№
гр. Варна, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХ – ти състав, в публично заседание
проведено на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при
секретаря АНТОНИЯ ПЕНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1130 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г.С.Р., с ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „М.К.“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен
осъдителен иск с петитум да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000 (петнадесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат
на настъпилата средна телесна повреда на 24.10.2019 г., изразяваща се в
„Травматична ампутация на друг пръст на ръката“ (частична), IV-ти пръст,
вдясно, изразяващи се в изразяващи се в претърпени физически болки, страдания и
силен стрес, основателен страх за начина ѝ на живот, непрестанни и
основателни притеснения за бъдещето, за предстоящото отглеждане на дете в
семейството, което предстои да се роди, чувство за малоценност и дискомфорт,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата
злополука - 24.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба ищцата излага, че на 24.10.2019 г. Г.Р. била редовна
смяна на работа. Около 16:30 ч. подпомагала в работата колежката си В. Р. К.
като сипвала масло в шпека (част от елементите на машината за пълнене и
пакетиране), намиращ се до контролния панел на машината, непосредствено пред
оператора (опериращият с машината, като в случая това е била В. К.). С оглед
задълженията си, обичайно Г.Р. в опит да почисти въртящата се маса /тава/
ръката на Г.С.Р. бива увлечена, като пръстът ѝ попада в обсега на
„сгъвачния апарат“, при което буталото, което формова опаковъчно фолио през
сгъвачния апарат, притиска пръста ѝ в металния ръб на „гнездото“, от
което пръстът ѝ е премазан и откъснат. Вследствие механичното въздействие
върху пръста на пострадалата, същата е получила „Травматична ампутация на друг
пръст на ръката“ (частична), IV-ти пръст, вдясно“ Последвало издаването на
болничен лист с причина: трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО и диагноза:
Травматична ампутация на друг пръст на ръката/частична/. Трудовата злополука била
призната и декларирана от работодателя в съответното ТП на НОИ с Декларация за
трудова злополука вх.№5101-03237 от 04.11.2019г. на ТП на НОИ-Варна, а също
така е и призната за такава с Разпореждане № 5104-03-277 от 27.12.2019г. на
ТП-Варна на НОИ по чл.55, ал.1 от КСО, което не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Ищцата преживяла дълбоки болки и страдания - неимуществени вреди в
резултат на трудовата злополука, изразяващи се в претърпени физически болки,
страдания и силен стрес, основателен страх за начина ѝ на живот,
непрестанни и основателни притеснения за бъдещето, за предстоящото отглеждане
на дете в семейството, което предстои да се роди. Чувство за малоценност и
дискомфорт са съпътстващи обстоятелства обострени от факта, че пострадалата е
жена и че ръката освен, че не е в естетичен вид, няма да може да ѝ служи
пълноценно. Счита за ограничени и възможностите да си намери работа, несвързана
от цялостта и функцията на дясната ѝ ръка, предвид нейното образование и
професионална квалификация.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. В отговора излага, че счита предявеният от ищцата иск за изцяло
неоснователен, в условията на евентуалност счита искането обезщетение за
прекомерно и прави възражение за съпричиняване от ищцата поради проявена „груба
небрежност" от нейна страна в процеса на осъществяване на трудовите й
задължения и респективно по време на настъпване на трудовата злополука. Твърди,
че отговорността на работодателя следва да се намали до 90% от размера и стойността
на претърпените вреди, тъй като пострадалата е допринесла изключително за
настъпване на злополуката, като е допуснала „груба небрежност", изразяваща
се в пълно неспазване на правилата за безопасност за работа с машината за
пакетиране на масло. Вината в случая се изразява в знанието на пострадалата за
вредоносния резултат, който ще настъпи и съответно неправилната ѝ
преценка, че може да го предотврати. Ищцата е проявила не обикновена, а „груба
небрежност" тъй като не е положила грижа, каквато и най-небрежния би
положил в подобна обстановка, зает със съответната дейност, при подобни
условия. Твърди, че в конкретния случай при трудовата злополука ищцата е
проявила самонадеяност, съзнавайки опасността от действията си „да бръкне да
почисти машината за пакетиране на масло докато същата работи“ и надявайки се да
предотврати неблагоприятните последици, с което е пренебрегнала изискванията за
безопасност, допуснала е проява на елементарно старание, внимание и
пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност с
машината за пакетиране с масло, поради което претендираме отговорността на
работодателя да се намали в максимална степен. Твърди, че работодателят е
осигурил безопасни условия на труд в предприятието си, като е провел както
начален, така и периодични, вкл. всекидневни инструктажи на ищцата за безопасна
работа с машината. Също така твърди, че ищцата е изпълнява трудовите си
задължения по сключения трудов договор за период повече от четири месеца в
същото предприятие и на същата длъжност, което е достатъчно време за
придобиване на опит и знания за работа с машината за пакетиране на масло.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ.
От ответника е направено възражение с правно основание чл. 201, ал.1 от КТ.
По така предявения иск ищцата носи доказателствената тежест да докаже
исковата си претенция по основание и размер, в това число, че по силата на
сключен трудов договор с ответното дружество е полагала труд; че вследствие на
претърпяна трудова злополука на 24.10.2019 г., изразяваща се в „Травматична ампутация
на друг пръст на ръката“ (частична), IV-ти пръст, вдясно е претърпяла болки и
страдания, изразяващи се претърпени
физически болки, страдания и силен стрес, основателен страх за начина ѝ
на живот, непрестанни и основателни притеснения за бъдещето, за предстоящото
отглеждане на дете в семейството, което предстои да се роди, чувство за
малоценност и дискомфорт в размер на 15 000 лв.
По делото не е спорно, че ищцата е работила по трудово правоотношение с
ответника на длъжност „пакетировач“ (трудов договор №15/04.06.2019 г.,
представен на л. 8 от делото). Не е спорно и изложеното в исковата, че на
24.10.2019 г. Г.Р. била редовна смяна на работа. Около 16:30 ч. подпомагала в
работата колежката си В. Р. К. като сипвала масло в шпека (част от елементите
на машината за пълнене и пакетиране), намиращ се до контролния панел на
машината, непосредствено пред оператора (опериращият с машината, като в случая
това е била В. К.). С оглед задълженията си, обичайно Г.Р. в опит да почисти въртящата
се маса /тава/ ръката на Г.С.Р. бива увлечена, като пръстът ѝ попада в
обсега на „сгъвачния апарат“, при което буталото, което формова опаковъчно
фолио през сгъвачния апарат, притиска пръста ѝ в металния ръб на
„гнездото“, от което пръстът ѝ е премазан и откъснат. Вследствие
механичното въздействие върху пръста на пострадалата, същата е получила
„Травматична ампутация на друг пръст на ръката“ (частична), IV-ти пръст,
вдясно“ Последвало издаването на болничен лист с причина: трудова злополука по
чл.55 ал.1 КСО и диагноза: Травматична ампутация на друг пръст на
ръката/частична/. Трудовата злополука била призната и декларирана от
работодателя в съответното ТП на НОИ с Декларация за трудова злополука
вх.№5101-03237 от 04.11.2019г. на ТП на НОИ-Варна, а също така е и призната за
такава с Разпореждане № 5104-03-277 от 27.12.2019г. на ТП-Варна на НОИ по
чл.55, ал.1 от КСО, което не е обжалвано и е влязло в законна сила. Същото се
потвърждава и от представените доказателства по делото – цялата административна
преписка по досие №258/2019 г. за трудова злополука, станала с Г.С.Р., ЕГН **********
при осигурителя „М.К.“ ЕООД, ***, находяща на л.
66-127 от делото, както и от изслушаните свидетелски показания.
От изслушаната и приобщената към доказателствения
материал по делото съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Д.Г.,
изготвена въз основа на находящи се по делото болнични листи №
Е20190013949/29.10.2019 год.; №Е20198597097/26.11.2019 год.; №Е20198597204/23.01.2020
год.; №Е20198597205/23.01.2020 год.; №Е20198597161/30.12.2019 год.; №Е20198597434/14.05.2020
год. и №Е20198597327/26.03.2020 год., Амбулаторен лист № 811/30.12.2019 год. и
Експертно решение № 1574/086/12.05.2020 год. и преглед на ищцата, вещото лице
дава заключение, че се установява ампутация на четвърти пръст на дясната ръка,
средна фаланга. Ампутационният чукан е с гладки ръбове, моравочервен цвят, при
докосване силно болезнен. Кожата на дясната длан е петниста, розовочервеникава
/марморирана/, оточна. Движенията на пръстите на дясната ръка са възможни в
пълен обем. От направената рентгенография се установява остеопороза на костите
на пръстите на дясната ръка, най-вече на четвърти пръст. В заключение вещото
лице заключва, че се
касае за състояние след ампутация на четвърти пръст на дясната ръка на ниво
средна фаланга. Движенията на десния горен крайник, основната му
функция-хващането, са запазени в основния си обем. Оздравителният процес на
това травматично увреждане е довело до т.н. болест на Зудек, която се
характеризира с болки и изтръпвания в областта на травмата, провеждащи се по
дължината на десния горен крайник, болки при докосване до ампутационния чукан,
нощно мравучкане, изпотяване на крайника, което налага комплексно
медикаментозно и физиотерапевтично лечение, вкл. хирургично доколкото ще се
наложи отстраняване на невриноми /туморни образувания в краищата на
травмираните нерви/. В този смисъл това е травматично увреждане и свързаните с
него усложнения са обусловили постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота. След отзвучаване на симптоматиката дължаща се на заболяването на Зудек,
пострадалата ще има възможност да упражнява пълноценно трудова дейност. Към
настоящия момент описаната по-горе симптоматика е изразена в пълния си интензитет.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че е налице причинно-следствена
връзка между трудовата злополука и болестта на Зудек. Излага, че условно може
да се разграничат три стадия на болестта: в първите два лечението протича
сравнително леко, то е комплексно, медикаментозно и физиотерапия и най-често
тези методи изчерпват симптоматиката. В трети стадий, където процесите са
напреднали, най-често са налице остатъчни явления, които не могат да бъдат
компенсирани. Тогава лечението е по-трудно, пак комплексно, но така или иначе
не постига комплексен ефект. При правилно лечение симптомите ще отзвучат за
година и повече, тъй като при ищцата е налице максимум втори стадий.
Продължителността на възстановяването е индивидуална, като при жените протича
по-тежко. Най-често лечението е медикаментозно, физиотерапия, в някои случаи се
налага оперативно лечение, когато са налице нервни окончания в близост до
ампутационния чукан и там се налага да се коригират краищата на нервите.
Процесният случай вещото лице определя като нуждаещ се от оперативна намеса,
тъй като ищцата реагира на всяко докосване. При направената рентгенография при
извършения клиничен преглед, вещото лице е установило остеопороза на ръката,
която е следствие на инцидента. Това е един от симптомите на втори стадий и е в
причинно следствена-връзка от травмата. Възможно е остеопорозата да има обратно
развитие при правилно лечение, приемане на калциеви и други препарати да се
възстанови твърдостта и порезността на костта.
От показанията на изслушаните свидетели В. Р. К. –
свекърва, Д. Р. К. – свекър и Р. Д. Р. – съпруг на ищцата, всичките живеещи в
едно домакинство с нея безпротиворечиво се установява, че ищцата не може да
изпълнява домакинска работа, тъй като изпитва силни болки при допир на
ампотационния чукън с други предмети, депресирана и неспокойна е след
инцидента, страда от безсъние и изтръпване на цялата дясна ръка.
Съгласно чл. 200, ал.1 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Съгласно ал.2 на същия член работодателят отговаря и когато
трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод
изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и
без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка,
прекарана в предприятието.
Задълженията на ищцата съгласно представената
длъжностна характеристика за длъжността „пакетировач“ са: извършва дейността
пакетиране на готовата продукция, почиства работните помещения от отпадъчните
материали и брака, като ги отнася на предварително определените за това места,
води отчета за опакованата продукция; спазва санитарно-хигиенните изисквания
при работа с продукти за пряка консумация; помага при извършване на ремонтни
работи като подготвя площадката за извършване на ремонтна дейност; изпълнява и
други задачи, възложени от ръководството на предприятието; спазва правилника за
вътрешния трудов ред и носи фирмено облекло по време на работа.
От свидетелските показания на свидетелите С. И. П.
и Д. К. С. – работещи за същия работодател в същия цех, се установява, че
същите отговарят за работата на машините – всеки за отделни му зачислени машини
– като в техните функции влиза да спират машините при нужда от почистване, като
сочат, че машините не следва да се почистват в работещо състояние. Свидетелят Д.
С. завява, че той лично е провел на ищцата начален и периодичен инструктаж,
като същата е знаела, че не трябва да почиства машината сама, още по-малко в
работещо състояние. За проведения инструктаж на ищцата са представени и книга
за начален инструктаж и книга за периодичен инструктаж на работното място,
където има положен подпис на ищцата съответно на 05.06.2019 г. и 06-10.06.2019
г.
От свидетелските показания на В. Р. К. се
установява, че е практика в предприятието работещият с машината да я почиства в
работещо състояние, ако зацапването не е голямо без да уведомят оператора на
машината, тъй като бързат с поръчките, а за спирането се изисква да се извика
оператора, който често е далече от машината, тъй като обслужва и други машини,
което ще доведе до загуба на време. Правят им забележки, когато сами почистват,
като им казват да внимават.
От свидетелските показания се установява и че след
инцидента на машината е монтирана предпазна вратичка, която ограничава достъпа
до тавата. Такава не е имало по време на инцидента. Същото се съдържа и като
констатация за нарушение в Протокол №5101-03-237#7 от 19.12.2019 г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 24.10.2019
г., където пише: „Допусната е до експлоатация машина пакетираща масло … без
предпазни устройства и защитни ограждения за осуетяване на достъпа до опасната
зона на движещите се части – ремъци, валове, бутала, колела и др., с което се
създава риск за злополуки, с което е нарушен чл. 186, ал.1 от Наредба 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работно оборудване. От представената листовка за
работно оборудване от работодателя „М.К.“ ЕООД по време на проверката по
работни места е видно, че са отстранени фабрично предвидените предпазни
устройства и защитни ограждения на машина пакетираща масло BENHIL 8304 BUTTER“
Съгласно чл. 186,
ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване „Движещите се части на работното оборудване,
които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства,
осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи
движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети.“, което в
случая не е било направено.
Отделно от горното се установява от свидетелските
показания, че преди инцидента не е имало писмена инструкция за безопасна
работата с машините, поставени до всяка от тях, а такива са поставени едва след
инцидента. Същото е констатирано и при извършеното разследване, като в Протокол
№5101-03-237#7 от 19.12.2019 г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 24.10.2019 г. е констатирано нарушение на чл. 166, ал.2
от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работно оборудване, съгласно който
при използване на работно оборудване, при което съществува риск за
безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на
писмени инструкции, което също не е било направено от работодателя преди
инцидента.
На основание изложеното по-горе съдът намира, че е
осъществен съставът на чл. 200, ал.2, предл. трето от КТ, във вр. с чл. 200,
ал.1 от КТ, като докато на 24.10.2019 г. Г.Р. е извършила работа без нареждане,
но в интерес на работодателя е претърпяла трудова злополука, изразяваща се
„Травматична ампутация на друг пръст на ръката“ (частична), IV-ти пръст, вдясно
вседствие на което е развила болест на Зедек и е претърпяла болки и страдания
изразяващи се в във физически болки,
страдания и силен стрес, основателен страх за начина ѝ на живот,
непрестанни и основателни притеснения за бъдещето, за предстоящото отглеждане
на дете в семейството, чувство за малоценност и дискомфорт, поради което следва
да се ангажира отговорността на работодателя.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при
съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер
на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените
задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването
за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но
с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
В настоящия случай, при съобразяване на практиката
на ВКС (Решение № 186 от 21.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 246/2019 г., III г.
о., ГК) и тежестта и степента на настъпилото увреждане на здравето и
претърпените психически травми, съдът намира, че справедливото обезщетение в
случая е в размер на 20 000 лв.
По отношение на направеното от работодателя
възражение за намаляване на отговорността му, тъй като работникът е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност съдът намира същото за
неоснователно, поради следното: От длъжностната характеристика на ищцата не е
напълно и еднозначно ясно какво се има предвид под „почиства работните
помещения от отпадъчните материали и брака“ и това изключва ли почистване на
самите машини, доколкото се остава с впечатление, че следва да се поддържа
чистотата на работното място въобще. Освен това следва да се спазват и санитарно-хигиенните
изисквания при работа с продукти за пряка консумация, какъвто е бил и настоящият
случай, тъй като са се пакетирали пакетчета масло, а от показанията на
свидетелката В. К. се установява, че след зацапване на тавата се зацапват и самите
пакетчета и не са годни. Почистване на тавата на машината в работещо състояние
не е било чуждо при работата, доколкото и преди е правено от работници. Отделно
от горното извършването на функции, неприсъщи за изпълняваната длъжност в
подпомагане на машинния оператор също е било практика. Това се установява от
канстатациите в протокола и от твърденията в исковата молба – неоспорени от
ответника, че ищцата е подпомагала В. К. като е сипвала масло в шпека на
пакетировъчната машина, което съобразно показанията на Д. С. се е изключително
задължение на оператора на машината: „ние и зареждаме машината, те само взимат
готовата продукция”. Освен това работодателят е нарушил безопасността на
условията на труд при използване на работно оборудване в посочения по-горе
смисъл, като не е поставил предпазни прегради на машината и не е поставил
писмени инструкции за работа с машините. Ищцата е била на работа от четири
месеца и не е имала солиден опит в работата си с машината, за да знае и може да
предвиди всички инциденти, които могат да се случат. Поради изложеното съдът
намира, че ищцата не е допуснала груба небрежност при изпълняване на служебните
си задължения, а отговорност за инцидента носи изцяло работодателят, който
най-вероятно нямаше да настъпи, ако машината имаше предпазни прегради и писмени
инструкции за работа с нея.
На основание изложеното по-горе съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 15 000
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК на
ищеца се дължат сторените от нея
съдебно-деловодни разноски в произвоството по дело, но доколкото не бяха
представени доказателства за извършването им в предоставения от съда
допълнителен срок, такива не следва да бъдат присъдени на ищцата, въпреки
изхода на спора в нейна полза.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми
се присъждат в полза на съда. Или в случая ответникът следва да бъде осъден да
заплати в ползана ВРС дължимата сума за държавнта такса в размер на 600,00 лв.
и възнагаржедението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза в
размер на 260,00 лв.,или сумата то 860,00 лв.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД с
ЕИК *********“, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 15 000 (петнадесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат
на настъпилата средна телесна повреда на 24.10.2019 г., изразяваща се в
„Травматична ампутация на друг пръст на ръката“ (частична), IV-ти пръст,
вдясно, изразяващи се в изразяващи се в претърпени физически болки, страдания и
силен стрес, основателен страх за начина ѝ на живот, непрестанни и
основателни притеснения за бъдещето, за предстоящото отглеждане на дете в
семейството, което предстои да се роди, чувство за малоценност и дискомфорт,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата
злополука - 24.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД с
ЕИК *********“, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС-Варна сумата от 860,00 (осемстотин
и шестдесет) лв., представляваща държавна такса в размера на 600,00 лв. и
възнагарждение на вещото лице в размер на 260,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: