Мотиви по НОХД № 2601/2017
год. по описа
на СГС, НК,
14 състав
СГП е внесла обвинителен акт против А.К.С.
за това, че за периода от 01.08.2008г. до 14.08.2008г., в гр.София, в
качеството си на собственик и управител на „М.**“ ЕООД, избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по ЗДДС на „М.**“
ЕООД в размер на 216 937.09 лева - съставляващ разликата между
начисления данък добавена стойност по извършените от дружеството продажби и
платения данък добавена стойност по извършените от дружеството покупки през
месец юли 2008г., като не подал в офис „Център“ на ТД - НАП - София град
справка декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и не приложил към нея отчетните
регистри - дневник за покупки и дневник за продажби по чл.124 от ЗДДС, в които
е трябвало да отрази извършените покупки и продажби през месец юли 2008г. - престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 от НК.
Наказателното производство по НОХД №
2601/2017г. е образувано, след отмяна на присъда, постановена на 20.01.2017г.
по НОХД № 3918/2015г. по описа на СГС с решение на САС от 31.05.2017г.,
постановено по ВНОХД № 348/2017г.
Първоначално е било образувано НОХД №
1139/2013г. на СГС по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия А.С. за
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 от НК за
това, че на 12.08.2008г., в качеството си на собственик и управител на „М.**“
ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, като
посредством фактическите действия на съпругата си, в подадена от нея
справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС с вх. № 2210-1090455/12.08.2008г. е
потвърдил неистина декларирайки реално платен данък добавена стойност, начислен
по фиктивна сделка. В съдебно заседание представителят на СГП е направил
изменение на обвинението, според което С. е обвинен, че е избегнал данъчно
задължение, като подал, чрез неустановено по делото лице, справка-декларация, в
която потвърдил неистина. С присъда, постановена на 17.03.2014г. СГС е признал
за виновен подсъдимия С.. С решение от 03.04.2015г. САС е отменил присъдата на
СГС и е върнал делото на СГП, поради допуснати нарушения в досъдебното
производство.
В резултат на това е внесен
обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 3918/2015г. срещу
подсъдимия С. за това, че за периода от 01.08.2008г. до 14.08.2008г., в
гр.София, в качеството си на собственик и управител на „М.**“ ЕООД, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по
ЗДДС на „М.**“ ЕООД, като не подал в офис „Център“ на ТД - НАП - София град
справка декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и не приложил към нея отчетните
регистри - дневник за покупки и дневник за продажби по чл.124 от ЗДДС, в които
е трябвало да отрази извършените покупки и продажби през месец юли 2008г. - престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.1 от НК. С присъда от 20.01.2017г. по НОХД №
3918/2015г. СГС е признал подсъдимия С. за виновен по повдигнатото обвинение. С
решение на САС от 31.05.2017г., постановено по ВНОХД № 348/2017г. е отменена
присъдата на СГС и делото е върнато за ново разглеждане, като е констатирал допуснати
съществени нарушения, изразяващи се в неяснота относно размера на дължимия ДДС,
определен - така както е посочено в обвинителния акт, въз основа на подадената
справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за м.юли 2008г.
В съдебно заседание представителят на държавното
обвинение поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия и застъпва
тезата, че в хода на съдебното следствие се е доказала изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка.
Представителят на СГП счита, че от всички събрани по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че подсъдимият С., в качеството си на собственик
и управител на „М.**“ ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в размер на 216 937 лева, като не подал справка декларация по
чл.125, ал.1 от ЗДДС, независимо, че такава е подадена, тъй като същата не е
подадена лично от него или от упълномощено лице. Относно реализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия пледира за налагане на наказание около средния размер.
Защитникът на подсъдимия изразява становище
за недоказаност на обвинението и пледира за постановяване на оправдателна
присъда. Застъпва тезата, че безспорно установено по делото е, че
справка-декларация за инкриминирания период е подадена в ТД на НАП, че е
подадена от упълномощено лице и че това упълномощено лице е Д.Т.. Твърди, че
отразеното както в справката-декларация, така и в дневниците, напълно кореспондира с констатациите на
ревизионния акт, с изключение на една фактура. Защитата намира за абсурдни
твърденията на държавното обвинение за неподадена справка-декларация, тъй като
е установено, че НАП е приела справката-декларация и въз основа на нея са
изчислени и данъчните задължения. Пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият не дава обяснения.
В последната си дума моли за оправдателна
присъда.
Съдът, като взе предвид всички събрани
по делото доказателства и на основание чл.14 и чл.18 от НПК ги съобрази в
тяхната цялост приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият А.К.С. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан,
с ЕГН **********.
Подсъдимият А.С. е управител и
собственик на „М.**“ ЕООД. Дружеството е регистрирано с решение № 1 по ф.д. №
2008/1996г. на СГС, ФО, което се е управлявало от А.К.С. и М.С.Ч.. В периода
1998-2007 г. са били вписани промени в търговското дружество, а именно
прехвърляне на дружествени дялове от С. и Ч. на С.С.С..
С решение № 9/8.3.2007г. е заличена
като съдружник и управител С.С.и е вписан като
едноличен собственик и управител подсъдимия А.С..
Дружеството е регистрирано с предмет на
дейност - химическо чистене, пране и гладене.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС от
08.04.1996г., дерегистрирано на 11.12.1997г. поради
спадане на оборота и повторно е регистрирано на 03.07.1998г. по ЗДДС.
Съпругата на подсъдимия - М.А.С. била
едноличен собственик и управител на „АС К.***“ ЕООД, регистрирано по ф. д. №
159/2005г. на СГС.
Счетоводната дейност на „М.**“ ЕООД,
през периода 2006г. до средата на 2007г. била извършвана от свидетелката Р.Р.. Подсъдимият С. й предоставял първичните счетоводни
документи, а свидетелката извършвала всичко останало до изготвянето на
справките-декларации. Не е имало случаи, в които подсъдимият да е изготвял сам
справките-декларации.
В средата на 2007г. свидетелката Р.
напуснала „М.**“ ЕООД. Около седмица след това, подсъдимият я потърсил и я
помолил да му предаде всички счетоводни документи, останали при нея, тъй като
същите били необходими на новия му счетоводител Д.Т..
Към този период свидетелката Д.Т.,
подсъдимият С. и съпругата му М.С. се познавали.
На 25.06.2008г. съпругата на подсъдимия
- свидетелката М.С., в качеството си на собственик на „АСК.“ ЕООД упълномощила Д.Т.,
с нотариално заверено пълномощно от 25.06.2008г., да сключва всякакви договори от
името и за сметка на дружеството с трети лица, да купува от името и за сметка
на дружеството всякакви вещи, вкл. дълготрайни активи, моторни превозни
средства, вкл. и при условията на договори за оперативен и финансов лизинг с лизингополучател дружеството, от името и за сметка на
дружеството да сключва договори за вземане на заеми, да поема от името и за
сметка на дружеството менителнични задължения, за
подписва запис на заповед, да представлява дружеството пред Централния регистър
на особените залози към МП, като подписва от името и за сметка на дружеството
съгласия за вписване на лизингови договори, да прави всякакви изявления от
името на дружеството пред трети лица и да подписва всякакви заявления,
декларации, искания, договори, кореспонденция и други документи.
На 03.07.2008г. Д.Т., в качеството си на
пълномощник на представляваното от М.С. дружество „АСК.“ ЕООД е сключила
договор за финансово-обвързан лизинг.
На същата дата е подписала запис на заповед,
с която е задължила „АСК.“ ЕООД за сумата от 902 989.92 евро.
Свидетелката Д.Т. била собственик на „К.“
ЕООД с предмет на дейност - счетоводни услуги. Към инкриминирания период в
счетоводната къща, заедно с нея работела и дъщеря й - свидетелката М.Г.И.,
която подпомагала дейността предимно с подаването на документи, за което имала
пълномощно.
Свидетелката М.Ц. също била
счетоводител. С Д.Т. поддържали близки взаимоотношения, които са се изразявали
в оказване на съдействие една на друга при подаването на справките декларации
пред НАП. Ц. извършвала често такива услуги на Т., а именно да подава
справки-декларации, без дори да се интересува от конкретните фирми. Имала пълно
доверие на Д.Т., която й давала комплект с необходимите документи, в т.ч. и
изискуемото за подаването на справките-декларации пълномощно. За съставянето на
пълномощните Ц. била предоставила на Т. данните си и имала пълно доверие.
През този период Д.Т. извършвала
счетоводната дейност на фирмите „М.**“ ЕООД, със собственик А.С. и „АС К.***“
ЕООД, със собственик съпругата му М.С..
Договор между тях и Д.Т., за извършваните
от счетоводни услуги, не бил сключван.
Свидетелката М.С., в качеството си на
собственик на „АСК.“ ЕООД, лично изготвяла първичните счетоводни документи -
фактурите, предавала ги на Д.Т., чрез съпруга си А.С., след което Т. ги е
осчетоводявала, изготвяла дневниците за покупки и продажби, справките
декларации, както и подавала същите пред НАП.
Подсъдимият С. също ползвал услугите на
свидетелката Д.Т., като й предоставял първичните счетоводни документи на
представляваното от него дружество „М.**“, а тя изготвяла дневниците за покупки
и продажби, както и справките декларации.
Първичните счетоводни документи на „М.**“
ЕООД се съхранявали от подсъдимия.
Дневниците
за покупки и продажби, както и справките декларации на „М.**“ ЕООД за периода
от 01.10.2007г. до 31.10.2008г. били изготвяни и подавани в НАП в законните
срокове. При изготвянето на дневниците за покупки и продажби, и справките
декларации не са допуснати нарушения на формалните изисквания за изготвянето им
и подаването им, включително и за инкриминирания период.
През този период, справките декларации
се подавали лично или от упълномощено лице.
На 12.08.2008г., в гр.София, в офис
„Център“ на ТД - НАП - София град била подадена, от неустановено по делото лице,
справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. № 2210-1090455/12.08.2008г. и
приложения към нея отчетен регистър - дневник за покупки по чл.124 от ЗДДС за
отчетния период м.юли 2008г., подадена от името на „М.**“ ЕООД.
Със Заповед № 902356 от 03.04.2009г., на
основание чл.112 и чл.113 от ДОПК било възложено извършване на ревизия на „М.**“
ЕООД за периода от 01.10.2007г. до 31.10.2008г.
В хода на проверката били изискани от
подсъдимия А.С. всички първични счетоводни документи. На 28.04.2009г. С., в
качеството си на управител на „М.**“ ЕООД упълномощил свидетелката Д. Т., с
нотариално заверено пълномощно, да представлява дружеството пред органите на ТД
на НАП.
На същата дата, Д.Т., в качеството си
на пълномощник на „М.**“ ЕООД получила уведомление за предстоящата ревизия.
Т. подготвила необходимите документи,
тъй като той не разбирал и не можел да се ориентира по отношение на
счетоводната документация и ги предоставила на свидетелката В.А..
Екип от ревизори - свидетелката И.А. и В.А.
извършили ревизията и изготвили ревизионен доклад № 902356/04.08.2009г., в
който било отразено, че за периода 01.07.2008г. до 31.07.2008г. е подадена справка-декларация
по чл.125, л.1 от ЗДДС в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Констатирано било, че в
съответствие с изискванията на чл.125, ал.9 от ЗДДС, информацията от регистрите
за отчитане на данъка е представена на хартиен носител и магнитен носител, за
което е издаден протокол за приемане. При съпоставянето на данните от
справката-декларация, дневниците за покупки и продажби, и данните от протокола
за приемане на магнитни носители, не са били установени различия.
В хода на ревизията е била извършена проверка
по отношение на фактура № 10054 от 17.07.2008г., издадена от „Т.“ ЕООД. „М.**“ ЕООД не представило посочената фактура,
като представител на фирмата заявил, че е изгубена. Не било установено и
плащане на сумата по фактурата. Била извършена насрещна проверка, при която
било установено, че „Т.“ ЕООД не е издавала посочената фактура на „М.**“ ЕООД. В
резултат на така установените несъответствия са били констатирани основания за
корекция на данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит.
С РА № ********** от 18.09.2009г. било
отказано на „М.**“ ЕООД правото на данъчен кредит за данъчния период
01.07.2008г. - 31.07.2008г. в размер на 208 400.00 лева.
В хода на досъдебното производство е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението се установява, че
дължимия данък, в резултат на приспадане на данъчния кредит по фактура № 10054/17.07.2008г.
за м.юли 2008г. е в размер на 216 937.09 лева.
От заключението на назначената в хода на
досъдебното производство графическа експертиза № 331/Е-2012 /л.114-115, т.4 от
ДП/ се установява, че подписите в графа „подпис и печат“ на ксерокс копия на
справка-декларация по ЗДДС на „М.**“ ЕООД с вх. №№ 2210-1090455/12.08.2008г.,
2210-1103590/11.09.2008г., 2210-1117406/13.10.2008г. и
2210-1129565/12.11.2008г. не са положени от подсъдимия А.С..
От заключението на графическа експертиза
№ 825/Е-2012 /л.121-124, т.4 от ДП/ се установява, че подписите в графа „подпис
и печат“ на ксерокс копия на справка-декларация по ЗДДС на „М.**“ ЕООД с вх. №№
2210-1090455/12.08.2008г., 2210-1103590/11.09.2008г., 2210-1117406/13.10.2008г.
и 2210-1129565/12.11.2008г. не са положени от Д.Т., С.Д., М.Я., М.И., М.Ц. и Р.Р..
От заключението на назначената в хода на
досъдебното производство графическа експертиза № 1024/Е-2012 /л.130-138, т.4 от
ДП/ се установява, че подписите в графа „подпис и печат“ на справка-декларация
по ЗДДС на „М.**“ ЕООД с вх. №№ 2210-1090455 от 12.08.2008г., 2210-1103590 от
11.09.2008г. и 2210-1129565 от 12.11.2008г. са положени от М.С..
От заключението на назначената в хода на
съдебното дело № 1139/2013г. графическа експертиза се установява, че подписите
в графа „подпис и печат“ на справка-декларация по ЗДДС на „М.**“ ЕООД с вх. №№
2210-1090455 от 12.08.2008г. и приложения към нея дневник на покупките по
чл.124 от ЗДДС за отчетен период м.юли 2008г. не са положени от М.С..
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, именно: показанията на
свидетелите М.А.С. - л.133 от СД, Д.П.Т. - л.136 и 213 от СД, М.П.Ц. - л.144 от
СД, М.Г.И. - л.142 от СД, Р.Х.Р. - л.144 от СД и частично приобщените по реда
на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК дадени в хода
на досъдебното производство на л.87, т.4 от ДП, М.Г.Я. - л.160 от СД, Д.В.К. -
161 от СД, И.В.А. - л.177 от СД, В.Н.А. - л.190 от СД, заключението на графическа експертиза на л.130
от ДП, заключението на СИЕ, приложена от л.24, т.4 от ДП, заключението на
тройната графическа експертиза на л.283 от НОХД № 1139/2013г., протокол за
приемане на декларации и дневници по ЗДДС - л.210 от НОХД № 1139/2013г.,
справка-декларация - л.211 от НОХД № 1139/2013г.,; писмените доказателства.
За да приеме така описаната
фактическа обстановка, съдът
обсъди събраните по делото доказателствени материали. Относно обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по делото
и значими за правилния изход, съдът не констатира противоречия в доказателствените
източници, с изключение на тези касаещи въпросите
дали свидетелката Д.Т. е извършвала счетоводната дейност на „М.**“
ЕООД, била ли е упълномощена на представлява дружеството пред
НАП и дали подписът на справката-декларация е положен от М.С..
Относно
останалите обстоятелства,
имащи значение за
правилния изход на делото, между
събраните по делото доказателства противоречие не съществува, защото наличните по делото
доказателствени материали обективно са еднозначни
и еднопосочно обосновават изведените от състава
фактически положения.
От
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства безпротиворечиво се установяват фактите, относно дейността
на дружествата „М.**“ ЕООД и „АСК.“ ЕООД, както техните собственици и
управители.
Събраните по делото доказателства са
еднопосочни и по отношение на фактите свързани с дейността на „К.“ ЕООД,
собственикът й свидетелката Д.Т., както и лицата които са работели в
дружеството през инкриминирания период.
Безспорно се установяват и фактите
свързани с отношенията на свидетелките Д.Т. и М.Ц., услугите, които извършвали
една на друга във връзка с упражняваната от тях счетоводна дейност и конкретно
- подпомагане при подаването на справките-декларации в ТД на НАП, което към
инкриминирания период изисквало отделяне на значително време, предвид
подаването им хартиен носител.
Няма
противоречие в доказателствените източници относно
лицето, което е осъществявало счетоводната дейност на „М.**“ ЕООД през 2006г.
до средата на 2007г., а именно свидетелката Р.Р.,
както и, че след напускането й, подсъдимият С. е поискал от нея цялата
счетоводна документация, за да я предаде на новия си счетоводител Д.Т..
Еднопосочни са и събраните по делото
доказателства, а именно констатациите в ревизионния акт и показанията на
свидетелките И.А. и В.А., относно следните обстоятелства - изготвянето на справките-декларции и дневниците за покупки и продажби за
периода от 01.10.2007г. до 31.10.2008г., както и спазването на всички нормативни изисквания при
изготвянето им, и подаването им законния срок.
Няма противоречие и относно
обстоятелството, че в законния срок, на
12.08.2008г., в гр.София, в офис
„Център“ на ТД - НАП - София град е била
подадена справка-декларация
по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. № 2210-1090455/12.08.2008г. и приложения
към нея отчетен
регистър - дневник за покупки по
чл.124 от ЗДДС за отчетния период м.юли 2008г., подадена от името на
„М.**“ ЕООД.
Безпротиворечиви
са и доказателствените източници относно извършената
ревизия на „М.**“ ЕООД, изричното упълномощаване от подсъдимия А.С. на
свидетелката Д.Т. и извършените от нея действия по предоставяне на първичните
счетоводни документи и получаването на известията от данъчните органи.
От ревизионния акт и от показанията на
свидетелката В.А. се установява и, че в хода на проверката са предоставени от счетоводителя
на „М.**“ ЕООД Д.Т. всички първични счетоводни документи, описани в
справката-декларация за м.юли 2008г., с изключение на една фактура за сделка,
която при направената насрещна проверка било установено, че не е извършена
реално.
Както бе посочено по-горе, противоречия в доказателствените източници бяха констатирани по отношение
на въпросите - дали свидетелката Д.Т.
е извършвала счетоводната дейност на „М.**“
ЕООД, била ли е упълномощена на представлява дружеството пред НАП и дали
подписът на справката-декларация е положен от М.С..
Съдът изгради фактическите си изводи въз
основа на показанията на свидетелките Р.Р., М.С. и
частично от показанията на свидетелката Д.Т.. В приобщените по реда на чл.281
от НПК показания от досъдебното производство, свидетелката Р.Р. заявява, че е предала на подсъдимия С. всички налични
при нея счетоводни документи, тъй като същите били необходими на новия
счетоводител Д.Т.. Тези показания напълно кореспондират с показанията на
свидетелката М.С., която твърди, че Д.Т. е обслужвала счетоводството както на
нейното дружество „АСК.“ ЕООД, така и на дружеството на съпруга й - „М.**“
ЕООД. В показанията си свидетелката Т. заявява, че е извършвала счетоводни
услуги инцидентно, по негово настояване, както и, че не е имала ангажименти към
М.С., като са се виждали само два или три пъти. Съдът некредитира показанията
на Д.Т. в тази им част, като некореспондиращи с писмените доказателства -
нотариално заверено пълномощно от 25.06.2008г., с което С. е упълномощила Т. да
сключва всякакви договори от името и за сметка на нейното дружество, както и
договор за финансов лизинг и запис на заповед, с които Т., в качеството си на
пълномощник, е сключила от името и за сметка на дружеството на М.С. лизингов договор
и е подписала запис на заповед, с която е задължила същото дружество със сумата
от 902 989.92 евро. Всъщност, тези факти нямат пряко отношение към
предмета на делото, но съдът анализира същите във връзка с преценката за
достоверност на показанията на двете свидетелки. Упълномощаването на Д.Т., от
страна на М.С., да извършва посочените в пълномощното действия и задължаването
на дружеството на С. от страна на Т. с посочената по-горе сума, предполага доверие
за каквото твърди М.С. в показанията си, че е имала към Д.Т.. По отношение на
това упълномощаване и сключването на договора Т. заявява, че това се е случило
по молба на подсъдимия С., с обяснението, че съпругата му не се е намирала в
страната, поради което същата се е съгласила, което некореспондира с твърденията
на свидетелката, че не е имала желание да извършва услуги на С., тъй като
същият не й бил клиент и не й е заплащал. Последното твърдение на свидетелката Т.
некореспондира и с безспорно установените факти, че непосредствено след началото
на ревизията А.С. е упълномощил Т. да я представлява пред ТД на НАП, че същата
е предоставила на данъчните органи всички необходими за извършването на
проверката документи, както и е получавала известията от НАП.
Предвид това, съдът некредитира
показанията на свидетелката Д.Т., в които твърди, че не извършвала счетоводни
услуги на подсъдимия С., независимо от обстоятелството, че по делото не са
налични договор, сключен между тях, или пълномощно за инкриминирания период.
Съдът прие за безспорно установено, че
на 12.08.2008г., в гр.София, в офис „Център“ на ТД - НАП - София град е била
подадена справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №
2210-1090455/12.08.2008г. и приложения към нея отчетен регистър - дневник за
покупки по чл.124 от ЗДДС за отчетния период м.юли 2008г., подадена от името на
„М.**“ ЕООД въз основа на писмените доказателствени
източници - самата справка-декларация, както и от ревизионния доклад, и
ревизионния акт.
От заключенията на графическите
експертизи безспорно се установява, че справката-декларация
е подадена от неустановено по делото лице. Съдът кредитира заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство графически експертизи, с
изключение на експертиза № 1024/Е-2012 /л.130-138, т.4 от ДП/, според
заключението на която подписите в графа „подпис и печат“ на справка-декларация
по ЗДДС на „М.**“ ЕООД с вх. №№ 2210-1090455 от 12.08.2008г., 2210-1103590 от
11.09.2008г. и 2210-1129565 от 12.11.2008г. са положени от М.С., като
противоречащо на заключението по назначената в ход на съдебното следствие по
НОХД № 1139/2013г. тройна графическа експертиза. Съдът кредитира заключението
на тройната експертиза, тъй като заключението на назначената в хода на
досъдебното производство експертиза е изготвено въз основа на сравнителен
материал, който не е снет от експерта и не е съблюдаван начинът по който е снет,
което е от значение за изследването, както заявява самото вещо лице при изслушването
му в съдебно заседание.
За да възприеме изложената по-горе фактическа
обстановка съдът обсъди доказателствата, имащи връзка с предмета на делото.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема,
че
подсъдимият А.К.С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 от НК.
Престъплението по чл.255 от НК засяга
обществените отношения, свързани с данъчните задължения. Субекти на тези
престъпления са данъчно задължените, по силата на съответния данъчен закон,
лица, които следва да заплащат определен от този закон данък по реда и в
сроковете, предвидени в него.
Основният състав на чл.255, ал.1 от НК
предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т.1
до т.1 на нормата. Обвинението по настоящето производство е по ал.1, т.1 на
чл.255 от НК, а именно за това, че подсъдимият С., в качеството си на
собственик и управител на „М.**“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения по ЗДДС на „М.**“ ЕООД , като не подал в офис „Център“ на ТД
- НАП - София град справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и не приложил към
нея отчетните регистри - дневник за покупки и дневник за продажби по чл.124 от ЗДДС, в които е трябвало да отрази извършените покупки и продажби през месец
юли 2008г.
За да
бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия С. по посочения
наказателен състав е необходимо да бъде установено, че същият е собственик и
управител на „М.**“ ЕООД, че дружеството е данъчно задължено лице по ЗДДС, че в
качеството си на собственик и управител на „М.**“ ЕООД не е изпълнил задължението
си да подаде от името на дружеството справка декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС
и отчетните регистри - дневник за покупки и дневник за продажби по чл.124 от ЗДДС, в които е трябвало да бъдат отразени извършените покупки и продажби през
месец юли 2008г. и по този начин е избегнал установяването, и плащането на
данъчни задължения по ЗДДС на „М.**“ ЕООД.
От
събрания доказателствен материал се установи, че
подсъдимият е собственик и управител на „М.**“ ЕООД, както и че дружеството е
данъчно задължено лице по ЗДДС.
По несъмнен начин се установи, че в срока
по чл.125, ал.5 от ЗДДС, от името на „М.**“ ЕООД в офис „Център“ на ТД - НАП -
София град е подадена справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, както и отчетните
регистри - дневник за покупки и дневник за продажби по чл.124 от ЗДДС, в които са
отразени извършените покупки и продажби през месец юли 2008г.
Установи се също, че справката-декларация
по чл.125, ал.1 от ЗДДС, както и отчетните регистри - дневник за покупки и
дневник за продажби по чл.124 от ЗДДС, в които са отразени извършените покупки
и продажби през месец юли 2008г. е подадена от неустановено по делото
лице.
По категоричен начин се установи и
обстоятелството, че отразените в подадената справка-декларация по чл.125, ал.1
от ЗДДС, както и отчетните регистри - дневник за покупки и дневник за продажби
по чл.124 от ЗДДС за извършените покупки и продажби през месец юли 2008г.
първични счетоводни документи, са идентични с представените от страна на „М.**“
ЕООД такива на данъчните органи по време на извършваната от тях ревизия, с
изключение на фактура № 10054 от 17.07.2008г., издадена от „Т.“ ЕООД, която
изобщо не била представена.
Несъмнено се установи и, че с РА №
********** от 18.09.2009г. било отказано на „М.**“ ЕООД правото на данъчен
кредит за данъчния период 01.07.2008г. - 31.07.2008г. в размер на
208 400.00 лева.
От събрания по делото доказателствен материал обаче, не се установи по несъмнен
начин, че подсъдимият, в качеството си на собственик и управител на „М.**“ ЕООД,
не е изпълнил задължението си да подаде от името на дружеството справка-декларация
по чл.125, ал.1 от ЗДДС и отчетните регистри - дневник за покупки и дневник за
продажби по чл.124 от ЗДДС, в които е трябвало да бъдат отразени извършените
покупки и продажби през месец юли 2008г. Както вече беше посочено, в
производството по делото не се събраха доказателства по отношение на лицето,
което е подало справката-декларация, но се установи, че такава е подадена. От
всички доказателствени източници се установи, че
справката-декларация, към инкриминирания период, е могло да бъде подавана само
от собственика или от упълномощено от него лице. Само от обстоятелствата, че
лицето, което е подало справката-декларация, не е установено и по делото не е
приложено пълномощно от страна подсъдимия като упълномощител,
не може да се направи категоричен извод, че не е подадена от упълномощено лице,
респ. че подсъдимият не изпълнил задължението си, в качеството си на собственик
и управител на „М.**“ ЕООД. Това би било в противоречие с доказателствените
източници, установяващи реда и начина на подаване в ТД на НАП на
справките-декларации, да предполага недобросъвестно изпълнение на служебните
задължения на данъчните служители по приемането им, и най-вече с категорично
установеното обстоятелство, че всички първични документи по отразените като извършени
покупки и продажби през месец юли 2008г., са се намирали в подсъдимия, с изключение
на една /която не била представена/ и са били коректно отразени.
При изложеното съдът намери, че признаването
на подсъдимия А.К.С. за виновен по повдигнатото обвинение, би представлявало
съществено нарушение на принципа, че осъдителната присъда не може да почива на
предположения. Същината на този принцип е, че всяко съмнение следва да се
тълкува в полза на подсъдимото лице, чиято виновност следва във всички случаи
да бъде доказана по категоричен и непораждащ съмнения начин. Тоест събраните и
приобщени по делото доказателствени материали следва
да доказват извода за виновност по начин, изключващ всякакви съмнения в
правилността и обосноваността на постановения съдебен акт - хипотеза, каквато в
процесния случай не е налице, тъй като по делото не
бяха събрани доказателства, от които да се направи категоричен извод за
извършване на деянието както от обективна, така и от субективна страна.
По
изложените съображения и на основание чл.304 от НПК съдът оправда
подсъдимият А.К.С. по повдигнатото му обвинение по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.1 от
НК.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: