Разпореждане по дело №29382/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 107541
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20221110129382
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 107541
гр. ., 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20221110129382 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 111287/02.06.2022 г. на „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., офис – сграда ., ., уточнено с молба от
11.07.2022 г., за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Д. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. ., ул. „." . за сумата в размер 400 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № ./06.10.2020 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на заявлението на 02.06.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата в размер на 47,38 лева, представляваща възнаградителна
лихва по съглашението за периода от 06.11.2020 г. до 06.05.2021 г., както и за сумата в
размер на 157,75 лева, за която в т. 9 от заявлението е посочено, че представлява
обезщетение за забава за периода от 07.11.2020 г. до подаване на заявлението на 02.06.2022
г.
При извършена служебна проверка по чл. 410, ал. 2 ГПК, съдът констатирал, че
подаденото заявление в частта относно сумата в размер на 157,75 лева не отговаря на
изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.5 ГПК, тъй като при извършена справка в
електронния калкулатор на интернет страницата на Национална агенция за приходите се
констатира, че размерът на законната лихва върху сочената от ищеца главница за описания в
заявлението период е в размер различен и значително по – малък от претенцията на
заявителя. Предвид изложеното на страната е предоставена възможност да конкретизира как
е формирано вземането в размер на 157,75 лева, като заявителят уточни върху каква сума е
начислено обезщетение за забава.
По делото е постъпила молба от „.“ ЕАД, с която страната поддържа, че
претендираната сума в размер на 157,75 лева представлява обезщетение за забава в размер
на законната лихва от 10 % годишно върху главницата в размер на 400 лева за периода от
07.11.2020 г. до подаване на заявлението за издаване на изпълнение в съда на 02.06.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
1
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 400 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № ./06.10.2020 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на заявлението на 02.06.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата в размер на 47,38 лева, представляваща възнаградителна
лихва по съглашението за периода от 06.11.2020 г. до 06.05.2021 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД
– основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012г. – отм. и Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). Без да са необходими специални знания е
видно, че претендираната сума в размер на 157,75 лева няколкократно надвишава законната
лихва от 10 % годишно върху заявената главница от 400 лева за периода от 07.11.2020 г. до
02.06.2022 г. В представения по делото договор за кредит е уговорено ( чл. 8 ), че при
неизпълнение на поетото от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение по чл.
6 от съглашението – банкова гаранция или поръчител в тридневен срок от сключването,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 233,94 лева, която съгласно ангажирания
по делото погасителен план е включена в ежемесечната погасителна вноска. От изложеното
следва, че като база при изчисление на претендираното обезщетение за забава в размер на
законната лихва освен главницата по договора за кредит са включени и някои от
уговорените неустойки по процесния договор или начисленото обезщетение е в размер
различен от този съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.
ПрикрИ.ето на уговорените неустойки по договора, които съгласно установената съдебна
практика са нищожни, като противоречащи на ЗПК и добрите нрави, във вземането, върху
което се претендира обезщетение за забава противоречи на изискването за добросъвестност
при упражняване на субективни права. Начисляване на обезщетение за забава, за което се
твърди, че е в размер на законната лихва, а всъщност е в друг и завишен размер, от друга
страна противоречи на закона. Предвид изложеното и доколкото дадените от съда указания
не са изпълнени акуратно искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер
на 157,75 лева следва да бъде отхвърлено
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 75 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съдът, като съобрази частта от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която следва да бъде уважена, по
съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва да бъде възложена сумата в размер на
55,45 лева, представляваща сторени от заявителя съдебни разноски в настоящото
производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
искане на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., офис – сграда
., . срещу С. Д. М., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ., ул. „." . за сумата в размер 400
лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
./06.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявлението на 02.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на
47,38 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за периода от
06.11.2020 г. до 06.05.2021 г., както и сумата в размер на 55,45 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса за
разглеждане на искането и юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител
на заявителя.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
вх. № 111287/02.06.2022 г. на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул.
„.“ ., офис – сграда ., . за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Д. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. ., ул. „." . в частта относно сумата в размер на 157,75
лева, за която в т. 9 от заявлението е посочено, че представлява обезщетение за забава върху
неплатената главница за всеки ден просрочие за периода от 07.11.2020 г. до подаване на
заявлението на 02.06.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3