№ 154
гр. гр. Добрич , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга И. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500271 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 271/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по частна жалба вх. рег. № 763/07.05.2021 г., подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ********* срещу
разпореждане, обективирано в Заповед № 260323/24.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 343/2021 г. по описа на Районен съд -
Добрич, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК относно претендираните вземания за сумите от 62.87 лв., представляваща лихва за
забава за периода 26.11.2019 – 06.01.2021 г., както и за сумата от 7.51 лв., представляваща
законна лихва за периода 06.01.2021 г. – 01.02.2021 г.
Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата
отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се
разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал.
2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.
Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал.
1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.
Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.
1
Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Съображенията на Съда са следните:
В конкретния казус се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител” и Съдът е
задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
Безспорно установено е по делото, че договорът за потребителски кредит е сключен при
Общи условия, т. е. при предварително определени от страна на финансовата институция
договорни клаузи. Договорът е бланков, поради което Съдът приема, че същият не е бил
предмет на предварително договаряне между страните и кредитополучателят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан стандартизиран
бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия заемодател.
Видно от съдържанието на договора, кредиторът посочил абсолютните стойности на
лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,90 %. ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Уговореният в потребителския договор годишен лихвен процент надвишава
повече от четири път законната лихва. В настоящият случай договорената между страните
лихва в размер на 41,17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява
нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.
Високата възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити, когато, независимо от
обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни
процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай
такива обстоятелства не са налице.
С оглед изложените доводи и предвид липсата на индивидуално договоряне на параметрите
в т.VI от договора за потребителски кредит - за ГЛП, ГПР, въпросните договорни клаузи са
неравноправни и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП същите са нищожни.
Като последица от отхвърлянето на претенцията за договорна лихва и възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги първостепенният съд е уважил претенцията за законна
лихва до посочените размери.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата
пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед № 260323/24.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 343/2021 г. по
описа на Районен съд - Добрич, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК относно претендираните вземания за сумите от 62.87 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 26.11.2019 – 06.01.2021 г., както и за сумата от
7.51 лв., представляваща законна лихва за периода 06.01.2021 г. – 01.02.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3