Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260012
гр. Пловдив, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и първата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря
Мариана Апостолова и прокурора Иван Перпелов, след като разгледа докладваното
от чл.съдията Рангелова в.ч.н.д. № 612 по описа на ПАС за 2020 г, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е образувано на основание чл. 452, ал. 1 НПК и се развива по реда на глава
21-ва НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба
на адв. В.Т., защитник на осъдения Н.Т., срещу определението от 01.12.2020 г. по
ч.н.д. № 2096/20 г. по описа на ПлОС, с което е заменено изцяло, на основание
чл. 43а, т. 2 НК, неизтърпяната част от наказанието „пробация“ по н.о.х.д. №
3398/13 г. на ПРС, с лишаване от свобода за срок от 3м. и 22 д. при „строг“
първоначален режим.
В жалбата, която е своевременно
предявена, се излагат няколко причини за неизпълнение на наказанието „пробация“
и се обосновава виждане, че са уважителни и извиняват поведението на осъдения.
Заедно с това се сочат негативи, които биха търпели неговите ближни, ако бъде
върнат в затвора. В този смисъл се формулира искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и произнасяне на ново определение, с което предложението на председателя
на ПС-П. за замяна на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“ бъде отхвърлено.
При въззивните прения адв. Т. поддържа
искането и мотивировката му. Осъденият обяви, че се присъединява към изложените
от нея съображения.
Председателят на ПС-А. изрази подкрепа
по отношение на първоинстанционното определение.
АП-Пловдив също зае становище
за потвърждаване на атакувания акт.
Пловдивският апелативен съд,
като въззивна инстанция, след като прецени доводите на страните и аргументите в
атакуваното определение, прие, че жалбата не е основателна.
В първоинстанционния акт
правилно са отразени данните относно постановяването и влизането в сила на
акта, с който е наложена неизпълнената пробация, включваща двете задължителни
пробационни мерки за срокове от по 3 години и една факултативна – включване в
програма за обществено въздействие „ограмотяване“, която да се изпълнява в
срока на задължителните мерки, а също данните относно привеждането на
наказанието в изпълнение, разясняването на правата и задълженията на осъдения
във връзка с това изпълнение, периодите на преустановяване изпълнението (на
осн. чл. 228, ал. 3 ЗИНЗС – поради необходимостта да търпи междувременно
налагани му наказания лишаване от свобода), конкретиката по неизпълнението на
пробацията, санкционирането на Б. по реда на ЗИНЗС заради споменатото неизпълнение,
размера на неизпълнената част от пробацията, факта на вземането на решение (на
осн. чл. 203, ал. 3, т. 3 ЗИНЗС) за предложение до ОС-Пловдив за замяната на
тази част с лишаване от свобода.
При първоинстанционното
разглеждане на делото не се е развил спор относно изброените факти. Страните не
са спорели и за причините за неизпълнението на трите пробационни мерки. Пред
настоящата инстанция адв. Т. неопределено възразява срещу окачествяването на
тези причини като неуважителни.
Възражението се преценява
като неоснователно. Съдът в настоящия състав счита за правилен извода на
окръжния съд, че всяко от регистрираните неявявания пред органите по изпълнение
на наложената пробация е представлявало виновно неизпълнение на пробационните
мерки. Относно някои от неявяванията осъденият не е посочил (не сочи и пред
настоящата инстанция) проверими данни за събития, които са го препятствали да
се яви; относно други от тях чистосърдечно е признал, че е забравил; че се е
напил; че се е успал; че е закъснял, че се е притеснявал за развоя на
предстоящо дело; че се е наложило да подготвя документи за личен ангажимент, че
е объркал датите, които изявления, при все и откровени, не могат да обосноват
уважителност на причината за неявяването. Полагането на труд също не може да
оневини неявяването на датите, за които тази причина е сочена. Б. нито е
предупреждавал пробационните служители, че възнамерява да се отклони от
задълженията си, нито е молел по някакъв удостоверим начин да бъде извинен за
неявяванията поради неотложни трудови ангажименти. Впрочем няма данни да е
уведомявал и работодателя си, респ. да е молел да бъде освободен за известно
време срещу поемане на задължение за някакъв вид компенсация.
Не се възприема за правдиво
твърдението, че част от неизпълненията се дължат на уверението на съдебния
състав, който е извършил групиране на предходни негови наказания лишаване от
свобода, че неизпълнената пробация се включва в кумулативна верига (т.е. се
„поглъщала“ от определено му по реда на чл. 25 и 23 НК общо най-тежко наказание
лишаване от свобода). От една страна, въпросната пробация не е включена в нито
една от извършените две кумулации: по ч.н.д. № 8492/15г. на ПРС и по ч.н.д. №
1116/17г. на ПРС. От друга страна, подобно включване не е било възможно от материалноправна
гледна точка, доколкото не би създало по-благоприятно положение за осъдения – след
съпоставка на датите на осъдителните съдебни актове и на извършените
престъпления се вижда, че неизпълненото наказание пробация по н.о.х.д. №
3398/13г. би могло да се кумулира единствено с ефективното наказание осем
месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 937/14г. При този начин на групиране
наказанието по н.о.х.д. № 937/14г. би било изолирано от кумулативната система
на наказанията по н.о.х.д. № 3542/14г., 7695/14г. и 7030/15г., която е довела
до общо най-тежко наказание също осем месеца лишаване от свобода. Така че или
общото най-тежко наказание осем месеца лишаване от свобода, което би се
получило при кумулиране на наказанията по н.о.х.д. № 937/14 г. и № 3398/13 г.,
или общото най-тежко наказание от същия вид и размер, което би се получило при
кумулиране на наказанията по н.о.х.д. № 3542/14, 7695/14г. и 7030/15г., тепърва
би подлежало на изпълнение, доколкото нормата на чл. 25, ал. 2 НК за приспадане
на изтърпените части от наказанията би се приложила само по отношение на една
от очертаните две съвкупности. Това би създало положение, което е съвсем
неблагоприятно за осъдения.
Към съображенията, с които
ПОС е мотивирал уважаване искането на председателя на ПС-П., въззивният съд
държи да добави, че става дума за нетипично много на брой случаи на пропускане
на определените за пробационно въздействие дати, като дори самият наказан не
конкретизира причините за всяко от тях. При това бездействието му е било хронично,
като се е проявявало във всички периоди на привеждане в изпълнение на
пробацията (прекъсвана от няколкото наказания лишаване от свобода) – и през
2013, и през 2014, и през 2015г. и през 2020 г., а двете дисциплинарни
наказания, които е понесъл, ни най-малко не са му въздействали предупредително.
Следователно той е демонстрирал трайна немотивираност да изтърпява наложеното
му наказание, включително пренебрежение към усилията на пробационните служители.
Невъзможността да бъде
регистриран на адреса на майка си в гр. С., където след развода си се е
настанил да живее (за да се промени мястото на изпълнение на наказанието от гр.
П. в гр. С.) не е от категориите причини, които правят изпълнението обективно
невъзможно. Следва да се отбележи, че след едно от отклоненията му пробационните
служители са потърсили съдействие от страна на полицията, полицейски инспектори
са намерили Б. ***, предупредили са го да изпълнява пробационните си задължения
и са го повикали на беседа в пробационната служба. Той обаче е реализирал
поредното неявяване, оправдавайки се не със затруднения по транспорта или с
трудови ангажименти, а с проблеми с крака, за които не е представил медицински
документ.
При това материално-правно и
процесуално положение констатацията на решаващия съд, че са се явили
предпоставките за претендираната замяна на пробацията с лишаване от свобода е
коректна и като такава – споделима. Без да има основателна причина, осъденият Б.
е допуснал неизпълнение относно всяка от трите, образуващи наказанието му,
пробационни мерки. Тъй като се касае за виновно неизпълнение, са налице
условията по чл. 43а НК за замяна на това наказание с по-тежко. Законосъобразно
е решено заместващото наказание да е лишаване от свобода.
Б. има богато съдебно минало,
като осъжданията му са все за умишлени престъпления от общ характер, а с
престъплението, наказано с неизпълнената пробация, е нарушил определения по
предходното му наказателно дело изпитателен срок. Съвсем очевидно е, че е
изградил навик за участие в престъпни посегателства. Така че престъплението, за
което е била наложена коментираната пробация, не е просто случаен акт, извършен
под напора на неблагоприятно стечение на обстоятелствата, а разкрива
закономерност на престъпния подтик да се накърняват наказателноправно защитени
обекти. Освен това в хода на провежданата с Б. корекционна работа не е отчетена
положителна промяна; рискът от рецидив е висок – 60т., рискът от сериозни вреди
също не е нисък. Тези факти очертават завишена степен на обществена опасност на
личността на дееца, а противодействащите им – тежкото семейно положение на дееца (той се грижи за децата си
без участието на своите бивши съжителки) и трудовата му ангажираност са със
слаба смекчаваща способност. Така че подходящото заместващо наказание се явява
максималното по т. 2 на чл. 43а НК - пълният размер на половината от срока на
неизпълнената пробация, която е изчислена на 7 м. и 15 д., т.е. възлиза на 3 месеца
и 22 дена. И според въззивната инстанция точно това наказание ще произведе нужния
поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът
и целите на наказанието.
За приложението на чл. 66 НК
липсват формалните предпоставки – престъпленията, предмет на н.о.х.д. №
3398/13г. на ПРС, са извършени след като Б. е бил осъден на лишаване от свобода
(по н.о.х.д. № 51/12г. на РС-Панагюрище), и то в определения изпитателен срок. Наказанието
лишаване от свобода по н.о.х.д. № 51/12 г. е вече приведено в изпълнение (със
съдебния акт по н.о.х.д. № 7695/14г.), така че въпрос за приложението на чл.
68, ал. 1 НК по настоящото дело не се поставя и не се коментира.
Заместващото наказание следва
да бъде ефективно изпълнено. Правилно е приложена нормата на чл. 57, ал. 1, т.
2, б. “б“ ЗИНЗС, като е определен коректният режим на изтърпяването му, а
именно строгият.
Ето защо първоинстанционният
акт следва да се потвърди.
По тези съображения ПАС в
настоящия състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 01.12.20 г. по ч.н.д. № 2096/20 г. по
описа на ПОС, с което е извършена замяна, на основание чл. 43а, т. 2 НК, на
наказанието „пробация“, наложено на осъдения Н.Т.Б. по н.о.х.д. № 3398/13г. на
ПРС, с лишаване от свобода за срок от 3 месеца и 22 дена при „строг“
първоначален режим.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: