Решение по дело №2895/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е 

 

   №  ...................../ ................ 2020 г.   гр. Варна

                       

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

           

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЙОВА ПРОДАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ :  ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                                                    ДИМИТЪР МИХОВ

 

при секретаря Наталия Зирковска  и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова касационно административно - наказателно дело № 2895 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна,  против Решение № 1718/26.09.2019 г. по н.а.х.д. 3131/2019 година на Варненския районен съд, 38 - ми състав.

Решението на районния съд е оспорено с твърдения за незаконосъобразност поради неправилно отразена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. По изложени подробни съображения за предвидените с Регламент №561/2206 година на ЕПС задължения и отговорности за превозвачите, е предявено искане решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответната страна „Г и Б“ ООД оспорва жалбата  в писмен отговор.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:

С решението от 26.09.2019 година Варненският районен съд отменя Наказателно постановление №23-0000342 от 21.06.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на „Г и Б“ ООД, на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за извършено нарушение на чл.10, пар.2  от Регламент №561/2006 г. вр. чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за установени фактите, посочени в акта за установяване на административно нарушение и обстоятелствената част на наказателното постановление, послужили като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

С решението е прието, че при извършена от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна проверка на дружеството-превозвач е установено от данните на тахографски лист от 12.07.2018г.,  че за 24 часовия период на управление, започващ в 19:38 ч. на дата 12.07.2018г., водачът М.С.М..не е ползвал намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа в периода от 11:20ч. на дата 13.07.2018г. до 19:38ч. на дата 13.07.2018г., като почивката му била с продължителност от 08 часа и 18 мин., т.е с началение от 42 мин. Въз основа на констатираните факти контролиращият орган приема, че дружеството-превозвач „Г и Б“ООД не е организирало работата на водача, така че да спазва времето за почивка и съставя акт за установяване на административно нарушение, като приема за дата на нарушението 13.07.2018 г., когато е следвало да се ползва докрай почивката.

Районният съд преценява, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съгласно представените по делото доказателства.

Наказателното постановление е отменено от въззивния съд по съображения за допуснати в административно-наказателното производство процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Според районния съд от акта за установяване на административно нарушение и от наказателното постановление не става ясно кой е собственикът на превозното средство, кой е превозвачът и въз основа на какви факти е направен извода, че „Г и Б“ ООД е лицето, което носи отговорност за  организиране на работата на водача М.М., като не се сочи в какви правоотношения са помежду си тези лица.  Описаните факти не позволяват да се направи извод дали  почивката не е спазена поради действие или бездействие от страна на превозвача. Организацията в предприятието изобщо не е била изследвана, за да се  направи извод, че нарушението е осъществено от обективна страна.

Районният съд приема, че нарушението не е описано и от правна страна, като не са посочени всичките му съставомерни признаци. Според чл.10, пар.2 от Регламент 561/06 на ЕС ”Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент”. Такива съставомерни признаци липсват в АУАН и НП, като изобщо не се споменава дали водачът е бил в състояние да спази регл.3821/85 г.  и глава ІІ от регл. 561/06г. Именно това е решаващо за  наказателната отговорност – дали е създадена такава организация, че водачът да е бил  в състояние да спази регламента, или наличната, или липсваща организация е поставила водача  в невъзможност да спази този регламент. В НП не е описано от фактическа страна, че  предприятието не е организирало работата по такъв начин, че водачът да не е в състояние да  спази глава ІІ от регламент 561/06 г.  Не са описани и такива факти, а само в този случай  предприятието следва да носи отговорност по чл. 104 ал.1 от ЗАвПр за липса на организация. Освен това, в глава ІІ до почивките се отнасят чл. 8 и чл. 9 от регл. 561/06, но нито в АУАН, нито в НП са конкретизирани от правна страна хипотезите на чл. 8 и 9 от глава ІІ . Нормата на чл.10,пар.2 на практика е препращаща и в нея се инкорпорират признаците на нормите, към която препраща, но това не е описано в АУАН и НП и не става ясно за какво е наказано дружеството.

Касационната инстанция намира обжалваното решение постановено при съобразяване на приложимия процесуален закон.

Изричното позоваване в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление на пътния лист и двете товарителници, в които „Г и Б“ ООД изрично е посочено като превозвач, възложил извършването на превозите на водача Марин М., определя като неправилни изводите в решението на районния съд за неяснота при установяване на отношенията между санкционираното дружество и водача Марин М.. При процесното нарушение за ангажиране на отговорността на превозвача правно ирелевантни са правото на собственост върху превозното средство и формата, в която са сложени отношенията между превозвача и водача, на който е възложено управлението на превозното средство.

Законосъобразни са изводите на районния съд за допуснати от административно-наказващия орган процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление поради непълнота при описание на извършеното деяние. Установяването на елементите от фактическия състав, предвидени в хипотезата на посочената като нарушена правна разпоредба на чл.10, пар.2, изр. 1, предл.2 от Регламент /ЕО/ №561/06 предполага изрично посочване на констатираните от контролния орган факти, въз основа на които е направен извод за нейното нарушаване. Както приема и районният съд, в конкретния случай описание на факти, анализ на дейността, свързани с организацията на работа на превозвача, които да водят до извод за извършено от „Г и Б“ ООД нарушение, липсва. Данните от аналоговия тахограф и тези от пътния лист за времето на извършване на превозите на 12.07.2018 година и 13.07.2018 година не съвпадат, което изисква изясняване на факти и причините, довели до установената намалена дневна почивка за 13.07.2018 година. Категорични доказателства, че намалената дневна почивка за 13.07.2018 година е резултат от дейността на превозвача, от създадената от него организация на работа, не са събрани и анализирани в административно-наказателното производство. Твърдяната обективна отговорност на превозвача не е презумирана от закона отговорност и тежестта за установяване на извършеното нарушение е за санкциониращия орган.

При служебната проверка на оспореното решение относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационният състав не намира основание за неговата отмяна.

При изложените съображения съдът намира касационната жалба неоснователна. Законосъобразно постановеното решението на въззиввния съд следва да бъде оставено в сила, поради което, на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. първо от Административно-процесуалния кодекс, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1718/26.09.2019 г. по н.а.х.д. 3131/2019 година на Варненския районен съд, 38 - ми състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: