№ 246
гр. Тетевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100385 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск,квалифициран в доклада по делото по
чл.79,ал.1 от ЗЗД,съобразно и уточнение на ищеца с молба от 25.09.2025
година.
Ищецът обосновава правния интерес за предявяване на иска с
разпореждане на заповеден съд,постановено по ч.гр.дело №86782025г. по
описа на РС-Тетевен.
Излага ,че на 1шг. ответникът А. Б. Р. е сключил договор за
потребителски кредит № ъсъс „Стик-Кредит“-АД,,по силата на който е
получил сумата от 1200 лева,срещу съгласие да я върне на 24 вноски по 174.48
лева,в срок до 11.04.2024г. Уговорен били фиксиран лихвен процент в размер
на 36%,както и годишен процент на разходите в размер на 42.58%.
Посочения договор е по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора.
С договор за продажба на вземане/цесия/ от 22.03.2024г. Стик-Кредит е
прехвърлило своите вземания на цесионера АПС Бета България ЕООД,като
вземането е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за
цесия.Длъжникът е уведомен за цесията на посочен от него имейл адрес на
дата 24.07.2023г.,но ако съдът приема,че не е извършено надлежно
уведомяване,то да се счита,че същото е връчено на ответника с исковата
молба.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер на
4701.91 лева,от които:-Главница в размер на 1162.26 лева,-Договорна
възнаградителна лихва в размер на 502.18 лева за периода 1шг до
11.04.2025г.,-Законна лихва за забава върху главницата в размер на 390.34 лева
за периода от 1шг до 27.02.2025г.,-Неустойка по чл.17 от договора в размер на
2647.13 лева.-Лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното и заплащане.
Моли да му бъдат присъдени разноските по исковото и заповедно
производство.
1
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от назначения особен представител на ответника-адвокат Г.,в който се
излага,че не може да се установи по категоричен начин,че ответникът е
сключил процесния договор за кредит.Не е бил уведомен за предсрочната
изискуемост,прави се възражение за наличие на нищожни клаузи от договора
за кредит.Моли д а бъде отхвърлен иска,като неоснователен и недоказан.
От представените по делото писмени доказателства и приложеното
ч.гр.д. №289/2025г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото е представен договор за потребителски кредит №ъ/1шг.,като
за страни са посочени-"Стик-Кредит“-АД-град Шумен като
кредитор/заемодател, и А. Б. Р. от село а,Лов.обл., като
кредитополучател/заемополучател.
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 1200.00 лв., която сума да бъде
върната от кредитополучателя на 24 броя месечни погасителни
вноски,съгласно приложения погасителен план/до 11.04.2024г./,като в
месечните вноски е включена съответен размер от главница,лихва и неустойка
.
Договорът е със следните параметри: фиксиран лихвен процент в размер
на 36.00%, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58%. Обща
сума за плащане 1844.77 лева,а с вноските с неустойките-общо 4187.44 лева.
Съгласно чл.17,ал.1 от Договора, заемателят се задължава в 3- дневен
срок от сключване да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения, а именно: поръчител- физическо лице, което следва да отговаря
на определени условия, или банкова гаранция. В чл.27 от договора е посочено,
че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
посочено в чл. 17, заемателят дължи неустойка в размер на 0.9% от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,през който н ее
предоставено договореното обезпечение.
По делото е представен и документ/платежно нареждане за кредитен
превод/стр.113-та от делото/ от който да е видно ,че ответникът е получил
сумата по кредита от 1200.00 лв., по посочена сметка в Юробанк България АД.
С разпореждане по ч.гр.дело №289/2025г е отхвърляне заявлението на
„АПС Бета България“ ЕООД-София,като разпореждането е връчено на
заявителя на дата 26.03.2025г. При липса на данни за връчено разпореждане с
указания за предявяване на иск съдът приема,че исковата молба,предмет на
настоящето производство е предявена в преклузивния срок по чл.415,ал.4 от
ГПК.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна страна:
По отношение на материалноправната легитимация на ищеца „АПК Бета
България“-ЕООД-София:
Същият се позовава на договор за цесия,сключен между него и
кредитодателя „Стик кредит“-АД,приложен към исковата молба/стр.38-47 от
делото,в т.ч. и опис-приложение към договора за цесия/.
Безспорно е,че нито цедента,нито цесионера са уведомили лично
ответника/длъжникът /за извършената цесия,на което основание е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,от
заповедния съд по ч.гр.д. №289/2025г по описа на РС-Тетевен.
Договорът за цесия,приложението,ведно с препис от исковата молба и
другите съдебни книжа,представени с ИМ,са връчени на назначения особен
представител на ответника-адвокат Г..
Налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали връчването
на ИМ и договор за цесия на особен представител на ответник по
делото,представлява изпълнение на задължението по чл99,ал.3 от ЗЗД,т.е.
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Съобразно установената преобладаваща напоследък съдебна
практика,която се възприема от настоящия решаващ състав, законодателят не
предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между
2
страните по договорните правоотношения. В т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по
тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай, че издателят на
запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива,
удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална
покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото разрешение в
тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за
връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за
получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална
покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на
съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД към тези правила. В този смисъл
кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на
съобщения.
Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би
могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
При липса на уговорка в договора относно връчването на
кореспонденция връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до
длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник
срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД). При връчване по
възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като
отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47
ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за
връчени.
Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 148 от
2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК.
На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките
по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се
назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на
ВКС: Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.
о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. се
3
застъпва становище, че кредитора, ако не е уговорено друго, може да избере
начин за връчване на изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и
той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50
ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.
Предвид изложеното се налага цялостен извод, относно приложеното
към исковата молба Уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД, че връчването му на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника -
ответник.
В горния смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК. Относно
съобщаване на цесията по чл. 99, ал.3 ЗЗД по реда на чл. 47 ГПК е формирана
и съдебна практика, намерила израз в Решение № 451 от 03.06.2015г. по в.
търг.д. № 438/2015г. по описа на ОС – Варна, Решение № 4121 от 01.08.2017г.
по в.гр.д. № 205/2017г. по описа на ОС – Благоевград, Решение № 29 от
06.12.2018г. по в.търг.дело № 101/2018г. по описа на ОС – Разград.
По основателността на иска:
Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в
исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи
наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата
претенция, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание ,имащо за предмет вземане срещу ответника в размер на
исковата сума , както и по размер и надлежен длъжник,както и заплаща ли се
задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото, факта и
момента на настъпилата изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално
наведени от него положителни право изключващи и право погасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, включително и че е изправен и е изплатил задължението си по
процесния договор. Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен
факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на
обратното тежи върху ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите,
които погасяват, изключват или унищожават спорното право.
На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на
валидно отношение относно прехвърленото вземане.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен
между „Стик-Кредит“-АД и ответника договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 от Закона за
4
предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или
повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР,
"средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.
1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.
В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени договор за паричен кредит,стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити и общи условия към него.
По отношение действителността на договора за кредит,респ. валидно ли
е възникнало облигационно правоотношение между страните по договора:
Сключеният между А. Б. Р. и „СТИК-КРЕДИТ“ АД договор е
потребителски,поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл. 9 ЗПК , въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
В частност, преценката относно действителността на процесния договор
за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
които е сключен договорът.Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ)- виж и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58%, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК . Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК .
Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката по чл. 27 от
5
договора, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския
съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд).
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било
обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като
кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка в размер на 0.9% на
ден върху стойността на усвоената сума. В частност настоящият съдебен
състав приема, че с уговорената в чл. 17,респ.27 от договора за кредит
неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита
възнаградителна лихва".
Този извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за
изпълнение задължението за предоставяне на обезпечение, по отношение на
което е уговорена неустойката - в 3 дневен срок от сключване на договора. По
този начин, кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението.
В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на
възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде
заплащано заедно с погасителната вноска по кредита съобразно уговорения в
договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да
бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва, която съгласно ПМС е в размер на 10 %, или
годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от
предоставената по кредита сума.
Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. В случая размера на неустойката ,заедно
със заетата сума формират годишен процент на разходите,който е значително
по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК ,като за този факт
настоящия решаващ състав приема,че не е необходимо използването на
специални познания на експерт.
С оглед гореизложеното, задължението по чл. 27 от договора не е
свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК , който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК ,
не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема,
дължима от потребителя към деня на сключването.
Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на
обсъжданата сума по чл. 27 от договора, те не могат да изпълнят отредената
им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин,
да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора,
въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, II-А въззивен състав и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките съдът приема, че макар формално договорът за потребителски
кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК , вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
6
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК .
В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за
кредит,кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на
изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК(в този смисъл е константната
съдебна практика/.
В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021
г. по в.гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение
№ 24 от 10.01.2022 г. по в.гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен
състав и др.).
В предвид горните съображения и с оглед представения и неоспорен от
ответника документ-платежно нареждане за кредитен превод,удостоверяващ
извършено плащане по сметка на ответника,на сумата/главницата/ в размер на
1200.00 лева,следва да бъде осъден ответника/недоказал в хода на
производството връщане на заетата сума/ да заплати на ищеца горната
сума,цедирана с договора от 22.03.2024г,за който ищецът е уведомен с
връчване на копие от исковата молба и приложенията на назначеният му
особен представите,между които и договора за цесията и уведомлението да
ответника,като с оглед факта,че се иска присъждане на част от заетата сума-
главница в размер на 1162.26 лева,искът се уважава именно за този размер на
главницата.
Върху главницата от 1162.26 лева следва да се присъди и законната
лихва,но от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и
заплащане/в предвид обстоятелството че заявлението по ч.гр.д. №289/2025г
по описа на РС-Тетевен е изцяло отхвърлено.
За останалите претендирани вземания,осъдителния иск следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,ответникът
следва да заплати на ищеца сторени разноски за държавна такса в настоящето
размер на 50.00 лева,съразмерно уважената част от иска,както и
юристконсултско възнаграждение в исковия процес,определено от съда в
размер на 100.00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски за
особен представител в размер на 770.00 лева.По отношение на разноските на
ищеца е приложен списък по чл.80 от ГПК/стр.112 от делото/.
Разноски по заповедното производство не се присъждат на
ищеца,доколкото заявлението е отхвърлено от заповедният съд.
Мотивиран от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б. Р.,ЕГН:********** от село а,Лов.обл.,да заплати,на
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“-ЕООД-град
София,ЕИК:*********,седалище и адрес на управление в град София,р-н
Триадица,бул.“България“ №81 В, представлявано от управителите Х. М. и П.
В., сумата в размер на 1162.26/хиляда сто шейсет и два лева и двадесет и шест
ст./лева,представляваща предоставена и невърната главница по договор за
потребителски кредит № ъ/1шг.,сключен между Стик Кредит-АД-гр.Шумен
и А. Б. Р.,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 02.04.2025г
до окончателното и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният иск от „АПС
7
БЕТА БЪЛГАРИЯ“-ЕООД-град София,ЕИК:*********,седалище и адрес на
управление в град София,р-н Триадица,бул.“България“ №81 В,
представлявано от управителите Х. М. и П. В.,против А. Б. Р. от село
а,Лов.обл.,за заплащане на следните суми: Договорна възнаградителна лихва
в размер на 502.18 лева за периода 1шг до 11.04.2025г.,законна лихва за забава
върху главницата в размер на 390.34 лева за периода от 1шг до
27.02.2025г.,неустойка по чл.17 от договора в размер на 2647.13 лева.лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда/по ч.гр.д.
№289/2025г на РС-Тетевен/, до 02.04.2025 година.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, А. Б. Р.,ЕГН:********** от
село а,Лов.обл.,да заплати,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“-ЕООД-град София,ЕИК:*********,седалище и адрес на
управление в град София,р-н Триадица,бул.“България“ №81 В,
представлявано от управителите Х. М. и П. В., разноски по делото общо в
размер на 920.00/деветстотин и двадесет/лева,като оставя без уважение
искането за присъждане на разноски на „АПК Бета България“-ЕООД-София
по ч.гр.д. №289/2025г по описа на РС-Тетевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд-Ловеч,в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8