Решение по дело №47/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 268
Дата: 23 май 2024 г.
Съдия: Калин Трифонов Тодоров
Дело: 20241400500047
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Враца, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500047 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 564/24.01.2024г., подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, чрез юрисконсулт
А. Ф., против решение № 249 от 07.12.2023 г. по гр.д. № 797/2022 г. на PC -
Бяла Слатина, в неговата цялост, с което са отхвърлени предявените от
дружеството против П. Х. П., ЕГН:********** с адрес ***, искове с правно
основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника наличието на
вземания в размер 5244,58 лева главница, фактурирана сума при установен
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия за имот в с. ***, за което е съставен констативен протокол №
3031240/21.01.2021г., 495,32 лева лихва за периода от 07.04.2021г. до
16.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г., до окончателното изплащане
на вземането, както и направените съдебни разноски по двете производства
/заповедно и исково/, като неоснователен и недоказан и е осъдено да заплати
1
на П. Х. П. общо сумата 630,00 лева адвокатски хонорар.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон. Счита, че извода на съда, че поради недоказано наличие на
облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника, същият не
дължи исковата сума и че на това основание предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, не кореспондират с действащата към датата на проверката
нормативна уредба, конкретно с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и 3 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕРМ Запад
(съгласно ал. 3 на чл. 4 от ОУ правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице извън
посочените в ал. 2 собственик или ползвател на имот). Твърди, че качеството
титуляр по партида за доставка на ел. енергия не е задължително обвързано с
притежаването на собствеността върху електроснабдения имот, че това
правило се използва и за определяне на титуляра по партидата за целите на
управление на електроразпределителната мрежа, т.е. за обосноваване на
нуждата от отделна партида към въззивното дружество - чл. 4, ал. 1 от ОУ на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи, приети от
ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г., влезли в сила на 26.11.2007 г.
и изменени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР. Поддържа, че
корекцията е извършена на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, т.е. в
хипотезата на неправомерно присъединяване - без да е завършена
процедурата за присъединяване, чиято дефиниция е дадена в § 1, т. 13 от ДР
на ПИКЕЕ, поради което в оспорваното решение на PC - Бяла Слатина
напълно погрешно се търси облигационна връзка, когато такава е липсвала,
което е потвърдено от приетата по делото СТЕ. Посочва, че отношението на
лицето към процесния обект е потвърдено и от органите на МВР, които са
присъствали на процесната проверка и са подписали съставения констативен
протокол. Моли съда, да отмени изцяло обжалваното решение на PC - Бяла
Слатина и да се произнесе по същество, като уважи изцяло предявения иск и
му присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна П. Х. П., ЕГН
**********, от с.***, общ.Бяла Слатина, чрез пълномощник адв. Ц. Й. В. от
АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и
недоказана въззивната жалба. Счита, че атакуваният съдебен акт не страда от
посочените в жалбата пороци, че е постановен в резултат на обстоен и пълен
анализ на събраните по делото доказателства и в съответствие с относимата
съдебна практика, че е законосъобразен, постановен при правилно
приложение на материалния закон, изяснена фактическа обстановка и
правилно тълкуване на доказателствата по делото. Моли съда, да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна и недоказана и остави в сила
обжалваното решение, като претендира направените в настоящето
производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
2
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд след
самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното и в настоящото
производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, направените
в жалбата оплаквания и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд – Бяла Слатина е бил сезиран със заявление
на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, ЕИК ***, по чл. 410 ГПК, с
което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение против П. Х. П.,
ЕГН:**********, за следните вземания: 5244,58 лв. главница за периода от
26.07.2020г. до 21.01.2021г., начислена за едностранна корекция на сметка за
неизмерена електрическа енергия за обект „обор и селскостопански
постройки, в които се отглеждат животни” в с. ***, общ.Бяла Слатина, обл.
Враца, намиращ се на ***, преди бензиностанция „Арт-Петролиум”, който не
е присъединен към разпределителната мрежа на дружеството, собственост на
П. П., 495,32 лева лихва за периода от 07.04.2021г. до 16.03.2022г., на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл.56 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането и за разноските, направени в
заповедното производство – 114,80 лв. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 628/2022 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 410 и сл.
ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 330/31.05.2022 г. за
3
посочените в заявлението суми. Срещу издадената заповед за изпълнение в
срок е подадено възражение от длъжника, поради което
с разпореждане № 540/08.06.2022 г. заповедният съд, на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Съобщението с указанията на съда е връчено на заявителя
на 16.06.2022 г. и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск
за съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
С предявените искове с правно основание по чл.415, вр. с чл.422 вр. с
чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД ищецът
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД е поискал от съда да признае за
установено, че ответникът П. Х. П., му дължи сумите по издадената заповед
за изпълнение, както и да му присъди разноските, направени в заповедното и
в първоинстанционното производство.
В исковата молба се твърди, че „Електроразпределителни мрежи Запад”
АД /ЕРМ Запад/ е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение на
електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, като е собственик на
единствената електроразпределителна мрежа на лицензионната територия.
Поддържа се, че на 21.01.2021 г. служители от отдел „Нетехнически загуби”
към ЕРМ Запад АД са извършили проверка на обект, находящ се в с. ***,
община Бяла Слатина, *** (преди бензиностанция „Арт Петролиум“), който е
бил без монтирано средство за търговско измерване, а служителите са
констатирали, че обекта е неправомерно присъединен към
електроразпределителната мрежа на дружеството. Посочва се, че тъй като
реално обектът не е бил правомерно присъединен към мрежата, дружеството
не е разполагало с данни за реалния ползвател на енергията в него - затова в
констативния протокол не е посочено име на ползвателя. За извършване на
проверката, на основание чл. 58 ПИКЕЕ, служителите на дружеството са
уведомили МВР на тел. 112 в 14:28 часа и на проверката е присъствал
представител на МВР - М. Й. Х., който е подписал протокола. Изтъква се, че в
момента на проверката е съставен Констативен протокол (КП) №
3031240/21.01.2021 г. в присъствието на А. П. А. - независим свидетел, който
не е служител на ЕРМ-Запад ЕАД, което е удостоверено с подписа му. Твърди
се, че ползвателят на обекта е потърсен от служителите на ЕРМ-Запад ЕАД
непосредствено преди процесната проверка, за да бъде поканен да присъства
на нея, същият е открит на адреса, поради което проверката е осъществена в
негово присъствие. Съгласно получената информация от служителите на
МВР, както и по признание на лицето П. Х. П., ЕГН **********, с адрес с.
***, ***, същото лице е собственик на процесния обект, който представлява
обор и селскостопански постройки, в които се отглеждат животни.
Направените при проверката констатации са описани на страница № 3 от
4
Констативен протокол (КП) № 3031240/21.01.2021 г.: „Липсва електромер и
табло за обекта. Обектът е без присвоен договор към ЧЕЗ. Констатира се
промяна на схемата на свързване: Направено е присъединение без мерене с
2
проводник AL/R - 2x16 mm /за фаза и нула/, който от единия си край е
присъединен в метално табло на стълб, едното жило е към вход на главен, а
другото към нулата на таблото. От другата страна на височина е изградена
мрежа и захранва постройка в обекта. Обектът се намира на *** на излизане
от с. *** от ляво в посока с. *** преди бензиностанция. По данни на МВР и по
думи на лицето П. Х. П. с ЕГН ********** и с номер л.к. ***, с. ***, ***,
обекта е негов и представлява обор и селскостопански постройки за гледане
на животни. Таблото в което е направено присъединението се захранва с
2
кабел СВТ 4x10 mm. По така направеното присъединение цялата
консумирана ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от
ползвателя“. Твърди се, че проверката, обективирана в КП №
3031240/21.01.2021 г. установява по категоричен и безпристрастен начин
извършването на промяна в схемата на свързване на ел. измервателната
система и факта, че за обекта изобщо няма монтиран електромер, поради
което ползваната електроенергия изобщо не се отчита по никакъв начин,
съответно не се заплаша от ползвателя. Поради направените констатации
служителите на ЕРМ Запад са предприели посочените в т. 4 на стр. 3 от КП
действия след проверката: незаконното присъединение е премахнато.
Поддържа се, че на клиента е изпратено писмо № NTZ153788/22.01.2021 г.,
ведно с КП № 3031240/21.01.2021 г., с което е уведомен за извършената
проверка, като видно от приложената обратна разписка писмото е изпратено
до адреса на абоната. Посочва се, че въз основа на КП № 3031240/21.01.2021
г. и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ е
преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена
електрическа енергия по партидата на ответника за периода от 26.07.2020 г.
до датата на извършената проверка от служителите от отдел „Нетехнически
загуби” на 21.01.2021 г. - т.е. за период от 180 дни, съответстващ на
изискванията на чл. 51, ал. 1 от Правилата, който е посочен в Приложението
към фактура № **********/25.03.2021 г. В резултат на издадената „Справка
за преизчислени количества електрическа енергия" е издадена процесната
фактура за сумата 5 244,58 лева. Твърди се, че с писмо с изх. №
**********/25.03.2021 г. дружеството е уведомило потребителя за
изготвената справка за преизчислените количества ел.енергия и му е
изпратило процесната фактура № **********/25.03.2021 г.; писмото е
изпратено на адреса на ответника, видно от приложената обратна разписка.
Посочва се, че ответникът дължи и заплащане на мораторна лихва върху
претендираната главница по фактурата, която е в размер 495.32 лв. за периода
от 07.04.2021 г. до 16.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от П. Х. П. EГH
**********, чрез негов пълномощник, в който е оспорил по основание и
5
размер предявените срещу него искове. В отговора пълномощника на
ответника е цитирал текстове от ЗЕ и ПИКЕЕ, както и съдебна практика по
прилагането им в различни периоди от време и твърди, че в случая не са
налице доказателства за неизмерване или неточно измерване на потребената
ел. енергия. Иска от съда да отхвърли предявените срещу него искове като
недоказани и неоснователни.
Съобразявайки твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и нейния
отговор, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната
проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от
ответника на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства и заключението по изпълнената съдебно-техническа
експертиза, както и събраните в настоящото въззивно производство писмени
доказателства и заключението на изслушаната съдебно-техническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото се установи, от приложената Лицензия за разпределение на
електрическа енергия, издадена от КЕВР с № Л-135-07/13.08.2004 г. (л.12), че
ответното дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /ЕРМ
запад/, ЕИК *** ("ЧЕЗ Разпределение България" АД) е оператор на
електроразпределителната мрежа за територията на Западна България.
Установи се също, че с НА за собственост върху недвижим имот № 46,
том първи, рег. № 690, дело 46 от 13.02.2017г. на нотариус А. К. с рег. *** на
НК с район на действие РС-Бяла Слатина, К. В. П., ЕГН ********** и
ответника П. Х. П., ЕГН **********, са признати за собственици на следния
недвижим имот, придобит чрез покупка и строителство по време на брака им,
находящ се в землището на с.***, общ.Бяла Слатина, а именно: Поземлен
имот с начин на трайно ползване Стопански двор с площ 2,773 дка, ведно с
находящите се в него масивна сграда – кланица, със застроена площ 728 кв.м.,
масивна сграда със застроена площ 41 кв.м., масивна сграда със застроена
площ 252 кв.м. и масивна сграда със застроена площ 121 кв.м., представляващ
имот № 500001 /парцел I от масив 500/ по плана за земеразделяне на с.***,
6
общ.Бяла Слатина, при посочени граници на имота.
По делото е представено и копие от кадастрална карта с данни от КРНИ
на ПИ с идентификатор 00401.500.1 по КК и КР на с.***, общ.Бяла Слатина,
целият с площ 2773 кв.м. с номер по предходен план 500001, в което като
собственици на имота при равни права (по ½ ид. част от правото на
собственост) са вписани К. В. П. и ответника П. Х. П., съгласно НА № 46, том
първи, рег. № 690, дело 46 от 13.02.2017г. на нотариус А. К..
Установи се по делото, че на 21.01.2021 г. служители на отдел
„Нетехнически загуби" към „ЕРМ Запад” ЕАД са извършили проверка на
обект – обор и селскостопански постройки, в които се отглеждат животни,
находящ се в с. ***, община Бяла Слатина, *** (преди бензиностанция „Арт
Петролиум“), който е бил без монтирано средство за търговско измерване, за
което са съставили Констативен протокол (КП) № 3031240/21.01.2021 г. за
проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия.
Направените при проверката констатации са описани на страница № 3
от Констативния протокол: „Липсва електромер и табло за обекта. Обектът е
без присвоен договор към ЧЕЗ. Констатира се промяна на схемата на
свързване: Направено е присъединение без мерене с проводник AL/R - 2x16
2
mm /за фаза и нула/, който от единия си край е присъединен в метално табло
на стълб, едното жило е към вход на главен, а другото към нулата на таблото.
От другата страна на височина е изградена мрежа и захранва постройка в
обекта. Обектът се намира на *** на излизане от с. *** от ляво в посока с. ***
преди бензиностанция. По данни на МВР и по думи на лицето П. Х. П. с ЕГН
********** и с номер л.к. ***, с. ***, ***, обекта е негов и представлява обор
и селскостопански постройки за гледане на животни. Таблото, в което е
2
направено присъединението, се захранва с кабел СВТ 4x10 mm. По така
направеното присъединение цялата консумирана ел. енергия не се измерва от
СТИ и съответно не се заплаща от ползвателя“. Поради направените
констатации служителите на ЕРМ Запад са предприели посочените в т. 4 на
стр. 3 от КП действия след проверката: незаконното присъединение е
премахнато. Протоколът е подписан от извършилите проверката служители
на „ЕРМ Запад” ЕАД.
Макар в констативния протокол да е посочено, че проверката е
осъществена в присъствие на ползвателя П. Х. П., протоколът не е подписан
от него.
7
Проверката е извършена в присъствието на А. П. А. - независим
свидетел от Федерация на потребителите, който не е служител на
дружеството, който е подписал протокола.
За извършване на проверката, на основание чл. 58 ПИКЕЕ, служителите
на дружеството са уведомили МВР на тел. 112 в 14:28 часа и на проверката е
присъствал представител на МВР - М. Й. Х., който е подписал протокола.
За установяване на обстоятелствата относно извършената проверка в
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства -
показанията на свидетелите А. В. А. и М. Й. Х., присъствали на проверката.
Свидетелят А. А. работи в отдел „Нетехнически загуби“ в ЕРМ Запад.
Същият установи, че през месец януари 2021г. с колегите си М. П. Н. и Й. И.
И. и един свидетел от Федерацията на потребителите са извършвали рутинни
проверки в с.***. При проверката на обект, който представлявал
селскостопанска постройка и в него се отглеждали животни, проверяващите
установили, че няма електромер и табло за обекта. След справка в масивите
на дружеството служителите установили, че няма за обекта договор за
разкриване на партида, т.е. обекта трябва да е без захранване. Според
свидетеля в обекта имало ток и установили, че е направено присъединение
без мерене, като е изградена въздушна мрежа, която стига до обекта от едната
страна, а от другата е прикачена в табло, в което имало други електромери, но
не за обекта, директно към дружеството, без да минава през средство за
търговско измерване; токът, който е ползван в обекта, не е измерван от
електромер. Свидетелят установи, че на телефон 112 са уведомили органите
на МВР, които дошли на място и в тяхно присъствие съставили констативен
протокол. Тъй като проверяващите нямали данни за собственика на обекта,
полицията извикала мъж, който се представил за собственик и доколкото
свидетелят си спомня, в констативния протокол са записани неговите данни,
че ползва имота. Преди приключване на проверката проверяващите
премахнали незаконното присъединение към обекта.
Свидетелят М. Х. работи в РУ-Бяла Слатина, на длъжност МлПИ. От
показанията му се установи, че в началото на 2021г. от телефон 112 дошъл
сигнал до полицията и чрез ОДЧ в гр.Бяла Слатина ги изпратили на място за
оказване на съдействие на група от ЧЕЗ в с.***. Отишли на мястото, където
били служителите на ЧЕЗ, които им показали извършеното нарушение.
Полицаите установили лицето, което ползвало обекта - П., който се бил
8
свързал неправомерно за електромер на ЧЕЗ и го извикали. Според свидетеля
проверявания обект представлява обори в края на селото, след
бензиностанция „Косаня“. Свидетелят си спомня, че електромера на
ползвателя бил свален, а той се бил свързал през електромер на ЧЕЗ, ползвал
чужд електромер и черпел електроенергия от там; сметките са начислявани на
друго дружество.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са преки, непосредствени, логични и безпристрастни и са в унисон
помежду си, както и с отразеното в констативния протокол за проверката,
считайки, че те са пряко относими към предмета на доказване в настоящето
производство.
От заключението на вещото лице по изготвената и изслушана пред
въззивния съд съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което
съдът цени като обективно, професионално и пълно, се установи, че имотът,
обект на извършената на 21.01.2021 год. проверка от служители на въззивното
дружество, описан в Констативен протокол № 3031240/21.1.2021 год., е
идентичен с поземлен имот 00401.500.1 по КК и КРНИ, както и с поземлен
имот, описан в нотариален акт № 80/2017 год., том 1, вх. рег. №
597/13.02.2017 год. (НА № 46, том първи, рег. № 690, дело 46 от 13.02.2017г.
на нотариус А. К.), при извършено сравнение по данни - текстови и цифрови
за имота от одобрена кадастрална карта и план за земеразделяне, като в плана
за земеразделяне имотът е с № 500001. Този номер в кадастралната карта е
номер по предходен план на имот 00401.500.1. Според заключението и двата
имота - по кадастрална карта и по план за земеразделяне, се намират на
излизане от регулацията на с.*** към с.*** преди бензиностанция в този
район, от лявата страна на централен път Враца-Оряхово.
Изслушано в съдебното заседание вещото лице поддържа заключението
си. Същото заяви, че имотът е описан в констативния протокол, който са
съставили служители на ЕРМ Запад, не по номер, а като местоположение, че
същият се намира преди бензиностанция "АРТ Петролиум“ на Петрол на
излизане от с.***, вляво и има сгради - селскостопански постройки. По
описанието няма друг имот между бензиностанцията и този имот 500.1, който
да е застроен със сгради и да опира на главен път.
С писмо изх. № NTZ153788/22.01.2021 г. (л.26), адресирано до П. Х. П.,
„ЧЕЗ Разпределение България” („ЕРМ запад” ЕАД) е уведомил адресата за
извършената на 21.01.2021г. проверка на неправомерно присъединен към
9
електроразпределителната мрежа обект, находящ се на адрес с.***, общ. Бяла
Слатина на Главен път ***, за което е съставен КП № 3031240/21.01.2021 г.,
на основание ПИКЕЕ. В писмото е посочено, че към него е приложен
констативния протокол. Видно от представените обратна разписка и
пощенски плик, приложени на л.27-28 по делото, писмото не е получено от
адресата.
Въз основа на констативния протокол и на основание раздел ІХ от
ПИКЕЕ, чл.51, ал.1, е изготвена Справка за преизчислени количества ел.
енергия (л.30-гръб), която е утвърдена от ръководител отдел „Нетехнически
загуби” на 25.03.2021 г., като са преизчислени количествата ел. енергия на
база половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения, чрез които обектът на П. Х. П. е свързан към
електроразпределителната мрежа за период от 180 дни (от 26.07.2020 г. до
21.01.2021 г. - датата на извършената проверка) - 27324 кWh за посочения
период.
Корекцията е извършена и с фактура № **********/25.03.2021г. (л.29-
гръб-30), издадена от „ЧЕЗ Разпределение България” („ЕРМ Запад” ЕАД),
като на П. Х. П. е начислена като дължима сумата 5244, 58 лв. с ДДС, на
основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ. В приложението към
фактурата са посочени елементите, въз основа на които е формирана
дължимата сума без ДДС.
На адреса на абоната е изпратено уведомително писмо изх. №
**********/25.03.2021г. за начислената му сума по издадената фактура, с
приложената фактура и справка за преизчисление на количествата ел.
енергия. Писмото с приложенията към него не е получено от адресата, видно
от обратната разписка, приложена на л.31 по делото, на която е отбелязано, че
са изчерпани опитите за връчване. Писмото със справката за преизчислени
количества ел. енергия и фактурата са приложени към исковата молба, която
редовно е връчена на ответника и налага извода, че същите са получени от
ответника, което не се оспорва.
Не е спорно и обстоятелството, че начислената сума по фактура №
**********/25.03.2021г. не е заплатена от ответника.
От заключението на вещото лице по изготвената и изслушана пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът цени като обективно, професионално и пълно, се
10
установи, че констатираното присъединяване на проверения обект към
електроснабдителната мрежа на ищцовото дружество, отразено в КП
№3031240/21.01.2021 г. представлява осъществяване на нерегламентиран
достъп до ел. мрежата на ЕРМ-Запад и ползване на ел. енергия от мрежата на
ищцовото дружество, без да се отчита от електромер, респ. без да се заплаща
от ползвателя. Според вещото лице преизчисляването на сметката на
ползвателя е извършено според изискванията на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ – за
180 дни по действащите през периода на корекцията цени на ел. енергията,
утвърдени от КЕВР, съгласно изискването на чл.56 от ПИКЕЕ.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира следното от правна страна:
Въззивният съд намира, че районният съд не е прецизирал правната
квалификация на предявения иск, а от там и разпределението на
доказателствената тежест между страните. Съдът е определил правната
квалификация на предявения иск като такава по чл.422 ГПК (в определението
по чл.140 ГПК) и по чл.415, вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1 ГПК (в решението
по делото) като в определението по чл.140 ГПК е указал на ищеца, че следва
да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника,
неизпълнение /пълно или частично/ на договорните задължения, дължимостта
на процесната сума, като установи, че законосъобразно е коригирал сметката
на абоната, начислявайки посочената сума в данъчната фактура. Съдът не е
съобразил обаче, че в обстоятелствената част на исковата молба не са
наведени твърдения за наличие на облигационна връзка между ищеца и
ответника, а са изложени такива за установено неправомерно присъединяване
(не по установения в Наредба № 6 от 24.02.2014г. ред) и за извършена
корекция на основание чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ (в този смисъл и твърденията в
молба вх. № 1422/20.03.2023г. – л.84), респ. ищецът не е претендирал
исковата сума на облигационно основание, поради което при разпределение
на доказателствената тежест между страните по делото (в определението по
чл.140 ГПК и в решението по делото) съдът неправилно е възложил на ищеца
да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника и
неизпълнение /пълно или частично/ на договорните задължения.
Изложените в исковата молба твърдения са, че ищцовото дружество е
констатирало неправомерно присъединяване на обект, собственост на
ответника, към електрическата мрежа, в района, в който ищцовото дружество
11
има лицензия за разпределението на електрическа енергия, а заявеното искане
е за установяване съществуването на негово вземане за стойността на
потребеното в обекта на ответника количество електрическа енергия, което не
е измерено. Съобразно така изложените в исковата молба обстоятелства като
основание на предявения иск и отправеното до съда искане, настоящата
инстанция приема, че прецизната правна квалификация на главния иск е по
чл.415, вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
На основание изложеното с определение № 66 от 01.02.2024г.
въззивният съд е извършил изменение и допълнение на доклада, чрез
разпределяне на доказателствената тежест между страните по предявения
главен установителен иск по чл.415, вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, както следва:
Ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи
неправомерно присъединяване на обекта на ответника към електрическата
мрежа на ищеца, т.е. за който не е осъществена процедура за присъединяване
към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ (§1. т.13 от ДР на
ПИКЕЕ); също да установи, че към датата на извършване на проверката
ответникът е собственик или ползвател на посочения в констативния
протокол обект; че установеното неправомерно присъединяване е довело до
неизмерване на цялото потребено количество ел. енергия в обекта на
ответника, че са спазени предвидените законови процедури по установяване
на неотчитането на потребената ел.енергия и за преизчисление на сметки при
неизмерена ел. енергия и че е използвана правилната съобразно одобрените и
приети ПИКЕЕ методика за корекция на сметката, съответстваща на
доставената и потребена електроенергия, както и да установи размера на
претенцията си.
От представените във въззивното производство писмени доказателства
(НА № 46, том първи, рег. № 690, дело 46 от 13.02.2017г. на нотариус А. К. и
копие от кадастрална карта с данни от КРНИ на ПИ с идентификатор
00401.500.1 по КК и КР на с.***, общ.Бяла Слатина) и от заключението на
вещото лице по изготвената и изслушана пред въззивния съд съдебно-
техническа експертиза се установи, че към датата на извършване на
проверката ответникът П. Х. П. заедно със съпругата си К. В. П. са били
собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижимия
имот, обект на извършената на 21.01.2021 год. проверка от служители на
12
въззивното дружество, описан в констативен протокол № 3031240/21.1.2021
год. С оглед нормата на 32, ал.2 от СК, въвеждаща солидарна отговорност на
съпрузите за задълженията, поети за задоволяване нужди на семейството,
каквото е и потреблението на ел. енергия в имота СИО, следва ответникът П.
Х. П. да отговаря за цялата стойност на начислената по процесния
констативен протокол електрическа енергия.
Във връзка с преценката за основателност на иска е нужно да се посочи,
че с действащата за исковия период разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. с чл.
83, ал. 2 от ЗЕ законът делегира права на председателя на КЕВР за приемане
на Правила за измерване на количествата електроенергия /ПИКЕЕ/. В
изпълнение на тази законова делегация такива правила са приети и
обнародвани в бр. 35 на ДВ от 30.04.2019 г. В чл. 1, ал. 1 от същите е
посочено, че с тях се определят условията и редът за установяване на
случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия
и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър
на средството за търговско измерване и редът и начините за преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване. Цитираните правила по правната си същност представляват
подзаконов нормативен акт, приет въз основа на законова делегация от
компетентен орган, поради което са законосъобразни и следователно -
задължителни за страните.
Условията и редът за установяване неточно измерена електрическа
енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, респ. редът и начините на
преизчисляване на това количеството енергия са уредени в раздел ІХ от
ПИКЕЕ (чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ).
По въпроса относно лицата, легитимирани да получат от потребителя
начислената в резултат на корекцията по реда на чл. 49 и сл. ПИКЕЕ сума е
налице практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение №
50040 от 3.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2022 г., III г. о., ГК, Решение №
50243 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 339/2022 г., III г. о., ГК, решение №
153 от 29.06.2022 г. по гр. д. № 2999/2021 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 99
от 07.07.2022 г. по гр. д. № 2615/2021 г. на ВКС, III г. о. и др., в която е
13
прието, че в случаите на преизчисление на количество електрическа енергия
право да получи начислената в резултат на корекцията сума е операторът на
електроразпределителната мрежа, а не крайният снабдител. Следователно,
налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на
мрежата да го начисли и получи вместо доставчика. В настоящият случай
ищецът, като оператор на електроразпределителната мрежа, е материално-
правно легитимиран да получи сумата по коригираната сметка.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда
на тези правила се съставя протокол от оператора на съответната мрежа,
който се подписва от представител на оператора на мрежата и от ползвателя
или негов представител (чл. 49, ал. 2). Съгласно чл. 51 от ПИКЕЕ при
установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите
мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел. енергия
за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на
присъединяването. Количеството ел. енергия се изчислява по една втора от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи
инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване.
Преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен
по реда на чл. 49. „Неправомерно присъединяване” съгласно т. 13 от § 1 от ДР
на ПИКЕЕ е присъединяване на обект към електропреносната или ЕРМ, за
който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда
на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Или неправомерно присъединяване има в
случаите когато даден обект не е присъединен към електроразпределителната
мрежа, когато за абоната няма разкрита партида, когато липсва поставено
СТЕ, когато абонатът и електроразпределителното дружество не са в
облигационна връзка.
Съдът намира за доказано по делото, че проверката, при която е
съставен процесният Констативен протокол № 3031240 от 21.01.2021 г., е
осъществена при спазване нормите на ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на
мрежовия оператор да извършва технически проверки на СТИ /чл. 46
ПИКЕЕ/, реда и начина /чл. 48-49 ПИКЕЕ/ и последиците, съобразно
резултата /чл. 50-58 ПИКЕЕ/.
От съвкупната оценка на събраните по делото доказателства /писмени,
експертни и гласни/, съдът приема, че в конкретния случай процедурата по
чл. 49 от ПИКЕЕ по установяване на неправомерното присъединяване на
14
обекта на ответника към електроразпределителната мрежа на ищеца е
надлежно спазена: съставен е констативен протокол от 21.01.2021 г. от
служители на ищцовото дружество, в който в присъствие на двама
независими свидетели, един от които едновременно с това има качеството на
служител на полицията, са описани извършеното неправомерно
присъединяване /свързване към ел. мрежата/, осъществено с проводник, който
от единия си край е присъединен в метално табло на стълб, а от другата
страна на височина е изградена мрежа и захранва постройка в обекта на
ответника, като по този начин цялата консумирана ел. енергия не се измерва
от СТИ и съответно не се заплаща от ответника. Протоколът е подписан от
трима служители на ищеца и двама свидетели – представител на Федерацията
на потребителите и служител на полицията. Основните констатации в
констативния протокол се потвърждават напълно от съдебно-техническата
експертиза и от събраните в процеса гласни доказателства - показанията на
свидетелите А. А. и М. Х.. Последните от своя страна не са опровергани от
други доказателства по делото, поради което преценени с оглед на всички
други данни по делото, отчитайки възможната заинтересованост на
показанията на свидетеля А. А. по реда на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира
същите като непосредствени, добросъвестно поднесени, като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, съответно като
обективни.
Спазено е и изискването на чл. 58 от ПИКЕЕ – видно от отразеното в
съдържанието на КП органите на МВР са уведомени чрез подаден сигнал на
тел. 112 в 14: 28 ч., по който са пристигнали служители на РУ-Бяла Слатина и
са присъствали на проверката и установяване на нарушението, а един от тях
(МлПИ М. Х.) е подписал констативния протокол. Следва да се посочи, че
действащите ПИКЕЕ, които са приложими в разглеждания случай, не
изискват задължителното присъствие на полицай, а само уведомяване на
полицията за проверка, съгласно чл. 58 ПИКЕЕ, което е сторено.
От заключението на вещото лице по изготвената и изслушана пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, се установи,
че констатираното присъединяване на проверения обект към
електроснабдителната мрежа на ищцовото дружество, отразено в КП
№3031240/21.01.2021 г. представлява осъществяване на нерегламентиран
достъп до ел. мрежата на ЕРМ-Запад и ползване на ел. енергия от мрежата на
15
ищцовото дружество, без да се отчита от електромер, респ. без да се заплаща
от ползвателя.
Констативният протокол представлява официален свидетелстващ
документ, който се ползва с материална доказателствена сила за установените
в него обстоятелства - извършената проверка, участвалите при проверката
лица, констатираното неправомерно присъединяване на обекта на ответника
към електроразпределителната мрежа на ищеца, довело до ползване на ел.
енергия от мрежата на ищцовото дружество, без да се отчита от електромер,
респ. без да се заплаща от ползвателя. В хода на първоинстанционното
производство ответникът не е опровергал автентичността и констатациите в
документа - констативен протокол, нито личното полагане на подписа под
протокола от страна на полицай от РУ на МВР. Обстоятелството, че
протоколът не е подписан от собственика на имота, се явява неотносимо за
валидността на протокола и годността му като доказателствено средство.
Участието на полицейски служител е достатъчна гаранция за правомерното
осъществяване на проверката.
С оглед изложеното, съдът намира, че доказателствената сила на
констативния протокол като свидетелстващ документ, не е оборена в процеса
и същият е годен да обоснове правото на ищцовото дружество да извърши
корекция на сметката, тъй като са спазени изискванията на ПИКЕЕ за
обективиране на резултатите от проверката, които изисквания са въведени
като гаранция за достоверност, обективност и добросъвестност при
извършването на проверките.
Ответникът не установява факти, изключващи, унищожаващи или
погасяващи правото на ищеца да извърши едностранна корекция на сметката
на потребителя. Правото на ищеца да извърши едностранна корекция на
сметка не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата
енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Предвид
гореизложеното без правно значение е дали ответникът или трето лице е
осъществило неправомерното присъединяване, отразено в процесния
констативен протокол.
С оглед констатираното в протокола неправомерно присъединяване,
16
което се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал, следва
извод, че за ищцовото дружество са налице основанията за преизчисляване на
количеството ел. енергия по реда, определен в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от
ПИКЕЕ - за период не по-дълъг от 180 дни. В случая при липсата на изрично
изискване за установяване от страна на ЕРП на действителния период на
неправомерно присъединяване, следва да се приеме, че ЕРП има право да
преизчисли енергията като презюмира, че той е 180 дни, а за ползвателя е
тежестта да установи, че същият е по-кратък, което същият не установи.
Установи се, от приложената Справка за преизчислени количества ел.
енергия от 25.03.2021 г., че същите са преизчислени на база половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, чрез които
обектът на П. Х. П. е свързан към електроразпределителната мрежа за период
от 180 дни (от 26.07.2020 г. до 21.01.2021 г. - датата на извършената проверка)
- 27324 кWh за посочения период. От приложената фактура №
**********/25.03.2021г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение България” („ЕРМ
Запад” ЕАД), се установи, че на П. Х. П. е начислена като дължима сумата
5244, 58 лв. с ДДС.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената и изслушана
пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза
преизчисляването на сметката на ползвателя е извършено според
изискванията на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ – за 180 дни по действащите през
периода на корекцията цени на ел. енергията, утвърдени от КЕВР, съгласно
изискването на чл.56 от ПИКЕЕ.
Ето защо въззивният съд приема, че по делото е доказано наличието на
предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката на
ответника, както и правилното извършване преизчисляването на дължимата
от него сума.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът е доказал по безспорен и категоричен начин, че ответникът му дължи
заплащане на сумата 5244, 58 лв., представляваща стойност на начислена ел.
енергия по КП № 3031240/21.01.2021 г. за периода от 26.07.2020 г. до
21.01.2021 г., фактурирана от ищцовото дружество с данъчна фактура № №
**********/25.03.2021г. Предявеният иск за установяване дължимост на
сумата 5244, 58 лв. е основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
17
заповед за изпълнение – 25.05.2022 г., до окончателното й изплащане, така,
както е поискано.
Като е отхвърлил предявеният главен иск за признаване за установено,
че ответникът П. Х. П. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад”
ЕАД сумата 5244, 58 лв. по издадената заповед за изпълнение, районният съд
е постановил неправилно решение в тази част, което съгласно чл. 271, ал. 1
ГПК следва да бъде отменено в тази част и вместо него следва да бъде
постановено ново решение, с което предявения установителен иск за сумата
5244, 58 лв., представляваща стойност на начислена на основание чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ и чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ сума, дължима по фактура №
**********/25.03.2021г. и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 628/2022 г. по описа
на Районен съд – Бяла Слатина, до окончателното изплащане на вземането,
следва да бъде уважен.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба в частта, касаеща иска по чл.415, вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1
ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, за основателна.
По иска с правна квалификация чл.415, вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1
ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Основателността на този иск изисква ищецът да установи наличието на
главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на претендираната лихва за забава.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата
молба ищцовото дружество претендира сумата 495,32 лева мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 07.04.2021г. до 16.03.2022г. по
фактура № **********/25.03.2021г.
От приложената фактура № **********/25.03.2021г., издадена от „ЧЕЗ
Разпределение България” („ЕРМ Запад” ЕАД), се установи, че срокът за
плащане на начислената сума от 5244, 58 лв. с ДДС е от 25.03.2021г. до
06.04.2021г.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – при определен
ден за изпълнение – от датата на падежа, а когато такъв ден не е определен –
след като длъжникът бъде поканен. В ПИКЕЕ не е определен срокът, в който
крайният ползвател следва да заплати сумата по корекцията, поради което за
18
изпадане на ответника, с когото към момента на извършването й не е сключен
договор за доставка на ел. енергия, е необходимо отправянето на покана.
По делото е прието като доказателство уведомително писмо изх. №
**********/25.03.2021г., адресирано до ответника П. П., с което същият се
уведомява за начислената му сума по издадената фактура и е поканен да
плати сумата в срока, посочен във фактурата, като към писмото са приложени
фактурата и справката за преизчисление на количествата ел. енергия.
Писмото с приложенията към него не е получено от адресата, видно от
обратната разписка, приложена на л.31 по делото, на която е отбелязано, че са
изчерпани опитите за връчване. Не е представен и никакъв друг документ,
като товарителница, фискален бон, известие за доставяне или друг такъв, чрез
който евентуално да се провери дали уведомителното писмо изобщо е
изпращано, кога е експедирано и чрез кой пощенски оператор. Ето защо
съдът приема, че приложеното уведомително писмо изх. №
**********/25.03.2021г., което е и покана за доброволно изпълнение до
ответника, не е годно доказателство за поставяне на ответника в забава. След
като последният не е в забава за изпълнение на задължението си за заплащане
на главницата по фактура № **********/25.03.2021г., то не дължи
обезщетение в размер на законната лихва.
С оглед изложеното искът за лихва за забава с правно основание чл.415,
вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД не е доказан по основание,
поради което следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил предявения иск за
мораторна лихва за посочената сума и период (макар и по други
съображения), районният съд в крайна сметка е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба в частта, касаеща отхвърления иск за мораторна лихва, за
неоснователна.
По разноските:
Като законна последица от отмяна на решението в една част и
потвърждаването му в друга, присъдените в заповедното производство и в
първата инстанция разноски следва да бъдат ревизирани, както и да се
присъдят такива за въззивното производство.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно
19
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в
исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство съобразно изхода на спора, за което постановява
осъдителен диспозитив.
С оглед изхода на делото решението на Районен съд - гр. Бяла Слатина
следва да бъде отменено и в частта, в която ищцовото дружество е осъдено да
заплати на ответника адвокатски хонорар в първоинстанционното
производство, съобразно отхвърлената част от исковете, за разликата над
сумата 54, 37 лева до присъдените 630, 00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от
предявените искове следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата 104, 90 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение – разноски за заповедното производство и 104, 90 лева
държавна такса, 182, 74 лева за възнаграждение на вещо лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, и свидетел и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение - разноски в първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати на въззивното дружество сумата 95, 84 лева
държавна такса за въззивната жалба, 456, 85 лева за възнаграждение на вещо
лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно с уважената част
от жалбата.
Въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемия сумата 43, 15 лева адвокатско възнаграждение за производството
пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата му.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 249 от 07.12.2023 г. по гр.д. № 797/2022 г. на PC -
Бяла Слатина, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД/, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
20
***, представлявано от двама члена на Управителния съвет, против П. Х. П.,
ЕГН: ********** с адрес ***, иск с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответника наличието на претендираното от ищцовото
дружество вземане за сумата 5244,58 /пет хиляди двеста четиридесет и четири
цяло и петдесет и осем/ лева главница, фактурирана сума при установен
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия за имот в с. ***, за което е съставен Констативен протокол №
3031240/21.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г., до окончателното
изплащане на вземането, както и В ЧАСТТА, в която
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК:***, е осъдено да заплати
на П. Х. П., ЕГН: **********, адвокатски хонорар в първоинстанционното
производство, съобразно отхвърлената част от исковете, за разликата над
сумата 54, 37 лева до присъдените 630, 00 лв., и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД/, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от двама члена на Управителния съвет, срещу П. Х. П.,
ЕГН: ********** с адрес ***, по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 330, издадена на 31.05.2022г. по ч. гр. д. №
628/2022 г. на Районен съд – Бяла Слатина за сумата 5244,58 /пет хиляди
двеста четиридесет и четири цяло и петдесет и осем/ лева главница,
фактурирана сума при установен случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия за поземлен имот № 00401.500.1 по
КК и КРНИ в с. ***, представляващ Стопански двор с площ 2,773 дка, ведно с
находящите се в него сгради, за което е съставен Констативен протокол №
3031240/21.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г., до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 249 от 07.12.2023 г. по гр.д. № 797/2022 г.
на PC - Бяла Слатина, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД/, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
21
***, представлявано от двама члена на Управителния съвет, против П. Х. П.,
ЕГН: ********** с адрес ***, иск с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответника наличието на претендираното от ищцовото
дружество вземане за мораторна лихва в размер 495,32 /четиристотин
деветдесет и пет цяло и тридесет и два/ лева за периода от 07.04.2021г. до
16.03.2022г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК П. Х. П., ЕГН:
********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от двама
члена на Управителния съвет, по съразмерност разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 628/2022 г. по описа на РС - гр. Бяла Слатина -
сумата 104, 90 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение; 104, 90 лева държавна такса, 182, 74 лева за възнаграждение
на вещо лице и свидетел и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение -
разноски по съразмерност в първоинстанционното производство и 95, 84 лева
държавна такса за въззивната жалба, 456, 85 лева за възнаграждение на вещо
лице и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция,
съразмерно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“
АД/, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
двама члена на Управителния съвет, ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. П., ЕГН:
********** с адрес ***, сумата 43, 15 лева адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от
жалбата му.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
22
1._______________________
2._______________________
23