№ 104
гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Елена П.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20245220201099 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Й. К., с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. П. В. от САК, против Наказателно постановление № 22-
1006-003704 от 06.01.2023 г. издадено от Началник Група в ОДМВР-
Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.174 ал.3
предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за допуснати СПН в АНП,
водещи до незаконосъобразност на издаденото НП, поради което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник, редовно
призовани не се явяват. В писмени моли пълномощникът поддържа жалбата и
искането си за отмяна на НП въз основа на съображенията, изложени в
жалбата, като се аргументира и с посочена съдебна практика. Направено е и
искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, за заплатено от
него адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна- АНО, редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпило становище по същество от
1
юрк. К. П., надлежно упълномощена да представлява АНО, в което са
изложени аргументи за потвърждаване на НП като законосъобразно и е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и
възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско
възнаграждение от ответната страна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и се запозна със
становището на АНО, след преценка на събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, настоящият съдебен състав
установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 16.11.2022 г., в 12:40
часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“ №13, е управлявал лек автомобил
„***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, като при извършена проверка
от контролните органи е отказал да бъде тестван с техническо средство
„Дрегер Друг Тест 5000“ с фабр. № ARPK-0010 в 13:45 часа за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №
0822, който е отчел отрицателен резултат. На водача бил издаден Талон за
изследване (ТИ) № 100786 за даване на кръвна проба за химическо
изследване, както и 7 бр стикери с № А065573. В ТИ водачът вписал
собственоръчно, че желаел да му бъде извършено медицинско изследване,
като се подписал в талона че е получил същия на 16.11.2022 г. в 14:15 часа. В
ТИ било посочено, че водачът следва да се яви в рамките на 45 минути от
връчването на ТИ в МБАЛ Пазарджик за извършване на изследването.
При така констатираното св. В. Р.- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“
при ОДМВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя АУАН в негово
присъствие за извършеното нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, след което
му го предявил и връчил екземпляр срещу подпис. Жалбоподателят не дал
обяснения и не възразил срещу направените в акта констатации, което било
отразено в самия акт.
След като получил ТИ и стикерите жалбоподателят не се явил в МБАЛ-
Пазарджик и не дал кръв за химическо изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Въз основа на акта на 06.01.2023 г. било издадено обжалваното НП.
Последното било връчено на санкционираното лице на 06.02.2023 г. в Отдел
2
„ПП“ при СДВР, след изпращането му за връчване от Сектор „ПП“- ОДМВР-
Пазарджик, видно от отразеното в приложената към АНП справка от АИС
АНД (л.57). В съпроводителното писмо, с което АНП е изпратена на съда по
делото, е посочено, а и отразено върху екземпляра на НП, приложен по
преписката, че до 10.10.2024 г. в СПП оригиналът на НП не е върнат след
възложеното връчване. В жалбата се възразява , че НП до момента на подаване
на жалбата не е било връчено на жалбоподателя, като за същото разбрал от
връчен му АУАН на 01.08.2024 г. по повод на друго административно
нарушение, като се оспорва обстоятелството, че НП било връчено на
жалбоподателя на 06.02.2023 г. и че е влязло в сила на 21.02.2023 г.
Както се посочи по-горе единственото сведение за връчване на
процесното НП е отразеното в АИС АНД на МВР. От тази справка обаче не
става ясно на кого и по какав начин е връчено това НП. Освен това връчването
му следва да се извърши по предвидения в ЗАНП ред като задължение на
АНО е да представи убедителни доказателства за това връчване. Ето защо при
тези обстоятелства и липсата на категорични доказателства, че обжалваното
НП е връчено на санкционираното лице и то на 06.02.2023 г., съдът намира че
в интерес на жалбоподателя и на правосъдието следва да се приеме, че
наказаното лице е узнало за санкционния акт на 01.08.2024 г. Жалбата против
НП е подадена директно в съда на 08.08.2024 г. от наказаното лице чрез
надлежно упълномощен адвокат, поради което и съдът я намери за
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на
актосъставителя- св. В. Р., които съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви и взаимно допълващи се, очертаващи по обективен начин
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Установи се по безспорен начин от гласните доказателства посредством
разпита на св. Р., както и от писмени доказателства по делото, че на
посочената в НП дата, час и място жалбоподателят К. е извършил вмененото
3
му административно нарушение по чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП, изразяващо
се в отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества чрез
проверка с тест за установяването на такава употреба с техническо средство,
подробно описано по-горе. Установи се също така от изисканата и приобщена
по делото справка от МБАЛ- Пазарджик, че жалбоподателят не се е явил в
лечебното заведение за да даде кръв за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване. Няма спор и за това, че на инкриминираната дата и
място е управлявал цитираното по-горе МПС.
В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на св. Р., които са
подробни и хронологично точни. Независимо че този свидетел е полицейски
служител и се намира в служебна обвързаност с АНО, съдът намери същия за
добросъвестен и незаинтересован от изхода на делото, т.к. се установи, че той
няма никакъв личен мотив да уличава нарушителя, като му приписва
поведение или деяние, което обективно да не е било извършено.
От показанията на св. Р. стана категорично ясно, че е съставил АУАН
против водача К. при извършената му проверка, в хода на която той бил
тестван за алкохол с техническо средство, което дало отрицателен резултат,
след което бил поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и
техни аналози. Жалбоподателят обаче отказал категорично, въпреки че му
било обяснено за последствията и няколко кратно бил приканен да бъде
тестван, но той отказал. Св. Р. не можа да си спомни какво е било поведението
на жалбоподателя и дали е обяснил отказа си, както и дали е възразил на
направените в акта констатации. В акта обаче такива обяснения не са вписани,
а и е отразено, че нарушителят няма възражения по констатациите. Освен това
и жалбоподателят не възразява в жалбата си за тези обстоятелства.
Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Поради тази причина и отказът на водача на бъде тестван
съставлява адм. нарушение, тъй като този отказ е възведен от законодателя в
адм. деяние.
С оглед на всичко това съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, за извършеното от него адм. нарушение.
Извън казаното до тук следва само да се вметне, че с подадената
4
въззивна жалба по същество не се оспорва от страна на жалбоподателя факта
на извършеното адм. нарушение.
Съдът намира, че направените с жалбата възражения за допуснати СПН
са неоснователни. Възразява се, че в АУАН и НП били вменени и двете
хипотези на извършено адм. нарушение- отказ от извършване на проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и
неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Видно от АУАН и НП в словесното описание на нарушението
изрично, ясно и точно е посочено, че жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Не може да се приеме, че е налице вменяване на
нарушение и по втората хипотезата, тъй като фактически обстоятелства в тази
насока не са изложени и вменени на нарушителя. Фактът, че в АУАН и НП
след словесното описание на нарушението е посочена неговата правна
квалификация, като актосъставителят и АНО са изписали законовия текст на
тази разпоредба, не води до извода, че на наказаното лице се вменява и друго
административно нарушение- по втората хипотеза на правната норма.
Несъстоятелно е и второто възражение за допуснато СПН, изразяващо
се в това, че в АУАН и НП е налице неяснота относно мястото на извършване
на нарушението. Според настоящия съдебен състав това твърдение е невярно.
Видно от АУАН и НП е, че в словесното описание на нарушението ясно и
конкретно е посочено, че жалбоподателят е управлявал въпросният лек
автомобил в гр. Пазарджик, по ул. „Пловдивска“ като пред № 13 му е била
извършена проверката от контролните органи в хода на която той е отказал да
бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици или техни
аналози. Тоест няма неяснота и непълнота относно обстоятелствата свързани
с мястото на извършване на нарушението. Вярно е, че не е посочена посоката
на движение на МПС, но това обстоятелство не е от значение за
съставомерността на нарушението. Ясно е посочено, че е установено
управление на МПС от водача в лицето на жалбоподателя, че това е станало в
гр. Пазарджик на посочената улица, като пред №13 след спирането му от
контролните органи е извършена проверка с констатиран отказ на водача да
бъде тестван за употреба на наркотици. Още повече, че жалбоподателят не
5
оспорва нито управлението на посоченото МПС, нито обстоятелствата, че е
управлявал по ул. „Пловдивска“ и че пред №13 на тази улица е бил спрян от
органите на СПП, че там е била извършена проверка и че в хода на същата е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или аналози.
По-нататък съдът при извършената цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, не установи
допуснати СПН в АНП. То е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел, след което е предявен и връчен на
нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. В
акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението и всички
съставомерни обстоятелства. НП също е съставено от компетентен орган,
надлежно упълномощен, като нарушението е описано точно и ясно,
съответстващо на описанието в акта, като са изложени всички обстоятелства-
елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна
квалификация. Съдът намира също така, че АУАН и НП са съставени в
законоустановените срокове.
Наложената санкция глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца е твърдо определена от закона и не
следва да бъде коригирана.
Ето защо съдът намира, че обжалваното НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото- потвърждаване на НП, претенцията на
въззивника за присъждане на сторените разноски в негова полза следва да се
остави без уважение като неоснователна.
Пак с оглед изхода на делото, основателна е претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство. Искането е направено
своевременно преди обявяване на делото за решаване, с депозираното
писмено становище, като на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН следва да
присъди разноски в полза на ОДМВР- Пазарджик- учреждението към което е
структуриран наказващият орган. Възнаграждението следва да е в размер
определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 5
от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от
6
наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство
по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в
няколко съдебни заседания, но без личното участие на юрисконсулта, който
обаче е представил писмено становище по съществото на спора. Посочените
обстоятелства и това, че делото не е с фактическа и правна сложност, дават
основание на съда да определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в
минималния предвиден от закона размер от 80,00 лева.
Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1006-003704 от
06.01.2023 г. издадено от Началник Група в ОДМВР- Пазарджик, Сектор
„Пътна полиция“, с което на М. Й. К., с ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „***“ № ***, за нарушение на чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Й. К., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „***“ №
***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик,
представлявана от директор, разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на въззивника за присъждане
на разноски в негова полза.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7