№ 3
гр. Х****, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20215630100482 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание
чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .
Ищеца Д. П. Д. ЕГН ********** от гр. Х**** твърди, че по силата на Договор
за паричен заем от 29.ХІІ.2018г. ответника ИВ. Т. В. ЕГН ********** от с. В**** общ.
Х**** му дължал сумата от 20 000.00лв., ведно с лихви. Години наред ищецът напомнял на
ответника за задължението му. При всеки разговор ответника обяснява за семейните си
отношения с родителите си. В. поискал от ищеца, да вземе половината от дължимата сума от
майка му – която ищеца не познавал и нямал финансови отношения с нея. Ако тя платила
ответника веднага щял да върне другата половина.
Твърди се, че от доста време било невъзможно да се проведе разговор с
ответника , който избягвал и случайните срещи. По тази причина ищеца решил да търся
правата си по съдебен ред, за което подал Заявление по чл.410 от ГПК. В срок постъпило
възражение, което породило правния му интерес от предявяване на настоящата искова
претенция .
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по
отношение на ответника ИВ. Т. В. ЕГН **********, че вземането за сумите по издадената
Заповед за изпълнение по ЧГД № 273/2021г. по описа на РС-Х**** съществува и се дължи
на Д. П. Д. ЕГН ********** от гр. Х****.
Претендира се присъждане на разноски както по заповедното, така и по
настоящото производство.
С Уточняваща молба вх. № 2349/29.VІІ.2021г. ищецът, в изпълнение на
дадените от съда указания е уточнил обстоятелства на които основавам иска си.
Твърди се, че ответника оборудвал фитнес-зала. Свързал се с ищеца и му казал
че спешно му трябват пари, за да заплати някакви уреди. Сумата която поискал била
20000лв. Ищецът обяснил, че е на работа и не е в града за да даде парите. Ответника
започнал да звъни настоятелно и Д. разбрал, че нуждата за пари е сериозна. Поисканата сума
била предадена на ответника в брой на ръка. За възникналите отношения помежду им бил
съставен Договор за паричен заем от 29.ХІІ.2018г.(представен по ЧГД № 273/2021 г. по
описа на РС-Х****). Той бил подписан от ответника без забележки и възражения.
1
Моли съда, да постанови решение, с което да признаете за установено по
отношение на ответника ,че вземането за сумите по издадената Заповед за изпълнение по
ЧГД № 273/2021г. по описа на РС-Х****, а именно 20 000.00лв. главница, договорна лихва
за периода 29.ХІІ.2018г.-29.ХІІ.2019г. в размер на 4 000.00лв. и законна лихва считано от
26.ІІ.2020г. до окончателното изплащане на вземането, съществува и се дължи на Д. П. Д.
ЕГН ********** от гр. Х**** .
В срока по чл.131 от ГПК, ответника ИВ. Т. В., чрез пълномощника си адв. П.
К. АК Хасково е депозирал отговор на исковата молба, в който са направени възражения за
нередовност на исковата молба и неоснователност на предявения иск.
С отговора са оспорени като неверни изложените в исковата молба твърдения,
че по силата на Договор за паричен заем от 29.ХІІ.2018г. ответникът дължи на ищеца сумата
от 20 000лв. ведно с лихви, както и че с него години наред са водени разговори за
задълженията му по този договор вкл. по описания от ищеца начин.
Твърди се, че сума от 20 000 лв. по Договора за паричен заем от 29.ХІІ.2018г.,
копие от което е било приложено по ч.гр. дело № 273/2021г.по описа на РС-Х****,
ответника не бил получил. Според договора заемодателят -Д. П. Д. ЕГН **********, се
задължавал да предостави на заемателя ИВ. Т. В. ЕГН ********** , сумата от 20 000 лв., а
заемателят да я върне с лихва от 2.5% ; Плащането на сумата от заемодателя на заемателя
следвало да се извърши по банков път; Заемната сума щяла да бъде предоставена от
заемодателя на заемателя в срок от 240дни от подписване на настоящия договор; Посочено
било, че заемната сума ще бъде върната на заемодателя в срок до 240 дни от получаването й
отново по банков път.
Проц. представител на ответника сочи, че съдебната практика била
непротиворечива, че Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен от момента, в
който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума. Следвало да е налице
съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не било достатъчно
- фактическият състав се завършвал след като вещта бъде предадена (при заем за
потребление се предавала паричната сума).
В настоящия случай обаче пари по процесния договор не били предадени на
ответника в срока и по начина посочен в него - по банков път. Тъй като сумата от 20 000 лв.
не е била приведена респ. дадена на ответника, иска се оспорва като неоснователен. Поради
липса на получена сума в претендирания размер от 20 000 лв., не се дължали от страна на
ответника нито договорна лихва, нито законна лихва .
Моли съда да постанови решение с което предявените искове като
неоснователни да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Ищецът – редовно призован не се е явил в първото по делото съдебно заседание,
за което е бил редовно призован, не е изпратил представител, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, не е взел становище по отговора на исковата
молба. На страните са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация се съдържа в текста на
съобщението до страните.
Ответникът- редовно призован за съдебно заседание, се представлява от
пълномощника си адв. П.К. АК Хасково. В съдебно заседание пълномощника прави искане
по чл. 238 ал.2 от ГПК
Съдът, като взе предвид обстоятелството, че ищецът не изпраща представител в
първото по делото открито съдебно заседание не е взел становище по писмения отговор на
исковата молба, като и че не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
отправеното искане от ответника за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца
намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ал.2 изр.1 пр.2 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, с което да се отхвърли предявения иск, без решението
да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат
2
присъдени направените по делото разноски, които съгласно представения договор за правна
помощ възлизат в размер на 1000лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.239 ал.1 във вр. с чл.238 ал.2от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Д. ЕГН ********** от гр. Х****, против ИВ.
Т. В. ЕГН ********** от с. В**** общ. Х**** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за
признаване установено по отношение на ответника, че вземането за сумите по издадената
Заповед за изпълнение по ЧГД № 273/2021г. по описа на РС-Х****, а именно 20 000.00лв.
главница, договорна лихва за периода 29.ХІІ.2018г.-29.ХІІ.2019г. в размер на 4 000.00лв. и
законна лихва считано от 26.ІІ.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
съществува.
ОСЪЖДА Д. П. Д. ЕГН ********** от гр. Х**** да заплати на ИВ. Т. В. ЕГН
********** от с. В**** общ. Х**** - разноски по делото в размер на 1000.00лв. –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Х****: _______________________
3