Мотиви към присъда по НОХД №1676 по
описа за 2017г. на ШРС
На 25.07.2017г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен
в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №64/2017г., по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу Р.Й.Д. с ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер наказуемо по
чл.183 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че през
периода 11.08.2013г. до 11.04.2017г. в гр.Шумен
след като бил осъден с Решение
№573/03.07.2013г. по гр.дело №150/2013г. по описа на Районен съд – гр.Шумен,
влязло в законна сила на 31.07.2013г. да издържа свой
низходящ – дъщеря Е. Р.Д., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно шест месечни вноски по 100 лева,
общо в размер на 600 лв. - престъпление по чл.183 ал.1
от НК.
С разпореждане от 26.07.2016г.
обвиняемия е предаден на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
повдигнатото обвинение и предлага на съда на подсъдимия да бъде
наложено наказание „пробация“, като излага доводите си за това.
Подсъдимият
се признава, че е плащал частично издръжката през определен период.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият Р.Д. и св.М.И. живели на семейни начала. По
време на съвместното им съжителство се родило детето Е. Р.Д.. Съгласно одобрено от съда споразумение по гр.д. №
2781/2007г. на ШРС, подсъдимият се задължил да заплаща ежемесечна издръжка на
малолетната си дъщеря, чрез нейната майка М.И. в размер на 50 лева. С Решение №573/03.07.2013г. по гр.дело №150/2013г.
по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна сила на 31.07.2013г., размерът на присъдената издръжка бил увеличен на 100
лева, считано от 18.01.2013г. До влизане в сила на решението, т.е. до м. юли 2013г.
вкл., подсъдимият заплащал присъдената
издръжка от 50 лева. След влизане в сила на съдебният акт от м. август 2013г. подсъдимият
ежемесечно плащал дължимата издръжка от 100 лева в пълен размер до м.януари
2016г., включително. От м. февруари 2016г. до м. ноември 2016г., вкл. ежемесечно заплащал издръжка за детето, но не в пълен
размер. През този период заплатил
сума в общ размер на 800 лева /л.68-70
от ДП/. В периода м.януари 2017г. до м. април 2017г., вкл. подсъдимият
ежемесечно плащал дължимата издръжка в пълен размер /л.71,72 от ДП/. След
привличането му в качеството на обвиняем на 15.06.2017г., същият ден подс. Р.Д.
платил дължимата издръжка за м.декември 2016г. /л.74 от ДП/. В хода на
съдебното производство подсъдимият внесъл по банкова сметка ***.октомври 2016г.
и за м. ноември 2016г., съответно на 01.11.2017г. и на 02.11.2017г.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетеля, събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства по
надлежния процесуален ред, както писмените доказателства приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът намира, че
събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.183
ал.1 от НК защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и
не могат да се издържат от собственото си имущество;
* от обективна страна подсъдимия чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка
на дъщеря си Е. по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил
осъден да я издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението
на тези задължения е в размер на повече от две месечни
вноски, а именно три месечни мноски за периода м. февруари 2016г. до м.
декември 2016г., включително, в общ размер на 300 лева. По отношение
повдигнатото обвинение в частта касаеща периода
от 11.08.2013г. до м. януари 2016г., вкл. и от м. януари 2017г. до 11.04.2017г., вкл., за
неплащане на още 3 вноски в общ размер на 300 лева, в тази част подсъдимия
следва да бъде оправдан. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства
/показанията на св. М.И./ и писмени доказателства /квитанции за изпратени
пощенски записи/ по безспорен начин се установява, че за визирания период,
подсъдимият ежемесечно е заплащал дължимата издръжка в пълен размер, поради
което от обективна страна не е осъществен състава на чл.183 ал.1 от НК. От
показанията на св. М.И. се установява, че претендираната от нея неплатена
издръжка са две месечни вноски за 2016г. в общ размер на 200 лева и разликата
между първоначално определения размер от 50 лева и увеличения размер на
издръжката на 100 лева за периода м.януари 2013г. – м. юли 2013г., тъй
като с Решение №573/03.07.2013г. по
гр.дело №150/2013г. на ШРС, влязло в законна сила на 31.07.2013г., размерът на присъдената издръжка бил увеличен на 100
лева, считано от 18.01.2013г., а за този период подсъдимият бил платил по 50
лева.
Действително по делото е установено, че подс. Р.Д. дължи увеличения размер на
издръжката от 100 лева за малолетната си дъщеря, както за напред, считано от 31.07.2013г. /датата на влизане в сила на решението/, така и за минало време, считано от 18.01.2013г. – датата на депозиране на
исковата молба. Решението на съда, по силата на което възникват тези задължения е влязло в
сила на 31.07.2013г. Наказателна отговорност за
неплащане на издръжка обаче се носи само при неизпълнение на това задължение /в
размер на две или повече месечни вноски/ само за периода от време след влизане
в сила на съдебния акт, от който произтича задължението, а не и за минало
време. Съдебната практика е последователна по отношение на становището, че
наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от
влизане в сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за
плащане на издръжка. За да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на
свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде
осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение
съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече
месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение,
лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава.
Преди постановяване на присъдата от първа инстанция
подсъдимият изцяло е изпълнил
задълженията си за издръжка за периода м. февруари 2016г. до м. декември
2016г., включително и не са настъпили други
вредни последици за детето. До настоящият момент не се е възползвал от разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, поради което към настоящият момент същата е приложима;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице,
което е било осъдено да издържа свой низходящ;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимият с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на
издръжките в размер на повече от две месечни вноски и пряко ги е
целял; деятелността му изпълва състава на престъплението от субективна
страна за инкримирания период - м.
февруари 2016г. до м. декември 2016г., включително;
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи незачитане на установения в страната законов ред.
Съобразно разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК деецът не се
наказва, ако преди постановяваване на присъдата
изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за
детето, като тази разпоредба не се прилага повторно. От събраните доказателства
по безспорен начин се установи , че подсъдимия
е изпълнил задължението си към дъщеря си и за нея не са настъпили вредни
последици, поради което следва по
отношение на възведеното с обвинителният
акт обвинение в частта, касаеща периода м. февруари 2016г. до м. декември
2016г., да се приложи разпоредбата на
чл.183 ал.3 от НК. До настоящият момент по отношение на подсъдимаия не е
прилагана тази разпоредба, поради което са налице предпоставките на чл.183 ал.3
от НК и подсъдимия не бе наказан. В останалата част подсъдимия бе оправдан.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: