Р Е Ш Е Н И Е
Номер 902/25.6.2020г. град Варна
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 798 по описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
Отменя
Наказателно постановление № 482750/524826/09.12.2019 г. на Ч.Я.Д.-
заместник-директор на Териториална дирекция Варна на Национална агенция за
приходите, с което на Д. ЕООД, с ЕИК по Булстат 202 666 704, със седалище
и адрес на управление *** приморски полк № 122 вх.2 ап.8, представлявано от П.М.П.
ЕГН **********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.74 ал.1 от
Закона за счетоводството за извършено нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството.
Да се изпратят съобщения на Териториална дирекция
Варна на Национална агенция за приходите и на Д. ЕООД.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението
са изготвени, пред Варненски административен съд по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е образувано на основание чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ въз
основа на жалба, предявена от Д. ЕООД чрез управителя П.М.П. против наказателно постановление № 482750/524826/09.12.2019
г. на Ч.Я.Д.- заместник-директор на Териториална дирекция/ТД/ Варна на
Национална агенция за приходите/НАП/.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Като доводи в тази насока сочи незаконосъобразност,
неправилност и нарушаване на материалните и процесуалните разпоредби, тъй като
дружеството е изпълнило задължението си да подаде заявление за вписване и
представяне в търговския регистър в срок.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по
същество.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от управителя П.М.П., която по същество поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и
моли съда да потвърди наказателното постановление. Сочи, че същото е
законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е
съобразена с тежестта на нарушението.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 18.09.2019 г. П.Х.Д.– старши инспектор
по приходите при ТД на НАП гр.Варна извършила проверка в информационния масив
на ТД на НАП гр.Варна и Агенцията по вписванията. Установила, че в законоустановения срок – до 01.07.2019 г., Д.
ЕООД в качеството си на задължено лице не е изпълнило
задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър
годишния си финансов отчет за 2018 година.
За констатациите при проверката бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F
524826/12.11.2019 г. Актосъставителката П.Д.квалифицирала
нарушението по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството/ЗСч/. Актът бил
съставен в отсъствието на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Копие от
акта било връчено на 21.11.2019 г. на представляващата дружеството П.М.П.,
която записала като възражение: „Ще
подадем писмено възражение във установения срок“.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирано
писмено възражение срещу АУАН
вх.№ 52773 от 22.11.2019 г., че годишният финансов отчет е подаден на
28.05.2019 г., но е бил сгрешен номера на Булстата на
дружеството и е въведен годишния финансов отчет по сгрешения номер на Булстата, след като П. получила писмото от НАП установили
грешката и въвели годишния финансов отчет на дружеството. Към възражението са
приложени:
- заверено копие от заявление Г2 с вх.№ 20190528102129 за обявяване на
годишни финансови отчети за Д. ЕООД, като е посочен ЕИК **********;
- заверено копие от заявление Г2 с вх.№ 20191120140050 за обявяване на
годишни финансови отчети за Д. ЕООД, в което първоначално посочения ЕИК ********** е зачеркнат, изписан е
ръкописен текст „погрешно входирано по друг ЕИК
20190528102129“ и е добавен ръкописно коректния ЕИК 202 666 704;
- заверено копие от преводно нареждане от Д. ЕООД ЕИК 20190528102129 за 40 лева от 29.05.2019 г. за
Агенцията по вписванията Търговски регистър с основание ГФО.
Въз основа на посочения АУАН е издадено и
обжалваното наказателно постановление, като административно–наказващият орган
приел изцяло констатациите на актосъставителя и ангажирал отговорността на
въззивника, като му наложил административно наказание имуществена санкция в
размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на писмените доказателствени средства - Заповед №
ЗМФ-610/03.07.2018 г. на министъра на финансите; годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО за 2018 година с вх.№ 0300И0609049/13.03.2019 г.; заявление Г2 с
вх.№ 20190528102129; заявление Г2 с вх.№ 20191120140050; покана изх.№
89-237/18.09.2019 г. за явяване за съставяне на АУАН; покана изх.№
89-237/12.11.2019 г. за явяване за връчване на АУАН; писмено възражение срещу
АУАН вх.№ 52773 от 22.11.2019 г.; известие за доставяне; справка за Д.
ЕООД от Търговски регистър.
Съдът кредитира така посочените доказателства като
единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, обективни, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Административно-наказателното производство
е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, от категорията
на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен.
Посочването в него на един свидетел не е от
категорията на абсолютните процесуални нарушения, даващи основание за отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл.57 от и е надлежно връчено.
Съдът счита, че административно – наказващият орган правилно е установил
фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и наказателното
постановление.
На 28.05.2019 г. Д. ЕООД е подало в Агенцията по
вписванията Варна, Служба по регистрация, Заявление за обявяване на годишния
финансов резултат на дружеството за 2018 година. Заявлението било входирано с вх.№ 20190528102129. В това заявление
счетоводната фирма, обслужваща дружеството, е посочило ЕИК на друга фирма, а не
на Д. ЕООД, което не било забелязано от управителя при подаването на
заявлението. Всички други данни в заявлението – името на дружеството, на
заявителя, адрес и финансови данни са попълнени коректно.
Заявлението било регистрирано за фирмата по подаденото
ЕИК, а не за Д. ЕООД и при извършена проверка в ТД на НАП било установено, че
за Д. ЕООД не е подадено заявление за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър на годишния финансов отчет за 2018 година, за което бил
съставен АУАН и уведомено Д. ЕООД. Още на следващия ден след уведомяването
управителят на дружеството посетил Агенцията по вписванията, където била
установена допуснатата грешка, било коригирано заявлението с коректното ЕИК на
дружеството.
Съгласно чл.62а от Наредба № 1 от
14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на министъра на правосъдието (Наредбата), издадена на основание чл.31 от
Закона за Търговския регистър, подлежащите на обявяване годишни финансови
отчети се представят за обявяване със заявление по образец съгласно приложение
№ Г2, с посочване на вида на акта и годината, за която се подава; към
заявлението се прилагат подлежащият на обявяване годишен финансов отчет в
оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис; и
документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на
подлежащия на обявяване годишен финансов отчет. Според изричното предвиждане на
чл.73 ал.2 от Наредбата заявленията за вписване и за заличаване на
обстоятелства и заявленията за обявяване на актове се подават от акционерните
дружества и командитните дружества с акции само по електронен път. Съгласно чл.
75, ал.2 от Наредбата подаването на заявления по електронен път посредством уеб
интерфейс се осигурява от Агенцията по достъпен начин и в удобен за заявителите
диалогов режим, а според чл.79 ал.1 подаването на заявления се извършва през
интерфейс, осигуряващ он-лайн пренос по
стандартизиран протокол чрез публично достъпно уеб-базирано приложение на
Търговския регистър.
От
анализа на така приетата фактическа обстановка съдът стига до извода, че Д.
ЕООД не е осъществило състава на
нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството. Това е така, защото
дружеството на 28.05.2019 г./в законоустановения срок
до 01.07.2019 г./ е подало заявление за вписване и представяне за обявяване в
търговски регистър на годишния финансов отчет на дружеството за 2018 година,
каквото поведение е предписано в чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
Заявлението на дружеството е прието в Служба по регистрация към Агенция по
вписванията Варна и му е дадено входящ № 20190528102129. Така че дружеството е изпълнило своето задължение за
публикуване на финансовия отчет. Но в подаденото заявление от дружеството е
допусната техническа грешка, като вместо ЕИК на Д.
ЕООД е посочен друг ЕИК, като всички
други данни в заявлението са коректни и по този начин не е било отчетено, че
дружеството е подало необходимото заявление в търговския регистър. Факта на
допусната техническа грешка относно посочения ЕИК не може да се приравни на
липса на подадено заявление. Веднага, след като е било уведомено от органите на
ТД на НАП дружеството е отстранило допусната грешка.
След
като е наложил наказание за неизвършено административно нарушение,
административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон,
което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът
не приема възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че в АУАН и
в наказателното постановление не са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението. В АУАН и в наказателното постановление е посочен срокът за
надлежно изпълнение на задължението – 01.07.2019 г., датата на установяването
му 18.09.2019 г., както и датата на съставяне на акта 12.11.2019 г. Изпълнителното
деяние на санкционираното с наказателното постановление нарушение в случая е
осъществено чрез бездействие, което започва на първия ден след изтичане на законоустановения срок, т.е. 02.07.2019 г., и е
продължавало след този момент. В този смисъл цитираните две последващи
законния срок за изпълнение за задължението дати само отразяват
продължителността на бездействието да бъде изпълнено задължението по Закона за счетоводството. Независимо от
това, с посочването и само на крайната дата на законния срок за редовно
изпълнение на задължението за публикуване на ГФО, по достатъчно ясен и
недвусмислен начин – както за нарушителя, така и за съда – е определен периодът
на бездействието, съставляващо административното нарушение от обективна страна
в конкретния казус. Ето защо липсва основание да се счита, че в случая е допуснато
нарушение на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН.
От
анализа на цитираните норми на Наредба № 1 от 14.02.2007 г. следва,
че след като П.П. в качеството си на представляващ
ЕООД е била длъжна да подаде заявление за обявяване на ГФО задължително и само
по електронен път, то тя би могла да стори това практически от всяка географско
място с интернет достъп. Този извод е достижим по аргумент за противното и от
разпоредбите на Наредбата, които предвиждат изрично, че документите,
представяни на хартиен носител, се депозират в териториалните поделения на
Агенцията по вписвания. За подаването на заявление за обявяване на ГФО на
акционерно дружество такова условие обяснимо отсъства, т.е. самият законодател
не е обвързал изпълнението на това задължение с конкретно географско място,
административен или данъчен адрес на дружеството, на който задължението е
изпълнимо. При тази правна рамка липсата на посочено в АУАН и в наказателното
постановление място на извършване на нарушението е логичен резултат от липсата
на такова, указано законодателно, и не следва да се квалифицира като нарушение
по смисъла на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът счита, че
разглежданото Наказателно постановление № 482750/524826/09.12.2019 г. на
заместник-директора на ТД НАП Варна е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Воден от горните съображения, съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :