№ 230
гр. Шумен, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630102706 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на Н. Ю. Е., ЕГН : **********, с адрес
за призоваване – ***, срещу „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, с посочено правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и цена
от 5000 лева, част от вземания на стойност 57508,14 лева.
Ищецът сочи, че срещу него и трето лице/солидарно/, в производство по
чл. 417 от ГПК, бил издаден изпълнителен лист, в полза на ответника, въз
основа на който било образувано изпълнително дело № 20108760400914, по
описа на ЧСИ Д. З., с район на действие този на Окръжен съд – Шумен, по
което в периода 26.06.2015г./приемане на ТР № 2/2013г. на ВКС/, до
26.08.2020г., не били извършвани действия на принудително изпълнение. Тъй
като вземанията описани в изпълнителен лист от 09.08.2010г., по ЧТД №
3096/2010г., били погасени с изтичане на предвидената в закона давност, иска
да се признае за установено, че не дължи на ответника, сумата от 5000 лева,
част от посочени вземания, в изпълнителния лист от 09.08.2010г., по ЧТД №
3096/2010г., по описа на ШРС, на стойност 57508,14 лева.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
1
подава отговор. Считат иска недопустим и неоснователен, а поради
извършени множество изпълнетелни действия по соченото ИД, прекъсващи
всяко от тях теченето на давността, последното от 08.04.2019г., тя не е
изтекла. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, не изпраща
представител, който с писмена молба, поддържа заявеното в исковата молба,
а ответникът, чрез представител, изложеното в отговора.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства
установяват твърдените в исковата молба факти – издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, срещу ищцата и
трето лице/солидарен длъжник/ от 09.08.2010г., в производство, по чл. 417 от
ГПК; наличие на прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
изпълнително дело /№ 912/2010г./, образувано на 13.08.2010г., като №
914/2010г., по описа на ЧСИ № 876, с район на действие този на ОС – Шумен.
Върху изпълнителния лист, приложен по последно посоченото/ИД №
914/2010г./, няма отбелязвания за постъпили плащания, за разлика от
изпълнителен лист от 06.08.2010г., издаден срещу същите длъжници,
солидарно, но за друга сума, събирана, по ИД № 913/2010г., по описа на
същия ЧСИ, приложено към ИД № 912/2010г., образувано по изпълнителен
лист, само срещу солидарния длъжник/Г. Н. Е./ на настоящата ищца. По листа
от 06.08.2010г. има отбелязани плащания в периода 07.11.2011г. –
06.02.2015г., а по този от 09.08.2010/издаден само срещу Г. Н. Е./, в периода
11.11.2010г. – 15.10.2012г.. Нито един от периодите, между отбелязаните
плащания, не надвишава посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, срок, или този
на приложимата за вземанията давност. Делото било образувано от
ответника, като на 05.10.2010г. била връчена ПДИ, заповед за изпълнение и
ИЛ на ищцата и солидарния и длъжник, чрез особен представител. Според
действащите в него момент разпоредби на ГПК/чл. 416, във вр. с чл. 414, ал.
2/ заповедта е влязла в сила на 25.10.2010г., поради липса на данни за
постъпило възражение от ищеца. За периода, от 26.06.2015г., до предявяване
2
на иска, по изпълнителното дело, не са предприемани изпълнителни
действия, по отношение на ищеца. С молби от 02.04.2018г. и 08.04.2019г.,
ответникът поискал налагане на запор на всички банкови сметки на длъжника
Г. Н. Е., по ИД № 912/2010г..
Така приетото за установено доведе до следните изводи:
Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение. Изпълнителни действия са
предприети преди изтичането на давността за вземанията посочени в
изпълнителния лист – 5 години за главницата и 3 години за лихвите. Тъй като
ЧГД № 3096/2010г., по описа на ШРС, е унищожено, няма възможност да се
приеме, по ранна дата, за начало на погасителната давност от влизане в сила
на издадената по него заповед, по реда на чл. 417 ГПК – 25.10.2010г., която
съгласно посочената и от ответника съдебна практика има действието по чл.
117, ал. 2 ЗЗД. Дори и вземането да е станало изискуемо преди подаване
заявлението по чл. 417 ГПК и то, да няма действието по чл. 116, б. „б“ ЗЗД,
началната дата на погасителната давност, не е преди 06.08.2010г., от когато
според заповедта са начислявани лихви за забава, а от нея до посочената в
исковата молба дата 26.06.2015г., приложимата 5 годишна давност не е
изтекла. За периода 13.08.2010г., когато е образувано изпълнителното дело/№
914/2010г./, до 26.06.2015г., когато е прието ТР № 2 от с.д. на ВКС, давност не
е текла, съобразно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, в съответствие с постановките на
ППВС № 3/1980г. – така и Р № 252/17.02.2020г. на ВКС по ГД № 1609/2019г.,
IIIг.о.. Течащата от 26.06.2015г. нова давност, не е прекъсвана, с посочените,
в ответния отговор изпълнителни действия, а срока на новата давност, по чл.
117, ал. 2 ЗЗД /5г./, до предявяване на настоящия частичен иск/21.12.2022г./,
не е изтекла. Посочените молби /от 02.04.2018г. и 08.04.2019г./, даже и да е
възможно да прекъсват давността, както твърди ответника, поради
прекратяването на изпълнителното дело, по силата на закона, което е твърде
спорна концепция, с оглед постановките на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по
ТД № 2/2013г., ОСГТК, то прекъсването, с това „изпълнително действие“
произвежда действие, само по отношение солидарния длъжник Г. Н. Е., не и
по отношение на ищцата, поради разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗЗД.
Само за пълнота, няма приложение в случая давността по чл. 112 ЗЗД,
както с оглед датата на влизане в сила на ЗИДЗЗД – 02.06.2021г., така и
3
предвид Решение № 4 от 20.04.2021г. на КС.
Така, предвидената давност за всички вземанията на ответника,
посочени в процесния изпълнителен лист е изтекла и иска е основателен.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 200 лева разноски в производството, представляващи заплатена държавна
такса.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на „***“ АД, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – ***, че Н. Ю. Е., ЕГН :
**********, с адрес за призоваване – ***, не дължи сумата от 5000 лева, част
от вземания, в размер на 57508,14 лева, посочени в изпълнителен лист от
09.08.2010г., по ЧТД № 3096/2010г., по описа на ШРС – 48185,29 лева
главница, 7016,40 лева мораторна лихва, в едно със законната лихва върху
главницата от 06.08.2010г. и 2306,45 лева разноски, поради погасяване на
вземанията с изтичане на предвидената в закона давност.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, да заплати на Н. Ю. Е., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
сумата от 200 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4