РЕШЕНИЕ
№ 47
гр.Поморие, 24.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски
районен съд, наказателна колегия, в открито заседание на 11 март през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Димитрина
Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 31 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е образувано по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.О.М., ЕГН********** с адрес *** , чрез адв.В.П. ***
със съдебен адрес *** срещу наказателно
постановление № 19-0320-001194/06.12.2019 г. на Началник група към ОДМВР
Бургас, РУ Поморие ,с което на основание
чл.179, ал.21 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание, глоба 200 лв. за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, а на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
наказание глоба 10 лв. на основание чл.100, ал.1, т.3 ЗДвП. В жалбата се сочи,
че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска
неговата отмяна.
Жалбата е подадена в срок от лице посочено като нарушител, което има правен
интерес да обжалва и е допустима.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява в с.з., представлява се от
процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата, моли за отмяна на
обжалваното постановление. Сочи доказателства.
Административно-наказващият орган не взема участие в производството,
редовно призован. Представя преписката по проведеното пред него производство.
Не представя нови доказателства.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено
административно нарушение бл.№ 128529/01.12.2019 г. , съставен от С.Ж. с
длъжност младши автоконтрольор в РУ Поморие. В обстоятелствената част на акта е
посочено, че жалбоподателят, в датата на издаването му, в 07,31 ч. по път І-9 на около 213 км. в прав
участък от пътя в посока гр. Поморие- гр. Бургас управлява лек автомобил
Мерцедес С 500 4 -матик с рег. № ***, като поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост допуска ПТП с материални щети с внезапно пресичащо
пътното платно диво животно(чакал) отдясно наляво по посока на движението в
резултат от което го блъска с предна лява част на автомобила. Не представя
документ сключена задължиштелна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите за МПС-то, което управлява водачът . Изпробван за употреба на
алкохол с техн. средство алкотест 7410 + фабр.№ARSM-0078, като уредът отчита 0 промила алкохол. Като
нарушена са посочени разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН
е издадено обжалваното понастоящем НП, в обстоятелствената част на което е възпроизведена фактическата обстановка
установена с АУАН. По делото са разпитани свидетелите Ж.- актосъставител и Ф.- пътник в
автомобила управляван от жалбоподателя. Св.Ж. сочи ,че е установил настъпилото
ПТП и е съставил АУАН, като според него ограничението на скоростта в участъка
на ПТП е 90 км/ч и липсва предупредителен знак за възможността на пътя да
излезе диво животно. Свидетелят сочи, че не са могли да установят скоростта, с
която се е движел водача. Св.Ф. сочи, че е пътувал в автомобила управляван от
жалбоподателя и преди гр.Ахелой внезапно пред автомобила изскочил чакал, който
тръгнал да пресича пътното платно и бил ударен от автомобила. Според св.Ф.
жалбоподателката се движела в дясното платно с ниска скорост, тъй като я било
страх да шофира, а и вдясно на участъка
от пътя където се движели имало мантинела и ограда и не се очаквало нещо да
пресече пътното платно. След настъпилото ПТП свидетелят се обадил в полицията,
тъй като автомобила имал застраховка „автокаско“ и трябвало да се установят
щетите.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона направи следните правни изводи:Не се установиха
нарушения при издаването на АУАН, поради
което съдът приема,че същият е редовен издаден в съответствие с разпоредбите на
чл.36 и сл.ЗАНН. Що се отнася до
обжалваното НП , същото е издадено от компетентен орган- Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие , действащ в качеството си на
упълномощено лице с посочената в
постановлението и представена по делото
заповед №8121 з-515/14.05.2018 г. , в съответствие с чл.189, ал.12 от ЗДвП.
По отношение вмененото на жалбоподателката нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, съдът прие следното: В случая от показанията на св.Ж. става ясно, че
същият само е констатирал настъпило ПТП с автомобила управляван от
жалбоподателката, но по никакъв начин не е установил скоростта, с която се е
движел автомобила непосредствено преди ПТП, както и към момента на настъпването му. Такива
доказателства не е събрал и АНО. В настоящото производство по този въпрос от
показанията на св. Ф. също не се установява конкретна стойност на скоростта на
движение на МПС управлявано от жалбоподателката, доколкото в тази насока са само субективните възприятия
на св.Ф., който описва скоростта като ниска. От друга страна от доказателствата
по делото се установява ,че пътното платно е отграничено с мантинела и ограда
отдясно и е липсвал предупредителен знак за опасност от излизане на диви
животни на пътното платно. Доколкото от събраните по делото доказателства по
никакъв начин не може да се установи скоростта на движение на автомобила, нито
пък разстоянието, на което водача е възприел дивото животно, не може да се
направи безпротиворечив извод, че същата е била несъобразена е станала причина
за настъпване на ПТП, предвид това, че по никакъв начин не е изключена
възможността ПТП да е в резултат и от т.н. случайно деяние по см. на чл.15 от НК доколкото от доказателствата по
делото може да се направи извод и в тази насока. Поради това съдът намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение не е доказано по безспорен начин, поради което и не
може да се приеме ,че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Поради това наказателното
постановление в тази му част, с която на
жалбоподателката на основание чл.179,
ал.21 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание, глоба 200 лв. за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП е неправилно и следва да се
отмени. Що се отнася до НП в останалата му част, от доказателствата по делото
се установява, че жалбоподателката не е
представила на св. Ж. документ за
сключена застраховка ГО на автомобилистите, което не се и оспорва по същество, поради
което следва да се приеме, че е нарушила
задължението си по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП да носи същия документ за сключена
застраховка ГО на автомобилистите. Това нарушение правилно е квалифицирано от
АНО като такова по чл.100, ал.1,т.3 от ЗДвП и за него правилно е наложено
наказанието предвидено в чл.183, ал.1,т.2 от ЗДвП, определено в единствения
лимитативно посочен в същата разпоредба размер от 10 лв. при съобразяване на
обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН от значение за определяне на наказанието. С оглед
изложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът прие, че наказателното
постановление в частта, с която на жалбоподателката на основание чл.179, ал.21 пр.1 от ЗДвП е
наложено наказание, глоба 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е
неправилно и незаконосъобразно и следва
да се отмени, а в останалата част, с
която на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба 10 лв.
на основание чл.100, ал.1, т.3 ЗДвП е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното, Поморийски районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0320-001194/06.12.2019 г. на Началник група
към ОДМВР Бургас, РУ Поморие в частта
му, с която на А.О.М., ЕГН********** с
адрес *** , на основание чл.179, ал.21
пр.1 от ЗДвП е наложено наказание, глоба 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :