№ 15362
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110113592 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал.1,пр.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е клиент на ответното дружество, при който има открити три
банкови сметки – разплащателна сметка в лева, депозитна сметка в лева и сметка в евро,
върху които през 2016 г. бил наложен запор. Твърди, че при сключването на договорите за
откриване на разплащателна сметка в лева и на депозитна сметка, месечната такса за
обслужване на сметките била в размер на 2 лв. за всяка, който размер се запазил до
31.01.2017 г., след което ответникът едностранно увеличил размера. Твърди, че за периода
от 01.02.2017 г. до 31.08.2017 г. таксата била в размер на 10 лв., за периода от 01.09.2017 г.
до 30.05.2018 г. – в размер на 50 лв., а считано от 01.06.2018 г. до момента същата била в
размер на 150 лв. При сключването на договора за откриване на сметката му в евро
месечната такса за обслужване на сметката му била в размер на 2 евро, като този размер се
запазил до 31.01.2018 г., след което ответникът едностранно увеличил размера. Твърди, че за
периода от 01.02.2018 г. до 31.05.2018 г. същата била в размер на 25,56 евро, за периода от
01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. – в размер на 76,69 евро. Твърди, че информацията, която
ответното дружество предоставя за тарифата за физически лица, не отговаря на условията по
чл. 5 ЗЗП, както и че клаузите от общите условия, които дават право на ответника
едностранно да променя размера на таксите за извършваните от банката услуги, са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и като такива са нищожни на основание чл. 146,
1
ал. 1 ЗЗП Поддържа, че всички суми, удържани от ответника от разплащателната му сметка
в лева, както и от сметката му евро, надвишаващи 2 лв., респ. 2 евро на месец, са получени
от ответника без основание, поради което подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Сочи, че неоснователно удържаната от разплащателната му сметка в лева сума
е в размер на 7 296 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 14.03.2022 г., а неоснователно
удържаната от сметката му в евро сума е в размер на 168,93 евро, с левова равностойност по
курса на БНБ от 330,40 лева, за периода от 01.02.2018 г. до 30.06.2018 г. Ищецът твърди
още, че е поискал от ответното дружество копие от договорите за откриване на
разплащателната и депозитната му сметка, заедно общите условия към договорите,
приложими към датата на откриване на сметките му. За предоставянето на услугата
ответното дружество поискало такса в общ размер на 150 лв., която била платена от ищеца,
но ответник не предоставил услугата, за която ищецът платил. В тази връзка счита, че
сумата от 150 лв. е платена от него на неосъществено основание, тъй като не получил
услугата, за която е платил. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 7 296 лв., представляваща недължимо платени месечни такси по
договор за откриване и водене на разплащателна сметка с IBAN: .... . . .5 10 за периода от
01.02.2017 г. до 14.03.2022 г.; сумата от 168,93 евро, с левова равностойност по курса на
БНГ 330,40 лева, представляваща недължимо платени месечни такси по договор за
откриване и водене на сметка в евро с IBAN: . . . . .. за периода от 01.02.2018 г. до 30.06.2018
г., както и сумата от 150 лв., представляваща платени от ищеца такси за издаване на копия
от документи, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на облигационни
отношения между страните, възникнали по силата на посочените в исковата молба договори,
както и че през 2016 г. върху сметките на ищеца бил наложен запор. Твърди, че събраните
месечни такси се дължат на годно правно основание, като размерът на таксата се определял
съгласно съответната тарифа за банкова сметка, върху която има наложен запор, както и че
събраната от банката месечна такса съответства на предвидения в тарифата размер. В тази
връзка сочи, че за периода от 01.02.2017 г. до 31.08.2017 г. размерът на услугата „месечно
обслужване на разплащателна сметка , по която е наложен запор“ е в размер на 10 лв., за
периода от 01.09.2017 г. до 31.05.2018 г. – в размер на 50 лв., а за периода от 01.03.2018 г. до
14.03.2022 г. – в размер на 150 лв. Твърди, че със сключването на договора за откриване на
разплащателна сметка ищецът изрично декларирал, че приема действащите към момента на
откриване общи условия, както и тарифата на банката и лихвения бюлетин, както и че с
подписването им се съгласява и упълномощава банката да събира от сметките му служебно
дължимите и изискуеми такси и комисиони, произтичащи от ползването на услугите.
Съгласно действащите към датата на подаване на искане за разкриване на банкова сметка
условия, в сила от 01.06.2007 г. до 10.08.2008 г., банката имала право да променя размера на
дължимите такси, като клиентът се считал за уведомен за промяната от датата на
поставянето на обявление в банковите салони на съответните офиси на банката. Съгласно
2
действащите към 2017 г. ОУ, банката публикувала на интернет страницата си своите ОУ,
тарифа, лихвен и валутен бюлетин, като клиентът поемал ангажимент да се запознава с
актуалната редакция на посочените документи. По отношение на претенцията за сумата от
150 лв., оспорва да е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване. Отделно
от това твърди, че е предоставил исканата услуга. Оспорва твърдението, че е налице
нарушение на чл. 5 ЗЗП, както и на чл. 143 ЗЗП. Възразява, че част от претендираните суми
са погасени по давност. Твърди, че по отношение на претенциите в евро е налице
неправилно превалутиране в лева. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание на 23.06.2023 г. е допуснато увеличение на
предявената претенция от 7296 лв. на 9698.40 лв.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представени по делото са извлечения от сметка с IBAN ...... за периода 01.01.217 г.
до датата на исковата молба.
Представени по делото са извлечения от сметка с IBAN ...... за периода 01.01.2016 г.
до 13.06.2018 г.
Представено е искане за издаване на банкова карта.
Представен е договор за депозит „Провлог“ от 18.04.2013 г.
Представени са копия от банкови преводи от банка ДСК АД към „..“ ЕАД.
Представено е искане за банкова сметка от 12.02.2008 г., искане за издаване на
дебитна карта към сметка с IBAN ...... от 19.01.2012 г.
Представени са 26 бр. Тарифи за физически лица на „..“ЕАД.
Представени са 5 бр. Общи условия, действащи през различни части от процесния
период.
Представени са 8 бр. запорни съобщения.
Представено е искане-молба от 27.11.201 г.
Представени са жалба от 20.11.2020 г. и отговор от 25.11.2020 г.
Представено е изображение от интернет страница на ответника.
Прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че месечните такси за обслужване на банкова сметка в лева, удържани от кл. н.
02.5- Х. А. П., при „.“ ЕАД по сметка с IBAN ......, възлизат в общ размер на 7420 лв. за
периода 01.02.2017 г. до 15.03.2022 г. Също така се установява, че за периода т 01.02.2018 г.
до 30.06.2018 г. месечните такси за обслужване на банкова сметка в евро, удържани от кл.
3
н. 02.5-Х. А. П. при „..“ ЕАД по сметка с IBAN ...... възлизат в общ размер на 178.93 евро,
чиято левова равностойност е 349.96 лв.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
Основателността на иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: при условията на пълно и главно
доказване, че ищецът е платил процесните суми, респ., че ответникът ги е получил, както и
че клаузата от общите условия, предвиждаща право наответника едностранно да променя
размера на таксите за извършване на банкови услуги, е нищожна поради неравноправност
по смисъла на ЗЗП.
При наличие на горното ответната страна следва да докаже наличието на правно
основание за получаване и задържане на на престираната й сума.
С определение от 27.02.2023 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в процесуалните отношения между страните следните обстоятелства: че ищецът
има открити три банкови сметки при ответника – разплащателна сметка в лева, депозитна
сметка в лева и сметка в евро, върху които през 2016 г. бил наложен запор; както и че
ищецът заплатил на ответника сумата от 150 лв., за да му бъдат издадени копия от сочените
в исковата молба документи.
Между страните не се оспорва, а и това обстоятелство се установява посредством
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че от ищеца в полза на ответника са
удържани при „.“ ЕАД следните суми: 7420 лв. за периода 01.02.2017 г. до 15.03.2022 г. по
във връзка със сметка с IBAN ....... Също така се установява, че за периода т 01.02.2018 г. до
30.06.2028 г. месечните такси за обслужване на банкова сметка в евро с IBAN ...... са
удържани 178.93 евро, чиято левова равностойност е 349.96 лв. При това положение съдът
приема за доказано, че ищецът е заплатил на ответника посочените суми.
При това положение в тежест на ответника е да докаже основанието за изплащане и
задържане на сумата, съобразно разпределената доказателствената тежест
Предвид събрания доказателствен материал съдът намира, че към момента на
удържане на процесните суми е било налице основание за това, доколкото такова се явяват
сключените между страните договори за откриване на разплащателна и депозитна сметка,
както и Общите условия и Тарифи за физически лица на банката, неразделна част от
същите, с които ищецът, подписвайки ги, се е съгласил и приел. Съгласно т. 152 ОУ за
ползване на посочените в ОУ услуги, клиентът дължи на банката такси и комисионни в
размер, определен с действащата Тарифа. Доколкото банковите сметки на ищеца са били
запорирани /обстоятелството не е спорно между страните/, банката е начислила и удържала
такса за „месечно обслужване на разплащателна сметка, за която е наложен запор“. Освен
това съгласно т. 156 ОУ Банката има право едностранно да променя размера на таксите и
4
комисионните, които събира за извършването от нея операции, като клиентът се счита
уведомен за промяната от датата на поставяне на обявление в банковите салони на
съответните офиси на Банката, за което последната е представила доказателства. В този
смисъл въпреки бланкетното твърдение за неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП
съдът не установява такава.
Съдът не споделя тезата на ищеца, че предоставената му от ответника информация е
неясна, непълна и нечетлива, а счита, че е в съответствие с чл. 5 ЗЗП.
Ето защо по делото се установи основание за задържане на процесните суми от
ответника, исковите претенции се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 865.58 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. А. П., ЕГН ********** срещу „.” ЕАД, ЕИК **,
искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на последния да му заплати
сумата 9698.40 лв., представляваща недължимо платени месечни такси по договор за
откриване и водене на разплащателна сметка с IBAN: .... . . . за периода от 01.02.2017 г. до
14.03.2022 г; 168,93 евро, с левова равностойност по курса на БНБ от 330,40 лева,
представляваща недължимо платени месечни такси по договор за откриване и водене на
сметка в евро с IBAN: . . . . .. за периода от 01.02.2018 г. до 30.06.2018 г., както и 150 лв.,
представляваща платени от ищеца такси за издаване на копия от документи, ведно със
законната лихва върху всяка от претендираните суми от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Х. А. П., ЕГН ********** да заплати на „.” ЕАД, ЕИК ** сторените по
делото разноски от 865.58 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5