Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 369/12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№305/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл.226 от
Административно процесуален кодекс (АПК).
С Решение №9592/14.07.2020г. по
адм.дело №14253/2019г. на ВАС е отменено Решение №506/17.10.2019г. по адм.дело
№302/2019г. на Административен съд Монтана и делото е върнато за разглеждане от
друг състав на същия съд с дадени указания за извършване на фактически
констатации и преценка на валидността на оспорения административен акт при
съобразяване на мотивите на съдебното решение.
Образувано е по жалба на А.Б.И. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Т*** , срещу Заповед №833/08.05.2019г. на
Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ на
оспорващия е наредено да се премахне незаконен строеж “Реконструкция на сградна
ВиК инсталация”, изпълнена по източната фасада на жилищна сграда, разположена
на уличната регулационна линия в УПИ III, кв.12 по плана на гр.Монтана, кв.М***
К*** , ПИ с идентификатор 48489.29.214 по КК на гр.Монтана, с административен
адрес гр.Монтана, ул.„И*** ” №* . В жалбата се поддържа, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, като са изложени доводи за наличието на противоречие с
материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. В съдебно заседание оспорващия не се явява, като писмено защита, пълномощника
му адвокат Т*** , поддържа отменителните основания развити в жалбата и воли
присъждане на разноски по делото.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си адвокат Ц*** , оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена, като претендира и присъждане на разноски по воденото съдебно
производство съобразно представен списък на разноските.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна
уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168,
ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №833/08.05.2019г. на Кмета на Община Монтана, с
която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ на оспорващия е наредено да се премахне
незаконен строеж “Реконструкция на сградна ВиК инсталация”, изпълнена по
източната фасада на жилищна сграда, разположена на уличната регулационна линия
в УПИ III, кв.12 по плана на гр.Монтана, кв.М*** К*** , ПИ с идентификатор
48489.29.214 по КК на гр.Монтана, с административен адрес гр.Монтана, ул.„И*** ”
№* . Административният орган е приел в мотивите на оспорения административен
акт, че в случая се касае за строеж пета категория, който е изграден пред
2000г. без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, което го е
мотивирало да приеме, че като безспорно установен незаконен строеж по смисъла
на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ подлежи на премахване.
От фактическа страна, а и не се
спори между страните, се установява следното:
С жалба
вх.№ИО-01-04-13/20.02.2019г. (л.26, 27 по делото), О*** Б*** е сезирала Кмета
на Община Монтана, че оспорващия е изградил незаконен строеж по фасадата на
жилищната сграда, в която е собственик на обект. С Констативен акт № 04 от
25.03.2019 г. (л.15-17 по делото), при проверка, извършена от служител по контрол на строителството в
община Монтана е установен незаконен строеж «реконструкцията на сградна ВиК
инсталация" изпълнена по източната фасада на жилищна сграда, находяща се в
гр. Монтана, кв. «М*** К*** », поземлен имот с идентификатор 48489.29.214 по
кадастралната карта на гр. Монтана. Констативният акт е връчен по реда на &
4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на /ДР/ на Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, чрез свидетели и чрез залепване на таблото за обявления на
община Монтана и на адреса на незаконния строеж, поради невъзможността да се
връчи лично на собственика на строежа /отсъстващ от
страната за неопределено време/, с което заинтересованото лице се
счита за уведомено за образуваното административно производство по реда на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ - за премахване на строежа – Служебна бележка от 28.03.2019
г. (л.18 по делото). Оспорващия е подал възражение док. № 94-А-218/01.04.2019
г., с което е оспорил констативния акт.
С оспорената в настоящето
производство Заповед №833/08.05.2019г. на Кмета на Община Монтана, с която на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ на оспорващия е наредено да се премахне
незаконен строеж “Реконструкция на сградна ВиК инсталация”, изпълнена по
източната фасада на жилищна сграда, разположена на уличната регулационна линия
в УПИ III, кв.12 по плана на гр.Монтана, кв.М*** К*** , ПИ с идентификатор
48489.29.214 по КК на гр.Монтана, с административен адрес гр.Монтана, ул.„И*** ”
№* . Видно от приетата на л.11 по делото обратна разписка, административния акт
е съобщен на оспорващия на 28.05.2019г., тоест жалбата с
№94-А-397/10.06.2019г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е
подадена в законоустановения срок и е допустима.
От така описаната фактическа
обстановка, съдът въз основа на събраните по делото доказателства и приетата
съдебно-техническа експертиза, стига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2 от ЗУТ. В
настоящият случай в административния акт е посочено, че строежа е пета
категория, като тази констатация се следва от разпоредбата на чл.137, ал.1,
т.5, б. ”г” от ЗУТ, тоест налице е компетентност на административният орган
издал оспореният административен акт.
Административния акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма. Надлежно са изложени фактическите и
правните основание, които са мотивирали издаване на административния акт.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт е издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на воденото
административно производство на оспорващия е предоставена възможност да
ангажира писмено възражение по констатациите за незаконно изграден строеж, като
възражението му е обсъдено в мотивите на оспорения административен акт и е
прието за неоснователно. Обстоятелството дали административния орган е
изследвал дали строежа е търпим по смисъла на §127 от ПЗР ЗИДЗУТ е свързано в
евентуално нарушение на материалния закон, а не с нарушение на
административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се отбележи,
че от една страна представеното от оспорващия Удостоверение за търпимост
№86/24.10.2011г. служи за установяване на факти и обстоятелства само при
необходимост от извършване на прехвърлителна сделака, като в каквато насока е
трайната съдебна практика на ВАС, а от друга страна то не се отнася за строежа,
който е описан в оспорения административен акт.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че административния акт е издаден в нарушение на материалния закон.
Това е така, тъй като от приетата по делото съдебно-техническа експертиза изготвена
от вещото лице Р*** , която се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав
като обективна и безпристрастна, се установява, че през 2000г. оспорващия е
прекъснал съществуващата водопроводна инсталация към третия етаж, като е
захранил втория жилищен етаж от уличната водопроводна мрежа с изграден
допълнителен канал от тръба Ф32мм с дължина 5,80м по фасадата на жилищната
сграда. Вещото лице установява, че строежа е пета категория и за него няма
одобрени проекти. Така описаното по разбиране на настоящи съдебен състав следва
да бъде определено като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР ЗУТ, което налага
за същия да има одобрени книжа и издадено разрешение за строеж, като описанието
на същия дава основание да се приеме за установено, че се касае за основен ремонт
по смисъла на §5, т.42 от ДР ЗУТ, в каквато насока са и мотивите на Решение
№9592/14.07.2020г. по адм.дело №14253/2019г. на ВАС. Следва с оглед пълнота да
се посочи, че съдът кредитира и показанията на свидетеля Б*** Б*** , който са
обективни и безпристрастни, като от тях се установява, че действително строежа
е изграден през 2000г. В конкретния случай не се касае за текущ ремонт по
смисъла на § 5, т.43 от ДР ЗУТ, тъй като са извършени дейности по премахване на
съществуваща инсталация и изграждане на нова, тоест налице са характеристиките
на основен ремонт по смисъла на §5, т.42 от ДР ЗУТ. Пълнотата изисква да се
отбележи, че строежа не е търпим по смисъла на §127 от ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като е
извършен през 2000г. в нарушение тогава действащата разпоредба на чл.56, ал.3 и
ал.7 от Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и сега действащата редакция на разпоредба на
чл.186 от ЗУТ, които изискват изрично писмено съгласие на съсобствениците в
етажната собственост. В случая не намира приложение разпоредбата на чл.56,
ал.6, т.2 от ЗТСУ, тъй като тя предвижда, че не е необходимо съгласие на
останалите съсобственици при разделяне и преустройство на жилища, а настоящия
случай не е такъв, тъй като е свързан и изграждане/изменение на обща
инсталация, което е следвало да се изгради със съгласието на останалите
собственици на имоти в жилищната сграда.
По разбиране на настоящият
съдебен състав в случая се установяват по безспорен начин всички законови
основания за издаване на оспорения административен акт, тъй като строежа
безспорно е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При този изход на делото и направеното
искане от
пълномощника на ответника за
присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал.4 във вр. с чл.226, ал.3 от АПК, оспорващия
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника разноски по делото изразяващите се в разноски за адвокат в размер на 700 (седемстотин) лева, който се следват за процесуално представителство от
адвокат Ц*** пред водените в Административен съд Монтана адм.дело №302/2019г. и
305/2020г. и се определят от настоящия съдебен състав съобразено заявеното
искане до размера в списъка за разноските представен от оспорващия. Разноски за процесуално представителство по адм.дело
№14253/2019г. по описа на ВАС не се следват, тъй като такива не се установява
да са сторени от ответника.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед
№833/08.05.2019г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ на оспорващия е наредено да се премахне незаконен строеж
“Реконструкция на сградна ВиК инсталация”, изпълнена по източната фасада на
жилищна сграда, разположена на уличната регулационна линия в УПИ III, кв.12 по
плана на гр.Монтана, кв.М*** К*** , ПИ с идентификатор 48489.29.214 по КК на
гр.Монтана, с административен адрес гр.Монтана, ул.„И*** ” №* е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна и оспорващия се осъди да заплати
разноски по воденото съдебно производство, предвид, което на основание чл.172,
ал.2 от АПК и чл.143 ал.4 и чл.226, ал.3 от АПК, І-ви състав на Административен
съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.И. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Т*** , срещу Заповед №833/08.05.2019г. на
Кмета на Община Монтана.
ОСЪЖДА А.Б.И. ***, ЕГН * *** разноски по
воденото съдебно производство в размер на 700 (седемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: