№ 33963
гр. София, 27.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110103947 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
По делото са постъпили две молби по чл.248 ГПК с искане да се измени
постановеното по делото решение в частта на разноските от адв.Кр.Б. с вх.№
205815/19.7.2023г., като се иска да се присъдят разноски за заповедното производство в
нейна полза в размер на 600лв. по списък по чл.80 ГПК, от които за главница на предявени
искове 400лв., и за предявени лихви за забава в размер на 200лв., както и от адв.М.Л. с вх.№
205778/19.7.2023г. за присъждане в негова полза на още 600лв. за исковото производство.
Молбата е изпратена за становище на ищеца С.В. АД, като в указания срок от съда
такова не е подадено. Срокът е изтекъл на 2.8.2023г.
Съдът след като се запозна с делото установи от фактическа и правна страна
следното:
Молбите са подадени в определения в чл.248, ал.1 ГПК срок и от лица, които са
процесуални представители на ответника по делото, като адв.Б. е представлявала в
заповедното производство, а адв.Л. е представител на ответника в исковото производство,
като двете молби са допустими, но по същество са неоснователни.
По същество молбите за изменение на решението в частта на разноските са
неоснователни, защото на съдът следва да присъди разноски за един адвокат в едно
производство, а не за двама, като съдът не е обвързан по никакъв начин от факта, че за двете
части на едно и също производство/заповедно и исково/ ответника е представляван от двама
различни адвокати, затова съдът не дължи присъждане на разноски на адвоката за
заповедното производство, доколкото същото не е самостоятелно производство след като е
последвало исково след него. Отделно от това за подаване на възражение по чл.414 ГПК не е
предвидено заплащане на адв.хонорар в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, затова не следва да се присъжда какъвто и да било
адв.хонорар, дори ако в последствие исковете се отхвърлят в исково производство. И не на
1
последно място предвид размера на предявените искове адв.хонорар в размер на 600лв. за
подадено възражение по чл.414 ГПК е прекалено завишен.
На следващо място следва да се отбележи, че в исковото производство са
разгледани искове в размер на а 2207,28 лева за главница и а 84,26 лева за лихва за забава,
като адв.Л. е представил списък за разноски за адв.хонорар по чл.38 ЗАдв. от 1000лв., което
е също е прекомерен размер, затова съдът е намалил присъдените разноски до размера от
450лв., което е размер съответстващ на защитените интереси на ответника. В крайна сметка
съдът не е обвързан от исканията на адвокатите и предвидените минимални размери по
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
доколкото самата наредба няма характер на задължителен за съда нормативен акт, а съдът
следва да съобразява разноските с фактическата и правна сложност на делото и размера на
предявените в производството искове.
Съдът изцяло споделя мотивите на решението във връзка с определяне на
разноските в полза на ответника по делото като не намира правни основания за
преразглеждане на решението си по реда на чл.248 ГПК.
Не на последно място следва да се посочи, че реално двамата адвокати
представлявали ответника в производството искат да се формулират нови правни изводи
относно разноските присъдени с решението по чл.38 ЗАдв. Няма място за какъвто и да е
друг извод, тъй като това би означавало подмяна на мотивите на акта, което би било пряко
нарушение на правилата по изготвяне на решение по чл.235 ГПК и чл.246 ГПК. Новите
правни изводи може да направи само въззивната инстанция по пътя на инстанционния
контрол.
Поради всичко изложено молбите по чл.248 ГПК са неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни молба с вх.№
205815/19.7.2023г. на адв.Кр.Б. и с вх.№ 205778/19.7.2023г. на адв.М.Л., представлявали
ответника С. П. Н. в производството по делото/заповедно и исково/, с искане да се измени
решение № 11002/26.06.2023г. в частта на разноските, като се присъди адв.възнаграждение в
размер на 600 лева на адв.Кр.Б. за заповедното производство за подадено възражение по
чл.414 ГПК, и да се присъдят още 600 лева на адв.М.Л. за исковото производство, и за
двамата адвоката по реда на чл.38 ЗАдв., на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частта жалба пред СГС в едноседмичен
срок от уведомяването на двамата адвокати.
ПРЕПИС да се изпрати на двамата адвокати.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3