№ 1301
гр. Бургас, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501602 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, подадена чрез адв. Гочев против
решение № 122 от 20.06.2022 г. постановено по гр. д. № 976/2021г. на Районен съд –
Карнобат, с което е отхвърлен иска на въззивното дружество- ищец за осъждане на
ответника Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Е. А., общ. К., обл. Бургаска да му заплати
на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ сумата в размер на 2081.67 лв.,
включваща обезщетение в размер на 2056.67 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25
лв., като неоснователно, като ищеца е осъден да заплати на ответника направените в
първата инстанция разноски в размер на 500 лв.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че
същото е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е взел под внимание всички
установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Въззивникът счита, че по
делото са доказани всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане и
суброгацията, поради което оспорва мотивите на районния съд за недоказаност, че към
момента на ПТП ответникът е управлявал автомобила след употреба алкохол. Сочи, че
констатацията, че ответникът е установен с 1.44% алкохол е вписана именно протокола за
ПТП, който представлява официален удостоверителен документ в частта, възприета от
изготвилото го длъжностно лице и в досежно това обстоятелство същият се полза с
обвързваща съда материална доказателствената сила, която не е опровергана от другите
1
доказателства по делото. Заявява, че по делото е доказано при условията на пълно и главно
доказване всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане,
суброгацията и регресното право на ищец да търси претендираното обезщетение от
употребилия алкохол ответник. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на
решението и изцяло уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции. В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
Представено е писмено становище, в което заявява, че поддържа въззивната жалба и
направеното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият- ответник Д. И. Д. не е депозирал
писмен отговор, не е взел становище по жалбата и не е направил доказателствени искания. В
съдебно заседание, въззивамият не се явява и не изпраша представител. Представя, чрез
адвокатския си пълномощник писмено становище, с искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Моли за присъждане на разноски за въззивното производство за
платено адвокатско възнаграждение.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените
в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:
Производството по делото пред първата инстанция е образувано по предявени от
ищцовия застраховател ЗД „БУЛ ИНС“ АД искове за осъждане на ответника Д. И. Д. да му
заплати сумата в размер на 2081.67 лв., включваща обезщетение в размер на 2056.67 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба - 02.06.2021г. до изплащане на вземането.
Вземането е основано на твърдения за сключен между страните договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, застрахователна полица № BG/02/118000751455, със срок на
валидност от 08.03.2018г. до 07.03.2019г., поради обстоятелството, че на 22.05.2018г.
ответникът е допуснал ПТП, управлявайки лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № А
6262 НВ, негова собственост, като съгласно протокол за ПТП № 1591747 от 22.05.2018г. при
движение с несъобразна с интензивността на движението скорост е допуснал самостоятелно
ПТП, удряйки се в еластична ограда /мантинела/ 7 броя, собственост на Община Бургас,
като видно от съставения протокол за ПТП № 1591747 от 22.05.2018г. при извършвае на
ПТП ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата в
закона норма – над 1.2 промила. Твърди се, че по заведената щета застрахователят е
изплатил на увреденото лице Община Бургас обезщетение в размер на 2056.67 лв., чието
присъждане се претендира по регресна отговорност от ответника заедно с ликвидационни
разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба - 02.06.2021г. до изплащане на вземането,
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е заявил, че не оспорва, че на посочената в
исковата молба дата е бил участник в процесното ПТП, но оспорва, че е причинил сочените
от ищеца имуществени вреди- увреждане на 7 броя мантинели. Заявява, че в този участък на
пътя има множество ПТП, поради което възразява да е увредил посочените от ищеца 28
метра мантинела. Оспорва също, че при настъпване на ПТП е бил с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата от 1.2 промила, като сочи, че подобно обстоятелство не е
записано в протокола за ПТП. По така изложените съображения ответникът е поискал
отхвърляне на исковете.
Предявените искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ, вр. с
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
С обжалваното решение, районният съд като е приел, че от събраните доказателства,
2
в т.ч. и протокола за ПТП не се установява ответникът да е причинил процесното ПТП след
употреба на алкохол над допустимите законови граници от 1.2 промила, е отхвърлил изцяло
иска за главницата /без да се произнесе по акцесорния иск за присъждане на законна лихва/,
като с оглед изхода на делото е присъдил в полза на ответника направените по делото
разноски.
След извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение Бургаският окръжен съд не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Въз основа на изисканата в първоинстанционното административно наказателна
преписка и съдържащия се в нея в оригинал протокол за ПТП № 1591747, съставен на
22.05.2018г. от 18.40 часа от мл. а. Е. Д. - с. на сектор „Пътна полиция” при ОДП на МВР-
гр. Бургас.който е с напълно ясно и четливо съдържание, се установява, че на 22.05.2018г. в
18.22 часа в гр.Бургас на път I-6 в посока от гр. Бургас към кв. Ветрен на около 500 м. след
магазин Хоумакс, ответникът като водач на лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № А
6262 НВ, е управлявал същия автомобил при несъобразена с интензивността на движението
скорост, вследствие на което е допуснал самостоятелно ПТП, удряйки се в еластична ограда
и се е завъртял на пътното платно, като е причинил следните материални щети: 7 броя
еластична ограда и 3 броя колчета. В оригинала на протокола за ПТП е вписано, че
автопроизшествието е било посетено от с.и на сектор „Пътна полиция” при ОДП на МВР-
гр. Бургас, като е изготвена схема на произшествието. В същият протокол е отбелязано, че
водачът не е бил установен с концентрация на алкохол в кръвта, като това обстоятелство е
изрично посочено и в писмото, с което преписката е представена в съда и в което е отразено,
че при изпробване с дрегер ответникът не е дал положителна акохолна проба. Видно от
направените отбелязвания, протоколът за ПТП е подписан от ответника без възражения.
С оглед ясното съдържание на представения в оригинал протокол за ПТП № 1591747,
съдът не следва да кредитира приложения от ищеца към исковата молба и към въззивната му
жалба протокол за ПТП в копие, поради различното му и несъотвестващо на оригинала
съдържание.
На следващо място от приложената административно-наказателна преписка е видно,
че за настъпилото ПТП на ответника е съставен АУАН от 22.05.2018г. за извършени две
нарушения“ по чл.20, ал. 2 от ЗДв.П– за движение с несъобразена скорост и и по чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДв.П за това, че не носи контролния талон от свидетелството за управление. Въз
основа на АУАН, е издадено наказателно постановление от 19.07.2018г., с което за
посочените нарушения е ангажирана адмоинистративно-наказателната отговорност на
ответника, като същият е санкциониран чрез наложени две административни наказания по
чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДв.П и по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДв.П – „глоби“ съответно в
размер на 200 лв. и на 10 лв.
По делото не се спори, а и видно от данните по делото към момента на ПТП по
отношение на управлявания от ответника лек автомобил е налице валидно сключена с
ищцовото дружества застраховка „Гражданска отгворност“.
Във връзка с извършеното ПТП, по искане на увреденото лице Община Бургас и въз
основа на приложена количествено-стойностна сметка, при ищеца е заведена щета №
181002720101 от 13.09.2018г. по сключената по отношение на управлявания от ответника
лек автомобил застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно опис-щета за причинените
вреди от настъпилото ПТП са 7 броя мантинели, ищцовият застраховател е изплатил на
увреденото лице Община Бургас обезщетение в размер на 2056.67 лв. за поправка на щетите.
След изплащане на обезщетението на увреденото лице, ищцовото дружество е
предявило към ответника като делинквент регресна претенция за възстановяване на
платеното на увреденото лице обезщетение в размер на 2056.67 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. по съображения, че причинилият щетите ответник е употребил
3
“алкохол или упойващи вещества съгласно протокола за ПТП”.
По делото са разпитани св. Е. Д.- съставителя на протокола за ПТП и АУАН, който
заявява, че в протокола за ПТП се задрасква излишното, същият се съставя в три
еднообразни екземпляра, от който единият в оригинал, а останалите две копия – под индиго.
Свидетелят изрично заявява, че при процесното ПТП ответникът не е бил с алкохол в
кръвта, като е тестван на място с дрегер. По отношение на съдържащите се в представеното
от ищеца копие от протокола данни за наличие на 1.44 промила алкохол и за участието и на
друг водач в инцидента вероятно се дължат на неправилно фотокопиране. Сочи, че ако
водачът е бил с акохолна проба от 1.44 промилна същият е щял да бъде задържан,
количеството алкохол е щяло да бъде изрично отразено в долния десен ъгъл на протокола за
ПТП, при посочване на съответната нарушена законова норма.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се
установява, че констатираните и обезщетени от ищцовия застраховател имуществени вреди
са в причинно-следствена връзка с извършеното от ответника ПТП, като сумата на
обезщетението, изплатено на собственика на увредените вещи е в по-малък размер
/2056.67лв./ от стойността на причинените щети, изчислени от вещото лице по средни
пазарни цени/2168.04 лв./.
Съдът възприема заключението на вещото лице, тъй като същото е обективно,
безпристрастно и съотвества на останалия събран по делото доказателствен материал, в т.ч.
и показанията на разпитания свидетел, които също кредитира, тъй като същите не
опровергават, а напротив потвърждават установения от вещото лице механизъм на ПТП и
участието на ответника в него.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо от Кодекса за застраховането освен в
случаите по чл. 433, т. 1 от същия кодекс застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по ЗДв.П, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
С оглед горепосочената приложима в настоящия случай нормативна уредба, както
правилно е приел районният съд за да възникне твърдяното от застрахователя регресно
право по сключената в ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки:
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, осъществен деликт от застрахованото
лице и причинени вреди, употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди.
В случая са налице само част от предвидените в закона предпоставки, осъществяващи
фактическия състав на деликт по чл. 45 от ЗЗД – наличие на валидна и действащата към
датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищеца досежно
процесния автомобил, виновно осъществен деликт от ответника– самостоятелно ПТП,
извършено от него при нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДв.П. /като презумпцията за вина
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е опровергана/, причинени вследствие произшествието като
пряка и непосредствена последица вреди, както и плащане от застрахователя на дължимото
на увреденото лице обезщетение. Наличието на осъществен фактически състав по чл. 45 от
ЗЗД обаче не води автомативно до възникване на регресно право в полза на застрахователя
по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като не е налице твърдяното от същия условие за
това, а именно ответникът да е причинил вредите при осъщественото ПТП с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Липсата на това условие е
4
установено по категоричен начин от приложената преписка по съставяне на протокола за
ПТП, който както правилно е посочено в жалбата има обвързваща съда материална
доказателствена стойност за механизма на ПТП, която не е опровергана, а напротив е
потвърдена безпротиворечиво и от останалите доказателства по делото.
С оглед горното, въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на
районния съд, че исковата претенция е неоснователна, тъй като ищецът не е доказал да има
твърдяното към ответника регресно право, предвид установеното от данните по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност обстоятелство, че макар да е извършено
процесното ПТП, същото не е осъществено от ответника след употреба на алкохол в кръвта,
в т.ч. и при наличието на концентрация над допустимата в закона норма.
По гореизложените съображения съдът намира, че не е налице предвиденото в чл.
500, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ основание за ангажиране на регресната отговорност на
ответника за възмездяване на причинените по негова вина вреди от процесното ПТП, които
ищецът е обезщетил, както правилно в съотвествие с данните по делото е приел районния
съд. Ето защо искът за претендираната главница се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжавалваното решение като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено изцяло, в т.ч. и в частта за разноските, присъдени в полза на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, в полза на въззиваемия следва да се
присъдят и направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Неоснователно се явява възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като
претендиран2, т. 1 от НМРАВ в редакцията й към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 122 от 20.06.2022 г. постановено по гр. д. №
976/2021г. на Районен съд – Карнобат.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Д., ЕГН:
**********, с адрес: с. Е. А., общ. К., обл. Бургаска направените във въззивното
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5