Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 479 по описа за 2019
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
образувано по жалба от „С.и с.м.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***. Стамболийски №2а, представлявано от управителя Й.Й., чрез адв. С.Т.при ШАК, срещу
Уведомително писмо изх.№02-270-2600/2033/06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. на Заместник изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“.
Жалбоподателят излага доводи за
незаконосъобразност на административния акт и в частност наличие на
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 т.2 и т.3 от АПК. Твърди се, че административният акт не съдържа
фактически и правни основания за издаването му, тъй като липсват каквито и да е
мотиви и констатации и не става ясно каква е причината за извършеното в Таблица
2 прихващане на сумата от 60608.93 лева. Сочи се, че извършеното прихващане е
незаконосъобразно, тъй като няма влязъл в сила акт, с който да е установено
основанието за прихващане на тази сума. На тези основания жалбоподателят моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отмени Уведомително писмо изх.№02-270-2600/2033/06.08.2019
г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. на
Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ в обжалваната му част.
Ответната
страна, Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” град София, редовно
призован, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. А., редовно
упълномощен, оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на оспорения
административен акт и моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от
фактическа страна следното:
На 12.05.2016 г. жалбоподателят, с уникален
регистрационен номер (УРН) 181056, е подал заявление за подпомагане 2016 (форма
за юридически лица) №2705071689978, с искане за подпомагане по различни схеми и
мерки, между които и по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за
кампания 2016 г., със заявени парцели.
След извършени проверки по реда на чл.37 от
ЗПЗЗ и предоставени данни от контролиращи лица във връзка с чл.49 от Наредба №4
от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., по това
заявление е издадено оспореното по делото Уведомително писмо изх.№02-270-2600/2033
от 06.08.2019 г. от Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. С
него оспорващият е уведомен за размера на оторизиранта
субсидия по заявление с УИН 2705071689978 за кампания 2016 г. в размер на 137022.90
лв., като всички заявени площи за участие са одобрени, т.е. няма установени наддекларирани и санкционирани площи.
В уведомителното писмо е записано, че
неразделна част от него са Таблица №1 – оторизирани суми в лева и Таблица №2 –
извършени плащания в лева. В Таблица №1, по направление „Биологично
растениевъдство“, е отразено: искана сума – 137022.90 лв. и оторизирана сума – 137022.90
лв., следователно изцяло е удовлетворено заявлението. В Таблица №2, по
направление „Биологично растениевъдство“, е отразено: оторизирана сума – 137022.90
лв и прихваната сума – 60608.93 лв. Посочено е под
таблица №2, че колона прихваната сума отразява приспаднатите от оторизираната
субсидия суми, в резултата на санкции от предходни периоди или недължимо
оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми
задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.
С Уведомителното писмо оспорващият е
информиран за възможността да обжалва постановения акт по административен или
съдебен ред. Видно от приложеното известие за доставяне, уведомителното писмо е
получено от жалбоподателя на 13.09.2019 г. /стр.28/, а жалбата е депозирана на 27.09.2019
г. по пощата, видно от пощенското клеймо върху плика /стр.11/.
По преписката е приложено и съответно е
прието по делото Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания
2015 г. изх.№02-270-2600/3479 от 23.08.2018 г., с което Заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”, по подадено заявление от „С.и с.м.“ ЕООД с УИН
2715061580147, е отказал финансово подпомагане поради констатирани
несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните в писмото площи, а с
Уведомление от 14.09.2018 г. за допълване на уведомителното писмо с изх.
№02-270-2600/3479 от 23.08.2018 г. са наложени и санкции за бъдещ период в общ
размер от 100 745.49 лева и е посочено, че посочената сума се прихваща в
съответствие с чл.28 от Регламент (ЕО) №908/2014 г. на Комисията.
Няма
спор между страните, а и от извършената служебна справка в деловодството на
съда по категоричен начин се установи, че Уведомителните писма, с които е
отказано финансово подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период, са
обжалвани от „С.и с.м.“ ЕООД *** и са образувани съответно адм.д.№299/2018
г., адм.д.№286/2018 г. и адм.д.№197/2018
г., всичките по описа на АдмС град Шумен.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е насочена срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г. за
кампания 2016г. с изх.№ 02-270-2600/2033 от 06.08.2019г. на зам.изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр.София. Жалбата е насочена срещу частта
в цитираното уведомително писмо, съставляваща волеизявление на органа за прихващане
на сума в размер на 60608.93 лв., обективирана в
таблица – извършени плащания на страница 5 от уведомителното писмо, поради
което се
явява допустима, като подадена против подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт, с който се засяга неблагоприятно правната сфера на неговия
адресат, от лице имащо правен интерес и в законоустановения
срок, видно от представените от административния орган доказателства в тази
насока.
Разгледана по същество същата се явява
основателна по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден в
рамките на предоставената на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ—РА,
делегирана материална компетентност. Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на ЕС - §1 т.13 от ДР на ЗПЗП. По силата на чл.11а от ЗПЗП, Държавен
фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на
чл.20а ал.1 и ал.2 т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според
чл.10 ал.1 т.7 от Устройствения правилник на ДФ
„Земеделие” е предоставено да взема решения за одобряване или отхвърляне на
заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от
РА. Със Заповед №03-РД/2891/ 23.07.2019 г.
и на основание чл.20а, ал.4 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ,
съгласно Решение от заседание на Управителния съвет по Протокол №145/19.07.2019
г., е делегирал на Заместник-изпълнителния директор Петя Славчева, правомощието
да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, включително и мярка 214 „Агроекологични плащания“
.
Съдът приема, че обжалваният акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма, но при липса на законоустановени
реквизити. Процесното уведомително писмо, в частта за
прихванатата сума от 60608.93 лв., е постановено при пълна липса на
мотиви, поради непосочване на фактически и правни основания за прихващането. От
административния акт в тази част не може да се направи извод по никакъв начин
относно кое от трите самостоятелни основания, посочени от административния
орган под таблица №2, е причина за извършеното прихващане: наличието на санкции
от предходни периоди, или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в
сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и
мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“. В процесното
Уведомително писмо липсват каквито и да било данни относно това да са налагани
на жалбоподателя санкции от предходни периоди с влязъл в сила административен
акт, липсват данни жалбоподателят да има изискуеми задължения към фонда, какъв
е техния размер и кога са възникнали, по кои конкретни схеми и мерки са те.
Липсват и данни относно обстоятелството оторизирани ли са на жалбоподателя
суми, за които последствие е установено, че са недължимо платени и за които да
е издаден и да е влязъл в сила АУПДВ. Видно от съдържанието на акта, липсва
каквато и да е конкретика, позволяваща на
жалбоподателя към момента на съобщаване на акта да се запознае с позицията на
органа относно установените предпоставки, наложили прихващане на дължимите
суми. В Таблица №2 от акта в колона „прихванати суми” действително е посочена
сумата в размер на 60608.93 лева, но нито под таблицата, нито в
акта е посочено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво
е нейното фактическо основание.
По делото се установи, че по силата на
предходни Уведомителни писма за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане съответно по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2015 г. и по мярка 10 „Агроекология
и климат” от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2015 г. по отношение на жалбоподателя са наложени
санкции за бъдещ период, но никъде в оспореното писмо не е направено позоваване
или препращане към този предходен акт, за да може съдът да приеме, че е налице
фактическо основание, оправдаващо вида и размера на прихващането, посочено в
Таблица №2. Също така липсва посочена правна норма, която органът е приложил в
изпълнение на своите правомощия да прихване съответната сума.
В хода на откритото съдебно заседание
процесуалният представител на административния орган за първи път наведе
твърдения, че прихващането на процесната сума е
именно във връзка с наложените санкции за бъдещ период по предходните
Уведомителни писма- Уведомително писмо с изх. № 02-270-2600/3479 от 14.09.2018
г. за допълване на Уведомително писмо с изх. № 02-270-2600/3479 от 23.08.2018
г. на зам. изп. директор на ДФЗ.
От
служебно извършена справка в деловодството на ШАС се установи, че по повод
оспорване на Уведомително писмо с изх. № 02-270-2600/3479 от 23.08.2018 г. на
зам. изп. директор на ДФЗ е образувано АД № 299/2018
г., решението по което е обжалвано пред ВАС, а Уведомително писмо с изх. №
02-270-2600/3479 от 14.09.2018 г. на зам. изп.
директор на ДФЗ за допълване на предходното уведомиелно
писмо е предмет на оспорване по АД № 326/2018 г. по описа на ШАС, което е
висящо-спряно до приключване на АД 299/2018 г. по описа на ШАС.
Съдебната теория и практика приема константно,
че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен порок и
абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава страната от ефективна
защита като препятства съдебния контрол за законосъобразност върху акта. Приема
се също, че възможно е мотивите да предхождат издаването на акта, както и да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на
административния акт, както и да са изложени допълнително, когато с това се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране.
Мотивите може да се извлекат и от документ, съставен по повод на издадения
административен акт, който да се съдържа в преписката или да са изложени от по-горестоящия административен орган при административно
обжалване на акта. Недопустимо е обаче мотиви за издаване на административно
акт да се излагат при съдебно обжалване на акта, тъй като страната е напълно
лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяването на
конкретното решение и следователно да организира адекватна защита, а за съда е
невъзможно да извърши съдебен контрол за законосъобразност.
В процесния случай
мотиви не са изложени изобщо от административния орган, както се посочи по-горе, нито в
административния акт, нито с друг документ в преписката, на който да се е
позовал административният орган, а административния акт не е оспорен и по
административен ред. В съдебно заседание по делото процесуалният представител
на административния орган навежда доводи, че в Таблица №2 към административния
акт се съдържа информация относно оторизираните и прихванати суми по отношение
на жалбоподателя, а на основание чл.28 на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) №
908/2014 НА КОМИСИЯТА от 6 август 2014 година за определяне на правила за
прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление,
уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията
и прозрачността, тези суми са прихванати. Заявява също, че предходните
Уведомителните писма, които са представени по делото и хронологичния опис, са
основанията за прихващане на процесната сума, както и
излага аргументи, че мотивите към административен акт могат да бъдат изложени в
друг административен акт, предхождащ издаването му, поради което оспорения акт
се явявал мотивиран.
Тези доводи са изложени едва в проведеното открито съдебно заседание, поради
което няма как да се приемат като мотиви и фактически основания към оспореният
административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че Уведомителните
писма за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане и за налагане на санкции за бъдещ период са писмени доказателства,
установяващи факта на наложени в предходен момент административни санкции по
основание, вид и размер, но тези факти от своя страна не са посочени от
административния орган в оспорваното Уведомително писмо, нито е установено
влизането им в сила.
Твърдението на процесуалният представител на
административния орган, че прихващането на сумите се извършва на основание
чл.28 от посоченият по-горе регламент, съдът намира за неоснователно. В
посочената разпоредба на Регламента, озаглавена „Възстановяване чрез
прихващане“ е посочено следното: „Без да се засягат други правоприлагащи
действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат
неизплатените задължения на бенефициера, установени в
съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за
възстановяването на дълга“. Следователно е приложимо националното
законодателство при установяване на задълженията на бенефициера.
В тази връзка по силата на чл.27 ал.5 от ЗПЗП, публичните държавни вземания на
Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по
реда на ДОПК. Нормата на чл.165 от ДОПК категорично разпорежда, че събирането
на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в
сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред
за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, същите
могат да се удържат само, след като актът за тяхното установяване влезе в сила.
Ако се приеме, че в случая сумата е
прихваната с оглед наложени санкции за бъдещ период по предходните Уведомителни
писма, административният орган не е изчакал да влязат в сила тези актове, а е
пристъпил направо към удържане на суми с оспорения административен акт. Както
бе посочено по – горе, уведомителните писма са оспорени пред АдмС град Шумен и към момента на извършеното прихващане не
са влезли в сила, включително и към настоящия момент. Изложеното води до
извода, че прихващането изцяло на оторизираната с оспореното в настоящото
производство Уведомително писмо сума в размер на 60608.93 лв. от ДФ „Земеделие“
– РА за покриване на санкциите за бъдещ период, наложени по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013 г. за кампания
2016 г. е незаконосъобразно и по същество, като извършено в противоречие с
нормата на чл.28 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 908/2014 НА КОМИСИЯТА от 6
август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните
агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките,
правилата за проверките, обезпеченията и
прозрачността, тъй като вземането на ДФ "Земеделие" не е установено с
влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по
размер. Към датата на издаване на процесното
Уведомително писмо вземането на ДФ "Земеделие" от наложените санкции
за бъдещ период, досежно кампания 2016 г., не е било
ликвидно и изискуемо и с него незаконосъобразно е извършено прихващане. В
цитираната от Регламента норма не е разписано това да става чрез предварително
изпълнение на задължение, което не е установено по основание и размер.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че оспореният административен акт в настоящото
производство, в частта за извършено прихващане е издаден при неспазване на разпоредбата на чл.59
ал.2 т.4 от АПК, както и в противоречие с материалния закон. Предвид на това
оспореният административен акт в тази част следва да бъде отменен като
незаконосъобразен на основание чл.146 т.2 и т.4 от АПК.
От процесуалния представител на оспорващия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските по делото. Същите възлизат на 350.00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса за образуване на дело.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№02-270-2600/2033/06.08.2019
г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. на
Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е извършено
прихващане на сумата в размер на 60608.93 лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, представляван от изп.
директор да заплати на „С.и
с.м.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
Стамболийски №2а, представлявано от управителя Й.Н.Й. сумата от 350.00 /триста
и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: