отмяна и отхвърляне на предявените против двете дружества искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - „Андулка“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендират се и разноски за настоящата инстанция.
Наред с въззивната жалба е депозирана и частна жалба от въззивниците против постановеното по същото дело, по реда на чл.248 ГПК определение № 260/02.10.2018г., с което първоинстанционният съд е изменил решението си в частта относно дължимите от тях разноски в полза на ищцовото дружество и е оставил без уважение тяхната молба за присъждане на разноски.
Наведените в жалбата оплаквания са, че неправилно в размера на присъденото адвокатско възнаграждение е включена и сумата от 700 лв., тъй като същата не фигурира в представения списък по чл.80 ГПК. Не е отчетено и постановеното прекратително определение по част от исковите претенции. Оспорват се като неправилни и изводите на съда досежно неуваженото им искане за изменение на дължими в тяхна полза разноски.
Срещу частната жалба също е постъпил отговор, считайки същата за неоснователна.
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/201 Зг. на ОСГТК, налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з., а произнасянето по частната жалба е обусловено от крайния изход от спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
|
|
|
|
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 23.01.2019 от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
|
|
№ 771/29.11.2018...............
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гр.д. № 626/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО - СС“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК ********* и „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния им представител адв. М. от САК, против решение № 71/05.07.2018г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по гр.д. № 10/2018г. и с което е прието по отношение на въззивниците, че „АНДУЛКА“ ЕООД, ЕИК ********* е собственик на 13.04 % от построената в ПИ с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на гр. Силистра от 2008г., целият с площ 18 066 кв.м, находящ се в гр. Силистра, Промишлена зона запад, ул. „Харалампи Джамджиев” 1, едноетажна масивна сграда-склад №17, с идентификатор: 66425.514.502.22, състояща се от складово помещение, със застроена площ от 31 кв. м, заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации, както и 13.04 % от построената в същия ПИ триетажна масивна сграда - склад №16, с идентификатор: 66425.514.502.21, с площ 894 кв. м и РЗП 2 682 кв. м, състояща се от складови и обслужващи помещения, товарен асансьор, товарна рампа пред сградата, с пет входа от южната и девет входа от северната страна на сградата, заедно със съответните идеални части от изградените в ПИ комуникации.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Счита се, че тъй като сроковете за прогласяване недействителността на извършената от взискателя разпоредителна сделка от 17.01.2011г. са изтекли, както и поради това, че купувачът по нея не може да води такива искове, то и искът за собственост, основан на оспорване на тази сделка е недопустим. С оглед на това се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо, евентуално неправилно. Твърди се и недопустимост на иска срещу въззивника „Търговия на едро - СС“ ЕООД с довод, че след прехвърлителната сделка същият не претендира права на собственост върху процесиите имоти. Изложени са и оплаквания, че съдът неправилно е уважил претенцията досежно изградените в поземления имот комуникации, приемайки, че същите са обща част. Твърди се, че тези комуникации не са предмет на оспорваната сделка, както и че нямат характеристиките на обща част. Отправеното до настоящата инстанция искане е за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо, евентуално за неговата