№ 10389
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110103048 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Л. Ч. срещу .......... ЕООД иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за признаване за установено, че
.......... ЕООД дължи на Л. Ч., роден на 03.03.2015 г., представляван от своя баща и
законен представител А.............. Ч., с адрес ....... сумата от 400,00 евро, представляваща
обезщетение за закъснение при изпълнение на полет LB 227 на 02.06.2018 г. по
направление летище ............. .......... ведно със законна лихва от 21.05.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 26694/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответното дружество,
по силата на който последното следвало да изпълни полет LB 227 на 02.06.2018 г. с
дестинация летище Бургас - летище Москва, .......... с планиран час за излитане 15.00 ч.
местно време на същата дата. Твърди, че самолетът пристигнал в крайния пункт с
повече от три часа закъснение спрямо планираното разписание - следвало да излети в
15.00 ч., местно време, на 02.06.2018 г., но реално е излетял едва в 22.35 ч. на същата
дата. Поддържа, че доколкото се касае за забавяне с повече от три часа и за разстояние
между началната и крайната точка на полета повече от 1500 км в рамките на
Общността, в правната сфера на пътника на основание разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) № 261/2004г. е възникнало парично притезание за сумата от 400
1
евро, представляващо вземане за обезщетение за изпълнен със закъснение полет.
Заявява, че предявил претенцията си извънсъдебно, но ответникът не извършил
плащане. При тези съображения предявява искане за присъждане на сумата от 400
евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга. Претендира
и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата претенция. Оспорва да е налице облигационно отношение с
ищеца по договор за превоз. Оспорва ищецът да е явил на гише за регистрация 45
минути преди определения час за излитане. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от
страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на
настоящото производство. РеЛ.ира се възражение за настъпила погасителна давност на
вземането на ищеца, тъй като е приложим двугодишният срок, уреден в чл. 135 от
Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, който е изтекъл към момента на
подаване на заявлението. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета
на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно факта на сключен
с ответника договор за въздушен превоз; потвърдена резервация за полета; представяне
на гишето за регистрация в час, посочен от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент, а ако не е посочен такъв - не по-късно от 45 минути
преди обявения час на излитане; времетраене на закъснението на полета,
съответстващо на предвиденото по Регламент (ЕО) № 261/11.02.2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета, както и размера на обезщетението, дължимо от превозвача, в
т.ч. разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг, както и
спирането и/или прекъсването на давността.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, както и плащане.
Въз основа на представената по делото бордова карта от билет (л. 5) се
установява, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на
който ответникът се е задължил на 02.06.2018 г. да изпълни полет №LB 227 по
направление летище ............. .......... както и че е потвърдена резервацията за полета. С
доклада по делото, на основание чл. 153 вр. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 ГПК, е обявено за
2
безспорно между страните по делото, че разстоянието между двете летища, изчислено
по метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км, както и че процесният полет е
изпълнен със закъснение повече от три часа.
Предвид изложеното съдът приема, че за ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и загуба на време,
резултат от договорното неизпълнение на ответника да изпълни точно във времето
полета, за който се е задължил. С определението по насрочване съдът е задължил
ответника на основание чл. 190 ГПК да представи в срок до откритото съдебно
заседание списък на всички пасажери, допуснати до борда на полет № 227. Ответникът
не е изпълнил това свое процесуално задължение, поради което приложение следва да
намери санкцията на чл. 190, ал. 2 вр. 161 ГПК, като бъде приет за установен фактът,
че ищецът се е представил на гишето за резервация, не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане. Тези изводи се подкрепят от извършеното от ответника
извънсъдебно признание на правото на обезщетение в приложената по делото
кореспонденция чрез електронна поща, което имплицитно съдържа и признание на
фактите от състава на отговорността, предмет на настоящия иск (л. 7-17).
Ето защо на разглеждане подлежи реЛ.ираното от ответника евентуално
възражение за погасяване по давност на вземането.
Ответникът прави възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. Тази разпоредба, в относимата за
спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), предвижда специален
давностен срок, като гласи, че правото на иск срещу превозвача по международните
превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен
срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в
местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации,
давност" обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство,
каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на
обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137
ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135
ЗГВ не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за
спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Поради
3
това приложение в разглежданата хипотеза следва да намерят общите правила, уредени
в ЗЗД (решение № 263463 от 28.05.2021 г. на СГС по в.гр.д. № 10832/2019 г.; решение
№ 3502/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 16115/2018 г. на СГС, Р. № 262286/06.04.2021 г. по
в. гр. д. № 346/2020 г. на СГС и др.).
Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от
неизпълнението е предварително определен като парична сума и същата е уредена в
регламента, то обезщетението представлява законна неустойка, която в съответствие с
разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен давностен
срок. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, в случая - от деня на изпълнение на закъснелия полет
(02.06.2018 г.), към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача.
С предявяването на настоящата искова претенция по силата на фикцията в чл. 422
ГПК давността е прекъсната с действие от момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 21.05.2021 г., към който момент давностният срок не е изтекъл. С оглед на
изложеното възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно и
предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
следва да се уважи в пълния му предявен размер от 400 евро.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца се следват направените разноски в исковото производство – 25 лв. за
платена държавна такса, както и тези в заповедното производство – 325 лв. за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Ч., роден на 03.03.2015 г.,
представляван от своя баща и законен представител А.............. Ч., с адрес ....... срещу
.......... ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр....... иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., че .......... ЕООД
дължи на Л. Ч. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение при
изпълнение на полет LB 227 на 02.06.2018 г. по направление летище ............ ведно със
законна лихва от 21.05.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 26694/2021 г. по
описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .......... ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на Л. Ч., роден на 03.03.2015 г., представляван от своя баща и законен
представител А.............. Ч., сумата от 25 лв., представляваща разноски в исковото
4
производство, и сумата от 325 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 26694/2021 г.
по описа на СРС, 29 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5