№ 10931
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110144991 по описа за 2023 година
Образувано е по иск от М. Т. Х. срещу Л,
Ищеца твърди, че исковата молба е подадена във връзка с издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31703/2023г.
Сочи, че с протокол ПД-274/31.12.2021 на Министъра на транспорта и
съобщенията РБ бил назначен за член на съвета на директорите на Л,
подписал е договор за управление. С решение на събранието на съвета на
директорите, обективирано в протокол № 29/31.12.2021 бил избран и за
председател на съвета на директорите. Навежда доводи, че съгласно чл. 11,
ал. (6) от Устава на Л,(последна актуализация от 15.09.2020) председателят на
Съвета на директорите и изпълнителният директор представляват
дружеството заедно и поотделно. С Протокол ПД-51/04.05.2022 бил
освободен от длъжността член на съвета на директорите на длъжника, като
това обстоятелство било отразено в Търговският Регистър на 16.05.2022.
Твърди, че Л,е публично предприятие по смисъла на Закона за
публичните предприятия, тъй като капиталът му е изцяло държавна
собственост. Съгласно чл.54 (1), т.5 от Правилника за Прилагане на Закона за
публичните предприятия в договора за управление се определя парична
гаранция, не по-малка от 3 месечното брутно възнаграждение, която
членовете на управителният орган дават за своята работа.
Сочи, че възнаграждението на членовете на управителните органи на
публичните предприятия се определят съгласно Глава Пет, Раздел V от
ППЗПП. Чл. 56 (1) определя формулата, по която се изчислява
възнаграждението, като се вземат в предвид различни показатели на самото
предприятие. Ал. 2 на същият член посочва, че месечните възнаграждения се
1
определят чрез бална оценка, която се формира от показателите и критериите
от таблицата на приложение №2 към ППЗПП. Съгласно чл. 56, ал. 4 от
ППЗПП изпълнителните членове и членовете на управителните съвети,
овластени да представляват предприятието, освен възнаграждението по ал. 3
получават и възнаграждение, определено при стойност на една бална
единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за
страната за съответния месец, а съгласно ал. 3 на същият член, членовете на
управителите органи, които не са представляващи дружеството, получават
възнаграждение на базата на бална единица в размер на 50% от минималната
месечна работна заплата за периода.
Твърди, че Л,му е изплатило нетната сума от 2267,67 лв. както следва:
2156.65 лв., платена на 25 май 2022, представляваща платено нетно
възнаграждение за целият месец Април 2022 и 111.02 лв. платена на 17 юни
2022, представляваща платено нетно възнаграждение за 4 дни за месец Май
2022 до освобождаването от управлението на дружеството.
Излага, че гореописаното възнаграждение е изчислено не съгласно
правилата на чл. 56, ал.4, а единствено съобразно ал.3. т.е. сумата, което
реално е изплатена е като на член на съвета на директорите, който не е
представляващ.
Моли съда да постанови съдебно решение с което да установи, че
ответника му дължи заплащане на сумата от 2267,67 лв, представляващи
остатък от неплатено възнаграждение по договор за управление за месец
Април и месец Май 2022, ведно със законната лихва от завеждането на
заявлението по чл. 410 в съда до окончателното изплащане и направените
разноски. В хода на делото ищеца е изменил иска от установителен в
осъдителен, като претенцията за законна лихва е от датата на исковата молба.
В срока за отговор ответника оспорва иска по основание и размер.
Възразява, че ищеца не е бил изпълнителен член на съвета на директорите, не
упражнява управленски функции, а само представителни, същия бил не
изпълнителен директор, а член и председател на съвета на директорите.
Съдът намира за установено следното от правна и фактическа страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 4 от ТЗ, вр. чл. 56, ал. 4 от Правилник за прилагане на
Закона за публичните предприятия.
За уважаването му е необходимо ищецът да докаже: 1. Че е бил
изпълнителен член на съвета на директорите на ответното дружество, 2.
Размерът на възнаграждението, което твърди, че следва да му бъде заплатено.
В тежест на ответника е да установи, че е заплатил допълнителното
възнаграждение на ищеца, съответно, възражението си, че ищецът не е бил
изпълнителен член на съвета на директорите.
Страните не спорят, че с протокол ПД-274/31.12.2021 на Министъра на
транспорта и съобщенията РБ М. Т. Х. е назначен за член на съвета на
директорите на Л,и е подписал договор за управление. С решение на
събранието на съвета на директорите, обективирано в протокол №
29/31.12.2021 е избран за председател на съвета на директорите. Съгласно чл.
2
11, ал. (6) от Устава на Л,(последна актуализация от 15.09.2020)
председателят на Съвета на директорите и изпълнителният директор
представляват дружеството заедно и поотделно. С Протокол ПД-
51/04.05.2022 М. Т. Х. е освободен от длъжността член на съвета на
директорите на длъжника, като това обстоятелство било отразено в
Търговският Регистър на 16.05.2022.
Основният спор по делото е дали ищеца е бил изпълнителен член на
дружеството.
Съдът намира че следва да се даде положителен отговор на въпроса по
следните съображения:
От приложения по делото договор ВД-83/30.12.2021 г. за възлагане на
управление на еднолично акционерно дружество с държавно управление (чл.
1), се установява, че едноличния собственик на капитала е възложил на М. Т.
Х. – в качеството му на директор, като член на Съвета на директорите е приел
да управлява и представлява дружеството в рамките на предоставените му
правомощия, в съответствие с действащото законодателство, устава на
дружеството, решенията на Министъра на транспорта и съобщенията и
съгласно условията на подписания договор. Задълженията на директора са
изброени в чл. 4 от договора, като същия има и задължение да осъществява
ефективно управление на стопанската дейност на дружеството, в съответствие
в действащото законодателство, да осигурява изпълнението на одобрената
бизнес програма по чл.58-59 ППЗПП, възложени са му и редица
изпълнителски функции като изготвяне на бизнес програма, на отчети,
доклади – включително доклад за финансово състояние и др., да предприема
действия във вр. с ограниченията за нетни експозиции по чл. 28, ал.1, т. 1
ППЗПП, да поддържа на документация и др. Възнаграждението на директора
е определено в чл. 7, ал. 1 от договора и препраща към чл. 56 ППЗПП.
Видно от протокол на съвета на директорите от 31.12.2021 г. същите са
взели решение М. Т. Х. да бъде избран за председател на съвета на
директорите, както и за представляващ дружеството заедно и поотделно с
изпълнителния директор.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че
ищеца е имал изпълнителни функции и е бил изпълнителен член на съвета на
директорите, като за осъществяваната дейност му се дължи възнаграждение
по чл. 56, ал. 4 ППЗПП.
Възраженията на ответника са неоснователни. Независимо, че ищеца не
е бил избран за изпълнителен директор, на практика на него са възложени
представителство и управление на дружеството, и същият е имал
изпълнителни функции, за което му се дължи възнаграждение.
По отношение на размера на възнаграждението:
Обстоятелството, че ответното дружество е публично предприятие по
смисъла на чл. 2 ЗПП, обосновава приложението в настоящия случай на реда
за определяне на възнагражденията на членовете на изпълнителните и
контролните органи в публичните предприятия, регламентирани в ППЗПП.
3
В чл. 56, ал. 1 и 2 от Правилника е закрепено, че месечните
възнаграждения на органите за управление и контрол на публичните
предприятия се определят в зависимост от стойността на активите,
числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат,
изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на
задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в
сключените договори. Месечните възнаграждения се определят чрез бална
оценка, образувана въз основа на конкретни икономически показатели.
Съгласно ал. 3 членовете на съветите на директорите, на надзорните и
управителните съвети на публични предприятия - акционерни дружества
получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица в
размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за
страната за съответния месец.
В ал. 4 е регламентирано, че изпълнителните членове и членовете на
управителните съвети, овластени да представляват предприятието, освен
възнаграждението по ал. 3 получават и възнаграждение, определено при
стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна
заплата, установена за страната за съответния месец. От друга страна, в ал. 6
на разглежданата разпоредба е предвидено, че в края на всяко тримесечие
месечните възнаграждения се преизчисляват и се изплащане с
възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие.
Следователно възнаграждението, което ищецът е трябвало да получи
като член на съвета на директорите, от една страна, и като изпълнителен член,
от друга, са с различно основание.
По делото е приета и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, от
която се установява, че за изчисляване на възнаграждението по чл. 56, ал. 4
ППЗПП следва да се начислят 8 бални единици. Вещото лице е посочило, че
възнаграждението по чл. 56, ал. 4 от ППЗПП за първото тримесечие на 2022
г. е в размер на 5 200,00 лв., а за второто тримесечие на 2022 г. е в размер на
5 680,00 лв.
Освен това възнаграждението което е трябвало да бъде заплатено на
ищеца, с оглед отработените дни, ваучери и др., по чл. 56, ал. 3 и ал. 4 ППЗПП
за м. април 2022 г. е в размер за получаване - 7 628,81 лв. , а за май 2022 г. е в
размер за получаване – 364,60 лв., в общ размер на 7993,41 лв., от която сума
съда следва да се приспадне платеното възнаграждение по чл. 56, ал. 3
ППЗПП за месец април и май 2022 г., което е в размер на 2 267,67 лв.
В заключение, съда намира, че на ищеца не е заплатено възнаграждение
на изпълнителен член в общ размер на 5 687,30 лв. С оглед принципа на
диспозитивното начало, иска следва да бъде уважен за предявения по-нисък
размер, а именно за 2267,67 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, разноски следва да се присъдят на ищеца.
Последния претендира 45,35 лв. държавна такса и 300 лв. депозит за вещо
лице.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 4 от
ТЗ, вр. чл. 56, ал. 4, „ЛЕТИ,551, представлявано от изпълнителния си
директор Иван Х. Ди,иев, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Т. Х., ЕГН **********,
сумата в размер на 2267,67 лв., представляваща възнаграждение на
изпълнителен член по договор за управление ВД-83/30.12.2021 г., начислено
за периода април 2022 г. – май 2022 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 10.08.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЛЕТИ,551, представлявано
от изпълнителния си директор Иван Х. Ди,иев, ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Х.,
ЕГН **********, сумата в размер 345,35 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението пред Софийски градски съд.
Да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5