Решение по дело №1490/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 11.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 07.11.2019 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1490 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 11.04.2019 г. от ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,чрез юк.П.Г.Б.,против Ц.П.Б. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че на 12.07.2018 г. било подписано приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г.,сключен между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и ищеца,по силата на който вземането на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-14144633/07.11.2016 г. било прехвърлено на ищеца,ведно с всички привилегии и обезпечения.”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД било упълномощило ищецът от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за цесията.До ответницата било изпратено писмо,ведно с покана за доброволно изпълнение,чрез ”Български пощи”.Писмото било върнато в цялост,с отбелязване,че пратката не била потърсена.На 21.03.2019 г. ищецът бил изпратил второ писмо до длъжника,отново върнато в цялост/в тази връзка, ищецът представя копие от уведомлението за извършената цесия,ведно с покана за доброволно изпълнение,за връчване на ответницата/.

На основание сключения договор за кредит,заемодателят предал на заемателя сума в размер на 2 428.74 лв.,която сума заемателят следвало да върне ведно с договорна лихва в размер на 699.42 лв.,на 24 равни месечни вноски от по 130.34 лв. всяка,считано от 20.01.2017 г. до 20.12.2018 г..

С подписването на договора,страните били уговорили и лихва за забава плащането на погасителните вноски в размер на законната.От 21.11.2017 г. до датата на подаването на заявлението/за издаване на заповед за изпълнение/,на ответницата била начислена лихва в размер на 177.93 лв..

По договора,ответницата била платила 1 303.40 лв.,с която сума била погасила 490.73 лв. договорна лихва и 812.67 лв. главница.

Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението,ответницата не била погасила останалите задължения по договора за кредит.

За задълженията,ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №391/2019 г. на ВРС ответницата не била открита,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се да бъде признато за установено,че ответницата дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 1 616.07 лв. главница,дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-14144633/07.11.2016 г., сключен с ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД,вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г.;208.69 лв. договорна лихва от 20.11.2017 г. до 20.12.2018 г.;177.93 лв. обезщетение за забава от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 01.02.2019 г. до изплащането на главницата.

Иска се и присъждане на разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответницата адв.А. *** е постъпил отговор,с който се оспорва иска, като неоснователен и недоказан:

Ответницата не била надлежно уведомена за цесията и за обявената предсрочна изискуемост на кредита.

Договорът за кредит съдържал неравноправни клаузи-клаузите не били индивидуално уговорени,касаело се за еднотипни договори,кредиторът не бил направил оценка на кредитоспособността на ответницата.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 01.02.2019 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 1 616.07 лв.-главница,дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-14144633,сключен с ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г.; 208.69 лв.-договорна лихва от 20.11.2017 г. до 20.12.2018 г.;177.93 лв.-обезщетение за забава от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 01.02.2019 г. до изплащането на главницата; разноските по делото-40.05 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Исканата заповед/№290/ е била издадена на 06.02.2019 г..Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 14.03.2019 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №391/2019 г. по описа на ВРС.

Видно от представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 07.11.2016 г.,ответницата е кандидатствала пред ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.София за отпускане на потребителски кредит в размер на 2 428.74 лв.,със срок на погасяване-24 м. и с размер на месечната погасителна вноска-130.34 лв..В СЕО са посочени още общ размер на кредит,лихви и разходи 3 128.16 лв.,лихвен процент 22.73,годишен процент на разходите/ГПР/ 25.26 и лихва за забава ОЛП+10%..

Видно от представения договор за потребителски кредит №CREX-14144633/стр.стр.5-8/,на 07.11.2016 г. ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.София е предоставило на ответницата сума в размер на 2 428.74 лв.,с размер на погасителната вноска/вкл. главница,лихви и разходи/ 130.34 лв.,с брой на месечните погасителни вноски 24,с годишен лихвен процент 22.73% и с ГПР 25,26%.Дължимата сума по кредита е в общ размер на 3 128.16 лв..

Съгласно чл.3 от договора,при забава плащането на погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.При просрочване на две или повече вноски,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо автоматично.

Видно от представените рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г./стр. стр.16-22/,допълнително споразумение от 21.08.2017 г. към договора/стр.23/ и приложение №1/12.07.2017 г. към договора/стр.26-28/,вземането на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.София по договора с ответницата е било прехвърлено на ищеца.

Видно от представеното пълномощно/стр.25/,”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.София е упълномощило ищецът от негово име да уведоми длъжниците за цесията.

Видно от представените уведомителни писма от 12.09.2018 г. и от 21.03.2019 г. и известия за доставяне /обратни разписки към писмата/стр.стр.29-32/,ищецът е направил опит да уведоми ответницата за цесията и да я покани да изпълни доброволно.Ответницата не е била открита на адреса.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е и основателен.

Претенцията на ищеца почива на неизпълнение по договор за кредит.

Съдът е докладвал делото,като е указал на ищецът,че е следвало да ангажира доказателства за наличието на договор за кредит,вкл. за усвояването на кредита, просрочието на вноски и неизпълнението,в рамките на заявеното.Както и за прехвърлянето на правата на кредитора.

Ищецът е ангажирал годни писмени доказателства-договори за кредит и за цесия.

Ответницата евентуално е следвало да ангажира доказателства за плащане.

При тези позиции на страните,Съдът е отделил безспорни факти сключването на договора за кредит, усвояването на кредита и частичното погасяване на кредита.

На първо място,Съдът приема,че ищецът е встъпил валидно в правата на кредитора по договора с ответницата. Безспорно,ответницата се счита уведомена с връчването на исковата молба на особения представител.

На следващо място,по делото не се спори,че праводателят на ищеца представлява финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ и в доразвитие кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК.Доколкото отпуснатият кредит представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13 т.12 от ДР на ЗЗП,ответницата има качеството на потребител по смисъла на т.1.Като потребител,ответницата разполага със защита против неравноправни клаузи,уредена в гл.VІ от ЗЗП,за наличието на каквито Съдът следи служебно/налице е константна съдебна практика по въпроса, както и практика на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,която директива е транспонирана в българското законодателство-§13а т.9 от ДР на ЗЗП/.

Определение за неравноправна клауза в договор със страна потребител се съдържа в чл.143 от ЗЗП.Такава е всяка уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 бр. точки.Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП,неравноправните клаузи в договорите са нищожни,освен ако не са уговорени индивидуално,като в ал.2 е посочено,че не са индивидуално уговорени клаузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,особено в случаите на договор при общи условия.

Съставът на ВРС не констатира отделни уговорки в договора за кредит да са нищожни,като накърняващи добрите нрави и неравноправни.В този смисъл не споделя този довод на особения представител на ответника.

Договорната лихва и обезщетението за забава не са уговорени в прекомерни размери.Въпросът дали предсрочната изискуемост е била обявена валидно на ответницата не стои практически,доколкото срокът на договора е изтекъл преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Съда/това във връзка с претенциите за главница и за възнаградителна лихва/.Началният момент и размерът на обезщетението за забава не са обвързани от обявяването на предсрочната изискуемост.Изчисленията на ищеца касателно размерите на сумите не са оспорени изрично от ответницата,при което Съдът ги приема за меродавни.

По горните съображения,Съдът намира,че предявеният иск следва да бъде уважен ицзяло.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските по заповедното и по исковото производства.При съобразяване на представения от ищеца списък на разноските,Съдът приема,че ответницата дължи 90.05 лв. по заповедното производство/40.05 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение/ и 594.78 лв. по исковото/124.59 лв. държавна такса,370.19 лв. възнаграждение на особен представител и 100 лв. юк. възнаграждение,определено от Съда съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ при съобразяване ангажираността на юрисконсулта-подаване на исковата и на допълнителна молби/.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.П.Б. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4,представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,сумите по издадената по ч.гр. дело №391/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение №290/06.02.2019 г.,а именно : 1 616.07 лв. главница,дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-14144633/07.11.2016 г.,сключен с ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД,вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г.;208.69 лв. договорна лихва от 20.11.2017 г. до 20.12.2018 г.;177.93 лв. обезщетение за забава от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г.; законната лихва върху главницата,считано от 01.02.2019 г. до изплащането на главницата.

 

 

ОСЪЖДА Ц.П.Б. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4,представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,90.05 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №391/2019 г. на ВРС, както и 594.78 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :