Присъда по дело №1397/2022 на Районен съд - Добрич

М О Т И В И
към Присъда № 46/22.12.2022 г. по НОХД № 1397 по описа на Добричкия
районен съд за 2022 г.

На 15.12.2022 г. Районна прокуратура – Д. е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по бързо производство № 915/2022
г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Д., по който на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция срещу С. Н. А., ЕГН
********** за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.
343б, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на
27.11.2022 г., в гр. Д., по ул. „...“, посока ул. „...“, в близост до автосервиз „...“,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „...“, модел
„...“, рег. ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 1.30 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, с инв. № ARNJ 0037.
Преди даване ход на съдебното следствие защитникът на подсъдимия на
основание чл. 370 от НПК e изразил желание за предварително изслушване на
страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият е заявил, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение е посочил, че процедурата е
допустима и не възразява производството да протече по реда на Глава 27 от
НПК.
В хода на съдебното производство, съдът, като намери, че са налице
условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 361, вр. чл. 252, ал. 1 и чл.
370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от
06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц. П.,
допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване
на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните
на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира при
определяне и индивидуализация на наказанието съдът да приложи
разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като поради наличието на
многобройни смекчаващи обстоятелства да определи наказанията под
предвидения в закона минимум, а именно – лишаване от свобода в размер на
пет месеца и глоба 190 лв. А по отношение на наказанието „лишаване от
1

право да управлява МПС“ пледира същото да е за срок от осем месеца.
По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане на
минимални наказания, вкл. моли след намаляване на наказанието „лишаване
от право да управлява МПС“ с една трета да бъде определен размер от един
месец за сметка на определяне на наказанието глоба в по-висок размер.
По пренията подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от
защитника си, изразява съжаление за извършеното и моли съда да му наложи
минимално наказание.
На дадената му последна дума подсъдимият заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 27.11.2022 г. гр. Д. подс. С. Н. А. управлявал лек автомобил марка
„...“, модел „...“, рег. ... ....
В същото време .. Б. Б. - .. Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Д. и
Д. Д. - .. Първо РУ при ОД на МВР - Д., били назначени в наряд като
автопатрул.
Около 0:35 часа докато изпълнявали служебните си задължения на
установъчен пункт по ул. „...“ в гр. Д.., свидетелите забелязали управлявания
от подсъдимия автомобил да се движи в посока ул. „....“ и решили да го спрат
за проверка. Това станало точно пред автосервиз „...“.
В хода на извършената проверка, свидетелите проверили самоличността
на водача, но усетили, че от подс. А... се носи мирис на алкохол и по тази
причина св. Б.. в присъствието на св. Д.. извършил проверка на водача с
техническо средство „Дрегер 7510“, с инв. № ARNJ 0037, като цифровия
индикатор на дисплея отчел 1.30 промила алкохол в кръвта чрез издишвания
от водача въздух.
Св. Б. издал на подс. А. талон за медицинско изследване №
101045/27.11.2022 г. и последният бил придружен до „МБАЛ Д.“ АД, където
отказал да предостави биологичен материал от кръв и урина. Отказът на подс.
А.в бил обективиран в протокол за медицинско изследване № 327/27.11.2022
г.
След това подс. А. бил съпроводен до сградата на 01 РУ на МВР -
Добрич, където бил задържан за 24 часа по ЗМВР и му бил съставен АУАН №
737943/27.11.2022 г., подписан от него без възражения и с който СУМСП на
подсъдимия било отнето.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Докладна записка от
27.11.2022 г.; Докладна записка от 26.11.2022 г.; Постановление за
2

привличане на обвиняем от 27.11.2022 г.; Протокол за разпит на обвиняем
С.Н. А. от 27.11.2022 г.; Справка от УИС на Прокуратурата на Р България с
рег. № 4466/29.11.2022 г.; Справка за съдимост с рег. №
221129005000106569/29.11.2022 г.; Протокол за разпит на свидетел Б. Г. Б. от
27.11.2022 г.; Протокол за разпит на свидетел Д. Й. Д. от 27.11.2022 г.; АУАН
серия GA № 737943/27.11.2022 г.; Талон за изследване № 101045/27.11.2022
г.; Справка за собственост; Справка за нарушител водач – 2 л.; Докладна
записка с рег. № 851р-5803/28.11.2022 г.; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0851-000456/27.11.2022 г.;
Протокол за медицинско изследване с рег. № 3286р-49509/29.09.2022 г.;
Писмо с рег. № 851р-5803/28.11.2022 г.; Протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози, ведно с талон за изследване от 27.11.2022 г.;
Характеристика на С. Н. А. от 30.11.2022 г.; Безсрочен трудов договор от
13.09.2021 г. на С. Н. А. в превод от немски език на български език – 6 л.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият С. Н. А., ЕГН ********** от обективна и субективна
страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 1 от НК,
тъй като на 27.11.2022 г., в гр. Д., по ул. „...“, посока ул. „..“, в близост до
автосервиз „...“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„..“, модел „..“, рег. ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 1.30 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“, с инв. № ARNJ 0037.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е двуактно
престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на
водача в състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 1.2 на
хиляда и управляване на моторно превозно средство, които отделно не са
престъпления, обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК.
Обективираните в АУАН № 737943/27.11.2022 г. данни, сочат по
безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние.
Гласните доказателства, включващи обясненията на подсъдимия и
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели са
безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно
превозно средство.
Както вече бе посочено, на подсъдимия е бил издаден талон за
изследване, но той се е възползвал от правото си да не даде кръв за химическо
изследване. Това обаче не влияе върху достоверността на показанията на
техническото средство. Още повече, че по делото са налични безспорни
доказателства, че техническото средство е било изправно към датата на
проверката и няма никакво съмнение относно достоверността на резултата от
3

пробата с техническото средство.
При това положение и с оглед отказа на А. да даде кръв за химическо
изследване, от правно значение са единствено показанията на техническото
средство, относно отчетената концентрацията на алкохол. В настоящия
случай е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която в
случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в
определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване,
употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се
установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. /В този см. и Решение №
540/04.01.2010 г. по н.д. № 530/09 г. I н.о. ВКС/.
Следва да се посочи в настоящия случай, че техническото средство е
било преминало метрологична проверка на 20.09.2022 г., като същата е със
срок на валидност 6 месеца, т. е. до 20.03.2023 г. /л. 20/.
Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 1.2 на хиляда – 1.30 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е спазен, съобразно
разпоредбите на Наредбата.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за
движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия С. Н. А., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
С. Н. А., ..., ЕГН **********.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира чистото
съдебно минало на подсъдимия и липсата на образувани други наказателни
производства, както и добрите характеристични данни по местоживеене.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете единствено
наличието на други нарушения на правилата за движение по пътищата, за
които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред, но съобрази
и фактът, че последното такова нарушение датира от далечната 2008 г. и
заключи, че в продължение на 15 години подсъдимият не е нарушавал
правилата за движение по пътищата и към 27.11.2022 г. същият притежава 39
контролни точки. Едновременно с това съдът отчете и факта, че доколкото в
4

проведеното съдебно заседание беше представено доказателство за трудова
заетост с чуждестранна фирма, то подсъдимият пребивава, респ. управлява
МПС преимуществено в чужбина и липсата на нарушения на ЗДвП в
България не следва да се кредитира безрезервно.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени и факта,
че е осъществено деяние - управление на моторно превозно средство след
употреба на алкохол, придобило през последните години изключително
широко разпространение в обществото ни.
Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на
инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от
подсъдимия престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но
съдът намира, че същото се отличава с висока степен на обществена опасност
на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е
твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни
престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили
временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления,
макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това
транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна
обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът
съзнателно поема управлението на моторно превозно средство след като е
употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните последици от
алкохолното опиване при осъществяване на една дейност с безспорно голям
риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението–водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано – подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на
обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че подсъдимият съдейства за разкриване на обективната истина,
както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се
отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
5

престъплението и неговия извършител.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия деяние са
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК,
съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от
него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.
Правният институт по чл. 58а от НК не изключва приложението на чл.
55 от НК или чл. 58 от НК. Тези разпоредби са част от правилата за
определяне на наказанието в общата част на НК, към който препраща чл. 58а,
ал. 1 от НК.
Допустимо е разкритите в наказателното производство смекчаващи
обстоятелства да са изключителни или многобройни по начин, че и най-
лекото, предвидено в особената част на НК наказание да се окаже
несъразмерно тежко. Проявлението им по дела с проведено съкратено
съдебно следствие, на основание чл. 371, т. 2 от НПК, предпоставя условия за
прилагането на един от двата правни института – по чл. 55 (чл. 58, във вр. с
чл. 55 от НК) или чл. 58а от НК, като едновременното им прилагане в едно
наказателно производство е невъзможно.
С нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидена изричната възможност
правният институт да отстъпи пред приоритетното приложение на чл. 55 от
НК. Преценката за по-благоприятен закон следва да се извършва според
конкретните обстоятелства по делото и спрямо конкретен деец, а не от
формалната съпоставка между двете правни норми на чл. 55 и 58а от НК, като
не всякога чл. 55 от НК може да се окаже по-благоприятен от чл. 58а от НК.
Когато подсъдимият е признал фактите по чл. 371, т. 2 от НПК, но са
установени многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът следва да прецени налице ли са условията за определяне
на наказанието по реда на чл. 55 от НК и каква по вид санкция да наложи. За
да направи преценка кое от двете наказания лишаване от свобода (по чл. 55
от НК или по чл. 58а от НК) е по-благоприятно, съдът задължително следва
да изложи в мотивите на присъдата съображения за начините на определяне
на всяко едно от тях по двата закона, да ги съпостави помежду им и да
наложи по-лекото от тях.
Когато определеното по реда на чл. 55 от НК наказание е различно от
лишаване от свобода, то всякога е по-благоприятно от наказанието по чл. 58а
от НК.
При еднородни наказания лишаване от свобода, едновременно
определени според правилата на чл. 55 от НК и чл. 58а от ПНК, по-
благоприятното между тях е това с по-нисък размер. В този случай е
възможно съдът да приложи един от двата института – или чл. 55 от НК (чл.
58 във вр. с чл. 55 от НК), или чл. 58а от НК. В тази насока е и Тълкувателно
6

решение № 2 от 19 юни 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2015 г.
на ВКС на Република Б., ОСНК.
В случая, съдебният състав констатира многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, изложени по-горе в настоящите мотиви, поради
което счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от
НК, т. е. наказанията на подсъдимия следва да се индивидуализират
съобразно правилата на чл. 55 от НК, тъй като същият е по-благоприятен за
дееца, по следните съображения:
Както вече бе посочено предвидените наказания за извършеното от
подсъдимия деяние са лишаване от свобода от една до три години и глоба от
двеста до хиляда лева.
Предвид изложеното и наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и личността на дееца и особеностите на
конкретното деяние, съдът намира, че наказанието лишаване от свобода
следва да бъде индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, поради което определи наказание лишаване от свобода под
предвидения в закона минимум от една година, а именно в размер на четири
месеца.
Ако наказанието лишаване от свобода бе определено съобразно
правилата на чл. 58а от НК, то прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от
НК, съдът, в най-благоприятния вариант би могъл да определи наказание
лишаване от свобода за срок от една година, ръководейки се от разпоредбите
на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54 от НК, да намали
така определеното наказание с една трета и да наложи на подсъдимия И.
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
В случая, определеното наказание лишаване от свобода според
правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК се явява по-благоприятно, тъй като е с
по-нисък размер – четири месеца.
От правната теория е известно, че обществената опасност на дееца, на
първо място се проявява в самото деяние, но и съществува отделно като
личностова характеристика на дееца, което също влиза в предмета на
доказване в наказателния процес – личен статус, семейно положение,
обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място –
съдебното минало.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта
на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност, както и с невисоката степен на обществена опасност на
дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
7

за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – четири месеца лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години. Действително,
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за
индивидуалната превенция. Но това не означава, че общоопревантивния
ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив, Законът задължава
съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като
се вземе предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за
наказанието, очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на
въпроса за условното осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да
се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, не е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно
наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца.
В нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
кумулативно наред с наказанието лишаване от свобода, и наказание глоба.
В настоящия случай, с оглед на обстоятелството, че подсъдимият все
пак вече е бил наказван по административен ред нарушения на правилата за
движение по пътищата /видно от справка за нарушител/, съдът счита, че
персоналната превенция на наказателната репресия по отношение на подс. А.,
не би могла да бъде постигната без налагане на наказание глоба, т. е.
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК не следва да намери приложение.
Отчитайки това обстоятелство, както и наличието на многобройни
смекчаващи обстоятелства, съдът индивидуализира наказанието глоба
съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
налагайки такава под предвидения от законодателя размер, а именно - 190
лева.
Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира,
че целите на генералната и специалната превенция биха се постигнали с
налагане на наказание глоба под предвидения от законодателя размер, а
именно – глоба в размер на 190 лева, който размер съдът намира за съобразен
и с имотното състояние на подсъдимия.
При съобразяване разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК съдът намира, че подс. Ан. следва да бъде осъден на
8

лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен
срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и при
преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение за тази
преценка /наличието на други нарушения на правилата за движение по
пътищата, за което е бил санкциониран по административен ред, сравнително
ниската концентрация на алкохол в кръвта, както и с оглед на останалите
благоприятни за личността на подсъдимия обстоятелства/, съдът намира, че
същият този срок следва да се определи над минималния размер, а именно –
шест месеца.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на това наказание,
съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
27.11.2022 г.
Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

23.12.2022 г. Районен съдия:
/Галя Митева/

9

Номер на акта:	46
Дата:	22 декември 2022 г.
Съдия:	Галя Иванова Митева

Дело:	20223230201397
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 декември 2022 г.

Присъда по дело №1397/2022 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите