О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1510 Година 18.05.2020 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети май Година
2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5633 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна със задължителното за настоящия съд
определение по приложеното ч.гр.д. № 1136/2020 г. на Старозагорския окръжен
съд, с което е отменено определението от 20.01.2020 г. по настоящото дело и
същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно
нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че отговора на ответника е подаден
в срок, а поправената искова молба е редовна, като предявения с нея иск по чл. 439,
ал. 1 ГПК е допустим, като според задължителното за настоящия съд определение
по ч.гр.д. № 1136/2020 г. на Старозагорския окръжен съд е и местно подсъден на
настоящия районен съд.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. №
5329/2012 г. на СтРС.
Следва
да се отхвърли обаче, искането на ищцата за изискване и прилагане и на изп.д. №
- на Ч. Г.И., защото няма данни последното да е приключило с влязъл в сила акт (чл.
86, ал. 1, изр. 1 ПАС). Поради това следва да се
даде възможност на ищцата да представи по делото заверени преписи/дубликат на
същото изпълнително дело.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на
ответника с приложенията към него. Страните следва да бъдат приканени към
постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищцата
е основала предявения иск, са посочени в поправената й искова молба и по
същество се изразяват в това, че на 09.10.2012 г., по искане на М., PC С. издал
заповед № 3474 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №
5329/2012 г., с която й разпоредил да заплати на М. 1225.91 лева за главница за
неплатени суми за ползвани далекосъобщителни услуги от 28.09.2010 г. до
28.01.2012 г. по договор № Г0294285/01.03.2004 г. и данъчни фактури, и законна
лихва от 08.10.2012 г. до изплащане на вземането, както и 65 лева разноски по
делото. Не била подала възражение по чл. 414 ГПК и заповедта влязла в сила на
07.11.2012 г. На 08.11.2012 г. PC С. издал изпълнителен лист на основание
влязлата в сила заповед, като била осъдена да плати посочените по-горе суми. Не
било подавано възражение и по чл. 423 ГПК. На 09.09.2019 г. получила съобщение по
образувано по молба на ответника изпълнително дело № - при Ч. Г.И. въз основа
на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5329/2012 г. на PC С.. Към него било
приложено уведомление за цесия, в което било описано, че на 21.12.2017 г. между
А. (с предишно наименование М.) и С. бил сключен договор за цесия, по силата на
който вземането срещу ищцата, за което бил издаден изпълнителния лист от
08.11.2012 г. по ч.гр.д. № 5329/2012 г. на Районен съд С., било прехвърлено на С..
След което, с договор за цесия от 30.05.2019 г., сключен между С. и ответника, горепосоченото
вземане, било прехвърлено от С. на ответника. По образуваното изпълнително дело
бил наложен запор върху банковите сметки и върху пенсията й. Изпълнително дело
№ - при Ч. Г.И. било висящо и към момента продължавали опитите да бъдели
принудително събирани суми от нея с цел погасяване на задължението й към ответника.
Предвид изложеното, за нея бил налице правен интерес от настоящото
производство. Настоящият иск предявявала на основание чл. 113 ГПК пред PC С., в
района на който бил постоянният й и настоящият й адрес. Претендираните от
ответника суми от 1225.91 лева за главница за неплатени суми за ползвани
далекосъобщителни услуги от 28.09.2010 г. до 28.01.2012 г. по договор № Г0294285/01.03.2004
г. и данъчни фактури, и законна лихва от 08.10.2012 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 65 лева разноски по делото, за които бил издаден изпълнителния
лист от 08.11.2012 г. по ч.гр.д. № 5329/2012 г. на Районен съд С., били изцяло погасени
по давност. Налице било новонастъпило обстоятелство, а именно изтичане на
предвидената в ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането на ответното
дружество, след приключване на съдебното дирене в производството, по което било
издадено изпълнителното основание. Законодателят бил уредил защитата на
длъжника да се основавала само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното
основание. От значение в случая било, че фактите били настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което било издадено
изпълнителното основание. По реда на ГПК, заповедите за изпълнение се ползвали
със стабилитет, тъй като влизали в сила. По тези съображения разпоредбата на
чл. 439, ал. 2 ГПК следвало да се прилага и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство било
приключило, независимо че съдебно дирене не се провеждало. В този смисъл била и
практиката на ВКС. След влизане в сила на заповедта за изпълнение и съответно
издаване на изпълнителния лист на 08.11.2012 г. до 08.11.2017 г. не били
извършвани никакви действия, с които давността да била спирана и прекъсвана по
смисъла на чл. 115 и 116 ЗЗД. Погасителната
давност по отношение на вземането от 1225.91 лева главница, била изтекла в
периода 08.11.2012 г. - 08.11.2017 г., а за вземането в размер на 65 лева,
представляващи разноски, погасителната давност била изтекла в периода
08.11.2012 г. - 08.11.2017 г. Подадената от ответника едва на 27.08.2019 г.
молба за образуване на изпълнително производство, отново нямало да прекъсне
тази давност, защото и тогава нямало да може да прекъсне вече изтеклата по-рано
на 08.11.2017 г. погасителна давност. Давността за погасяване на присъденото с
изпълнителния лист процесно вземане била изтекла в случая на 08.11.2017 г. Като
последица от изтичането й и възражението по чл. 120 ЗЗД на длъжника - ищец в
този смисъл, с предявения по делото иск, ответникът - кредитор загубвал
възможността принудително да осъществи това си вземане по съдебен ред или чрез
съдебен изпълнител, защото то се явявало погасено по давност. Предвид
изложеното следвало, че ищцата не дължала и разноските по образуваното
изпълнително дело, в т.ч. и такса по т. 26 от ТТРЗЧ. с ДДС, т.к. не била станала
причина и не била дала повод за завеждането на изпълнителното производство.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи, поради погасяването им по давност на
08.11.2017 г., сумите от 1225.91 лева
главница за незаплатени суми за ползвани далекосъобщителни услуги от 28.09.2010
г. до 28.01.2012 г. по договор № Г0294285/01.03.2004 г. и данъчни фактури, и
законна лихва от 08.10.2012 г. до изплащането й, както и 65 лева разноски по
делото, за които бил издаден изпълнителен лист от 08.11.2012 г., по ч.гр.д. №
5329 по описа за 2012 г. на Старозагорския районен съд, въз основа на който било
образувано изпълнително дело № - на Ч. Г.И.. Претендира разноски.
Правна
квалификация на предявения иск – нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище за неподсъдност на делото,
което моли съда да прекрати пред Районен съд С. и го прати на местно компетентния
съд в София, за което правел изрично възражение за местна неподсъдност, като твърдял,
че предявеният иск не бил такъв на потребител и съгласно чл. 105, във вр. с чл.
108 ГПК се предявявал пред съда, в района на който било седалището му в гр.
София, бул. България № 81, вход В, ет. 8. Предявеният иск бил процесуално
допустим, доколкото се основавал на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене по производството, по което било издадено изпълнителното
основание, но бил по същество неоснователен. От приложените в исковата молба
твърдения се установявало, че ищцата била осъдена по ч.гр.д. № 5329/2012 г. на
Районен съд С. да заплати на М. сумата от 1225.91 лева главница, с 65 лева разноски.
От останалите изложени твърдения се установявало, че за събиране на тези
вземания било образувано изпълнително дело № - по описа на кантората на Ч. Г.И..
Всички тези обстоятелства признавал и моли съда да бъдели отделени при
съставянето на доклада по делото съгласно чл. 146 ГПК. Основен правопораждащ
факт, на който се основавал предявеният иск, било твърдението, че за периода от
издаването на изпълнителния лист от 08.11.2012 г. до образуване на
изпълнителното дело през 2019 г., вземането се било погасило по давност, поради
изтичането на давностния срок. Това било невярно. След постановяване на ТР № 2/26.06.2015
г., с молба по изпълнително дело № - по описа на кантората на Ч. Г.И. (доказателства
в тази насока били приложени от ищцата), било поискано извършване на
изпълнителни действия, поради което и давността била прекъсната. Отделно моли
съда да имал предвид, че до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, давност по време на изпълнителния процес не била текла. Това било така
доколкото съгласно дадените задължителни разяснения в ППВС № 3/18.11.1980 г., погасителната
давност не течала, докато траел изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането. В действителност, с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС било прието, че дадените задължителни разяснения с ППВС №
3/18.11.1980 следвало да се считат за загубили сила. Но съгласно решение № 170
от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. IV г.о. на ВКС, извършената с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г. на ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г., пораждала действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС разрешение, се прилагало от тази дата. Съгласно цитираната
практика на ВКС, по процесното изпълнително дело № 2870/2014 на Ч. Г.И., до
момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, давност докато траел
изпълнителния процес не била текла, защото до този момент било приложимо ППВС №
3/18.11.1980 г. Съгласно цитираното решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г., IV ГО, погасителна давност за вземането в хода на образуваното
изпълнително производство не била текла за периода от 08.11.2012 до 26.06.2015
и такава можела да започне да тече едва от момента на постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК - 26.06.2015. Това било така, доколкото тълкувателно
решение, отменящо дадени предходни задължителни разяснения по прилагането на
закона, имало действие занапред, а не обратно такова. Затова за едно парично
вземане, докато за събирането му имало висящо изпълнително дело, погасителна
давност не можела да тече до момента от обявяването на ППВС № 3/1980 за
загубило сила. За периода от постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. до подаване
на исковата молба, а и към настоящия момент, в полза на ищцата не била изтекла
погасителна давност от пет години. А доколкото вземането спрямо нея било
такова, произтичащо от договор за кредит, то спрямо него била приложима именно
общата петгодишна давност. Поради изложеното, искът по чл. 439 ГПК се явявал
неоснователен и недоказан. Признавал твърденията в исковата молба, че ищцата бил
осъдена по ч.гр.д. № 5329/2012 г. на Районен съд С. да заплати на М. сумата от
1225.91 лева главница, с 65 лева разноски по заповедното делото. Признавал
твърденията, че за събиране на тези вземания било образувано изпълнително дело
№ - по описа на кантората на Ч. Г.И., които моли съда да отделял като безспорни
при съставяне на доклада. Давност не била текла обаче до 26.06.2015 г., което
било датата на постановяване на ТР № 2/2013, доколкото когато тълкувателно
решение отменяло предходно задължително постановление, то имало действие
занапред. Въз основа на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Тежестта
за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се
разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже
обстоятелствата, твърдени в поправената й искова молба, тъй като на тях е
основала възраженията си за недължимост на отричаното с иска й вземане, а
ответникът носи тежестта да докаже обстоятелствата, твърдени в отговора, тъй
като на тях е основал това претендирано от него вземане, респективно
основанието за възникването и съществуването му, и неговия размер.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: уведомление
за цесия, съобщение, справка от ТР, изпълнителен лист от 08.11.2012 г. по
ч.гр.д. № 5329/2012 г. на СтРС.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 5329 по описа за 2012 г. на Старозагорския
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищцата в исковата й молба за изискване и прилагане на изп.д. № 2870/2019
г. на Ч. Г.И., защото няма данни да е приключило с влязъл в сила акт.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да представи по делото дубликат на същото № 2870/2019 г. на Ч. Г.И..
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 24.06.2020
г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на
ответника с приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: