Определение по дело №39/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано от Б. И. Д. против решение № 1401/24.6.2008 г. по гр.д. № 437 по описа за 2006 г. на РСР., по реда на чл. 196 и сл. от отм. ГПК.

Сочи се от жалбоподатея, че решението е незаконосъобразно, тъй като изводите на съда са нелогични недържащи сметка, че собствеността на наследодателя И. А. преди и към момента на образуване на ТКЗС се претендира на основание договор за доброволна делба от 12.4.1928 г., а не давностно владение.

Изразяват становище за неоснователност на жалбата пълномощниците на ответниците по иска И. Н. и Н. А..

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване към момента на образуване на ТКЗС наследодателя И. А. за собственик на следните имоти:

1.Нива в м. “полето” /”Гърлото”/ с площ от 1,2 дка, при съседи: И. А., турска нива, път и А. М.;

2.Нива в м. “Мразеница” /”Полето”/ с площ от 4 дка, при съседи: Г. П., баир, С.А. и Д.А.

3.Нива в м. “Бел път” с площ от 1 дка при съседи: дере, турска нива, П. А. и А. А.

4. нива в м. “Малките уши” с площ от 1,2 дка при съседи: А.А. и от две страни път

5. нива в м. “П. чешма” с площ от 0.8 дка при съседи: път, вада и К.

6. нива в м. “Байова борика” с площ от 1 дка при съседи: П. А., баир, И.К., наследници на Г. Г.А. и П. К.

7. нива в м. “Топилското свлачище” с площ от 2,4 дка при съседи: Д. К., път и наследници на Г. А.

8. ливада в м. “Гръковиците” с площ от 2 дка при съседи: А.А., мера и П. Ч.

9. нива в м. “Растовец” с площ от 1,5 дка при съседи: н-ци на Г. А., К. К., път и А. А.

10. нива в м. “Джугарица” с площ от 1,2 дка при съседи: С. Ив. А., И. А., път и братя И. П.

11 ливада в м. “Круше” /”Бакьовица”/ с площ от 2 дка, при съседи: И. П., вада и път

12. ливада в м”Круше” /”Серен кладенец”/ с площ от 2 дка, при съседи: братя П. Хаджиколеви, Спас Ив. А.

13. ливада в м. “Долните ливади” с площ от 1,5 дка при съседи: турска ливада, А. Д., насл. на Г. А.;

14 нива в м. “Гаврица” с площ от 1,5 дка при съседи: н-ци на Г. А., И. С. А. и Б. М.. Съдът е счел независимо, че за тях има договор за доброволна делба от 1928 г., то следва да се приложи правилото за доказване собствеността с писмен документ, респ. с показанията на поне трима свидетели, а гласните доказателсва в случая не могат да установят по безспорен начин придобиване правото на собственост от наследодателя на ищеца. Настоящият състав намира извода за незаконосъобразен.

Доказателствата установяват следното:

Всички изброени земеделски имоти, за които е предявен иска са описани в договора за доброволна делба от 1928 г. като поставени в дял на общия наследодател на страните И. А.. Т. А. /който е наследодател на ответниците починал 1993 г./ - като наследник на И. А. е заявил за възстановяване собствеността на всички тях-срв. заявлението на л. 157 от първоинстанционното дело с вх. № 1079. С протокол № 1079/25.8.92 г. на ПК на наследниците на И. А. са признати и определени за възстановянане следните имоти: на 1,5 дка в м. Средорек, 0.8 дка в м. П. чешма; 1,2 дка в м. Гърлото, 2 дка в м. Балкьовица, 2 дка в м. Серен кладенец; 1,5 дка в м. Габавица; 1,5 дка в м. Гаврица; 1,5 дка в м. Мезиница и 2 дка в м.Габавица – доп. От ОбПК. Възстановени им са с решение № 1079/25.8.92 г. на ПК-Р. и върху нива от 1 дка в м. Бел път и нива от 2,4 дка в м. Топилата, като и за двете е посочено, че са установени с делбен протокол от 1955 г.

Според писмо на ПК изх. № 57/10.3.97 г. на наследниците на И. А. е признато и определено за възстановяне правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. Р. както следва: 1,5 дка в м. “Средорек”; 1,2 дка в м. “Гърлото”, 2 дка в м. “Балкьовица”, 2 дка в м. “Серен кладенец”, 1,5 дка в м. “Габавица” и 1,5 дка в м. “Джугарица-Мезиница”. Отказано е да признае правото на възстановяване на собствеността върху имот от 2 дка в м. “Габавица” с мотива “съгл. чл. 14, ал 4 от ЗСПЗЗ” /дубл. се с писмо вх. № 1031/. В това писмо се цитира протоколно решение № 1079/10.3.97 год. и в съдържанието на уведомлението не фигурира имот в м. “П. чешма” съдържащ се в решението под същия номер, но издадено на по раншна дата, на 25.8.92 год. С решение № П1079/2005 г. е възстановено на наследниците на И. А. на нива от 0.828 в м. Бел път, имот № 101004 по картата на землището, ведно със скица.

С протокол № 917/19.8.92 г. ПК признава на Т. А. и определя за възстановяване с план за земеразделяне на правото на собственост върху земеделски земи в следните местности: м. Полето – два имота; м. Сер. Кладенец-Круше; м. Мезиница; м. Гладно поле; м.Полето; м. Исток и м. Балкьовица-Круше. Посочено е, че общите декари на имотите възлиза на 15,700 дка и възстановяването ще се извърши при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С решение под същия номер 917/19.8.92 г. му се възстановяват имоти и в местностите Бел път; Гаврица и Банище. С решение № 01.4 на Тодор А. се възстановяват с план за земеразделяне имоти в местностите - Средорек, Джугарица Полето, Гладно поле, Клаба, Балкьовица и Кемалица, със скици. С решение № 3838/22.1.2008 г. /също решение № 3830 от същата дата/ се възстановява нива от 2,063 в м. Бел път, пореден № 3 от заявлението и установен с опис декларация. С решение № П917/7.6.2005 г. се възстановява на същото лице нива от 1,844 дка в м. Гаврица, имот № 751002, със скица.

Изложените обстоятелства в исковата молба и петитума обосновават извода за предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Съдът намира, че е налице интерес от този иск само за част от имотите. Такъв не е налице за нивата, намираща се в м. Бел път. За този имот съдът съобрази наличието на възстановително решение в полза на всички наследници на И. А., измежду които е и ищеца. Липсва такъв интерес и за земеделските имоти, които не са заявени от Т. А. на лично основание респ. не фигурират в протоколно решение № 917/19.8.92 г., с което на същия е признато и определено за възстановяване върху земеделските земи с план за земеразделяне /сравнени с претендираните имоти от ищеца/. Незаявени от Тодор А. имоти са нива в м. “Малките уши”, нива в м. “П. чешма”, нива в м. “Байова борика”, ливада в м. “Гръковиците”, нива в м. “Растовец”, в м. “Долните ливади”. Това са имоти, за които логично след като няма заявяване от Т. А. няма и произнасяне от ПК съответно спор за право. Този извод не следва да се отнесе за имота в м. “Топилското свлачище, тъй като макар и да няма решение на ПК, то той е заявен от Т. А. за възстановяване, както и за нивата в м. “Джугарица”, която макар и да липсва данни за заявяването й от Т. А., му е възстановена. За тези два имота, както и за останалите е налице правен интерес, тъй като са предмет на заявяване и от Т. А. като се има предвид, че наследниците му, ответници по настоящото дело, не навеждат и не поддържат правно основание за придобиване на същите. Ето защо според съда ищеца противопоставя права по отношение на едни и същи имоти към релевантния минал момент – този на обобществяване, което сочи на допустимост на предявения иск. По тези съображения доводите на ответника Н. за обратното настоящият състав не споделя. Не споделя и аргумента в същата насока, че извода за наличието на спор за материално право следва да е направен от реституционния по ЗСПЗЗ орган. В случая за правния интерес следва да се съобрази и ищцовото твърдение, според което на ответниците са признати и възстановени земеделски имоти, които обаче са притежавани не от техния наследодател Т. А., а от общия на двете страни по делото - наследодател И. А., чийто син е Т. А..

По основателността на иска.

Съдът счита, че ищецът по несъмнен и категоричен начин установява придобивното основание договор за доброволна делба от 1928 г., с който имотите са поставени в дял на общия за страните наследодател – на И. А.. Целта на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е да установи кой е бил собственик на земите преди образуването на ТКЗС като тежестта на доказване не пада изцяло върху ищеца. Ответната страна не може само единствено да отрича неговите права, а следва да посочи и докаже своето основание за придобиване на собствеността към момента на образуването на ТКЗС /решение № 72/6.3.2009 г. по гр.д. № 6458/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС/ Направеното оспорване на истиността на ищцовия титул за собственост - спогодбата е несъстоятелно, тъй като не са ангажирани доказателства, установяващи тази неистинност. В контекста на предмета на спора, очертан от страните - преценката на показанията на разпитаните свидетели следва да се сведе единствено до факта кой към момента на образуването на ТКЗС е обработвал имотите. От тях се установява, че това е извършвано от семейството на И. А., в което се включва и сина му Т. А., който го е гледал. Няма доводи от страните за придобивна давност, за да се обсъждат доказателствата в насока за владението на имотите. Сам по себе си факта на внасянето на един имот от определено лице, не означава, че то е собственик на имота, а се вземат предвид всички доказателства по делото. Затова кои имоти Т. А. е внесъл в ТКЗС е факт без значение. Заключението на експерта пред настоящата инстанция не повлиява върху направения от въззивния съд извод, тъй като експерта сочи, че няма идентичност на имотите заявени от ищеца с исковата молба с възстановените на ответниците, но обяснява причината за това – приключването на земеделската реституция, възстановяване на имотите Ч. план за земеразделяне. Ето защо съдът обезсилва решението в частта, в която съдът се е произнесъл по недопустим иск спрямо онези имоти /споменати по-горе/, за които няма интерес от неговото предявяване. За другите имоти, за които такъв интерес е налице и те фигурират в договора за делба от 1928 г. на името на общия на страните наследодател – И. А. решението, с което е отхвърлен иска /неправилно оставен без уважение/ следва да се отмени като се постанови обратния резултат.

По изложените съображения съдът на основание чл. 208 от отм. ГПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1401/24.6.2008 г. по гр.д. № 437 по описа за 2006 г. на РСР., в частта с която е оставен без уважение иска, предявен от Б. И. Д. против И. С. А., Б. И. А., Х. Т. А., К. Т. С., Л. К. М., К. Л. М., Н. Л. М., А. П. Н., П. А. Н., И. А. Н., Е. Тодорва К., Н. М. А., Ж. Т. А. и С. Т. А., всички наследници на Т. И. А. - за признаване за установено, ЧЕ И. Т. А. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на следните имоти: Нива в м. “Полето” /”Гърлото”/ с площ от 1,2 дка, при съседи: И. А., турска нива, път и А. М.; Нива в м. “Мразеница” /”Полето”/ с площ от 4 дка, при съседи: Г. П., баир, С. А. и Д. А.; м. “Топилското свлачище” с площ от 2,4 дка при съседи: Д. К., път и наследници на Г. А.; нива в м. “Джугарица” с площ от 1,2 дка при съседи: С. Ив. А., И. А., път и братя И. П.; ливада в м. “Круше” /”Бакьовица”/ с площ от 2 дка, при съседи: И. П., вада и път; ливада в м”Круше” /”Серен кладенец”/ с площ от 2 дка, при съседи: братя П. Х., С. Ив. А.; нива в м. “Гаврица” с площ от 1,5 дка при съседи: н-ци на Г. А., И. С. А. и Б. М. и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА за установено спрямо И. С. А., Б. И. А., Х. Т. А., К. Т. С., Л. К. М., К. Л. М., Н. Л. М., А. П. Н., П. А. Н., И. А. Н., Е. Тодорва К., Н. М. А., Ж. Т. А. и С. Т. А., всички наследници на Тодор И. А., ЧЕ И. ТодоровАстинов - наследодател на ищеца Б. И. Д. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на основание спогодителен договор за доброволна делба от 12.4.1928 г. на следните имоти: нива в Нива в м. “Полето” /”Гърлото”/ с площ от 1,2 дка, при съседи: И. А., турска нива, път и А. М.; Нива в м. “Мразеница” /”Полето”/ с площ от 4 дка, при съседи: Г. П., баир, Спас А. и Д. А.; нива в м. “Топилското свлачище” с площ от 2,4 дка при съседи: Д. К., път и наследници на Г. А.; нива в м. “Джугарица” с площ от 1,2 дка при съседи: С. Ив. А., И. А., път и братя И. П.; ливада в м. “Круше” /”Бакьовица”/ с площ от 2 дка, при съседи: И. П., вада и път; ливада в м-. ”Круше” /"Серен кладенец”/ с площ от 2 дка, при съседи: братя П. Х., С. Ив. А.; нива в м. “Гаврица” с площ от 1,5 дка при съседи: н-ци на Г. А., И. С. А. и Б. М..

ОБЕЗСИЛВА решение № 1401/24.6.2008 г. по гр.д. № 437 по описа за 2006 г. на РСР., в частта в която е оставено без уважение иска на ищеца против ответниците за признаването за установено, че земеделските имоти: Нива в м. “Бел път” с площ от 1 дка при съседи: дере, турска нива, П. А. и А. А.; нива в м. “Малките уши” с площ от 1,2 дка при съседи: А.А. и от две страни път; нива в м. “П. чешма” с площ от 0.8 дка при съседи: път, вада и К.; нива в м. “Байова борика” с площ от 1 дка при съседи: П. А., баир, И. К., наследници на Г. Г.А. и П. К.; ливада в м. “Гръковиците” с площ от 2 дка при съседи: А. А., мера и П. Ч.; нива в м. “Растовец” с площ от 1,5 дка при съседи: н-ци на Г. А., К. К., път и А. А.; ливада в м. “Долните ливади” с площ от 1,5 дка при съседи: турска ливада, А. Д., насл. на Г. А. - са били в собственост на И. Т. А. на основание спогодителен договор за доброволна делба от 1928 г. към момента на образуване на ТКЗС и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази му част, поради липса на правен интерес.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: