ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. Карлово , 15.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Владимир С. Иванов
като разгледа докладваното от Владимир С. Иванов Гражданско дело №
20205320101124 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК и
чл.127а, ал.2 СК предявени от Е. Т. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. С., ул. „Б. О.“ №**, чрез адв. Н. У. - К. против Д. А. Т., ЕГН: **********
от гр.С., жк „С.“, бл.**, вх. *, ет.*, ап.*.
Ищцата твърди, че с ответника имали сключен граждански брак,
което било видно от представеното с исковата молба Удостоверение № 0013
от 06.11.2012 г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак №
0013 от 06.11.2012 г., гр. С., община К., област П.. Бракът бил сключен във В.,
Л., в Б. п., на 25.09.2012 г.
Двамата били родители на родения преди брака А. Д. Т. с ЕГН
**********, видно от Удостоверение за раждане (дубликат) от 05.08.2015 г.,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0287 от 05.07.2007 г., гр. К., община
К., област П..
Твърди, че с ответника Т. се познавали дълго преди да сключат
граждански брак. Около шест преди това живели на семейни начала, а към
2012 г. вече имали родено дете – А.. Първоначално живеели в гр. С., а през м.
януари 2011 г. започнали работа в Л., В., като още същата година взели и сина
си.
Твърди, че връзката им никога не била спокойна: семейните
1
скандали били чести, неведнъж съпроводени с чупене на покъщнина, с обиди
и дори с физически посегателства над нея от страна на Т.. Свидетел на
скандалите нерядко било и детето им, а на последиците от тях – съседи и
приятели. През всичките тези години търпяла сприхавия характер на
ответника, защото се надявала, че доброто предстои и вярвала, че връзката им
има бъдеще. Знаела, че Т. взима наркотици и има проблем с алкохола, като
непрекъснато се самозаблуждавала, че той ще преодолее тези си зависимости
и това ще доведе до промяна в поведението му.
Твърди, че ответникът бил прекалено строг и спрямо сина им, като
все твърдял, че добрите родители са лошите родители. Наказвал детето като
го карал да стои с вдигнати ръце зад вратата, дърпал му ухото, замервал го с
предмети. Ищцата винаги възразявала против тези методи на възпитание, но
позицията й изобщо не била от значение за съпруга й. Ответникът не се
респектирал и от позицията на учители и социални работници, когато открито
му заявявали, че използваните от него наказания са недопустими. Подобни
препоръки били отправени например през м. януари 2012 г., когато
ответникът си позволил да удари детето по дупето и да му дръпне ухото пред
директора, като най-спокойно обяснил, че така се прави в Б., когато детето е
палаво. През м. юни 2012 г. детето отишло на училище с лека рана на челото,
получена от поредната „възпитателна мярка“ на баща му – замерване с книга
заради несправяне с учебния материал. Освен това ответникът най-сериозно
заявявал на детето, че е разочарован от него (заради непослушание или
недобър успех в училище) и му е сърдит – това много стресирало детето,
защото за него оценката от татко била много важна. Описаните случаи били
отразени в социален доклад от 12.07.2018 г., изготвен от социалните служби в
Л..
През 2016 г. положението станало нетърпимо, като ищцата се
отделила в самостоятелна стая в къщата им с цел да ограничи контактите си с
ответника и да избегне скандалите и евентуалното насилие. Вместо да търси
повод да се сближат емоционално, съпругът й решил, че тя има връзка. Това
довело до нови поводи за скандали. По-сериозните случаи, при които се
принудила да повика полиция, били:
На 20.07.2016 г. ответникът се прибрал вкъщи и започнал да се кара
2
с нея. Въпреки, че се стараела да не го дразни, той бързо побеснял и я ударил
с юмрук по брадата. Детето било вкъщи, чуло всичко и било много
стресирано.
На 25.10.2016 г. в пристъп на неоснователна ревност, той отново се
скарал с нея в дома им. Прибрала се в спалнята, но той продължил да й вика.
Започнал да удря по вратата и да я заплашва с убийство, като в крайна сметка
разбил вратата. Създалата се суматоха събудила детето и то отново станало
свидетел на кавгата им и на пристъпа на ярост на баща си. Ищцата се
принудила се да повика полиция, за да е сигурна, че заплахите за
саморазправа няма да се реализират. Този страх бил напълно основателен,
защото неведнъж била удряна от ответника.
На 22.11.2016 г. съпругът й влезнал в спалнята, докато си сушала
косата и поискал да правят секс. Отказала му, което го накарало да побеснее.
Грабнал я, докато се опитвах да излезне от стаята, хвърлил я на леглото и
започнал да я удря. През цялото време й казвал как ще я убие и как после ще
убие и нейните роднини. Наложило се да отново да повика полиция, която
арестувала Д. Т.. Детето отново станало свидетел на кавгата и побоя, като
майка му успяла да го прибере в спалнята, за да не види как арестуват баща
му.
На 31.12.2016 г. Д. Т. отново в пристъп на ревност започнал да я
обвинява, че имала приятел. Кавгата започнала пред детето и бързо
прераснала в насилие. Ищцата избягала в банята, заключила се, а Т. удрял по
вратата и я заплашвал с убийство, крещял как ще я удря, докато не започне да
плюе кръв, а после щял да я заколи. Щял да убие и родителите й и всички
нейни близки. Отново извикала полиция, но ответникът напуснал жилището
преди униформените да дойдат. Още същата вечер Т. бил арестуван.
Поради агресивното поведение на Д. Т. на 25.01.2017 г. била
издадена Ограничителна заповед, съгласно която на него му било забранено
да посещава дома на ищцата и детето, да се среща или да търси контакт с тях
– лично или чрез близки и познати. Заповедта не била ограничена със срок и
отмяната й зависела от поведението на Т.. Последният обаче не само не се
респектирал от факта, че бил арестуван за извършеното насилие от 31.12.2016
г. и издадената ограничителна заповед, но многократно нарушил заповедта -
3
на 05.01.2017 г., 12.02.2017 г. 17.02.2017г., 04.01.2018 г., както и в още много
други случаи, част от които дори не били официално отразени в изготвените
социални доклади. При повечето от случаите, в които той се завръщал в дома
им, ответникът бил агресивен и дори заплашвал съпругата си с побой,
убийство и заплахи към семейството й.
Поради реалния риск от поредно насилие от страна на ответника,
ищцата и детето били настанени в защитено жилище за 3 дни, в периода 17-
19.02.2017 г.
Поради липсата на подобрение в поведението, множеството
нарушения на Ограничителната заповед и констатираната липса на
критичност към собственото си поведение и постъпки, Д. Т. бил в затвора два
пъти – през февруари 2017 г. (присъдата била за 28 седмици) и през януари
2018 г., а впоследствие – на 6 юли 2018 г. бил депортиран от В..
Множеството случаи на насилие и постоянните нарушения на
издадената Ограничителна заповед изплашили ищцата особено много и я
накарали да преосмисли поведението си. Най-накрая разбрала, че съпругът й
няма да се промени, а тя трябва да се погрижи за собствената си и на детето
сигурност. Обърнала се за помощ и станала част от различни социални
програми за защита от домашно насилие (Family Wellbeing, програма към
Общината). С нея започнал да работи социалният работник Н. Ф., с която
поддържала постоянен контакт и получавала напътствия и подкрепа при
всички проблеми с ответника. През февруари 2018 г. участвала и в три
онлайн сеанса по програма Свобода (Freedom Programme).
Детето А. също станало част от различни програми за защита. В
периода м. януари 2017 г. – м юли 2017 г. и 04.01.2018 г. – 04.02.2018 г. той
бил включен в План „Дете в нужда“ (Child in need plan), а от 05.02. 2018 г.
бил включен в План „Защита на дете“ (Child protection plan). С него работили
социални работници, детски психолози и педагози като основната цел била
детето да преодолее натрупания стрес и да израсне пълноценен член на
обществото. Един от основните проблеми, който бил набелязан при
включването му в програмите за подкрепа, бил че за него има реална
опасност да възприеме насилническото поведение на баща си като нормално.
По тази причина ищцата била многократно консултирана и напътствана да
4
избягва контакт с Д. Т., за да не толерира по този начин нарушенията от
негова страна на издадената ограничителна заповед.
В Социалния доклад от 12.07.2018 г. изрично било подчертано, че Д.
Т. не е критичен към поведението си и има реална опасност да бъде отново
агресивен, ако се завърне при семейството си. Същата констатация била
направена и от пробационните служби.
Всичко това обезсмисляло всякакви опити от страна на ищцата да
спаси брака им, който очевидно бил дълбоко и непоправимо разстроен и то
по вина на ответника Т.. Всичко консултации и наблюдения на
специалистите, ангажирани с подкрепата на нея и детето в рамките на
различните програми за защита от домашно насилие, категорично
заключавали, че към настоящия момент ответникът представлява заплаха за
тях. Нещо повече, в първоначалните доклади било споменавано като
опасност за ищцата и детето, че се забелязвало нагласа у нея да прости на
съпруга си.
Благодарение на социалните програми, в които били включени и
получавали специализирана подкрепа, успели да преодолеят стреса, причинен
от многобройните нарушения от страна на ответника на издадената му
ограничителна заповед.
Ищцата твърди, че през цялото време на фактическото съпружеско
съжителство и след 2012 г. – по време на брака им, тя осигурявала не само
финансова издръжка на детето и домакинството, но и всичко необходимо за
нормалното развитие на детето във физическо и морално отношение. Към
настоящия момент имала финансовата възможност да отглежда сина им,
имала постоянна работа и дългосрочен договор за наем на къща, в дома й
били създадени благоприятни условия за отглеждане на дете, разполагала и
със свободно време, за да се отдаде на детето и да откликне на всяка негова
нужда. Способността й да бъде добър родител и възможностите й да се грижи
добре за детето били потвърдени и от Социалния доклад от 12.07.2018 г.
Благодарение на професионалната подкрепа и всеотдайността на ищцата,
малолетният А. успял да преодолее натрупаното напрежение и стрес. В
момента той бил спокоен, способен да общува пълноценно с връстниците си и
с учителите, справял се отлично с учебния материал. Тези констатации били
5
направени и от специалистите в изготвените множество доклади.
Ищцата категорично заявява, че желае да полага грижи за
малолетното им дете, както правила досега, но била лишена от възможността
да упражнява родителските си права върху детето и да изпълнява
родителските си задължения. Поведението на бащата било изцяло
противоправно, което й давало основание да счита себе си за родител с по-
добър капацитет и в тази връзка претендира упражняването на родителските
права.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на нея упражняването на родителските права по
отношение на роденото преди брака им дете А. Д. Т. с ЕГН **********, като
местоживеенето на детето да се определи по адреса на майката Е. Т. Т. – В.,
гр. Л. **********, бул. „С.“ **(G. B., L.*********, ****S. R.);
- да определи следния режим на лични отношения на бащата с
детето: бащата да има право да вижда и да взема детето всеки месец за
времето от 10:00 часа до 18:00 часа на съботния ден, както и за времето от
10:00 часа до 18:00 часа на неделния ден, без преспиване. Бащата да взима и
връща детето по адреса на местоживеене.
За празниците - на четна година, детето да бъде през Великденските
празници с майката, а през нечетните години да бъде при бащата - за времето
на Великденската ваканция, като се взима в 10:00 ч. на първия ден и да се
връща по местоживеенето на детето до 16.00 ч. на последния ден.
За Коледните празници - за четните години детето да бъде при
бащата за времето на Коледната ваканция, като се взима в 10:00 ч. на първия
ден и да се връща по местоживеенето на детето до 16 ч. на последния ден, а за
нечетните години да бъде при майката.
- да осъди ответника да заплаща на малолетното дете А. Д. Т. с ЕГН
**********, чрез ищцата в качеството й на негова и законен представител,
месечна издръжка в размер на 160 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.05.2020 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване и дължима до 10-то число на съответния месец,
6
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане;
- да постанови решение, което да замести съгласието на бащата Д. А.
Т. детето А. Д. Т. да пътува извън пределите на Р. Б. с майка си Е. Т. Т. или
посочено от нея лице, за следващите пет години, с цел посещение на страните
членки на Е. с. и В., многократно през всяка една от календарните години, с
дати на пътуванията, съобразени с режима на лични отношения между бащата
Д. Т. и детето А. Т., както и да бъде издаден международен паспорт на детето
в тази връзка.
Претендират се разноските по делото.
В предвидения от закона едномесечен срок по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника. В хода по същество
ответникът, чрез пълномощника си адв. Л. Н., оспорва иска в частта, касаеща
режима на лични контакти между детето и бащата. Изразява готовност да
даде доброволно съгласие за пътуване на детето в чужбина.
При така установената фактическа обстановка, преценявайки
доводите на страните на базата на представените от тях доказателства съдът
намери, че не е компетентен да разгледа предявените искове.
По делото не е спорно, че към момента на предявяване на иска –
22.05.2020 г., а и много преди това, детето А. Д. Т. е с обичайно
местопребиваване в К. В., където посещава училище и където живее с
ищцата, която го отглежда. В същото време ответникът – бащата Д. Т., е с
постоянен и настоящ адрес в Р. Б..
За своята международна компетентност съдът следи служебно,
независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС,
от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна
конвенция, приета от Р. Б., или от КМЧП, който намира приложение само ако
не са приложими други международни актове ( напр. Определение № 381 от
18.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2912/2017 г. на ІІІ г.о.,
Определение № 296 от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2127/2013 г. на ІІІ г.о.,
Определение №409/26.09.2019 по дело №2820/2019 на ВКС, ГК, IV г.о. и др.).
7
В случая се касае за дете, чието обичайно местопребиваване е в
държава, която не е членка на ЕС. В този случай се прилага Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата от 1996 г. /Конвенцията/, ратифицирана със закон, приет от
40-то Н. с. на 18.01.2006 г. от Р. Б. и по която страна е държавата, в която е
обичайно местопребиваване на детето – К. В. (О. К.). В. е страна по
посочената Конвенция, видно от списък, наличен на интернет страницата на
Х. к. по международно частно право (www. hcch. net),
Съобразявайки разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Конвенцията,
настоящият съд, с оглед обичайното местопребиваване на детето във В.
приема, че компетентни да се произнесат по въпросите за родителските права,
местоживеенето на детето, режима на лични контакти на бащата с него,
дължимата издръжка и даването на заместващо съгласие, са съдебните
органи на В..
В чл. 1 от тази Конвенция е посочено, че целите й са да определи
държавата, чийто органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към
закрила личността или имуществото на детето и да определят приложимото
право при родителската отговорност. Разпоредбата на Конвенцията се
прилага до навършване на 18 годишна възраст за детето, а мерките посочени
в чл. 1 могат да се отнасят до предоставяне упражняване лишаване или
ограничаване на родителската отговорност, правото на упражняване на
родителски права и по-специално на определяне неговото местопребиваване,
както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на
детето за определен период на място, различно от обичайното му
местопребиваване. В чл. 5 от Конвенцията е посочено и кои са компетентните
съдебни и административни органи и това са тези органи на договарящата
държава, в която детето има обичайно местопребиваване.
При това положение РС К. няма международната компетентност да
разгледа предявените искове, поради което производството по делото следва
да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1124/2020 г.
по описа на РС К., поради липса на международна компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред П. о. с. с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните. ц.ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9