Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 12,
10 юли 2020 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, наказателен състав, на втори юли през две хиляди и
двадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ………………………………
……………………………….
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ : ............………………..
............….……………..
Секретар
Нелли Митева, прокурор Тодорка Цончева, като разгледа докладваното от
Председателя Йовка Бъчварова частно наказателно дело № 97 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предложение на РП Сливен за настаняване на задължително
лечение лицето Б.Ш. *** и се движи по реда на чл. 158 и сл. от Закона за
здравето.
В с.з. представителят на РП Сливен,
след като изслуша заключението на вещото лице и свидетелските показания,
поддържа направеното предложение и моли съда да постанови реШ.ие, с което да
настани лицето на задължително лечение.
Лицето, чието настаняване се иска – Б.Ш., не се води в
заседанието, в което е даден ход на делото по същество. В първото по делото
заседание изразява съгласие да постъпи на лечение.
В защита на неговите права се явява адв. А.Г. ***, назначена
като негов служебен защитник, която изразява становище за основателността на
предложението.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Болният Б.Ш. е на 26 години. Налични са данни за фамилна
обремененост и по майчина, и по бащина линия. Началото на заболяването датира
от края на 2014 г., когато е бил ученик в град Велики Преслав. Станал затворен,
мълчалив, престанал да се грижи за външния си вид. Състоянието му се променило
в средата на 2015г., когато започнал много да говори, да се смее без причина,
не можел да спи, пеел, танцувал, не се прибирал вкъщи.
През месец август 2015г. било проведено лечение в
Психиатричното отделение при МБАЛ Сливен и тогава била поставена диагноза
биполярно афективно разстройство смесен произход. Последвало влошаване на
състоянието през 2016г., чувал гласове, които го коментирали и му заповядвали, твърдял, че брат му е
отвлечен, че главата му гори като пещ. Повторно лекуван в МБАЛ Търговище за
времето от 09 до 24.03.2016г. с поставена диазноза параноидна шизофрения,
пристъпно прогредиентно протичане. Предписана е лекарствена терапия, която не е
изпълнявана, поради липса на парични средства, по данни на майката З. К..
След като състоянието му се стабилизирало, Б.Ш. заедно с
майка си и нейният съжител – св. А. Е., живели за около две години в Р
Германия. Там лежал в затвор за извършване кражба от магазин.
Тримата се върнали и се установили да живеят в село
Ябланово. През последните няколко месеца
състоянието му отново се влошило – преследвал жени из селото и искал да прави
секс с тях, говорел им цинизми и им предлагал да се женят за него, събличал се
по улиците, постоянно бил влюбен. Употребява алкохол, но отрича употреба на
наркотици. Непрекъсно искал пари от майка си, разпродавал покъщнина, ходел да
краде дребни вещи из селото и така да изкарва пари. Сутринта, преди да тръгнат
за първото по делото заседание на 24.06.2020г., станал рано и запалил огън
вътре в къщата и опасността от пожар била реална.
Според изготвената в хода на съдебното следствие експертиза,
Б.Ш. страда от параноидна шизофрения в период на обостряне, маниоподобен
симптом, и се налага задължително лечение в специализирано лечебно заведение –
Психиатрична болница в град Раднево за срок от два месеца. Тъй като болният не
е в състояние да дава информирано съгласие за лечение, вещото лице счита, че
такова лице следва да бъде назначено от съда.
Горната фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Съдът
кредитира показанията на всички свидетели, тъй като те изнесоха пред съда
непосредствените си впечатления. Съдът се довери изцяло и възприе заключението на изготвената по
делото съдебнопсихиатрична експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в
компетентността и безпристрастността на вещото лице.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Б.Ш. страда от заболяване, което попада сред посочените в
чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗдр., а съгласно чл.155 от закона, на задължително
настаняване и лечение подлежат лицата по
чл.146, ал.1, т.1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат деяние с
опасни последици, което представлява опасност за близките им, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им. От събраните по делото
доказателства съдът стига до извода, че състоянието, в което се намира Шен в
момента, представлява опасност за здравето
и живота на околните, поради което болният следва да бъде настанен на
задължително стационарно лечение в Психиатрична болница Раднево за срока,
посочен от вещото лице. Тъй като болният не е в състояние да изразява
информирано съгласие за лечение, съдът следва, съгласно чл.162, ал.3 от ЗЗдр.,
да определи лице, което да дава такова съгласие. Съдът счита, че е най – удачно
такова лице да бъде определено измежду неговите близки, а именно майка му З. К..
Направените по делото разноски остават за сметка на бюджета
на РС Котел.
Ръководен от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
НАСТАНЯВА на задължително
стационарно лечение от параноидна шизофрения в период на обостряне,
маниоподобен симптом, лицето Б.Ш., гражданин на Р Българи и Р Турция, роден на ***
г. в Р Турция, с основно образование, безработен, неосъждан, постоянен адрес ***,
ЕГН **********, в Психиатрична болница гр. Раднево за срок от ДВА МЕСЕЦА.
ДОПУСКА на основание чл.163, ал.2 от ЗЗдр. предварително
изпълнение на решение в частта му досежно задължителното настаняване.
НАЗНАЧАВА на
основание чл.162, ал.3 от ЗЗдр. З.Х.К., ЕГН **********, постоянен адрес ***, за
лице, което да дава информирано съгласие за лечение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен от РП
Сливен, Б.Ш. и адв. А.Г. в седемдневен срок от съобщаването му, че е изготвено,
а в частта му по чл.162, ал.3 от ЗЗдр. – и от З.Х.К..
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :