Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 16.08.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 12.07.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 171 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба ,предявена от
М.Г.И. с ЕГН ********** - непълнолетна, действаща със съгласието на своя баща Г.И.Г.
с ЕГН **********,***, чрез адв. Ж.З. *** против „З.“ АД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., п.к. ***, с правно основание: чл. 226 и сл. от КЗ
/отм./ и цена на исковете 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева)..
В исковата молба се посочва, че на
11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в землището на
Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на моторно превозно
средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с per. № СТ 0598 ВН, водачът И.Б., с ЕГН **********
е причинила по непредпазливост смъртта на И. Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.
С.З. - брат на ищцата М.Г.И. и на И. Г. Е., ЕГН **********, дядо на ищцата.
Сочи се, че
за станалото на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП № 184/2016г. по описана РУП -
Р. и пр.пр. № 2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. В последствие досъдебното
производство се разследва от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С.З. като ДП
№ 301/2016г. по описа на ОД на МВР С.З.. С внесен в съда обвинителен акт срещу
виновния водач И.Б. е образувано НОХД № 62/2019г. по описа на ОС - С.З.. С
Присъда № 13 от 09.04.2019г. съдът признава подсъдимата И.Б. за виновна в това,
че в това, че на 11.06.2016 г., на път II-57, на моста над АМ „Т.“, км
11+200, в землището на с. С., общ. Р., обл. С.З., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ модел „320“ с per. № СТ 0598ВН, е
нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а
именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, когато
платното за движение има две пътни ленти, като водач на пътно превозно средство
нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по
непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на
повече от едно лице, както следва: причинила е смъртта на И. Г. Е., роден на ***г.
и на И. Г.И., роден на ***г. и е причинила многостепенна средна телесна повреда
на А.Ч.Т., роден на ***г., изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна
травма, всяка от които осъществява медикобиологичния квалифициращ признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на
движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и е причинила
многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на ***г„ изразяваща се в
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4,
вр. ал.З, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК и
чл.58а, ал.1 от НК и я осъди на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отлага изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила
на присъдата. Постановената присъда не е обжалвана и е влязла в сила на
24.04.2019г.
В исковата
молба се сочи, че ПТП е станало на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път 11-57,
км. 11 +200, в землището на Община Р., на надлеза над АМ „Т.“ до с. С.. И. Г. Е.
(дядо на ищцата), управлявал л.а. „Опел Астра“ с per. № СТ 2083СМ в посока от
с.С. към гр.С.З.. В автомобила, като пътник на задната седалка е пътувал братът
на ищцата - И. Г.И.. След преминаване през моста над магистралата, л.а. „Опел
Астра“ с per. № СТ 2083СМ е бил ударен от движещия се в неговата лента за
движение л.а. „БМВ 318 Д“ с per. № СТ 0598ВН, управляван от И.Б.. В резултат на
удара братът на ищцата И. И. е получил множество травматични увреждания и е бил
транспортиран с линейка в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ - С.З.. В линейката
били предприети реанимационни мероприятия. Пострадалият бил откаран в спешно
приемно отделение /СПО/ в коматозно състояние и след консултации и изследвания,
бил настанен за лечение в Клиника по неврохирургия, където също били предприети
действия за стабилизиране на жизнените му функции. Въпреки оказаната медицинска
помощ, в 07.10 часа на 12.06.2016г. И. Г.И. починал. Смъртта на И. Г.И. е в
резултат на получените при ПТП травматични увреждания. Установените и описани
травматични увреждания отговарят да са получени при станало ПТП. Посочва се, че
в резултат на удара И. Г. Е. е бил притиснат от изпъкналите части и уредите за
управление на купето на лекия автомобил и е починал на място. За да бъде
изваден от автомобила, е била необходима намесата на служители от „Гражданска
защита“. В изготвената по досъдебното производство СМЕ е посочено, че при
огледа и аутопсията върху трупа на И. Г. Е. се е установило: Мозъчна травма -
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на малкия мозък. Гръдна травма - счупване
на ребра по двете гръдни половини с кръвонасядане на меките тъкани около
счупванията, контузия на белия дроб, контузия на сърцето, разкъсване на
гръдната аорта. Хемоторакс /свободно изляла се кръв в гръдната кухина/ - 1800
мл. Кръв в сърдечната торбичка. Кръв в коремната кухина. Разкъсване капсулата
на черния дроб. Анемия на вътрешните органи. Счупване на дясната бедрена кост и
костите на лявата подбедрица в горния край с кръвонасядане на меките тъкани
около тях. Кръвонасядания и охлузвания по челото и дясната вежда, дясната
повърхност на лицето и брадичката. Кръвонасядания и охлузвания по предната
повърхност на гръдния кош. Порезни рани и охлузвания по десния горен крайник.
Разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасядане по лявата предмишница и
левия лакът. Охлузвания по двата долни крайника. От заключението е видно, че
смъртта на И. Г. Е. е в резултат на тежка гръдна травма, несъвместима с живота.
Установените и описани травматични увреждания са от действието на твърди
тъпо-ръбести предмети и предмети с остри ръбове и всички те отговарят да са
получени при станало ПТП от удари в изпъкналите части и уредите за управление в
купето на катастрофирал автомобил.
Сочи се,
че от приложената справка за родствени връзки с № УРИ 349р-843/11.01.2019г.,
изготвена от ОДМВР С.З. за нуждите на ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР С.З.,
е видно, че М.Г.И. е сестра на починалия И. Г.И. и внучка на починалия И. Г. Е..
Посочва се,
че от приложените Съобщение за смърт № 101 от 12.06.2016г., издадено от УМБАЛ „П.“
АД - гр. С.З. и препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз
основа на Акт за смърт № 1007 от 12.06.2016г., съставен в гр. С.З. е видно, че
смъртта на И. Г.И. е настъпила на 12.06.2016г.
Сочи се, че от
приложените Съобщение за смърт №173 от 12.06.2016г„ издадено от УМБАЛ „П.“ АД -
гр. С.З. и препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз
основа на Акт за смърт №1008 от 12.06.2016г., съставен в гр. С.З. е видно, че
смъртта на И. Г. Е. е настъпила на 11.06.2016г.
В исковата молба се посочва, че в резултат на
противоправното си деяние, водачът И.Б. причинява на ищцата вреда - изгубила е
своя единствен брат и дядо си по бащина линия. Между тримата са съществували
чувства на обич и привързаност, а ищцата се е грижила за своя по-малък брат.
Семейството на ищцата се е състояло от дядото И. Е., бабата М. Е.а, майка и и
баща и, както и по малкия и брат - И.. Цялото семейство е живяло в едно
домакинство и са били привързани един към друг. Скръбта й от загубата на двама
членове на семейството е неизмерима и й причинява неимоверни страдания. Ищцата
много трудно преживява загубата на своя брат и дядо. Преди трагичния инцидент
ищцата и И. И. са били ежедневно и постоянно заедно. Връзката между тях била
изключително силна и внезапната смърт на малкото й братче се е отразила
изключително негативно на крехката психика на ищцата. Тъй като майката и
бащата, са били трудово ангажирани, дядото е полагал преки грижи за децата в
семейството и ищцата го е чувствала много близък. Същата е претърпяла и търпи и
към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от
загубата на толкова близки за нея хора. Ищцата е била много близка с брат си и
дядо си, съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, грижили
се един за друг и много се подкрепяли. Поради посочените причини, М.И. все още
страда от внезапната загуба на седемгодишния си брат и на дядо си. Внезапната
загуба е нарушила обичайния й начин на живот и я е травмирала психически
завинаги.
Твърди се, че
не без значение е и факта, че при същото ПТП е пострадал тежко и бащата на
ищцата, като пътник на задна дясна седалка в автомобила. Същия е бил с опасност
за живота и е бил настанен за продължително лечение в болница. Погребението на
брата и на дядото на ищцата и дългото отсъствие на бащата от дома, като същата
е знаела, че той е в болница за лечение, допълнително е въздействала на
детската психика. Опасността да загуби още един член на семейството, страха от
още една загуба е въздействало на детската психика в отрицателен аспект. Дори
след изписването на бащата от болницата, домашното му лечение е продължило с
години, с допълнителни операции, постъпвания отново в болнични заведения. През
цялото това време освен загубата на брат и дядо, ищцата е изпитвала и постоянен
страх от загубата и на баща си.
Сочи се, че
отношенията в семейството са били особено близки, не само между ищцата и
пострадалите, и вследствие на загубата, тя претърпяла изключителни болки и
страдания.
Посочва се, че
от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в „З.“ АД по застрахователна полица №
BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до
17.08.2016г.
Сочи се, че според постановките на Тълкувателно решение
№1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от
24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Заявява, че предвид изложеното и тъй като ищцата не е
получавала каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент, нито
от ответника, нито от делинквента, за М.И. е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Тъй като с
действията си виновния водач И.Б. е причинила на ищцата неимуществени вреди,
вследствие на непозволено увреждане и управляваният от нея лек автомобил е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, за
ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към
застрахователя, отговорен за вредите, причинени от застрахования.
Сочи, че
съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия
КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ
„Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми
относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа
и процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ
(отм.). Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни
разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва
да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу
застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението,
визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят друго“ след
влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. От
гореизложеното категорично може да се направи изводът, че правното основание на
предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „З.“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., п.к. ***, да заплати на М.Г.И. с ЕГН ********** от
35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания, в качеството й на сестра на И. Г.И. с ЕГН **********, б.ж.
на гр.С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до
окончателното изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и
възнаграждение за един адвокат.
Моли съда да
осъди ответника „З.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. ***, да заплати на М.Г.И. с ЕГН **********
сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на внучка на И. Г. Е.
с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на
увреждането до окончателното изплащате на сумата, както и направените по делото
разноски и възнаграждение за един адвокат.
Посочва следната банкова сметка ***.39 от Закона за
адвокатурата с титуляр адв. Ж.С.З., открита в „Р.“ ЕАД, по която ответникът
може да заплати дължимите от него суми: IBAN: ***, BIC:***.
Ответникът „З.“
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***заявява, че
исковете са допустими, макар и неоснователни и няма процесуална пречка да бъдат
допуснати до разглеждане от съда.
Оспорва изцяло претенциите на ищцата, както по основание,
така и по размер, както и представените в исковата молба твърдения. Моли съда
да отхвърли исковете изцяло, като на основание чл.78 ГПК, моли да му присъди
разноските в настоящото производство, в това число и за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че исковете се намерят
за основателни, то моли съда да намали размера на евентуално присъденото
обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен.
Твърди, че И.Б.
не носи изключителната вина за настъпилите вреди вследствие на ПТП от
11.06.2016 г. В този смисъл прави изрично възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на И. Г. Е. и И. Г.И.. Счита, че същите са
нарушили императивните правни норми на ЗДвП и това им поведение се намира в
пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилите от процесното
ПТП вредоносни последици, поради което и разкрива белезите на съпричиняване по
см. на чл.51 ЗЗД. С оглед на това намира, че при определяне справедливия размер
на дължимото от страна на ответното дружество застрахователно обезщетение, така
описаното поведение на И. Г. Е. и И. Г.И., представляващо по своя характер
съпричиняване на вредоносния резултат, следва да бъде отчетено и размерът на
обезщетението да бъде съобразен с него.
Оспорва наличието на дълбока емоционална връзка между
ищцата и починалия И. Г. Е..
Твърди, че исковата претенция е прекомерно завишена и не
отговаря на критерия справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. На следващо
място, исковата претенция не е съобразена и с разпоредбата на § 96 от
Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, вр. с чл. 493а, ал. 4 от КЗ.
Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на МПС
марка „БМВ “, модел „318“ с per. № СТ 0598 ВН.
Оспорва представения в исковата молба механизъм на ПТП.
Твърди наличие на съпричиняване от страна на ищеца. Намира фактическите
твърдения на ищцата за несъответстващи на действителното положение при
реализираното пътнотранспортно произшествие. Счита, че са налице обстоятелства,
които изключват абсолютната вина на водачката Б. за настъпилото ПТП и
последствията от него. Видно от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица „Опел Астра“ с per. № СТ 2083 СМ е навлязъл в насрещната лента
за движение и е настъпил удар с насрещно движещия се лек автомобил БМВ 318 с
per. № СТ 0598 ВН. Съставеният протокол е официален удостоверителен документ и
се ползва с доказателствена сила.
На следващо
място, твърди че И. Е. е извършил нарушение на чл. 20, ал.1 и ал. 2 и чл. 22,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата като неправомерно е навлязъл в
насрещната лента за движение и е предизвикал процесното ПТП. Твърди, че И. Е.
не се е съобразил с пътните условия и не е контролирал с дължимата грижа и
внимание управляваният от него автомобил, че е нарушил също чл. 20, ал.2 от
Закона за движение по пътищата, тъй като се е движил с несъобразена скорост.
Съгласно цитираната разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случая И. Е. не е обезпечил такова
поведение.
Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите фатални последици за И. Г. Е. и за И. Г.И. е личното им пътно
поведение. Пострадалите са били без поставен предпазен колан, което от своя
страна е нарушение на императивни правни норми на ЗДвП и Правилника за неговото
приложение. Неизпълнението на задължението на чл. 137а от ЗДвП, е довело до
настъпването на неблагоприятните последици и е в пряка причинно- следствена
връзка с фаталните увреждания, които са настъпили.
Счита, че
претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението, и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. От значение са и редица други обстоятелства, които би
следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
Оспорва твърдението за психически увреждания, дискомфорт,
страдания и мъка, причинени на ищцата вследствие на загубата на дядо й.
Заявява, че няма никакви преки доказателства за тези твърдения. Няма
доказателства за наличието на силна емоционална връзка между ищцата и починалия
И. Г. Е., която да е довела до отключването на някакво психическо заболяване.
Нещо повече, няма данни реално ищцата да е потърсила помощ от
психиатър/психолог, няма данни да са и предписвани и да е приемала лекарства за
някакви психически заболявалия.
Оспорва ищцата да
е изпитвала психологични травми в по-голяма степен от обичайните за подобен род
събития. Нещо повече, младата й възраст предполага по- бързото й и напълно
възстановяване, от което да не останат последствия. Оспорва претенцията по
акцесорния иск за лихва по аргументи за неоснователност на главния иск, както и
размера на претендиралите лихви и началния момент, от който същите се
претендират.
По изложените
съображения, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан, а в случай, че го намери за основателен, то моли съда да не го
уважава в пълния му претендиран размер, като съобрази размера на обезщетението
с направените от ответника възражения за прекомерност на същото и наличието на
сьпричиняване при настъпването на ПТП от 11.06.2016 г.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. чл. 226 и сл. от КЗ /отм./ във вр. чл.45 ЗЗД.
От
представената по делото Справка за родствени връзки с № УРИ 349р-843 от
11.01.2019г., се установява, че ищцата М.Г.И. е внучка на починалия И. Г. Е. и
сестра на починалия И. Г.И..
По делото е
безспорно установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по отношение собствеността и ползването на л.а. „БМВ 318Д“, с per. № СТ 0598 ВН, по силата на
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/30/116001574044, сключена със „З.“ АД
за периода от 17.08.2015г. до 17.08.2016г. Не се спори и относно наличието на
влязла в сила Присъда №13 от 09.04.2019г., постановена по НОХД №62/2019г. по
описа на ОС - С.З., с която подсъдимата И.Б. е призната за виновна в това, че
на 11.06.2016г., на път И-57, на моста над АМ „Т.“, км. 11+200, в землището на
с. С., общ. Р., обл. С.З., при управление на МПС - л.а. „БМВ 320“ с per. № СТ 0598 ВН, нарушила правилата
за движение, предвидени в ЗДвП, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно
платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти,
като водач на ППС нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по
непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на
повече от едно лице, както следва:
-причинила е смъртта на И. Г. Е.,
роден на ***г., и на И. Г.И., роден на ***г.,
-и е причинила многостепенна средна телесна повреда на А.Ч.Т.,
роден на ***г., изразяваща се в черепно-мозъчна травма и в гръдна травма, всяка
от които осъществява медико-биологичния квалифициращ признак „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“, трайно затруднение на движенията на
снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник,
-и е причинила многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г.,
роден на ***г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник,
поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. с ал.З, б.
„б“, вр. с ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК и чл.58,
ал.1 от НК подсъдимата е осъдена на „Лишаване от свобода“ за срок от три
години, като е призната за невинна и е оправдана в това да е извършила
престъплението и чрез нарушаване на чл.21, ал.2 от ЗДвП. На основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ е
отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК И.Б. е лишена и от правото
да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в
сила.
В хода на
производството е назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза (КАТСМЕ) ,от която се установява, че към момента на настъпване
на ПТП времето е било слънчево и сухо, със суха пътна настилка, без нецялости и
неравности, като инцидентът е настъпил при условията на ограничена и липса на
намалена видимост и за двете МПС видимост, при слаба интензивност на
движението. Видът на удара между л.а. „БМВ“ и л.а. „Опел“ е челен, кос, между
предните леви челни части на двата автомобила. Вещото лице е категорично, че
мястото на удара е изцяло в лентата за движение на л.а. „Опел“, на 31.5 м
източно от МЛ, в граници от 0.35 м до 1.1 м северно от осевата линия. Описва
се, че към момента на удара л.а. „Опел“ е бил изцяло в лентата си за движение
под ъгъл около 4-6° наляво спрямо оста на пътя, гледано спрямо посоката му на
движение, с преден ляв ръб на около 0.25 м - 0.35 м северно от осевата линия, и
заден ляв ръб — на около 0.6 м - 0.7 м спрямо същата линия. От експертизата се
установява, че към момента на удара л.а. „БМВ“ е бил с по-голямата си част в
лентата за насрещно движение, по ъгъл около 4-6° надясно спрямо оста на пътя,
гледано спрямо посоката му на движение, с преден ляв ръб на около 1.05 м - 1.15
м северно от осевата линия, и заден ляв ръб на около 1.35 - 1.45 м спрямо
същата линия. От същото експертно заключение се установява, че водачката на
л.а. „БМВ“ е предприела навлизане в лентата за насрещно движение. След
направени изчисления вещото лице е определило, че скоростта на л.а. „Опел“ към
момента на удара е била около 92.1 км/ч, а скоростта на л.а. „БМВ“ към момента
на удара е била около 108.5 км/ч. Сочи се, че тъй като няма спирачни следи и
няма данни водачите да са задействали спирачния механизъм на автомобилите, се
достига до извода, че скоростта на движение на двете МПС преди ПТП е била
същата като скоростта им в момента на удара. Описва се, че съгласно данните по
делото, ограничението на скоростта на движение за двете МПС е било 60 км/ч.
Според КАТСМЕ опасната зона за спиране на л.а. „БМВ“ при така изчислената му
скорост на движение е около 103 м., а тази на л.а. „Опел“ при изчислената му
скорост на движение е около 92 м. Към момента на навлизане на л.а. „БМВ“ в
лентата за насрещно движение двете МПС са били на не по-малко от 196 м едно от
друго. Следва да се отбележи, че към
този момент водачите и на двете МПС не са имали техническата възможност да се
възприемат взаимно поради специфичните геометрични характеристики на съответния
пътен участък. Когато за водачите за първи път се е открила видимост един към
друг, разстоянието между двете МПС е било около 98 м, което е значително
по-малко от сбора на опасните им зони за спиране - 195 м. Към този момент л.а.
„Опел“ е бил в собствената си лента за движение, а л.а. „БМВ“ е заемал около
1.35 м от лентата за движение на л.а. „Опел“. Сочи се, че видимостта и за
двамата водачи на МПС е била ограничена от геометрията на пътния участък
(изкачване и спускане). Според експерта при движение с така изчислената скорост
за водача на л.а. „Опел“ не е съществувала техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез предприемане на своевременно аварийно спиране. При
движение с така изчислената скорост за водачката на л.а. „БМВ“ не съществува
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез предприемане на
своевременно аварийно спиране. Същата обаче има техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП като не навлиза в лентата за насрещно движение
при наличие на непрекъсната осева линия и насрещно движещо се МПС. Вещото лице
сочи, че към момента на настъпване на ПТП пострадалият И. Е. е управлявал л.а.
„Опел“, а пострадалият И. И. е бил седнал на задната седалка вляво, зад водача
на л.а. „Опел“. Описва се, че л.а. „Опел Астра“ е фабрично оборудван с
предпазни колани за всички места в автомобила, като по делото има данни за
използван предпазен колан от водача И. Е. и няма данни за използван колан от
пътника И. И..
От
експертното заключение се установява, че във връзка с процесното ПТП И. Г. Е.
(дядото на ищцата) е получил: Черепно-мозъчна травма - кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки на малкия мозък; кръвонасядания и охлузвания по челото и
дясната вежда, дясната повърхност на лицето и брадичката. Гръдна травма —
счупване на ребра по двете гръдни половини с кръвонасядане на меките тъкани
около счупванията, контузия на белия дроб, контузия на сърцето, разкъсване на
гръдната аорта; хемоторакс (свободно изляла се кръв в гръдната кухина) - 1 800
мл; кръв в сърдечната торбичка; кръвонасядания и охлузвания по предната
повърхност на гръдния кош. Коремна травма - кръв в коремната кухина; разкъсване
на капсулата на черния дроб; анемия на вътрешните органи. Травма на
опорно-двигателния апарат - счупване на дясната бедрена кост и на лявата
подбедрица в горния край с кръвонасядане на меките тъкани около тях; порезни
рани и охлузвания по десния горен крайник; разкъсно-контузна рана, охлузвания и
кръвонасядане по лявата предмишница и левия лакът; охлузвания по двата
крайника. Според експертизата И. Г. Е. е починал на място, като смъртта му е в
резултат на тежка гръдна травма, несъвместима с живота: разкъсване на аортата с
масивен кръвоизлив. Сочи се, че описаните увреждания са причинени от действието
на твърди тъпи, тъпоръбести предмети и предмети с режещи ръбове и отговарят да
са получени от детайли в купето на лек автомобил като кормилна колона, бордно
табло, вкл. предпазен колан, както и парчета от счупени стъкла. Описва се, че
при високоенергийни травми, каквато е тази, предпазните колани придобиват
свойствата на твърди тъпи предмети и е напълно възможно да причинят гръдна и
коремна травма, без да е задължително да оставят отпечатък с вид на лента. От
КАТСМЕ става ясно още, че косвен признак, че водачът е бил с поставен предпазен
колан е видимата и неслучайна разлика в тежестта на уврежданията в гръдния кош
и корема, в сравнение с лекостепенната черепно-мозъчна травма, изразяваща се
само в повърхностни охлузвания на лицето и кръвонасядане на меките мозъчни
обвивки на малкия мозък, получени по механизма на противоудар. Сочи се, че ако
тялото не е било фиксирано с предпазен колан, не е възможно при такава
високоенергийна травма главата да е останала почти незасегната от сблъсък с
детайли от купето в предната част на автомобила - предна лява колонка, волан,
предно стъкло, бордно табло. Вещото лице прави категоричен извод, че
пострадалият И. И. е бил с поставен предпазен колан. Твърди, че предвид
високата енергия на удара и големите деформации на купето на л.а. „Опел“ в
посока мястото на водача следва да се приеме за аргументиран изводът, че
пострадалият би получил същите увреждания с поставен колан, както и без
поставен предпазен колан. Описва се, че няма данни тялото да е изпадало от
купето, което кореспондира с механизма на ПТП, при който липсват сили, които да
изхвърлят водача му от автомобила: автомобилът не се е преобръщал, а въртенето
е в посока, обратна на часовниковата стрелка спрямо вертикалната ос. При това
въртене тялото на водача среща тялото на пътника вдясно, което е пречка за
напускане на автомобила при условие, че предната дясна врата е била отворена и
предвид това, че водачът преди настъпване на ПТП е бил с поставен предпазен
колан.
От КАТСМЕ се
установява, че във връзка с процесното ПТП И. Г.И. (братът на ищцата) е
получил: Черепно-мозъчна травма - счупване на базата на черепа; кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки; контузия на мозъка; кръв в мозъчните стомахчета;
счупване на носни кости с голяма деформация (сплескване), разкъсно-контузна
рана и охлузване по външния нос; кръвонасядания и отоци по челото, дясната
повърхност на лицето и дясната слепоочна област на лицето; разкъсно-контузна рана
и охлузване над лявата вежда. Гръдна травма - счупване на ребра в дясната
гръдна половина с кръвонасядане на меките тъкани около сучпванията, контузия на
сърцето; вдишана кръв в белите дробове. Коремна травма - кръв в коремната
кухина; пропукване на капсулата на слезката; анемия на вътрешните органи.
Травма на опорно-двигателния апарат - счупване на дясната бедрена кост и
костите на дясната подбедрица с кръвонасядане на меките тъкани около тях;
счупване на лявата бедрена кост; счупване на костите на лявата предмишница;
счупване на срамните кости на таза; наличие на медицински убождания на
специфични места. Сочи се, че И. Г.И. е починал в болница около 12 часа след
ПТП, като смъртта му е в резултат на тежка черепно-мозъчна и гръдна травма. Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети с голяма кинетична енергия и отговарят да са получени в купето на лек
автомобил при челен удар от детайли от купето - бордно табло, предно стъкло. От
експертното заключение става ясно, че И. И. не е бил с поставен предпазен
колан. Като агрументи в полза на този извод се сочат съотносимостта в тежестта
между черепно-мозъчната, гръдната и коремната травми, като особено показателни
са счупването с деформация на носа и счупването на срамните кости на таза
двустранно. Според вещото лице, ако И. И. е бил с поставен предпазен колан,
може да се очаква по-малка по тежест черепно-мозъчна травма и същата по тежест
гръдна травма. Сочи се, че са налице две конкуриращи се причини за смъртта -
контузията на мозъка и контузията на сърцето. Експертът е категоричен, че
контузията на сърцето може да се получи и при поставен предпазен колан по
причина на високата енергия, реализирана върху вътрешните органи. Пояснява се,
че ако сърцето не спре веднага след контузията му, смъртният изход най-често
настъпва до третия ден поради ритьмно-проводни нарушения.
В КАТСМЕ се
описва, че високоенергийната травма е причина за увреждане на вътрешните
органи, което е и причината за смъртта. Според вещото лице такива увреждания
биха се получили както от самия предпазен колан, така и от детайлите от купето,
които са навлезли към мястото на водача при деформациите, а така също и
вследствие на голямото отрицателно ускорение, на което е било подложено тялото.
Сочи се, че ако И. И. е бил с поставен предпазен колан, неговото тяло е щяло да
бъде фиксирано в предно-задна посока и при удар с преимуществен елемент на
челен то е нямало да се придвижва в купето и да контактува с детайлите му. Допълва
се, че при високоенергийни травми рязкото спиране на движението на тялото в
пространството (няма се предвид само в купето, а спрямо повърхността на Земята)
подлага вътрешните органи на големи инерционни натоварвания, надвишаващи в пъти
земното ускорение. Това натоварване наподобява натоварването при падане от
високо. Предвид това експертът твърди, че при големи скорости на сблъсък
предпазните колани не са ефективни. Така се достига до извода, че в конкретно
анализирания случай е невъзможно да се очаква избягване на смъртния изход.
От
заключението се установи също, че по делото няма данни за употреба на алкохол
от двамата водачи на МПС и на наркотични вещества от водачката на л.а. „БМВ“.
Установява се следният
механизъм на процесното ПТП: На 11.06.2016г., около 14:40 часа, в светлата част
на денонощието, на път П-57, с посока на движение от с. С. за гр. С.З. се е
движел л.а. „Опел Астра“, с per. № СТ
2083 СМ, управляван от водача И. Е.. Лекият автомобил навлязъл в надлеза над АМ
„Т.“ и преминал през моста. В този момент скоростта на движение на автомобила
била около 92 км/ч, а опасната му зона за спиране - около 92 м. В този момент
л.а. „БМВ 318 Д“, с per. № СТ
0598 ВН, управляван от И.Б., се движил в лентата за насрещно движение и заемал
от нея около 1.35 м, като се движел на почти прав пътен участък, със скорост на
движение около 109 км/ч и опасна зона за спиране около 103 м. В този момент
двата автомобила са се намирали на разстояние един от друг около 98 м. Към
момента на навлизане на л.а. „БМВ“ в лентата за насрещно движение двете МПС са
се намирали на разстояние около 196 м едно от друго. Предвид геометрията на
пътния участък, водачите към този момент са нямали техническа възможност да се
възприемат взаимно. Настъпил е челен кос удар между предните леви части на л.а.
„Опел“ и л.а. „БМВ“. Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на л.а.
„Опел“, на 31.5 м от МЛ, в граници от 0.35 до 1.1 м северно от осевата линия.
Към момента на удара л.а. „Опел“ е бил изцяло в лентата си за движение под ъгъл
около 4-6° наляво спрямо оста на пътя, гледано спрямо посоката му на движение,
с преден ляв ръб на около 0.25 м - 0.35 м северно от осевата линия, и заден ляв
ръб - на около 0.6 м - 0.7 м спрямо същата линия. Към момента на удара л.а.
„БМВ“ е бил с по-голямата си част в лентата за насрещно движение, по ъгъл около
4-6° надясно спрямо оста на пътя, гледано спрямо посоката му на движение, с
преден ляв ръб на около 1.05 м - 1.15 м северно от осевата линия, и заден ляв
ръб на около 1.35 - 1.45 м спрямо същата линия. Техническа причина за
настъпване на ПТП е навлизането на л.а. „БМВ“ в лентата за насрещно движение
при наличие на насрещно движещо се МПС.
При анализа
на събраните по делото доказателства включително и експертното заключение съдът
приема,че от страна на пострадалите не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат.
В хода на
производството са събрани гласни доказателства:От показанията на свидетелката В.С.
се установява,че ищцата била много близка и имала много силна връзка с дядо
си. Свидетелката заявява, че дядо И.,
баба М., М. и брат й И. живеели в едно домакинство. Родителите на децата били в
И., работили там. Баба М. работела, дядо И. се грижел да децата, водел ги на
градина. Родителите на ищцата и брат й се върнали, когато И. станал на една
година, а М. била на 6-7 години. М. била отличничка и дядо й много се гордеел с
нея. Свидетелката споделя, че М. много обичала дядо си, а той добре я възпитавал.
Според св. С. ищцата трудно възприела загубата на дядо си. М. била шокирана, не
можела да повярва, че го няма. И сега не била превъзмогнала болката. Било й
много трудно да преживее това нещо. Свидетелката посочва, че дядото помагал и финансово
на внуците си. Св. С. заявява, че брат и сестра били неразделни. Ищцата била
по-голяма и учела брат си на числата, на таблицата, на азбуката. Полагала грижи
за него. Свидетелката споделя, че една вечер ищцата била избягала на гробищата
да види гроба на брат си. Станала и хукнала пеша на гроба на брат си. Майка й и
баща й я намерили. Според св. С. и сега на ищцата й е много мъчно. Постоянно
повтаряла ако е бил жив брат й, какво щели да правят. От показанията на
свидетелката се установява още, че дядото на ищцата карал колата. Вътре били
мъжът й А., малкият И., дядо И. и Г. (бащата на ищцата М.). Дядо И. карал
нормално, не карал бързо. След ПТП-то дядо И. починал на място, мъжът на св. С.
- А., и Г. били много зле, но в съзнание. Малкият И. починал в болницата. Преди
ПТП-то я виждала всеки ден, като и сега също я вижда всеки ден. Ищцата живеела
с баба си, дядо си и брат си. Св. С. посочва, че не знае ищцата да е имала
здравословни проблеми преди ПТП - физически, психически или умствена
изостаналост. Редовно ходела на училище. Към датата на ПТП била на 14 години,
около 6-7 клас. Била много добра ученичка, отличничка. Не е имала проблеми в
училище. Продължавала да ходи на училище. Свидетелката споделя, че на ищцата й
било мъчно, че брат й го няма, но си посещавала училище. Сега ищцата имала мъж
и дете на една година, като от около една година живеела с мъжа си. Св. С. заявява,
че преди ПТП основно дядо И. и баба М. се грижели за нея, а сега - майка й и
баща й. Св. С. посочва, че в семейството на ищцата общо са три деца - тя, брат
й И., който починал, и И.на, която се родила след смъртта на И.. Към настоящия
момент били М.и И.на. Всички се отглеждали от родителите си. Нямало дете,
настанено в специализиран дом или в приемно семейство. Г. (бащата на ищцата)
бил международен шофьор, карал в Б. и в чужбина, а майката работела в „Б.“. В
момента майката на ищцата не работела, тъй като гледала И.на. Бащата на ищцата
също не работел, тъй като бил в болнични. Според свидетелката доходите на
семейството са прилични.
От показанията
на свидетелката М. П. Е.а (баба на ищцата) е видно, че децата живеели при нея и
съпруга й И. Е., като дядото водел децата на училище. Ищцата и брат й пораснали
при тях, те ги отгледали. В къщата живеели св. Е.а, синът й - Г., М. - майката
на М., дъщерята на свидетелката - З., и двете й деца. Родителите на ищцата били в И.. Там получавали добри доходи.
Грижели се за децата - пращали пари, а дядото и бабата полагали непосредствени
грижи. Свидетелката посочва, че след като се родил малкият И., тя прекъснала
работа. Двамата с дядото гледали децата. Св. Е.а заявява, че съпругът й бил със
средно образование. Работел към ТЕЦ като заварчик. Децата били много близки с
дядо си. Ежедневно били при тях. И. Е. ги водел на градина, грижели се за тях.
Децата спели при тях - И. с дядо си, а М. със свидетелката. Св. Е.а посочва, че
ищцата е много умна, добра, възпитана и много тежко преживяла случилото се.
Татко й бил два месеца в болница. Споделя, че един ден ищцата станала през
нощта и отишла на гробищата. Не се хранела, давали й насила. Почти година
продължило това състояние. И. Е. се гордеел много с внучката си. Била добра ученичка. Вече била завършила.
Имала приятел, имала и дете - Д.. Сега гледали детето в апартамента на приятеля
й.
В хода на
производството е разпитана и И.Б. (осъждана за процесното ПТП - виновната
водачка на л.а. „БМВ“) .Видно от нейните показания на 11.06.2016г., около 14:00
часа тръгнала в посока от гр. С.З. към гр. Р.. Към 14:30 часа, като навлизала
на моста, близо до с. С., там нямало видимост и свидетелката видяла една кола,
че я блъска. Там имало ограничение на скоростта 60 км/ч. Нямало дупки по
пътната настилка, било ясно, топло, нямало дъжд. Самият мост пречел на
видимостта. Мостът бил нов, но самият мост не предполагал движение с висока
скорост. Движението не било натоварено, една кола се движела след св. Б..
Свидетелката твърди, че нямала време за реакция. Свидетелката заявява, че не
можела да каже с каква скорост се движел л.а. „Опел“. Свидетелката пътувала в
посока С.З. - Р. и твърди, че се движила в своята пътна лента. Според св. Б.
л.а. „Опел“ се движел в нейната пътна лента, в посока от гр. Р. към гр. С.З..
Свидетелката твърди също, че сблъсъкът бил настъпил в нейната пътна лента.
Ударили се лявата част на л.а. „БМВ“ и дясната част на л.а. „Опел“. Св. Б.
посочва, че била в съзнание след ПТП. Хора не видяла, тъй като имало пушек от
въздушните възглавници. Чула само гласове. И една линейка спряла. Свидетелката
заяви, че не може да каже кой къде седял. Не знаела дали водачът на л.а. „Опел“
бил с поставен колан. Като спряла линейката, се опитали да помогнат. После,
когато отишла в Спешното отделение, свидетелката разбрала, че имало дете. При
нея в линейката имало един възрастен човек. Св. Б. заявява, че не може да каже
къде е стояло детето, не знаела дали е имало столче за дете в колата.
С оглед на събраните по делото гласни
доказателства следва да се направи извода,че смъртта на И. Г. Е. и на И. Г.И.
при процесното ПТП се е отразила на психиката и на живота на ищцата М.Г.И. -
съответно внучка и сестра на починалите.
Според
постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В конкретния
случай безспорно се установява, че ищцата е внучка на починалия вследствие на
ПТП И. Е. и сестра на починалия при същото ПТП И. И.. От разпитаните по делото
свидетели се установи, че ищцата и дядо й са били изключително близки, двамата
са живеели и в едно домакинство ,откакто ищцата се е родила. Между същите са
съществували чувства на обич и привързаност. Починалият И. Е. е участвал
активно в отглеждането на ищцата и е бил като баща за нея, тъй като родителите
на ищцата са работили в И. дълго време. Дядото водел всеки ден своята внучка на
училище и много се гордеел с това, че е отличничка, изпълнявал всяко нейно
желание. Ищцата е била изключително привързана и към своя по-малък брат И. И.,
с когото заедно живеели при своите дядо и баба.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на процесното ПТП е безспорно. На следващо място следва са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.Налице е противоправно поведение,вреди и
причинна връзка.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др.
При анализа на събраните по делото
доказателства настоящата инстанция намира,че предявените от пострадалата искове
за обезщетение на причинени неимуществени вреди са основателни и следва да се
уважат в пълен размер.
При прекия иск, с който
увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя, лихвите върху
обезщетенията за неимуществените вреди се дължат по общото правило при
непозволено увреждане, съдържащо се в разпоредбата на чл.84, ал.З от ЗЗД - от
деня на увреждането. Лихвите се явяват компенсаторни, а не мораторни и те се
дължат от деня на увреждането, от деня на злополуката, защото съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята за изпаднал в забава и без покана. За МПС,
причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ (отм.), от
което следва, че в случая не са приложими правилата на новия КЗ. Следователно,
застрахователят дължи плащане и на обезщетение за забава съгласно чл.84, ал.З,
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ответникът следва да заплати на ищцата и
дължимата законна лихва върху претендиралото обезщетение, считано от датата на
непозволеното увреждане - 11.06.2016г., до окончателното изплащане на сумата.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. *** да заплати на М.Г.И., с ЕГН: **********,***, сумата от 35 000 лв.
(тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени от ищцата болки и
страдания, в качеството й на внучка на И. Г. Е., с ЕГН: **********, б.ж. на гр.
С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на непозволеното увреждане, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати на М.Г.И., с ЕГН: **********,***, сумата от 35 000 лв.
(тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени от ищцата
болки и страдания, в качеството й на сестра на И. Г.И., с ЕГН: **********, б.ж.
на гр. С.З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. -
датата на непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С. *** да
заплати на адв. Ж.З. от АК гр.С.З. адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ в общ размер на 4100 лв.
ОСЪЖДА З.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 2800
лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :