РЕШЕНИЕ
№ 4225
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело №
20231110209528 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. Х. Б. против Наказателно постановление № 153/09.06.2023 г.,
издадено от зам. директор на РДГ-София, с което, на основание чл. 257, ал. 2, пр. 3 от Закона за
горите (ЗГ), на жалбоподателя били наложени 8 бр. глоби, в размер на 1 000 лева всяка, за 8 бр.
нарушения по чл. 241, ал. 1 ЗГ.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, с твърдения за процесуални нарушения (компетентност на
актосъставителя и наказващия орган; АУАН няма номер; преклузия по чл. 34, ал. 1 ЗАНН;
противоречие за датите на нарушенията; в АУАН няма опис на материалите; за непрецизна правна
квалификация); за обективна несъставомерност; за неизяснена форма на вина.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Прави възражение за прекомерност на насрещни
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Излага
становище по направените възражения. Застъпва теза за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар и по част от изложените в нея съображения.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
1
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато
процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
На първо място, налице е вътрешно противоречие в атакуваното наказателно
постановление, касателно наименованието на процесното дружество: на ред 18 от текста на
същото се цитира „ (каквото, при служебна справка по чл. 23, ал. 6 ЗТР, не съществува), а 8 реда
по надолу се упоменава . Действително, възможно е да се касае за техническа грешка, която би
била отстранима, посредством цитиране на ЕИК номер (отличаващ се уникалност) и при двата
случая и при тълкувателна дейност, изводите биха били в ползва на контроните органи.
Доколкото, обаче, ЕИК номер е цитиран само при първия случай, изводите следва да са
диаметрални.
На следващо място, налице е вътрешно противоречие в НП, касателно датите на
извършване (липсата на яснота не позволява да бъде отговорено адекватно и на възражението за
изтекли преклузивни срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, които жалбоподателят погрешно
квалифицира, като давностни): от една страна се инкриминират 8 нарушения, които се твърди да
са извършени на 19.02.2022 г., 21.02.2022 г., 29.04.2023 г., 14.06.2023 г., 16.06.2023 г., 08.07.2023 г.
(2бр.) и 11.07.2023 г., а се инкриминира период на извършване – от 19.02.2022 г. до 11.07.2022 г., т.
е. от една страна, в него няма дати от 2023 г., а от друга – датата 11.07.2022 г. не попада сред
инкриминираните. Датата или периодът на извършване на нарушението имат съществено значение
както за определяне на давностните и преклузивните срокове, така и за организирането на
пълноценна защита и противоречията, касателно тях или неправилното им определяне
нееднократно са били коментирани от касационната инстанция, в контекста на процесуалните на
рушения, от категорията на съществените (Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 1583/2013 на АССГ, XII
кас. с-в; Р 377/2013 АССГ, V кас. с-в; Р 4001/2013 АССГ, V кас. с-в; Р 3750/2013 АССГ, VI кас. с-в;
Р 451/2013 АССГ, V кас. с-в; Р 8083/2013 АССГ, IV кас. с-в; Р от 01.04.2009 по канд 1037/2009
АССГ, II кас. с-в; Р 1982/2010 АССГ, VIII кас. с-в). Р 4709/2015 АССГ, II кас. с-в, Р 6312/2014
АССГ, XIVкас. с-в, Р 5708/2013 АССГ, IV кас. с-в; Р 5228/2013 АССГ, XIII кас. с-в и редица
други). Същото противоречие се констатира и в АУАН, въз основа на който е издадено
атакуваното НП.
Налице е и противоречие между АУАН и НП, касателно датите на нарушението. Докато в
АУАН като такива се цитират: 19.02.2022 г.; 21.02.2022 г.; 29.04.2022 г. (в НП се сочи същата дата,
но през 2023 г.), 16.06.2022 г. (в НП се сочи същата дата, но през 2023 г.); 03.07.2022 г. (такава
инкриминирана дата в НП няма), 08.07.2022 г. (тук се инкриминира само едно деяние на тази дата,
докато в атакуваното НП са две), 11.07.2022 г., 14.06.2023 г., то в атакуваното наказателно
постановление фигурират: 19.02.2022 г., 21.02.2022 г., 29.04.2023 г. (в АУАН се сочи същата дата,
но през 2022 г.), 14.06.2023 г. , 16.06.2023 г. (в АУАН се сочи същата дата, но през 2022 г.),
08.07.2023 г. (2 бр., но в АУАН има само едно деяние за тази дата) и 11.07.2023 г.
За пълните на изложението, АУАН носи бланков номер, но и това не реквизит, изброен в
разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗАНН, а е налице изрично посочване както на санкционната норма,
така и на сочената като нарушена такава, поради което и възраженията в тази насока не биха могли
да бъдат споделени.
В този смисъл и в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени, неотстраними отклонения от процесуалните стандарти, препятстващи възможността
за законосъобразно ангажиране на наказателна отговорност и както заедно, така и поотделно
съставляващи самостоятелни отменителни основания.
Независимо от това, налице са основания за извършване на допълнителна проверка, при
налични към момента данни за обективна съставомерност по чл. 282, ал. 1 НК (субективната
такава не е била изследвана, поради естеството на административните нарушения и
производството по установяването им), което е изключително правомощие на Прокуратурата на
Република България.
Независимо от изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и
2
ангажирането на повереник, доказателства за реално извършени деловодни разноски не са
представени (по делото е налично само пълномощно), а и искане за присъждане не е било
отправяно, поради което и съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно от
процесуалноправна гледна точка и следва да бъде отменено, а административнонаказателното
производство - прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 153/09.06.2023 г., издадено от зам. директор на
РДГ-София, с което, на основание чл. 257, ал. 2, пр. 3 ЗГ, на Р. Х. Б. били наложени 8 бр. глоби, в
размер на 1 000 лева всяка, за 8 бр. нарушения по чл. 241, ал. 1 ЗГ.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, административнонаказателното
производство.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ материалите по преписката, след приключване на настоящото
производство с влязъл в сила акт, на СГП – с мнение за извършване на проверка за реализиран
състав по Раздел II, Глава VIII от особената част на Наказателния кодекс.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3