Решение по НАХД №487/2020 на Районен съд - Асеновград

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                          № ……

                                     гр. Асеновград  26.10.2020 г.

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Асеновградският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на шестнадесети септември  през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

      При  участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 487/2020 г. по описа на Асеновградския  районен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:

      Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

      Обжалвано  е наказателно  постановление  № 2 от 23.06.2020 г., издадено от Директора на РДПБЗН – гр. Пловдив, комисар  Георги Томов Мангараков, с което на М.С., ЛНЧ: **********, с адрес–***,  на основание  чл. 94 ал.5 от Закона за защита при бедствия, е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл.89 от Закона за защита при бедствия.

В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника адвокат Павлова се навеждат основания за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, отрича се факта на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му и в задължителното му съдържание, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.       

        Въззиваемата страна, РДПБЗН – гр. Пловдив, се представлява от ст.юрисконсулт Стоянов, който моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. 

        Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от фактическа страна:

         На 03.02.2020 г. била  извършена контролна проверка от служители РДПБЗН – гр. Пловдив, сред които и актосъставителят Н.А. в обект „Предприятие за преработка и съхранение на плодове“,  находящ се в   с. Катуница, стопанисвано от „***“ ООД. Предмет  на проверката било изпълнението на дадени предписания на М.С. в качеството му на управител на „***“ ООД, което дружество експлоатирало обекта. Предписанията били дадени с констативен акт  № 00141/17.01.2018 г. и били връчени за изпълнение на адресата на 20.01.2018 г. Предмет на предписанието бил по т.3 Да се изгради локална система за оповестяване /ЛСО/ за обекта  съгласно чл. 35 ал.3 т.5  и ал. 6 от ЗЗБ, а срока за изпълнение бил до 20.01.2020 г. Необходимостта за изграждане на ЛОС била обоснована от обстоятелството, че на територията на предприятието се съхранявало опасно химическо вещество – 7 тона амоняк  и при бедствена ситуация или голям разлив на амоняка опасността излиза извън пределите на предприятието. При извършената проверка на 03.02.2020 г, т.е. повече от месец след крайния срок се констатирало, че в предприятието не е изградена ЛСО, с което управителят на дружеството М.С. не е изпълнил даденото предписание. При тези констатации контролните органи приели, че е налице състав на административно нарушение, извършено и реализирано от адресата на предписанието М.С. в качеството му на управител на дружеството. За констатираното нарушение бил съставен АУАН в присъствието на нарушителя. Същият го подписал без възражения, но такива били депозирани в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Тъй като възражението  било счетено за неоснователно въз основа  на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

       При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е основателна.      

        При проверка на процедурата и материалната законосъобразност на НП съдът намери, че при издаването на същото неправилно е приложен материалния закон. Посочената като нарушена материално правна разпоредба  чл. 89 от ЗЗБ предвижда в ал.1, че: При осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания. Алинея 2 на същия член, обаче изрично очертава кръга на адресатите на горните предписания, които може да са и годни субекти и на нарушението по чл.94 ал.5 от ЗЗБ и това са: Органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци, които са  длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1. Анализът на горните разпоредби сочи, че жалбоподателят М. С. в качеството му на физическо лице – макар и управител на дружеството „***“, не може да бъде субект на нарушението по чл. 94 ал.5 от ЗЗБ, защото материалното правната разпоредба към която препраща посочената санкционна разпоредба не предвижда такъв субект в хипотезиса си. В случая, предписанието се е отнасяло до  юридическото лице „***“ ООД, макар и връчено на управителя, който го представлява. За правилното приложение на закона е следвало да се наложи имуществена санкция на юридическото лице. Като не е определил правилно субекта на административно-наказателната  отговорност, съобразно кръга очертан в чл. 89 ал.2 от ЗЗБ, АНО не е приложил правилно материалния закон, поради което и НП като незаконосъобразно подлежи на отмяна само на това основание. По тази причина е безпредметно и съдът да обсъжда, дали са налице останалите елементи от състава на нарушението и дали правилно е оразмерена санкцията.

По отношение на разноските. Съгласно нормата  на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая разноски за юрисконсултско възнаграждение се претендират единствено от въззиваемата страна. С оглед изхода на делото обаче, такива не следва да се присъждат и същите следва да останат за сметка на РДПБЗН-Пловдив.

        Ето защо, поради изложените съображения и като намери обжалваното НП за незаконосъобразно  на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                 Р    Е    Ш    И :

 

        ОТМЕНЯ   наказателно  постановление  № 2 от 23.06.2020г., издадено от Директора на РДПБЗН – гр. Пловдив, комисар  Георги Томов Мангараков, с което на М.С., ЛНЧ: **********, с адрес–***,  на основание  чл. 94 ал.5 от Закона за защита при бедствия, е наложено административно наказание – глоба  в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл.89 от Закона за защита при бедствия.

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :