Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 25.02.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря………….…...ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА…..……………...и в присъствието на
прокурора…………………….…..…………………………...като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1001 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.второ от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Г.И.И. ***, чрез пълномошник адв.С.Т. против Д.И. ***, Г.Е.Ц. ***, П.И.П. ***, С.Д.И. ***, И.Й. ***, Е.И.А. *** и „ОБЩИНСКА БАНКА”АД, седалище и адрес на управление гр.София ул.”Врабча”№6, представлявана от Ангел Кирилов Геков, Борислав Яворов Чиликов, П. Георгиев Джелепов, от всеки двама изпълнителни директори заедно.
Ищцата излага в ИМ, че на основание Нотариален акт за продажба на недвижим имот в полза на трето лице № 111, т.7, д.№ 2578/29.12.1996 г., издаден от Н.Х., нотариус при Ловешки районен съд и с вх.рег.№ 1372,т.306,стр.10 на Нотариат при Районен съд Ловеч, придобивала право на собственост на следния недвижим имот: 1/4/една четвърт/ идеална част от Дворно място в гр.Ловеч,ул."Димитър Пъшков"№ 10, цялото от 312 кв.м.,съставляващо парцел XII, имот пл.№ 1745 в кв.156, както и 1/2/една втора/ идеална част от целия горен /втори/етаж от построената в това дворно място жилищна сграда, който етаж се състои от две стаи, кухня вестибюл, тоалетна, антре и тераса, както и 1/2/една втора/ идеална част от Тавана с таванска стая, простиращи се над този етаж и същата идеална част от югозападната маза в приземния етаж под стълбището и верандата, който етаж има самостоятелен вход откъм югозапад с каменни стъпала, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и 1/4/една четвърт/ идеална част от подобренията и насажденията в мястото,при граници: ул."Димитър Пъшков",ж.бл."Ленин",ж.бл."Явор" и ЖСК.
Сочи, че с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191,т.3,рег.№ 1671,д.№
167/16.03.2005 г. на нотариус Н.Х. и вх.рег.№ 1812,Акт № 143, т.3,д.№
609/2005 г. на Служба по вписванията
Ловеч, Д.И.И.,
като нейна майка и законен представител продава на Г.Е.Ц., към този
момент омъжена за П.И.П., собствения й имот, описан подробно в първия посочен в
исковата молба нотариален акт.
Твърди, че към този момент /16.03.2005 г. / нейната възраст е 10
навършени години и съгласно чл.73, ал.3 от Семейния кодекс/отм./, следва да се
извърши само след разрешение от Районния съд по местожителството й/гр.Ловеч/, по
молба на двамата й родители /Д.И.И. и Илиян П.И./.
Посочва, че в нотариалния акт от
Ищцата
излага, че с нотариален акт за покупко-продажба № 117, т.10, рег.№ 10828, д.№
1212/19.12.2007 г. на нотариус Н.Х.
и вх.рег.№ 9094, Акт № 99, т.29, д.№ 6252 на Служба по вписванията Ловеч, Г.Е.Ц.
и П.И.П. продават на С.Д.И., в граждански брак тогава и към момента на подаване
на ИМ с И.Й.И., 1/2/една втора/ идеална
част от Поземлен имот, находящ се в гр.Ловеч,ул."Димитър
Пъшков" № 10, целия с площ от 324
кв.м., съответстващ на имот с № 43952.513.1745 по кадастралната карта на
гр.Ловеч, с начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м.,при граници на
имота: ниско застрояване /до
Ищцата счита, че Г.Ц. и П.П. към 19.12.2007 г. всъщност са притежавали само половината от имота-предмет на продажбата, тъй като другата половина е нейна собствена, поради нищожност на Нотариалния акт -Акт № 143,т.3,д.№ 609/2005 г. на Служба по вписванията Ловеч. Позовава се на правилото, че никой не може да прехвърля права, които не притежава и съгласно постоянната практика на ВКС, продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но няма вещен прехвърлителен ефект, тъй като с нея не могат да се прехвърлят права, каквито праводателя не притежава. Намира, че това се отнася до ½ /една втора/ идеална част от недвижимия имот -предмет на сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 117,т.10,рег.№ 10828, д.№ 1212/ 19.12.2007 г. на нотариус Н.Х. и вх.рег.№ 89094, Акт № 99, т.29, д.№ 6252 на Служба по вписванията Ловеч, по която купувачи са С.Д.И. и по реда на придобиване в СИО-И.Й.И..
Посочва се още, че с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 35, т.5, рег.№5540, д.№453/30.06.2008 г. на нотариус Н.Х., е учредена договорна ипотека върху целия имот, предмет на покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба № 117, т. 10, рег.№ 10828, д.№ 1212/19.12.2007 г. на нотариус Н.Х. и вх.рег.№ 9094, Акт № 99, т.29, д.№ 6252 на Служба по вписванията Ловеч, от И.Й.И. и С.Д.И. от една страна и „ОБЩИНСКА БАНКА"АД-от друга страна за обезпечаване на кредит.
Наведени са твърдения, че към датата на учредяване на
договорната ипотека-30.06.2008 г., двамата ипотекарни
длъжници, И.И. и С.И., са били собственици само на половината от недвижимия имот-предмет
на ипотеката, поради липсата на прехвърлителен ефект
при сделката с техните праводатели, Г.Ц. и П.П. и с
оглед на това счита, че учредената договорна ипотека, обективирана с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 35,т.5,рег.№ 5540, д.№
453/30.06.2008 г. на нотариус Н.Х., е учредена договорна ипотека върху целия имот, предмет на
покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба №117, т.10,
рег.№10828, д.№1212/19.12.2007
г. на нотариус Н. Х. и вх. рег.№ 89094, Акт № 99, т.29, д.№ 6252
на Служба по вписванията Ловеч , е
нищожна по отношение на 1/2/една втора/ идеална част от недвижимия имот, на
основание чл.26, ал.1, пр.първо от ЗЗД-противоречие на Закона, а именно на
чл.167, ал.3 от ЗЗД: „Ипотека може да се учреди само върху
имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я
учредява".
Излага, че поради неизпълнение на кредитното задължение на И.И., което е обезпечено с процесния ипотекиран недвижим имот, срещу длъжника е образувано изп. д. № 550/2013 г. при Държавен съдебен изпълнител - Районен съд гр.Ловеч. Имотът е продаден на публична продан и възложен с Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2019 г. на Е.И.А., като предмет на продажбата от ДСИ е :
1/2/една
втора/ идеална част от Поземлен имот в гр.Ловеч, ул."Димитър Пъшков" № 10,
целия с площ от 324 кв.м., с идентификатор № 43952.513.1745 по
кадастралната карта на гр.Ловеч,одобрена със заповед № РД-18-10/20.04.2007 г.
на Изп.директор на Агенция по кадастъра,с начин на
трайно ползване -ниско застрояване /до 10м./,при граници на имота: ниско
застрояване /до
Ищцата твърди, че предмет на продажбата е имот с 1/2/една втора/ идеална част повече от притежаваното от праводателите - длъжници и в този случай следва да се приложи правилото, че никой не може да прехвърля права, които не притежава . Счита, че това се отнася до 1/2 /една втора/ идеална част от недвижимия имот - предмет на сделката, обективирана в Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2019 г. по изп.д.№ 550/2013 г. на ДСИ при Районен съд Ловеч, поради което купувачът Е.И.А. е собственик на половината от недвижимия имот-предмет на продажба от ДСИ.
При така описаната в исковата молба фактическа обстановка при условията на първоначално кумулативно обективно съединяване са заявени са три искови претенции, две от които са с правно основание чл.26 от ЗЗД – за прогласяване на нищожност на Договор за покупко-продажба и за прогласяване нищожност на Договор за учредяване на договорна ипотека, както и отрицателен установителен иск за собственост с основание чл.124, ал.1 от ГПК с който е отправено искане след обявяване нищожност на договорите, съдът да признае по отношение на ответницата Е.И.А., че не е собственик на описания недвижим имот.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което:
1. Да прогласи нищожността на Договора за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191, т.3, рег.№ 1671, д.№
167/ 16.03.2005 г. на нотариус Н.Х. и вх.рег.№ 1812, Акт № 143, т.3, д.№ 609/2005 г. на Служба по вписванията
Ловеч, на 1/4/една четвърт/ идеална
част от Дворно място в гр.Ловеч,ул."Димитър
Пъшков"№ 10,цялото от 312 кв.м.,съставляващо парцел XII,имот
пл.№ 1745 в кв. 156, както и 1/2/една
втора/ идеална част от целия горен /втори/етаж от построената в това
дворно място жилищна сграда,който етаж се състои от две стаи,кухня
вестибюл,тоалетна,антре и тераса, както и 1/2/една втора/ идеална част от Тавана с таванска стая,простиращи
се над този етаж и същата идеална част от югозападната маза в приземния етаж
под стълбището и верандата ,който етаж има самостоятелен вход откъм югозапад с
каменни стъпала,ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата,както и 1/4/една четвърт/ идеална
част от подобренията и насажденията в мястото, при граници: ул."Димитър
Пъшков", ж.бл."Ленин", ж.бл.“Явор'' и
ЖСК, който договор е сключен между Д.И.И., ЕГН **********
като майка и законен представител на Г.И.И.,ЕГН **********,
като Продавач и Г.Е.Ц.,ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН **********/по реда на СИО/
като Купувачи, на основание чл.26, ал.2,
пр.второ от ЗЗД-липса на съгласие.
2. Да прогласи нищожността на Договора за учредяване на договорна ипотека,
обективиран в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
35,т.5,рег.№ 5540,д.№ 453/30.06.2008 г. на нотариус Н.Х., относно ¼ /една четвърт/ идеална
част от Поземлен имот в урбанизираната територия гр.Ловеч, ул."Димитър Пъшков" № 10, целия
с площ от 324 кв.м., с идентификатор № 43952.513. 1745 по кадастралната карта
на гр.Ловеч, одобрена със заповед № РД-18-10/20.04.2007 г. на Изп.директор на Агенция по кадастъра,с начин на трайно
ползване -ниско застрояване /до 10м./, при граници на имота: ниско застрояване
/до
3. Да признае за установено по отношение на
Е.И.А., ЕГН **********, че
не е собственик на 1/4/една четвърт/ идеална част от Поземлен имот в
гр.Ловеч,ул."Димитър Пъшков" № 10, целия с площ от 324 кв.м., с
идентификатор № 43952.513.1745 по кадастралната карта на гр.Ловеч,одобрена със
заповед № РД-18-10/20.04.2007 г. на Изп.директор на
Агенция по кадастъра,с начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м/.,при
граници на имота: ниско застрояване /до
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ОБЩИНСКА БАНКА“АД, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Владимира Симеонова е депозирал писмен отговор, с който е оспорил изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищцата, че към датата на изповядване на договора за покупко-продажба, обективиран в Нот.акт № 191, том IIIрег.№1671, дело № 167 от 16.03.2005 г. на нотариус Н.Х. не е било дадено разрешение от РС – Ловеч за сключване на сделката. Излага, че при направена справка в архива на РС – Ловеч установили, че е имало образувано ч.гр.д.№ 233/2005 г. по описа на съда, страна по която е била Д.И. ***, което е видно от приложения официално заверен препис на Описна книга – 2005 г. на РС – Ловеч, от която се установява, че на 24.02.2005 г. е образувано ч.гр.д.№ 233/2005 г., по което съдът се е произнесъл в закрито съдебно заседание с Определение от 01.03.2005 г. Отбелязва, че делото е било архивирано през 2006 г. под № 848/06 г. и впоследствие изцяло унищожено. Ответникът твърди, че е допусната техническа грешка в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот при изписването на годината на ч.гр.д по описа на РС – Ловеч, по което съдът се е произнесъл, във връзка с подадената молба от майката на ищцата, като вместо ч.гр.д.№ 233/2005 г. е записано ч.гр.д.№233/2004 г. Смята, че тази техническа грешка не опорочава действителността на договора за покупко-продажба и не обуславя неговата нищожност. В тази връзка счита, че е имало произнасяне от страна на РС – Ловеч, тъй като е бил сезиран по молба на Д.И. – майка на ищцата Г.И. за даване на разрешение за извършване на оспорваната сделка. Изтъква, че в нотариалния акт от 2005 г. нотариусът изрично е посочил, че са изпълнени особените изисквания на закона, а разрешението на съда е именно такова особено изискване на закона, за чието изпълнение/съществуване нотариусът е направил изрично свидетелстващо изявление. Счита, че доказателствената тежест да обори констатациите на нотариуса и то при условията на пълно и главно доказване, в т.ч. и относно изпълнението на особените изисквания на закона описани в нотариалния акт, носи ищцата по правилото на чл.179, ал.1 от ГПК. Относно посоченото от ищцата основание за нищожност на оспорваната покупко-продажба, счита, че същото не е налице, като излага подробни съображения. Намира, че посочената разпоредба е неприложима в конкретния случай, като с оглед твърденията на ищеца би следвало да се обсъждат предпоставките за унищожаемост по смисъла на чл.27, предл.второ от ЗЗД. Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност, в случай, че ищцата измени предявения иск, като отбелязва, че при оспорване на унищожаема сделка, сключена от името на недееспособен, тригодишният давностен срок за оспорване започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие или в случая е изтекъл на 30.01.2016 г.
С отговора е оспорено твърдението на ищеца, че към датата на учредяване на ипотеката двамата ипотекарни длъжници – ответниците И.Й. и С.И. са били собственици само на половината от продадения им недвижим имот – предмет на ипотеката, тъй като техните праводатели Г.Ц. и П.П. са притежавали половината от имот. Оспорва твърдението, че липсва прехвърлителен ефект отношение на целия недвижим имот на продажбата, обективирана в Нот.акт № 177, том Х, рег.№ 10828, дело № 1212/2007 г. на нотариус Н. Х.. Счита, че ипотеката е учредена от собствениците И.И. и С.И., които на валидно основание са придобили правата върху целия ипотекиран недвижим имот, който са предоставили като обезпечение на банката. Отделно от това, независимо дали съдът ще приеме, че оспорената покупко-продажба е нищожна или унищожаема, счита, че ипотекарните длъжници са придобили собствеността на процесните идеални части от закупения недвижим имот въз основа на изтекла придобивна давност. Според ответника, това е така дори да се приеме, че придобивната давност за тях започва да тече след изтичането на шест месеца от момента, в който ищцата е станала пълнолетна /30.07.2013 г./, съгласно чл.115, ал.1, б.“е“ от ЗЗД. Предвид това придобивната давност в полза на С.И. и И.И., в качеството им на добросъвестни владелци, е изтекла на 30.07.2018 г.
В заключение, ответникът „Общинска банка“АД счита, че оспорваните покупко-продажба и договорна ипотека са действителни и не са налице релевираните основания по чл.26, ал.1, предл.първо, във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване на тяхната нищожност. Твърди, че сделките са сключени при спазване изискванията на закона, за чието наличие и права на собственост нотариусът безспорно се е уверил, извършвайки проверка на представените от страните документи, които са се съгласили със съдържанието на актовете, подписвайки ги по взаимно съгласие.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК, едновременно с отговора е направено искане за привличане като трето лице-помагач на страната на ответника нотариус Н.Х. *** действие съдебния район на Ловешки РС, вписана в регистъра на Нот.камара под рег. № 139, с адрес на кантората: гр. Ловеч, ул.“Търговска“№22, вътрешен двор. Наред с това излага, че по информация, предоставена от Нотариалната камара, професионалната отговорност на нотариус Н.Х. е застрахована от „БУЛСТРАД“АД. Предвид възможността за негативно за банката решение, моли съдът да конституира като подпомагаща страна и „БУЛСТРАД“ЗАД, което дружество е застраховало професионалната отговорност на нотариуса за периода от време, включващ 16.03.2005 г.
С Определение № 260147 от 19.03.2021 г., постановено по реда на чл.140 от ГПК,
съдът е конституирал, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трети лица – помагачи на страната на ответника „Общинска банка“АД: Нотариус Н.Х. *** действие района на Ловешки РС, вписана в Регистъра на Нотариалната камара под рег. № 139 и „Булстрад“ЗАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул.“Позитано“№5, представлявано от всеки двама от изп.директори.
Постъпило е становище от третото лице – помагач, чрез процесуален представител
Адв. Ц. Т.. Оспорва предявените искове като неоснователни и недказани. Счита, че от приложените писмени доказателства към делото не се установява по безспорен начин твърдението на ищцата, че към датата на изповядване на договора за покупко-продажба, обективиран в Нот.акт № 191, том III, рег. № 1671, дело № 167 от 16.03.2005 г. на нотариус Н. Х. не е било дадено разрешение от РС – Ловеч съгласно разпоредбата на чл.73, ал.2 от СК/отм./ за сключване на сделката. Изтъква, че в нотариалния акт са описани документите, които са били представени пред нотариуса при изповядване на сделката, между които и определение на ЛРС по ч.гр.д.№ 233/2004 г. Намира за неубедителен фактът, че едва селд повече от 6 години от навършване на пълнолетието си през 2013 г., неизвестно по какви подбуди, ищцата е решила да провери в Регистъра на ЛРС за 2004 г. и е установила, че по ч.гр.д.№ 233/2004 г. не е страна майка й, а съвсем други лица и затова е счела, че липсва разрешение от съда за сключване на сделката покупко-продажба. Посочва, че от приложените официални писмени документи от ЛРС и лично от направената от тях справка в архива на ЛРС е установено, че е било образувано ч.гр.д.№ 233/2005 г. по описа на съда / отбелязва, че е под същия номер, какъвто е посочен в нот.акт/, страна по което е била отв.Д.И. ***. Счита, че е допусната техническа грешка в нот.акт за покупко-продажба на недвижимия имот при изписването на годината на ч.гр.д. №233 по описа на ЛРС, по което съдът се е произнесъл въъв връзка с подадената молба от майката на ищцата, като вместо ч.гр.д.№ 233/2005 г. е записано ч.гр.д.№ 233/2004 г. Смята, че тази техническа грешка не опорочава действителността на договора за покупко-продажба. Изтъква, че ч.гр.д.№ 233/2005 г. е образувано в ЛРС двадесет дена преди изповядване на покупко-продажбата, обективирана в НА № 191, том III, рег. № 1671, дело № 167 от 16.03.2005 г. и произнасянето на съда с определението от 01.03.2005 г. е направено в годината на изповядване на сделката, за сключването на която е поискано разрешението няколко дена преди това. Отбелязва, че законоустановените срокове за съхраняване на нотариалното дело за покупко-продажба и на съдебното дело относно ч.гр.д. № 233/2005 г. по описа на ЛРС са изтекли и към настоящия момент делата са унищожени и обективно липсват, при внимателен анализ на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическа обусловеност се налага изводът за законосъобразност на оспорваната сделка, която е била сключена при спазване на особените изисквания на закона – чл.73, ал.2 от СК / отм./. Подчертава, че в нотариалния акт нотариусът изрично е посочил, че са изпълнени особените изисквания на закона, а разрешението на съда е именно такова особено изискване на закона, за чието изпълнение/ съществуване нотариусът е направил изрично свидетелстващо изявление. На следващо място, намира за неотносима към настоящия казус хипотезата на чл.26, ал.2, предл. Второ от ЗЗД, на която се е позовала ищцата. Счита, че се касае за унищожаемост на договора, с оглед разпоредбата на чл.27, предл.второ от ЗЗД – недействителност на покупко-продажба от недееспособно /малолетно/ дете, сключена от неговия законен представител, без спазване на законовите изисквания. Излага правни доводи, че за разлика от нищожните сделки, унищожаемите сделки пораждат правни последици, поради което придобитите от тях права могат да бъдат валидно прехвърляни. Следователно, отв. Г.Ц. и отв. П.П. – праводатели на ипотекарните длъъжници С.И. и И.И. са станали собственици на целия имот – предмет на договорната ипотека, учредена в полза на „Общинска банка“АД. Счита също, е в случая не се касае и за продажба на чужда вещ, каквито твърдения има в обстоятелствената част на ИМ. Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност, в случай че ищцата поиска изменение на предявения иск. Сочи, че оспорването на унищожаема сделка, сключена от името на недееспособен, може да се предяви в рамките на тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който лицето – в казуса ищцата, е навършило пълнолетие – 30.07.2013 г. и който в конкретния случай е изтекъл на 30.07.2016 г. По отношение на предявения иск за нищожност на договорната ипотека, обективирана в НА№35, том V, рег.№ 5540, дело № 453 на нотариус Н. Х., поради противоречие със закона – чл.167, ал.3 от ЗЗД, счита, че не е налице релевираното от ищцата основание. Твърди, че праводателите на ипотекарните длъжници са станали собственици на целия недвижим имот – предмет на договорната ипотека, учредена в полза на банката, тъй като ако се докаже, че оспорваната покупко-продажба от 16.03.2005 г. е сключена от законния представител на ищцата, без да са спазени изискванията на закона, това обосновава унищожаемост на сделката. Според третото лице-помагач, каквото и да се приеме относно оспорваната покупко-продажба – нищожност или унижощаемост, ипотекарните длъжници С.И. и И.И. са придобили собствеността на процесните идеални части от закупения недвижим имот и въз основа на изтекла придобивна давност. Твърди, че това е така, дори да се приеме, че придобивната давност за тях започва да тече след изтичане на шест месеца от момента, в който ищцата по делото е станала пълнолетна – 30.07.2013 г, съгласно чл.115, ал.1, б.“е“ от ЗЗД. Предвид това, придобивната давност в полза на С.И. и И.И. в качеството им на добросъвестни владелци е изтекла на 30.07.2018 г. Въз основа на изложеното, намира за неоснователно и твърдението в исковата молба, че купувачът на публичната продан – отв. Е.И.А. не е станала собственик на целия недвижим имот, закупен на публична продан по изп.дело № 20134310400550 по описа на СИС при РС – Ловеч. Изтъква, че иизвършената продажба е обективирана в издадено Постановление за възлагане от 28.11.2019 г. от ДСИ, което е вписано в Служба по вписванията – Ловеч с вх. Рег.№ 1476/26.03.2020 г., Акт № 171, том 3, след като законосъобразността му е била потвърдена от ЛОС с Решение по в.гр.д.№ 149/2020 г. по описа на съда. По отношение отговорността на нотариуса по чл.73, ал.2 от ЗННД счита, че всяка претенция по иск срещу нотариуса като трето лице – помагач на ответника, би била погасена по давност – 5 – годишна, която започва да тече от датата на извършване на действието/бездействието.
Третото лице – помагач ЗАД»Булстрад Виена Иншурънс Груп» - гр. Софие е депозирало становище, с което оспорва иска срещу нотариус Н.Х. както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на сключена застрахователна полица № **********R00177 по застраховка „Професионална отговорност на нотариуса“ с нотариус Н.Х., със срок на действие от 01.09.2005 г. до 31.08.2005 г. Прави възражение за недопустимост на предявените искове, поради обстоятелството, че за ищеца липсва активна процесуална легитимация по делото. Излага, че съгласно Общите условия, неразделна част от цитираната в молбата за привличане на застрахователното дружество като подпомагаща страна в процеса застрахователна полица, застрахователният срок, определен в полицата, всъщност е периодът, през който Застрахователят поема риска от настъпване на застрахователно събитие. Изтъква, че в конкретния случай това е периода от 01.09.2005 г. до 31.08.2005 г. Посочва, че съгласно доказателствата по делото, искането е за прогласяване на нищожност на сделка, която е била сключена на 16.03.2015 г.Счита, че изложеното налага извод, че евентуално датата на застрахователно събитие при наличие на дължими действия и/или бездействия от страна на ответника може да бъде единствено и само в периода преди 01.09.2005 г. Намира, че в тази връзка по делото няма представени доказателства за валидно застрахователно правоотношение за този период преди 01.09.2005 г., поради което допускането на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ като страна в процеса е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в конкретния случай не е налице виновно неизпълнение на професионални задължения като нотариус на Нотариус Н.Х.. Изтъква, че не е налице влязъл в сила акт на компетентен орган, установяващ виновно поведение на същата, в резултат на което да са произтекли имуществени вреди, предмет на застрахователно покритие. Счита, че по делото е налице поредица от официални документи, които непротиворечиво сочат едни и същи обстоятелства по отношение на собствеността на имота, както и че за съставянето и предоставянето пред нотариуса на тези документи не може да се търси отговорност от самия нотариус. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застрахователна полица. Счита, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността им като застраховател на професионалната отговорност на нотариус Х.. Твърди, че в настоящия случай не е осъществен фактическият състав на деликтната отговорност, а именно - деяние, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между деяние и вреди и вина, поради което не е възникнала отговорност за вреди.
В с.з. ищцата Г.И.И. не се явява. Представлява се от адв. С.Т., която поддържа предявения иск. Подробни фактически и правни доводи са развити в писмена защита.
Ответниците Д.И.И., Г.Е.Ц., П.И.П. и С.Д.И. не вземат лично участие в процеса и не се представляват от пълномощник.
Ответницата Е.И.А. се представлява от договорно упълномощен представител – адв. В.Н.. По същество намира исковете за неоснователни и моли като такива да бъдат отхвърлени. Присъединява се км всички възражения, които са развити от другите ответници по делото в подадените отговори на исковата молба. Счита, че не се касае за нищожни сделки, а в случай, че същите са унищожаеми, то е изтекла давността. Счита, че доверителката му е придобила имота на валидно правно основание – постановление за възлагане на ДСИ, което е влязло в законна сила.
Ответникът „Общинска банка“АД се представлява от юрк. Симеонова. Моли предявените искове искове за прогласяване нищожност на оспорваната покупко-продажба, както и на договорната ипотека да бъдат отхвърлени. Счита, че от събраните по делото доказателства се доказва, че са спазени всички изисквания на закона при сключването на оспорваната покупко-продажба. Счита, че ищцата не е доказала, пи условията на пълно и главно доказване, че е налице нарушение при изповядването на сделката и че липсва разрешение от Районния съд за нейното изповядване. Подробни съображения са развити в писмени бележки. Третото лице – помагач – Нотариус Н.Х. се представлява от адв. Ц.Т.. Моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените обективно съединени искове като неоснователни и недоказани. Поддържа изцяло изложените съображения в отговора на исковата молба. Намира за установено по делото, че в ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – гр. София са били налични документи, а именно застрахователна полица на доверителката й. Ако евентуално съдът прецени и уважи исковете, то счита, че мотивите на решението биха били задължителни в отношенията на третото лице и страната, на която помага. Смята, че по отношение на доверителката й са изтекли всички давностни срокове. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Третото лице – помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – гр. София не изпраща представител в о.с.з.
Съдът,
като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не е спорно, че с Нот.акт
за продажба на недвижим имот в полза на трето лица № 111, том VII, дело № 2578/96 г. ответницата Г.Е. Петрова е закупила в полза на малолетната си внучка Г.И.И. /ищца по делото/ следния недвижим имот, а именно:
¼ ид.част от дворно място в гр. Ловеч, ул.“Димитър Пъшков“№10, цялото от
312 кв.м, съставляващо парцел XII, имот пл.№
1745 в кв. 156, както и ½ ид.част от целия горен /втори/ етаж от
построената в това дворно място жилищна сграда, който етаж се състои от две
стаи, кухня, вестибюл, тоалетна, антре и тераса, както и ½ ид.част от
тавана с таванска стая, простиращи се над този етаж и същата идеална част от
югозападната маза в приземния етаж под стълбището и верандата, който етаж има самостоятелен вход от югозапад
с каменни стъпала, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, както и ¼ ид.част от подобренията и насажденията в мястото,
което е при граници: ул.“Димитър Пъшков“, ж.бл.“Ленин“, ж.бл.“Явор“ и ЖСК, като
продавачът Илиян П.И. си запазва вещното право на ползуване
и обитаване на описания имот до края на живота си, а правото на собственост да
придобива от Г.И.И..
Съгласно приложените по делото
доказателства – удостоверение за раждане на Община – Ловеч с дата 06.02.1995 г.
и удостоверение за родствени връзки с
Изх.№ 2036-38(1) от 11.06.2021 г.на Община – Ловеч, продавачът Илиян П.И. е
баща на ищцата Г.И.И. и син на ответницата Г.Е.Ц..
Не е спорно, че с Нот.акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 191, том III, рег. №
1671, дело № 167 от 2005 г. на нотариус Н.Х. *** ответницата Д.И.И., като майка и законен представител на дъщеря си Г.И.И. е продала на Г.Е.Ц. гореописания имот за сумата 3125,18 лв, която сума продавачът е заявил, че е получил изцяло и в
брой от купувача. В нотариалния акт са описани документите, които са
представени при съставянето на акта, между които и определение по ч.гр.д.№
233/2004 г.
С последващ
нот.акт за покупко-продажба № 117, том X, рег.№
10828, дело № 1212 от 2007 г. на
нотариус Н.Х. *** Г.Е.Ц. и П.И.П. /като съпрузи/ са продали на С.Д.И.
собствения си недвижим имот, описан както следва: 1/2 ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в гр. Ловеч, урбанизирана територия, ул.“Димитър Пъшков“№10, целия с
площ от 324 кв.м, съответстващ на имот с № 43952.513.1745 по кадастралната
карта на гр. Ловеч, с начин на трайно предназначение – ниско застрояване /до
10м/, при граници на имота: виско застрояване /до
10м/, имот № 43952.513.1746, средно застрояване /от 10 до 15 м/ имот №
43952.513.2908 и второстепенна улица „Шипка“ с № 43952.513.9506, както и целия
втори етаж, представляващ самостоятелен обект № 43952.513.1745.1.2 от жилищна
сграда с № 43952.513.1745.1, който етаж се състои от две стаи, кухня, вестибюл,
тоалетна, антре и тераса и граници на същия етаж със самостоятелен обект №
43952.513.2908.1.2 и под обекта № 43952.513.1745.1.1, както и целия таван с
таванска стая, простиращи се над този етаж и югозападната маза в приземния
етаж, под стълбището и верандата, който етаж има самостоятелен вход откъм
югозапад с каменни стъпала, ведно със съответните ид.части от общите части на
сградата и ½ ид.част от подобренията и насажденията в имота. При
съставянето на акта продавачите са представили наред с други документи, описани
подробно от нотариуса, и оспорения в настоящото производство Нот.акт № 143, том III, дело №609/2005 г. на Служба по вписванията – Ловеч и
нот.акт за поправката му, с които са се легитимирали като собственици.
Съгласно събраните по делото
доказателства купувачката С.Д.И. и съпругът й И.Й.И. са баба и дядо на ищцата Г.И.И., респ. родители на нейната майка и ответница по делото Д.И.И..
Установява се, че с Нот.акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 35, том V, рег. № 5540, дело № 453 от 2008 г. на Нотариус Н.Х.
е учредена договорна ипотека за обезпечаване на вземанията на „Общинска
банка“АД по договор за банков револвиращ кредит отпуснат на ЕТ“И.Й. – 03“ в полза на Банката е учредена от ответниците И.Й.И.
и С.Д.И. договорна ипотека върху целия имот, предмет на покупко-продажбата по
Нот. акт за покупко-продажба № 117, том X, рег.№ 10828, дело № 1212 от 2007 г. на нотариус Н.Х., описан по следния начин:
½ ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в урбанизираната територия в гр. Ловеч,
ул.“Димитър Пъшков“№10, целия с площ от 324 кв.м., с идентификатор
43952.513.1745 по кадастралната карта на гр. Ловеч, одобрена със Заповед №
РД-18-10/20.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с
начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, при граници и съседи на
имота: имот с идентификатор 43952.513.1746, имот с идентификатор
43952.513.2908, имот с идентификатор 43952.513.9506 за второстепенна улица,
както и реално целия втори етаж,
представляващ самостоятелно обособен обект с идентификатор 43952.513.1745.1.2,
находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор 43952.513.1745.1, целия с
площ от 92 кв.м.,състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, тоалетна, антре и тераса,
при граници и съседи на обекта: на същия
етаж самостоятелно обособен обект с
идентификатор 43952.513.2908.1.2, под обекта: самостоятелно обособен обект с
идентификатор 43952.513.1745.1.1, както и целия таван с таванска стая,
простиращи се над този етаж и югозападната маза в приземния етаж под стълбището
и верандата, който етаж има самостоятелен вход откъм югозапад с каменни
стъпала, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
½ ид.част от подобренията и насажденията в имота.
Поради неизпълнение на задължението на
кредитополучателя по договора за кредит, обезпечено с ипотека на процесния
недвижим имот, по описа на ДСИ при РС –
Ловеч е образувано изп.дело със страни: взискател
-„Общинска банка“АД – гр. София и
длъжник – И.Й.И., действащ като ЕТ“И.Й. – 03“. От материалите по изп.дело се установява, че поради липса на доброволно
изпълнение имотът е описан, оценен и изнесен на публична продан. С
постановление от 28.11.2019 г. Държавен съдебен изпълнител е определил за
купувач и възложил имота върху ответницата Е.И.А..
В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове, с които се прави искане за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нот.акт № 191, том III, рег.№ 1671, дело № 167/16.03.2005 г. на нотариус Н.Х., рег.№ 139 на НК, вписан в Служба по вписванията – Ловеч с вх.рег.№ 1812/16.03.2005 г.,Акт № 143, том III, дело № 609/2005 г. и за прогласяване нищожността на договора за учредяване на договорна ипотека в полза на „Общинска банка“АД, обективиран в Нот.акт № 35, том V, рег.№ 5540, дело № 453 на същия нотариус, вписан в Служба по вписванията – Ловеч с вх. Рег.№ 4515/30.06.2008 г, Акт № 71, том II, дело № 2674/2008 г. Като порок, обуславящ нищожност, ищцата се е позовала на хипотезите, визирани в чл.26, ал.1, предл.1-во във връзка с чл.167, ал.3 от ЗЗД – противоречие със закона и чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД - поради липса на съгласие.
Нищожността на сделките настъпва по право и всеки може да се позове на нея, като при наличие на правен интерес нищожността може да се установи и с иск по съдебен ред. Ищец в такова производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с действието на сделката, за която се твърди, че е нищожна. Ето защо, съдът счита, че за ищцата е налице правен интерес да предяви настоящите искове.
От страна на ищцата са наведени твърдения, че с оглед възрастта й към момента на продажбата от 16.03.2005 г., а именно 10 години, съгласно действащата към онзи момент норма на чл.73, ал.3 от СК /отм/ следва да е дадено разрешение от Районния съд по местожителството по молба на родителите й, като поддържа, че такова разрешение не съществува. Счита, че липсата на разрешение от съда за извършване на продажбата е равносилно на липса на съгласие, което влече нищожност на сделката. Отбелязва, че относно посоченото в нотариалния акт Определение на ЛРС по ч.гр.д.№ 233/2004 г. при справка в Регистъра за 2004 г. се установява, че по делото с посочения номер са съвсем други страни, различни от родителите й.
Установява се, че действително в оспорения нот.акт за покупко-продажба между документите, които са били представени пред нотариуса при изповядване на сделката, е посочено и определение на ЛРС по ч.гр.д.№ 233/2004 г.
От изисканите от служба „Архив“ при РС – Ловеч документи безспорно е установено, че образуваното ч.гр.д .№233 по описа на съда за 2004 г. е с предмет издаване на изпълнителен лист по ГПК, като страни по делото са Асен Цонев Тодоров и „ВиК“ ООД гр. Ловеч, т.е. лица, които нямат отношение към настоящия спор и към нотариалното производство по изповядване на сделката.
От друга страна, по делото е установено, че на 24.02.2005 г., т.е. около 20 дни преди изповядване на сделката - Нот.акт № 191, том III, рег.№ 1671, дело № 167/16.03.2005 г. на нотариус Н.Х. по молба на Д.И.И. /майка на ищцата/ по описа на Районен съд – Ловеч е образувано ч.гр.дело № 233/2005 г. Установява се, че по така образуваното дело съдът се е произнесъл в закрито заседание с Определение № 133/01.03.2005 г. Делото е било архивирано с № 848/2006 г. и след изтичане на срока за съхранение е унищожено. Изложеното по-горе се установява от приобщените като доказателства по делото писмо изх.№ 942/25.05.2021 г. на РС – Ловеч, ведно с приложените към него копия от Описна книга за граждански дела за 2005 г, Книга за закрити разпоредителни заседания и Списък на унищожени граждански дела за архивна 2006 год.
При тези данни, съдът приема, че в случая се касае за техническа грешка в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.03.2005 г., допусната при изписване на годината на частното гражданско дело на РС – Ловеч. В този смисъл са и обясненията на нотариус Н.Х., дадени в рамките на образуваната прокурорска преписка № 2069/2020 г. по описа на РП – Ловеч. Определението на РС – Ловеч, с което съдът е дал разрешение за продажбата, е било съхранявано в нотариално дело № 167/16.03.2005 г., но поради изтекъл срок на съхранение нотариалното дело с приложените в него документи, е унищожено.
По искане на ответника „Общинска банка“АД съдът е задължил Д.И.И. да представи препис от крайния съдебен акт, постановен по ч.гр.д. № 233/2005 г. по описа на РС – Ловеч, образувано по нейна молба. В своя молба вх.№ 26186/18.05.2021 г. същата е заявила, че не разполага с никакви документи, свързани с посоченото дело, предвид дългия изминал период, както и че няма спомен за какво се е отнасяло образуваното тогава дело.
Независимо, че законоустановените срокове за съхраняване както на частното гражданско дело, така и на нотариалното дело за покупко-продажба са изтекли, поради което същите не могат да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност по делото, то съвкупната преценка на събраните в хода на процеса доказателствата и анализирането им във тяхната взаимовръзка и логическа обусловеност, налага извод, че при сключване на оспорваната сделка са били спазени особените изисквания на закона – чл.73, ал.2 от СК /отм./, действащ към момента на сключването й. Напълно логично и в съответствие с обичайната практика е молбата за даване на разрешение да е подадена в годината на изповядване на сделката и съдебният акт от компетентния съд да е постановен дни преди това. Доколкото разпоредбата на чл.73, ал.1 от СК /от/ допуска възможност всеки от родителите сам да представлява малолетните си деца, то фактът, че като молител по частното производство фигурира единствено майката Д.И.И. не е от естество да обоснове извод, че е допуснато нарушение в процедурата по издаване на разрешението в каквато насока ищцовата страна е навела твърдения. От друга страна, дори и даденото разрешение да е било опорочено, това не опорочава самата сделка, тъй като същата би била недействителна само в случай, че разрешение за разпореждане с имуществото на малолетното дете изобщо не е имало.
Нужно е да се отбележи, че в оспорения нотариален акт № 191, том III, рег.№ 1671, дело № 167/16.03.2005 г. на нотариус Н.Х. изрично е посочено, че са изпълнени особените изисквания на закона, каквото несъмнено се явява разрешението на съда за продажбата на процесния имот. По своята правна природа нотариалният акт съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на предоставената му компетентност и по установените форма и ред, като съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Той се ползва освен с формална и с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице, са се осъществили така, както се твърди в документа. С оглед на това нотариалният акт се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че страните са се явили на сочената дата пред него, прочитането на нотариалния акт и подписването, че са представени описаните в акта документи, както и че са изпълнени особените изисквания на закона, което е с правно значение в настоящия случай. Тази материална доказателствена сила може да бъде оборена чрез оспорване истинността на нотариалния акт. В съдебната практика трайни и непротиворечиво се приема, че опровергаването на нотариалният акт като официален свидетелстващ документ може да касае само тези негови части, които не съставляват съдържанието на сделката, тъй като в тази част същият има характер на диспозитивен документ, отразяващ волята на страните.Доказателствената
тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство се носи от страната, която оспорва верността на направеното удостоверително изявление, в случая това е ищцата, която твърди, че фактът не се е осъществил.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че ищцата не успя да обори констатациите на нотариуса и да проведе успешно пълно и главно доказване по отношение на твърденията, че липсва разрешение за сключване на атакуваната сделка, по силата на която майката на ищцата и ответник по делото Д.И.И., в качеството си на законен представител е продала от нейно име процесния недвижим имот на бабата на ищцата, също и ответник по делото Г.Е.Ц..
Изложеното по-горе налага извод, че не е осъществен фактическият състав на нищожна сделка в твърдяната от ищцата хипотеза на чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД – при липса на съгласие.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът споделя доводите на ответника „Общинска банка“АД и третото лице - помагач Нотариус Н.Х., че изложените от ищцата твърдения сочат на порок, който обуславя унищожаемост на договора на основание чл.27, предл.второ от ЗЗД – недействителност на покупко-продажба от недееспособно /малолетно/ лице, сключена от негов законен представител, без спазване на законовите изисквания. Унищожаемата сделка поначало поражда действията на една валидна сделка, но е поставена в зависимост от волята на страната, на която законът е признал потестативното право по съдебен ред да предяви конститутивен иск за унищожаване на сделката. Ако обаче лицето не поиска унищожаването на сделката, тя продължава да бъде валидна. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие. В настоящия казус ищцата е навършила пълнолетие на 30.07.2013 г. и тригодишният давностен срок е изтекъл на 30.07.2016 г., поради което исковият път за съдебна защита е закрит, още повече, че и насрещната страна се е позовала на изтичането му. При това положение, съдът счита, че оспорваната покупко-продажба, обективирана в Нот.акт № 191, том III, рег.№ 1671, дело № 167/16.03.2005 г. на нотариус Н.Х. продължава да бъде валидна. Следователно, купувачката по тази сделка и ответник по делото Г.Е.Ц. и съпругът й П.И.П. /в режим на СИО/ валидно са придобили правото на собственост и впоследствие законосъобразно са прехвърлили правото си на собственост на процесния имот на ипотекарните длъжници С.Д.И. и И.Й.И., за което е съставен Нот.акт № 177, том X, рег. № 10828, дело № 1212 на нотариус Н. Х.. В тази връзка неоснователни се явяват твърденията на ищцата, че е налице продажба на чужда вещ, тъй като сделките са породили вещно-транслативен ефект и легитимират приобретателите по сделките като собственици. Оспорваната договорна ипотека е учредена от собствениците И.И. и С.И., като при сключване на договора са били изпълнени изискванията на чл.167, ал.3 от ЗЗД и предмет на обезпечение е бил имот, който им принадлежи.
С оглед на изложеното дотук, съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че купувачът на публичната продан – ответницата Е. Искреноова А. не е станала собственик на целия недвижим имот, закупен на публична продан по изп.дело № 20134310400550 по описа на СИС при Районен съд – Ловеч. За публичната продан е съставено Постановление за възлагане от 28.11.2019 г. от Държавния съдебен изпълнител, като неговата законосъобразност е потвърдена с Решение № 48 от 05.03.2020 г. по в.гр.д.№ 149/2020 г. по описа на Ловешки ОС. Констатира се, че постановлението е вписано в Службата по вписванията – Ловеч с вх.рег.№ 1476/26.03.2020 г, Акт № 171, том 3 . Настоящият състав приема, че възлагателното постановление на публичния изпълнител е породило вещно- прехвърлителен ефект, като правото на собственост е преминало изцяло върху ответницата Е.И.А.. Самото придобиване чрез постановлението за възлагане се явява деривативен придобивен способ по смисъла на чл.77 от ЗС, като постановлението на ДСИ играе ролята на титул за собственост и купувачът се легитимира като собственик по силата на самото постановление.
Съобразявайки всичко изложено по-горе съдът намира, че по отношение на оспорените покупко-продажба и договорна ипотека не са налице твърдените от ищцата пороци на сделките, изпълващи основанията по чл. 26, ал.2, предл.второ от ЗЗД и чл.26, ал.1, предл. първо, във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД. Поради това, като неоснователни и недооказани следва да бъдат отхвърлени обективно кумулативно съединените искове, предявени от Г.И.И., чрез пълномощника адв. С.Т. против „Общинска банка“АД – гр. София, Д.И.И., Г.Е.Ц., П.И.П., С.Д.И., И.Й.И. / починал в хода на процеса/ и Е.И.А. -за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 191, том III, рег.№ 1671, дело № 167/16.03.2005 г. на нотариус Н.Х., рег. № 139 на НК, вписан в Служба по вписванията – Ловеч с ввх. Рег. № 1812/16.03.2005 г., Акт № 143, том III, дело № 609/2005 гза прогласяване нищожността на договора за учредяване на ипотека в полза на „Общинска банка“АД, обективиран в Нот.акт № 35, то V, рег.№ 5540, дело № 453 на нотариус Н.Х., рег.№ 139 на НК, вписан в Служба по вписванията – Ловеч с вх. Рег.№ 4515/30.06.2008 г, Акт № 711 том II, дело № 2674/2008 г. и за признаване за установено, че Е.И.А. не е станала собственик на процесния недвижим имот.
При този изход на процеса искането на ищцата за присъждане на разноски по делото следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода по спора, на основание чл.78, ал.8 вр. чл.25, ал.1 от НЗПП ищцата Г.И.И. ще следва да заплати на ответника „Общинска банка“ АД разноски по делото в размер на 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да заплати на ответницата Е.И.А. разноски по делото в размер на 600.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.04.2021 г.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от Г.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, с пълномощник и съдебен адрес:***, офис 9 – адв. С.Т. против Д.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Е.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, П. ИИЛИЕВ П., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, И.Й.И., ЕГН **********, /починал на 15.05.2021 г. в хода на
процеса/, Е.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** и „ОБЩИНСКА БАНКА“АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“,
ул.“Врабча“№6, представлявано от Ангел Кирилов Геков, Борислав Яворов Чиликов и
П. Георгиев Джелепов, от всеки двама изпълнителни директори заедно иск за прогласяване нищожността на Договора за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 191, т.3, рег.№ 1671, д.№ 167/ 16.03.2005 г. на нотариус Н.Х. и вх.рег.№
1812, Акт № 143, т.3, д.№ 609/2005 г.
на Служба по вписванията Ловеч, на 1/4/една четвърт/ идеална част от Дворно място в гр.Ловеч,ул."Димитър Пъшков"№ 10,цялото
от 312 кв.м.,съставляващо парцел XII,имот пл.№ 1745 в кв. 156, както и 1/2/една втора/ идеална част от целия горен
/втори/етаж от построената в това дворно място жилищна сграда,който етаж
се състои от две стаи,кухня вестибюл,тоалетна,антре и тераса, както и 1/2/една втора/ идеална част от Тавана с
таванска стая,простиращи се над този етаж и същата идеална част
от югозападната маза в приземния етаж под стълбището и верандата, който етаж
има самостоятелен вход откъм югозапад с каменни стъпала,ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата,както и 1/4/една четвърт/ идеална част от подобренията и
насажденията в мястото, при граници: ул."Димитър Пъшков", ж.бл."Ленин",
ж.бл.“Явор'' и ЖСК, който договор е сключен между Д.И.И., ЕГН ********** като майка и законен представител на Г.И.И.,ЕГН **********, като Продавач и Г.Е.Ц.,ЕГН ********** и П.И.П.,
ЕГН **********/по реда на СИО/ като Купувачи, на основание чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД-липса на
съгласие.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, предявения от Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник и
съдебен адрес:***, офис 9 – адв. С.Т. против С.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
И.Й.И., ЕГН **********, /починал на 15.05.2021 г. в хода на процеса/, Е.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** и „ОБЩИНСКА БАНКА“АД, ЕИК **********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул.“Врабча“№6, представлявано от
Ангел Кирилов Геков, Борислав Яворов Чиликов и П. Георгиев Джелепов, от всеки
двама изпълнителни директори заедно иск за прогласяване нищожността на Договора
за учредяване на договорна ипотека, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 35,т.5,рег.№ 5540,д.№ 453/30.06.2008 г. на нотариус Н.Х., относно
¼ /една четвърт/ идеална
част от Поземлен имот в урбанизираната територия гр.Ловеч, ул."Димитър Пъшков" № 10, целия
с площ от 324 кв.м., с идентификатор № 43952.513. 1745 по кадастралната карта
на гр.Ловеч, одобрена със заповед № РД-18-10/20.04.2007 г. на Изп.директор на Агенция по кадастъра,с начин на трайно
ползване -ниско застрояване /до 10м./, при граници на имота: ниско застрояване
/до
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан, предявения от Г.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с
пълномощник и съдебен адрес:***, офис 9 – адв. С.Т. против Е.И.А., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на
ответницата Е.И.А., че
не е собственик на 1/4/една четвърт/ идеална част от Поземлен имот в
гр.Ловеч,ул."Димитър Пъшков" № 10, целия с площ от 324 кв.м., с
идентификатор № 43952.513.1745 по кадастралната карта на гр.Ловеч,одобрена със
заповед № РД-18-10/20.04.2007 г. на Изп.директор на
Агенция по кадастъра,с начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м./,при
граници на имота: ниско застрояване /до
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник и съдебен адрес:***, офис 9 – адв. С.Т. за присъждане на разноски по делото в общ размер на 962.33лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от НЗПП, Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник и съдебен адрес:***, офис 9 – адв. С.Т. ДА ЗАПЛАТИ на „ОБЩИНСКА БАНКА“АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул.“Врабча“№6, представлявано от Ангел Кирилов Геков, Борислав Яворов Чиликов и П. Георгиев Джелепов, от всеки двама изпълнителни директори заедно сумата от 300.00лв. /триста лева/ - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник и съдебен адрес:***, офис 9 – адв. С.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600.00лв. /шестстотин лева/ - разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ответника „ОБЩИНСКА БАНКА“АД – София: Нотариус Н.Х.-*** действие съдебния район на Ловешки РС, вписана в Регистъра на Нотариалната камара под рег.№ 139, с адрес на кантората: гр. Ловеч, ул.“Търговска“ №22, вътрешен двор., с адрес на кантората: гр.Лом, ул.”П. Берковски”№1, ет.1 и „БУЛСТРАД“ЗАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул.“Позитано“№5, представлявано от всеки двама изпълнителни директори.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: