Определение по дело №2557/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

 

№ ………………………………….г., гр.Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 24.11.2020г., като разгледа докладваното от съдия  МАРИЯНА БАХЧЕВАН  административно дело 2557/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Основното производство е образувано въз основа на жалба на М.Я.К. чрез адв. И.Д. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-001864/05.11.2020г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна.

С обжалваната заповед е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство с рег. №* **** **за срок от 6 месеца и отнемане на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на моторно превозно средство. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  На основание ал.5 на чл.172 от ЗДвП, обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Видно от алинея 6 на чл.172 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, заповедта е с допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Същото може да бъде спряно от съда при извършено допустимо обжалване на самата заповед, каквото е сторено от М.Я.К., чиято жалба срещу процесния административен акт е подадена в 14-дневния срок  за обжалване, от лице с активна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

По силата на чл.166 ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на ЗДвП, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В жалбата има искане по чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение, което съдът намира за основателно, при следните съображения:

В изпълнение на дадените от съда указания във връзка с разпределената доказателствена тежест, М.Я.К. е представил доказателства към молба с вх.№ 14694/24.11.2020г., че използва личния си автомобил с рег. №* **** **за изпълнение на служебните си задължения към „Ф ****“ ****, за която работи като изкупвач на селскостопанска продукция и пътува до различни места в България за срещи и сключване на договори със селскостопански производители. Предвид изложеното, съдът намира, че действително предварителното изпълнение би причинило на  жалбоподателя значителна и трудно поправима  вреда, тъй като би довело до загубване на работата, което ще го лиши от средства за препитание и намирането на нова работа е силно затруднено в създадената трудна икономическа обстановка във връзка с Ковид 19 пандемията.  

Наложената административна мярка да е по чл.171 т.2а  б.“А“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство  за срок от 6 месеца до една година на собственик М.Я.К., чието моторно превозно средство е управлявано от  М.С.Р., която е с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство по реда на чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП, поради незаплащане на дължимите глоби  съгласно чл.159 ал.2 от ЗДвП. С определение от 30 юли 2020г. по конституционно дело №11 от 2020г., Конституционният съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., посл.  изм. и доп., бр. 60 от 7.07.2020 г.). Конституционното оспорване на правно-относимите законови норми към наложената на М.К. принудителна административна мярка представлява  възникнало ново обстоятелство по смисъла на чл.166 ал.2 изр.2 от АПК и достатъчно силно основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение.

Воден от изложеното  и на основание чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК във връзка с чл.172 ал.6 от ЗДвП, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-001864/05.11.2020г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

Определението да бъде съобщено на М.Я.К. чрез адв.И.Д. на телефона посочен в пълномощното, като това се отрази надлежно по делото и на ел.поща на адв.Д., чрез която е поискан електронен достъп до делото, като се приложи ел.запис от изпращането.

Определението да бъде съобщено на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна по факс и на ел.поща като бъдат приложени записите от изпращането.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: