№ 37840
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110131678 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 145080/24.05.2025г., адвокат К. И. Б., като представител на ищеца –
Л. Т. Т. моли съда да допълни постановеното по делото решение от 11.04.2025г. в частта за
разноските, като присъди разноските за държавна такса на ищцата и адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС на адвокат К. И. Б.. Изложено е в молбата, че
съдът неправилно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК, доколкото
ответникът не е признал иска, а само факти с правно значение за спора, а отделно от това
било видно и от справка М-97 от 11.01.2023г. за сформирани задължения в табличен вид и
покана за заплащане на задължения, издадени от ответника, че същият е дал и повод за
образуване на делото.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът
не е взел становище по молбата.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на допълване на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с
решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е
връчено на молителя на 15.04.2025г., а молбата за допълване на решението в частта за
разноските е подадена в съда на дата 24.04.2025г., поради което съдът намира, че молбата е
1
подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.
По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. В случая
признаването на факт с правно значение за спора удовлетворява правния интерес на ищеца и
макар и изявлението да не е отправено по правилата на признание на иска, съдът седва да
отчете факта на признанието на този факт и да го вземе предвид при решаване на въпроса по
приложение на чл. 78, ал.2 от ГПК. Обстоятелството, че в установителния иск е включено и
твърдение за неналичие на облигационна връзка не дерогира горепосоченото обстоятелство.
Отделно в практиката се извежда и разрешението, че хипотезата, в която ответникът
признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което
не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз
основа на него е образувано изпълнително производство. В настоящия случай по делото е
безспорно установено, че ответникът не разполага с изпълнителен титул за вземането
предмет на иска, а за много малка част от вземането за която разполага производството е
прекратено с определение, постановено по чл. 140 от ГПК от 06.12.2024г., съответно за
процесната част не е конституиран като взискател в изпълнително производство срещу
ищеца, което води до приложимост на съдебната практика, съгласно която ответникът се
освобождава от отговорност за разноски. Тази практика касае хипотеза на предявен
отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, за
което ответникът не е бил снабден с изпълнителен лист, която хипотеза е авалогична на
процесния случай. В горния смисъл Определение № 2367 от 15.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 759/2024 г., IV ГО, Определение № 3252 от 1.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г.,
III ГО, Определение № 694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1325/2023 г., II ТО,
Определение № 3557 от 8.07.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2383/2025 г., III ГО.
Съдът не намира, че следва да излага допълнителни доводи, обосноваващи крайното
му решение, доколкото в самото решение е изложил достатъчно.
По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 145080/24.04.2025г., подадена от адвокат
К. И. Б., като представител на ищеца – Л. Т. Т. да допълване на постановеното по делото
решение от 11.04.2025г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
2
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3