Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25.10.2019 г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 01.10. 2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1221 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 15/05.02.2019
г., постановено по гр. д. № 193/2018г. по описа на Районен съд – Г., с което е
отхвърлен иска на “П.” ЕООД за признаване за установено, че К.Д.Г. дължи на “П.”
ЕООД изпълнение на парично задължение в размер на 5817,59лв. – главница, представляваща задължение по
Договор за револвиращ заем №**********/19.06.2013г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски – държавна такса в размер
на 116,35лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 27/07.02.2018г. по
ч.гр.дело № 50/2018г. по описа на РС гр. Г..
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за
неправилност на обжалваното решение. Направено е искане да се отмени решението,
с което се отхвърля исковата претенция и да се уважи предявения иск.
В законоустановения срок не е представен отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание назначения особен представител на
въззиваемата страна взема становище, че обжалваното решение е правилно и
обосновано и моли да бъде потвърдено.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от “П.” ЕООД гр.С. срещу К.Д.Г. от гр.Г..
С исковата молба се твърди, че на 19.06.2013г. бил сключен Договор за
револвиращ заем №********** между ищеца и наследодателя на ответницата – Д.К.Г..
По силата на договора ищецът е предоставил на наследодателя на ответницата
сумата от 2900,00лв., а последният се е задължил да върне сумата със
съответното оскъпяване на 48 месечни вноски, всяка по 184,00лв. Били заплатени
няколко месечни вноски на обща стойност 3143,00лв. Неизплатеният остатък от
кредита възлизал на 5817,59лв. Ищецът разбрал, че кредитополучателят е починал
на 12.01.2015г. Единствен негов наследник била ответницата. Поради
неизпълнението ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение на ответницата,
но тя не се отзовала. Ищецът счита, че ответницата замествала изцяло нейния
наследодател в задълженията му по кредита. Срокът на кредита бил изтекъл на
10.07.2017г. За дължимата сума ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №50/2018г. по описа на РС-Г..
Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал
указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен
интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 5817,59лв. –
главница, представляваща задължение по Договор за револвиращ заем
№**********/19.06.2013г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и направените в настоящото производство разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като
ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен
трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Ответникът, чрез особения си представител, в срока за
писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не
оспорва сключения между страните договор. Твърди, че не са налице доказателства
за уведомяването на ответника за изискуемостта на кредита, както и за факта
дали ответницата е приела или не наследството на кредитополучателя. Освен това
особеният представител на ответника счита, че в договора се съдържат
неравноправни клаузи, а именно такива били клаузите за определяне на годишния
лихвен процент, годишния процент на разходите и общодължимата сума в края на
периода. Твърди, че кредитополучателят не е можел да участва в договарянето на
тези условия на договора, тъй като те му били наложени като общи условия.
Поради тази причина като неравноправни, тези клаузи следвало да бъдат
прогласени за нищожни. Твърди, че договорът не отговарял на изискванията на
Закона за потребителския кредит. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Видно от приложеното ч.гр.дело №50/2018г. по описа на РС-Г.,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
5817,59лв. – главница, представляваща задължение по Договор за револвиращ заем
№**********/19.06.2013г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със
заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил
заявлението и е издал Заповед за изпълнение №27/07.02.2018г. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес
от предявяване на настоящите искове.
От представените и приети като писмени доказателства
копия на Договор за револвиращ заем №********** от 19.06.2013г., Декларация от Д.К.Г.,
Общи условия на “П.” ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица,
версия 24.04.2013г., Преводно нареждане от 19.06.2013г., извлечение от сметка от 30.03.2018г., Карта
на клиента, се установява, че на 19.06.2013г. ответникът е сключил договор за
кредит с ищеца за сумата от 2 900 лв. С подписването на договора ответникът се
е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване при
годишен процент на разходите от 94.14 % и годишен лихвен процент от 71.11 %,
като общата сума, която следва да върне възлиза на 8 950, 87 лв. Сумата
следвало да бъде изплатена на кредитора на 48 броя вноски, всяка от които
възлиза на 184,00лв.
На 19.06.2013г. сумата от 2 900 лв. е преведена на
ответника по посочена от него банкова сметка.
***на, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е установено, че между наследодателя на
ответницата - Д.К.Г. и “П.” ЕООД е сключен Договор за револвиращ заем
№**********/19.06.2013 г. за сумата от 2 900 лв. На 12.01.2015 г. Д.К.Г. е
починал и видно от удостоверението за наследници К.Д.Г. е единствен негов
наследник.
В настоящия случай ищецът следва да установи факта на
приемане на наследството - изрично или чрез конклудентни действия, с оглед
указаната му доказателствена тежест в доклада по чл. 146 от ГПК за
обстоятелството, че ответницата е наследница на кредитополучателя. Това е така,
тъй като при предявен иск от кредитор срещу наследник на длъжник, в тежест на
кредитора е да установи, че ответникът е действително наследник на длъжника,
респ. приемане на наследството от него било изрично, било чрез конклудентни
действия/в този смисъл определение № 1355 от 27.11.2013 г. по гр. д. №
3353/2013 г. на ВКС, гражданска колегия, четвърто отделение/.
Приемане на наследство може да бъде, както изрично по
реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, така и мълчаливо, когато наследникът извърши действия,
които по несъмнен начин предполагат неговото намерение да приеме наследството,
като съдът преценява във всеки конкретен случай с оглед обстоятелствата по
делото дали извършените от наследника действия съставляват мълчаливо приемане
на наследството /ППВС 4/64 г. /. В настоящия случай няма доказателства, че
ответницата К.Д.Г. е приела изрично, или мълчаливо наследството на починалия
кредитополучател Д.К.Г.. Когато наследството не е прието, кредиторите на
оставеното в наследство задължение разполагат с възможността да принудят
наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или
се отказват от него - чл. 51 ЗН. Когато има заведено дело срещу наследниците,
този срок се определя от съда, който разглежда делото, като такова искане в
настоящото производство ищецът не е направил. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ЗН, производството по определяне на срок за приемане на наследство може да се
развие само при предявяване на надлежно искане, но не и служебно от съда. В настоящия случай обаче с оглед установената
невъзможност по делото за лично участие на ответницата, чрез лично връчване, на
книжата по делото или чрез връчване на друго лице, съгласно да приеме книжата,
със задължение да ги предаде на адресата, то производство по чл. 51 от ЗН не би
могло да бъде проведено. В настоящото производство ответницата е представлявана
от назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, като изявлението
на дадено лице дали приема наследството от своя наследодател, или се отказва от
него, е строго лично и няма как да бъде заместено от особен представител по
делото /в този смисъл определение №
315/23.06.2015, постановено по ч. гр. д. № 3092/2015, ГК, I г. о., ВКС/. Поради
това въззивният съд намира, че предявеният иск за признаване за установено, че
ответникът дължи заплащане на сумата от 5817,59лв. – главница, представляваща
задължение по Договор за револвиращ заем №**********/19.06.2013г., законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 15/05.02.2019 г., постановено по гр. д. № 193/2018г. по описа на Районен съд
– Г..
Решението
е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.