Решение по дело №735/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                   /                             год.,  гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРИДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА и прокурора Д.К., сложи на разглеждане гр. дело № 735 по описа за 2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.5 от ЗЛС в вр. чл.336 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано е по искова молба от Й.П.Х. с ЕГН:********** и Т. М.Х. с ЕГН: **********,***, действащи чрез адв. С.Б. *** и съдебен адрес ***, ПРОТИВ  М.И.Т. с ЕГН:*********** *** с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС.

Ищците твърдят, че са близки роднини на непълнолетния ответник.

Твърдят, че той страда от умствена недоразвитост и не е в състояние да взема решения в ежедневието си в свой собствен интерес.

В исковата молба е заявен петитум, с който ищците молят съда да поставите решение, с което да поставите под пълно запрещение ответника М.И.Т., с ЕГН:********** и постоянен адрес ***, на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищците редовно призовани явяват се лично и се представляват от процесуален представител по пълномощно, който поддържа иска. Моли съда да го уважи като постави ответника под пълно запрещение.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, действащ чрез назначения му съда особен представител е постъпил отговор на исковата молба.

В депозирания отговор, се твърди, че иска е допустим, но е неоснователен, тъй като не са налице кумулативните предпоставки за поставянето му под запрещение по иска с правно основание: чл. 336 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 5 ал. 1 от ЗЛС.

В съдебно заседание ответника редовно призован явява се лично и се представлява от назначения му от съда особен представител, който намира иска за основателен и моли съда да го уважи.

Ответника е изслушан по реда на чл.337 от ГПК, при което съдът установи, че е елементарно ориентиран са собствената си личност, грубо е ориентиран за време и място. Липсва критичност към заболяването си. Отговаря на въпроси механично и простовато

Конституираните в процеса Окръжна прокуратура Варна не са депозирали становище по иска.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура гр.Варна се представлява от Окръжния прокурор, който намира исковата молла за основателна за поставянето на ответника по ограничено запрещение.

При преценка на събраните доказателства, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Ответника М.И.Т. е родено от съвместното съжителство на майка му с И.И.Т., който е вписан като баща на детето в акта за раждане. Неговия баща е напълно дезинтерисиран от детето си. Призован от съда не взел становище.

След раждането на М., неговата майка е била единствения родител, който полага грижи за него. Тя отключва тежко психично заболяване и обективна невъзможност да полага адекватни грижи, поради тази причина с Решение № 117/2008 год. на Районен съд-Каварна, ответника е настанен в семейството на роднини.

Първоначално е настанен в домът на своя дядо П.Х.И., а след неговата смърт на 14.07.2019 год. със Заповед № ЗД/Д-ТХ-ГН-011 от 12.08.2019 год. на Директора на ДСП- гр.Ген.Тошево, е настанен временно в дома на ищците.

С Решение № 5669/12.12.2019 г. на ВРС, X състав, постановено по гр.д. № 8502/2019 год. ответника М.И.Т. е настанен в дома на ищците в гр.Варна за срок от датата на влизане на решението в сила 28.12.2019 год. до навършване на пълнолетие на основание чл.28, вр.25, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗДт.

Ответника да е навършил 16 години, но неговото интелектуалното развитие отговаря на 4-5 годишно дете. Той не може да чете, не може да пише, с изключение на името си, не е ориентиран време и пространствено, не може да се придвижи дори на кратки разстояния в града без придружител. Обичайното му състояние е да стои на едно място, отпуснат, безразличен към околния свят.

В училището, което посещава в гр.Каварна, ответника проявява агресивност, като без видима причина удря с ръце по стената.

В дома на ищците в гр.Варна, в който той е настанен е обгрижен с внимание, правят опити да му създадат навици, свързани с бита, които той не може да възприеме.

С Експертно решение № 4120 от 16.12.2019 год. на ТЕЛК на ответника е определена 60% инвалидност, с водеща диагноза е „умерена умствена изостаналост“. В края на 2019 год. ответника е получил гърч по време на сън. Извършени след това медицински изследвания в това число и електроенцефалограма, като е поставено диагноза „епилепсия“.

Здравословното му състояние в последните месеци е обезпокояващо, в поведението се наблюдава регрес, същият не е в състояние да усвоява елементарни неща, свързани с бита, не реагира адекватно на поставени му въпроси, което го поставя в невъзможност да съобразява поведението си с обкръжаващата среда, проявява пълно безразличие към случващото се.

От събраните по делото гласни доказателства разпит на свидетелката В.Д.И., негова сестра съдът установи, че ответника не може да се справи в своето ежедневие с най обикновени неща, защото не познава парите, не може да се ориентира по място. Дори да стигне до магазина, той няма да може да се върне а и не може да определи каква сума да даде. Не може да пише, да чете, да смята и това е поради умствената му изостаналост.

От допуснатата и приета СЪДЕБНО - ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРГИЗА от вещо лице Д-р К.Д.К. се установи, че ответника М.И.Т. с ЕГН**********, страда от УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ и ЕПИЛЕПСИЯ.

Това му състояние заедно с установените психопатологични симптоми, напълно го лишава от базисните му годност да взема решения. Поставянето му под запрещение би подпомогнало неговата способност да защитава материалните си интереси да ръководи постъпките си и поведението си да се грижи сам за себе си по смисъла на чл. 5 от ЗЛС.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени доказателства, разпитаните свидетели и съдебно психиатричната експертиза, които съдът кредитира.

Така установената фактическа обстановка налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният иск е допустим.

Съгласно чл.337 от ГПК право на иск за поставяне под запрещение има всяко „заинтересовано лице” и прокурора.

Производството по делото е образувано съпруг на ответника, което е заинтересовано лице по смисъла на закона, поради и което искът е допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен:

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, пълнолетните, които, поради слабоумие или душевна болест, не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Необходимо едновременно да са налице двете условия, за да се постави едно лице под запрещение. Първото е очертано от т.нар. медицински критерий - то да е болно от слабоумие или душевна болест. Душевната болест (психопатия) е страдание на умствено развито лице, което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение.

Душевната болест е доказана по несъмнен начин /писмени доказателства/, установяващи че ответника страда от УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ разстройство, както и заключението на вещото лице.

Втората необходима кумулативна предпоставка, за да се постави едно лице под запрещение е наличието на правния/социалния/ критерий т.е. то да не може да се грижи за своите работи. Този критерий е свързан с преценката на съда дали лицето може да разбира предписанията на правните норми, да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. В настоящия случай е налице и този критерий с оглед събраните по делото гласни доказателства.

След като съобрази наличието в условията на кумулативност законовите предпоставки съдът намира, че следва да уважи предявения иск. /Решение № 379 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./.

Съгласно Конвенцията за правата на хората с увреждания приета от Общото събрание на ООН на 13 декември 2006 г. в Ню Йорк, в сила от 03.05.2008 год. ратифицирана със ЗАКОН за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания Обн., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. се приема, че хората с увреждания, притежават необходимата правоспособност и дееспособност от момента на своето раждане.

В обществените отношения вследствие на увреждането си ответника ежедневно бездейства, като с оглед защитата на своите морални и материални интереси за които е задължен да предприема редица действия. Невъзможността е обективна и това поставя ответника в състояние неравностойно положение спрямо останалите членове на обществото от същата социална група, което е израз на непряка дискриминация.

Съдът е обвързан с нормата на чл.5 от ЗЛС и следва да постави ответника под пълно запрещение.

С оглед разпоредбата на чл. 338, ал. 3 от ГПК, след влизане на решението в сила, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството.

Воден от горното съдът,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ ответника М.И.Т. с ЕГН:*********** ***, по иска на Й.П.Х. с ЕГН:********** и Т. М.Х. с ЕГН: **********,***, действащи чрез адв. С.Б. *** и съдебен адрес ***, с правно основание чл.5 от ЗЛС в вр. чл.336 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Органа по настойничество и попечителство при Община Варна, за учредяване на попечителство, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК.

 

 

                                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: