Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 22.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 13** по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С Решение № 240187 от 10.10.2019 г. по гр. д. № 64713/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав съдът е осъдил
на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Г.В.Д., ЕГН **********,
да заплати на "Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, сумата от 158,45 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м.09.2014 г. до м.04.2015 г.
за имот с абонатен № 304819, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*****,
отразена в Обща фактура № 00651127945/31.07.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
14.09.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 32,02 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 16.09.2015
г. до 11.09.2017 г., както и сумата от 6,24 лв., представляваща цена на
извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м.08.2014 г.
до м.05.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 14.09.2017 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлил исковете за главници и лихви в останалата част, като
неоснователни и като погасени по давност.
С решението съдът е осъдил на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д.В.Г.,
ЕГН **********, да заплати на "Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, сумата от 158,45 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.09.2014 г.
до м.04.2015 г. за имот с абонатен № 304819, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „*****, отразена в Обща фактура № 00651127945/31.07.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 14.09.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 32,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода
от 16.09.2015 г. до 11.09.2017 г., както и сумата от 6,24 лв., представляваща
цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
м.08.2014 г. до м.05.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.09.2017 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете за главници и лихви в
останалата част, като неоснователни и като погасени по давност.
С решението Г.В.Д. и Д.В.Г. са
осъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплатят на „Т.С.” ЕАД сумата от
по 132,94 лв. за всеки един от тях - разноски по делото, а „Т.С.” ЕАД е осъдено
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Г.В.Д. и Д.В.Г. сумата от
233,67 лв. - разноски по делото.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е
останал ищецът „Т.С.” ЕАД, който в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника си юрк. И.М.го обжалва с оплаквания за
неправилност и постановяването му в нарушение на материалния закон.
По-конкретно поддържа, че сумите не са погасени по давност, тъй като съдът не е
взел предвид, че сумите по Обща фактура № **********/31.07.2014 г. стават
изискуеми на 15.09.2014 г., поради което и към датата на депозиране на исковата
молба давността е била прекъсната. Искането му към въззивната инстанция е да
отмени решението на СРС в частта, в която исковете при квалификацията на чл.
79, ал. 1 вр. чл. 149 ЗЕ от ЗЗД са отхвърлени и да уважи претенциите до пълния заявен размер. Претендира
разноски.
Въззиваемите Г.В.Д. и Д.В.Г., и двамата
чрез адв. И.П. оспорват жалбата по съображения изложени в
депозираните по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмени отговори. Претендират
сторените в производството разноски.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.“ ООД не взема становище по
въззивната жалба и не представя доказателства.
Решението в уважителната част, като
необжалвано от ответниците е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е осъдителен при
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците за суми,
начислени им като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на
процесния адрес.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в исковата молба.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главните
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период въззивникът подава в нея
топлоенергия за битови нужди. По делото не е било спорно между страните, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че собственик на
процесния имот е била В.Й.Г.и след нейната смърт двамата наследници /ответниците/
са станали съсобственици на същия при дялове от по 1/2 идеална част. Предвид
горното съдът приема, че между страните за процесния период е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия. Договорът
касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент № **, находящ се в гр.
София, ж.к. „*****, с аб. № 304819.
Следователно анализът на събраните по делото
доказателства обосновава извода, че ответниците притежават качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.),
който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42
(отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от
приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за
битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право
на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр
на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла,
който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр
на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена
в чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Тази
разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на
използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега
под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим
на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо
вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост, от една страна, и
помагача на ищеца, от друга, има действие и по отношение на ответниците. Видно
от приложения по делото протокол от общото събрание на етажните собственици,
същият е подписан от наследодателят на въззиваемите. Ето защо ответниците в
първоинстанционното производство са ползватели на топлинна енергия и се намират
в облигационно правоотношение с доставчика, по силата на което са задължени към
ищеца да заплащат цената на доставената ТЕ, съобразно дела им от собствеността
върху имота.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид
липсата на данни по делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответниците. Следователно решението е
обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на
вземанията, предмет на осъдителните искове).
Решението е обосновано и правилно в частта, в която
районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на
топлинна енергия в общ размер на 316,89 лева и за периода от месец септември
2014 г. до месец април 2015 г.
Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи.
От
заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ, която съдът
кредитира като обективна и компетентна, се установява, че сумите за топлинна
енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата към
съответния период нормативна уредба.
От
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че през исковия период на
ответниците са начислявани суми единствено за топла вода, поради липса на
отопление в сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият
имот. Според експертизата, за периода м.05.2013 г. до м.04.2015 г. по прогнозен
дял е начислена стойност за топла вода в размер на 964,84 лв. Доколкото
купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а
тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните
сметки. Според съдебно - техническата експертиза, при отчитане на резултата от
изравнителните сметки, посочената сума следва да бъде намалена със сумата от
44,75 лв., представляваща сума за връщане. Или общата дължима главница за
ползавана топлинна енергия за процесния период се равнява на сумата 920,09 лв.
Съгласно
заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно -
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, се
установява, че ответниците не са извършили плащане на дължимата главница за
ползвана топлинна енергия.
Решението
е постановено при съобразяване с направеното правопогасяващо възражение на
ответниците, че част от вземанията по които ищецът претендира да е кредитор са
погасени по давност, поради което исковете при квалификацията на чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 316,89 лв. до сумата от 920,09 лв.
и за периода от м.05.2013 г. до м.08.2014 г. правилно са били отхвърлени като
погасени по давност, а до пълния предявен размер от 920,14 лв., като
неоснователени.
Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за главница за
периода м.05.2013 г. – м.08.2014 г. , тъй като падежът за това вземане е
настъпил повече от три години преди датата на предявяване на иска (14.09.2017 г.).
Следва да се отбележи, че
посоченото от въззивника основание на претенциите, а именно - посочване на
дължимата сума в общи фактури и по-конкретно по фактура **********/31.07.2014
г. не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на
издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 30-дневен срок от
публикуването й (чл. 33, ал. 2 от ОУ). Това е така, тъй като съгласно чл. 32,
ал. 2 от Общите условия от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното
следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ (в 30-дневен срок от
датата на публикуването им), като въз
основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка,
единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата,
надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения (в случай
на резултат за доплащане от потребителя), или ново вземане за потребителя за
сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет
на уредите за дялово разпределение.
Настоящият съдебен
състав споделя извода на СРС, че размерът на дължимата сума е 316,89 лева,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, ползвана за
периода м.09.2014 г. -м.04.2015 г., 12,48 лева - дължима цена за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода м.08.2014 г. - м.05.2015 г., ведно
със законната лихва върху горните главници от датата на подаване на исковата
молба - 14.09.2017 г. до окончателното плащане. От тези суми всеки един от
ответниците дължи по ½.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му
част.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция не
се следват разноски на въззивника, като такива се следват на въззиваемите в
размер на по 300 лева за всеки съобразно представените по делото договори за
правна защита и съдействие.
Въззивният съд констатира, че между мотивите и
диспозитива на обжалваното съдебно решение е налице несъответствие относно административния
адрес на процесния топлоснабден имот, като в мотивите е прието, че ответниците
са собственици на топлоснабден имот в гр. София, обл. София, общ. „Надежда“,
ж.к. „*****, ап. **, а в диспозитива ответниците са осъдени да заплатят стойност
на доставена топлинна енергия за имот с абонатен № 304819, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. „*****. Ето защо СРС следва да извърши преценка относно
развитието на производство по реда на чл. 247 ГПК във връзка с допуснатата
техническа грешка, която съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на
процесуалния закон.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 240187 от 10.10.2019 г. по гр.д. № 64713/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на Г.В.Д.,
ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева – разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева – разноски пред
въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Т.“ ООД.
ВРЪЩА гр.д. № 64713/2017 на СРС, ГО, 87 състав, за
извършване преценка за развитието на производство по реда на чл. 247 ГПК,
съобразно изложеното в мотивите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.