложима е санкционната норма на чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП, а не приложената
от наказващия орган разпоредба на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП, в която връзка и е
приел, че размерът на имуществената санкция следва да бъде определен на 5000
лева. Посочено е още в съдебното решение и че не са били налице предпоставките
за приемане случаят на нарушение като маловажен. Във връзка с така изложените
мотиви, в диспозитива на решението е било записано, че съдът отменя
наказателното постановление относно приложението на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП
във връзка с квалификацията относно системността на нарушението и наложената
имуществена санкция от 20 000 лева и на основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП, като се позовава на правомощие по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН - налага имуществена санкция в размер на 5000
лева.
На първо място, настоящата съдебна инстанция намира за нужно да посочи, че
използваната в диспозитива на съдебното решение техника е непрецизна, доколкото
нормата на чл.63, ал.7 от ЗАНН, на която съдът се е позовал, предвижда
правомощие на въззивния съд да измени наказателно постановление и в случая,
както е приел РС Асеновград, поради прилагане на закон за по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, или да
замени наложено административно наказание с по-леко, но не и съдът да налага
административно наказание, каквато граматическа конструкция е използвала
първата инстанция.
На второ място, настоящата касационна инстанция смята за основателни
възраженията на касационния жалбоподател ДАНС за незаконосъобразност на
съдебното решение в частта му касателно приетата липса на съставомерен признак
на извършеното нарушение, а именно системност на нарушението. В тази насока и
според настоящия съдебен състав решението на РС Асеновград е постановено при
неправилно приложение на материалния закон, доколкото съдът, при ясно разписани
законови правила е дал несъответно тълкуване на същите и поради това е
достигнал и до неправилен краен извод. Правилно районният съд е отчел
обстоятелството, че в конкретния случай, с оглед установеното осъществяване на
предходни пет нарушения по ЗМИП от същия вид, както и това, че процесното
нарушение се явява шесто по ред, са налице основанията по §1, т.15 от ДР на
ЗМИП процесното нарушение да бъде определено като системно. Законосъобразно е
отхвърлено от съда и възражението на дружеството-жалбоподател по отношение на
това, че системното нарушение предполагало съставяне на едно единствено
наказателно постановление, в рамките на което да са описани обуславящите
системността предходни такива, без за същите да се реализира отделно
административнонаказателна отговорност, а за системно нарушение да се
санкционират общо и шестте такива, като за едно нарушение. Според §1,
т.15 от ДР на ЗМИП
„Системно
нарушение“
е налице, когато са извършени 5 или повече административни
нарушения на този закон или на правилника за
прилагането му от същия вид
в рамките на една година. Указанието на закона е ясно
и конкретно и сочи, че като
„системно
нарушение“ се
квалифицира едва шестото, респективно
следващо по ред
нарушение от един и същи вид
и
съответно едва
по отношение на него може да се наложи и
санкцията,
предвидена за системно нарушение. От това не следва по
никакъв начин, че предходните пет административни нарушения престават да
съществуват като самостоятелни нарушения и имат битност единствено като такива,
обуславящи системността в поведението на нарушителя, защото подобно тълкувание
противоречи на закона. Всяко от тези предходни нарушения е такова, което при
преценка на компетентния административен орган може да бъде санкционирано, или
по отношение на него да се издаде предупреждение, респективно в предвидените
случаи да се прекрати административното производство, в което това нарушение е
установено.
Впрочем в чл.18 от ЗАНН изрично
е предвидено, че когато с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения,
или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, какъвто е
конкретният случай, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от
тях. Несъмнено е при това положение,
че посредством разпоредбата на чл.116,
ал.3, т.3 от ЗМИП не се предвижда
извършването на някаква своеобразна
кумулация на наказанията при извършени пет и повече нарушения на закона, а се
определя специфично наказание, за шестото /или всяко следващо/ нарушение, осъществени от едно и също
задължено лице, ако това е станало в рамките на една година. С оглед на посоченото, районният съд, като е отчел наличието на формалните
предпоставки, посочени в закона за определяне на нарушението като системно, е
следвало да го съотнесе към съответната норма, предвиждаща санкция за
нарушението по чл.53 от ЗМИП, съдържащо квалифициращият признак „системно
нарушение“, предвид наличното установяване, че изцяло е изпълнен фактическият състав на посоченото нарушение.
Вместо това, районният съд като е разсъждавал върху съдържанието на
системността като квалифициращ белег на нарушението /макар да е посочил, че не
е елемент от състава на нарушението/ а именно, че тя е изява на трайна нагласа
за неспазване на установените задължения и правила, което е същностно правилно
съждение, но в противоречие с посоченото в мотивите му заключение, че
предпоставките за квалифициране на нарушението като системно са налице, е
посочил, че на практика липсвали доказателства за това. За този си извод съдът,
постановил обжалваното решение, както се посочи вече, е взел предвид факта, че процесното
нарушение и тези предходни нарушения, които обуславят квалифициращия признак
системност, били установени с един и същи протокол и за тях били съставени
актове в един и същи ден, поради което и не можело да се приеме, че в
поведението на дружеството е налице трайната нагласа, посочена по-горе.
Обстоятелството, че нарушенията са констатирани в хода на една и съща проверка
не променя факта, че те са били извършени последователно във времето, а именно
в периода от месец януари 2019 г. до месец юли 2019 г., на различни дати, по
повод на сключени договори с различни лица, което показва в действителност
именно наличието на системно поведение у субекта на административната
отговорност, насочено към неспазване на изискването на закона, свързано с
идентифициране на клиентите му. Касае се до юридическо лице, което очевидно в
рамките на този период от време, предвид наличието на данни за пет нарушения
преди процесното, извършено през ноември 2019 г., не е предприело мерки да
съобрази поведението си при сключване на договори за заем с изискването по
чл.53, ал.1 от ЗМИП за идентифициране на физическите лица, с които установява
делово взаимоотношение и в крайна сметка, това повторяемо във времето поведение
след петото нарушение вече е станало основание за определяне шестото поредно
такова нарушение за системно. В тази насока и настоящата съдебна инстанция
намира, че изводите на районния съд касателно липсата на установеност на
квалифициращия признак на нарушението „системно“ са несъответни на установените
от същия съд фактически обстоятелства и поради това и незаконосъобразни. При
това положение и се налага изводът за законосъобразност на наказателното
постановление, в рамките на което поведението на дружеството е било
санкционирано именно при прилагане нормата на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП,
предвиждаща санкция за системно нарушение по ал.1 на чл.116 от ЗМИП.
Правилно районният съд е отчел липсата на основание да се приеме
маловажност на случая на административно нарушение. Според настоящата съдебна
инстанция случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. От събраните от
първоинстанционния съд доказателства, може да се направи извод, че нарушението
е било отстранено с последващо идентифициране на клиента на дружеството по
предвидения в закона ред, но това е станало значително време след извършването
на нарушението, което е от 16.11.2019 г., доколкото е видно, че към момента на
съставяне на констативния протокол от проверката на място от февруари 2021 г.,
не е било представено към договора с клиента на дружеството приложеното вече
едва към възражението срещу АУАН копие от документ за самоличност. Размерът на
заема по договора в тази връзка няма пряко отношение към преценката относно
това дали случаят на нарушение е маловажен или не, доколкото не е елемент от
състава на нарушението. Нарушението е такова на формално извършване, поради
което и доводите относно наличието, или липса на настъпили вредни последици от
същото са неотносими.
Поради изложените мотиви и настоящият съдебен състав намира, че следва да
отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и вместо него да постанови друго такова по същество, с
което да потвърди наказателното постановление. Последното обуславя и отмяна на
съдебното решение в частта му относно присъждане разноски в полза на „Микро
Кредит“ АД гр.София, като при този изход на спора, дължими са разноски само за
страната ДАНС, което пък автоматично води и до извод за незаконосъобразност на
обжалваното определение от 15.03.2022 г. за изменение на решението в частта му
за разноските, доколкото то се отнася именно до присъдените в полза на „Микро
Кредит“ АД разноски. Решението на районния съд се явява неправилно и в частта
му касателно присъдените в полза на ДАНС разноски от 80 лева, доколкото същите,
първо, фактически не са били изчислени по съразмерност, а на второ място, при
този изход на спора на страната се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение,
без същите да следва да бъдат определяни по съразмерност, поради което и в тази
му част съдебното решение ще следва да се измени, като се присъдят за първата
инстанция разноски за юрисконсулт от 120 лева, съобразени с броя на
заседанията, в които е присъствал юрисконсулт и тежестта на делото на основание
чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от
ЗПП, вр. с чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ. За настоящата
инстанция въз основа на същите разпоредби, както и във връзка с чл.25а, ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, ще следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение от общо 130 лева, или 80 лева касателно
производството по касационните жалби и 50 лева за депозирането на частната
жалба, без процесуално представителство в съдебно заседание.
Поради изложените съображения и на основание чл.221, ал.2
и чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63в от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2 от
19.01.2022 г., постановено по АНД № 523/2021 г. по описа на Районен съд Асеновград,
в частта му, с която е изменено Наказателно
постановление № 38-64/21.07.2021 г. на
Председателя на ДАНС гр. София вместо
което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-64/21.07.2021 г. на Председателя на ДАНС
гр. София, с което на „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, е наложена имуществена санкция от 20 000 лева на
основание чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП за нарушение по чл.53, ал.1, вр. с чл.15,
ал.1 от ЗМИП.
ИЗМЕНЯ Решение № 2 от
19.01.2022 г., постановено по АНД № 523/2021 г. по описа на Районен съд Асеновград,
в частта му, с която„Микро Кредит“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, е осъдено да заплати в полза на ДАНС – София разноски
за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, като увеличава същите от
80 лева на 120 /сто и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.***, да заплати в полза на ДАНС
– София сумата от
130 лева /сто и тридесет лева/, съставляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: