Р Е Ш Е Н И Е

                                     

№……..…/…………..

 

Гр. София, 06.01.2016г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

 

при участието на секретаря Т.Д. и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№ 28 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ.

Ищецът „Т.Б.” АД поддържа, че по ч.гр.д. № 29564/2014г. на СРС, 61 състав му е издадена по заявление заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника „Г.с.г.” ЕООД, и солидарните длъжници „Г. – РБ” ЕООД, Р.Д.Б. и В.К.М. да заплатят на Б.ата сумата от 229 025 евро – главница по договор за Б.ов кредит № СФ 424/2007г., с описаните анекси, законната лихва върху главницата, 144 812,81 евро – договорна лихва за периода от 20.08.2011г. до 20.07.2012г., 9 069,39 евро – такси за обслужване за периода от 20.07.2012г. до 31.05.2014г., 14983,36 лв. – държавна такса и 11 767,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като твърди, че СРС не се е произнесъл по искането за сумата от 266,40 лв. – разноски за такси за връчване на нотариални покани. Сочи, че е уведомен със съобщение, получено на 10.12.2014г. е уведомен за постъпилите възражения, поради което предявява в срок иск за установяване на гореописаните вземания по заповедта. Поддържа, че същите произтичат от договор за Б.ов кредит от 27.07.2007г., изменен с описаните анекси, сключен с кредитополучателя – „Г.С.Г.” ЕООД, като с договор за встъпване в дълг от 27.07.2007г. са встъпили в дълг и останалите ответници като солидарни длъжници. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя с падеж – 20.07.2012г. Б.ата е предприела действия за събирането им по съдебен ред, като е изпратила описаните нотариални покани, а на 02.06.2014г. е входирано и заявлението по чл. 417 от ГПК. Сочи, че въз основа на заповедта е образувано изпълнително дело № 854/2014г. при ЧСИ Д., по което са проведени описаните публични продани на част от ипотекираните имоти, като били уведомени за изготвено разпределение на суми. В допълнителната искова молба от 12.05.2015г. ищецът оспорва твърденията на ответниците по отговора, като твърди, че вземането му не се е преклудирало поради изпращането на две нотариални покани за едно и също задължение, излага подробни доводи за начина на формиране на лихвата съобразно уговореното. В хода на съдебното производство поддържа претенциите си чрез процесуалния си представител – юриск. Й. като сочи, че анекс №3 е установено, че е влязъл в сила, претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответниците „Г.с.г.” ЕООД, „Г. – РБ” ЕООД и Р.Д.Б. оспорват исковете по съображения, изложени подробно в писмен отговор от 10.02.2015г., в който сочат, че не оспорват, че е бил сключен описания договор за кредит за сума в размер на 950 000 евро, както и че е поета солидарна отговорност с договора за встъпване в дълг от 27.07.2015г. Твърдят, че вноските по кредита са погасявани редовно до 2010г., включително и някои авансово, когато поради настъпилата икономическа криза се стигнало до просрочие на кредита. Твърдят, че искът не е подаден в законоустановения срок, тъй като още с нотариални покани от 01.02.2013г. чрез нотариус В.И. били предявени сумите, но не последвали действия от страна на Б.ата и били изпратени нови покани, но счита, че това преклудирало правото на ищеца да претендира вземането си по този ред. Оспорват исковете и по размер, като сочат, че считат, че уговорената лихва не отговаря на тази по договора по подробно изложените аргументи. Твърдят, че са продадени не част от ипотекираните имоти, а всичките и то на цени под пазарните. Излагат се подробни доводи за неправомерни действия на ЧСИ Д., като в отговора се съдържа искане съдът „да обезсили извършените действия на ЧСИ Д. като противоречащи на закона и морала в правото”, което искане с определението по чл. 374 от ГПК не е приел за разглеждане. Идентичен по съдържание отговор е депозирал и ответникът Р.Д.Б. на 25.03.2015г. В хода на съдебното производство ответниците поддържат оспорването на исковете чрез процесуалния си представител – адв. Б. като претендират отхвърлянето им и присъждането на разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От постъпилото заповедно производство, а именно ч.гр.д.№ 29564/2014г. на СРС, 61 състав е видно, че по заявление, подадено с вх.№ 3127316 от 02.06.2014г. от „Т.б.“ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 09.06.2014г. по силата на която е разпоредено на „Г.с.г.” ЕООД и солидарните длъжници „Г. – РБ” ЕООД, Р.Д.Б. и В.К.М. да заплатят на Б.ата сумата от 229 025 евро – главница, представляваща задължение по договор за Б.ов кредит № СФ 424/2007г., с описаните анекси, сумата от 144 812,81 евро – договорна лихва за периода от 20.08.2011г. до 20.07.2012г., сумата от 9 069,39 евро – такси за обслужване за периода от 20.07.2012г. до 31.05.2014г., сумата 14983,36 лв. – държавна такса и 11 767,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта са постъпили три броя възражения по чл.414 от ГПК от 15.09.2014г. от „Г.с.г.” ЕООД, „Г. – РБ” ЕООД и Р.Д.Б., като съдът е указал на длъжниците да представят доказателства за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, като са представени три броя уведомления, залепени на 17.09.2014г., както и връчени покани за доброволно изпълнение от 19.08.2014г., които е отразено, че са връчени на 29.09.2014г. С определение от 04.11.2014г. съдът е указал на заявителя възможността за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, което е връчено на Б.ата на 10.12.2014г., а исковата молба е заведена на 05.01.2015г., т.е. в едномесечния срок.

На стр. 21 и следващите от делото е представен договор за Б.ов кредит „Т. – У.К.“ № СФ 424/2007г. от 27.07.2007г., сключен между Б.ата и „Г.С.Г.“ЕООД като кредитополучател, съгласно който Б.ата предоставя на ответника „Г.с.г.“ ЕООД като кредитополучател кредит с  инвестиционна цел в размер 950 000 EUR, с цел по чл.1.2 от договора – връщане на междуфирмен заем, заплащане на довършителни СМР в описаната сграда и за оборотни средства. Уговорено е усвояването на сумата на три транша в срок до 31.08.2007г., а съгласно чл. 2.10.1 срокът на ползване е три години от подписване на договора. Н чл. 2.10 е уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита е до 20.07.2012г. при изпълнение на долупосочените условия, а именно по чл. 2.10.2 кредитополучателя се е задължил до 20.07.2010г. да плати най-късно сумата от 475 000 евро от кредита съгласно погасителния план, като при изпълнение на горното може да поиска продължаване на срока с две години. В чл. 2.10.6 е посочено, че ако кредитополучателят не направи искане за предоговаряне или Б.ата откаже продължаване на срока, той се задължава да погаси останалата част от кредита окончателно до 20.01.2011г. В чл.2.11 е уговорено, че кредитът се погасява на месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, с първа вноска по главницата на 20.02.2008г. и шестмесечен гратисен период. Следователно кредитополучателят се е задължил през гратисния период да заплаща вноски, включващи само договорна лихва, а до края на 36 – тия месец (20.07.2010г.) да възстанови 475 000 EUR от главницата. В случай на предоговаряне, останалата част от кредита следва да се заплати за още 24 месеца ( до 20.07.2012г.), а ако няма предоговаряне – на 6 равни месечни вноски от 37 – мия до 42 –рия месец (до 20.01.2011г.). В чл. 2.12 от договора е уговорен годишен лихвен процент, равняващ се на сбора на усреднен  3 М EURIBOR плюс и надбавка 5,60% или както е посочено към момента общо 9,5% годишно. Падежната дата е 20 – то число на месеца. При забава на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост се начислява договорната лихва, увеличена с  15% надбавка съгласно уговореното в чл. 2.13 от договора. В чл. 2.21 е уговорено, че кредитополучателят се задължава след първата година на кредита  да натрупа по сметките си кредитни обороти в размер не по-малък от 3 500 000 EUR, като кредитът не се взема предвид при изчисляване на оборотите, като при неизпълнение договореният лихвен процент се увеличава с 2%. Съгласно уговореното в т.2.1. от  договора кредитополучателят заплаща ежемесечно такса (комисионна) за управление и обработка на кредита в размер 0,12% месечно върху размера на дълга, а в чл. 2.2.5 и 2.4 са уговорени неустойки при неусвояване на траншовете в уговорения срок в размер на 2%. В чл. 2.18.3 са уговорили страните поредността на погасяване – разноски, лихви, главница. В чл. 2.19 е уговорено, че кредитополучателят заплаща такси и комисионни в размер на 70% от предвидените по действащата Тарифа, освен ако в договора не е уговорено друго. В чл.2.23 и2.24 са уговорени и други такси. В чл.5.1 като обезпечение по договора за кредит е уговорена ипотека върху описаните имоти, а в чл. 5.1.2 е уговорено, че лицата „Г. – РБ” ЕООД, Р.Д.Б. и В.К.М. следва да встъпят в дълга. В чл.6 са уговорени условията за предсрочна изискуемост. С анекс № 1 от 08.08.2007г. е изменен срока за усвояване на първия транш – до 08.08.2007г., а с анекс № 2 – сроковете за усвояване на втори и трети транш – на 05.09.2007г. Съгласно представения анекс № 3 от 16.12.2010г. остатъкът от предоставения кредит в размер на 229 025 евро главница към горната дата се погасява на описаните шест месечни вноски с падежи от 20.02.2012г. до 20.07.2012г., като съгласно чл. 2 анексът влиза в сила след като клиентът погаси всички дължими лихви и такси. В чл. 3 е уговорено ,че кредитополучателят дължи годишна лихва за ползваната сума по кредита в размер, който се формира като сбор от усреднен тримесечен индекс EURIBOR и надбавка 10,58%, като е уговорено, че Б.ата може едностранно да променя надбавката в съответствие с приетия от нея лихвен бюлетин. Посочено е, че към момента на договора индексът е 0,92% и е валиден за периода от 21.11.2010г. до 20.02.2011г. Към анекса е приложен погасителен план на стр.38 от делото, съгласно който е начислена освен главницата и договорна лихва в общ размер 38 409,52 евро, такса за управление – 4 809,54, като общата сума е 272 244,06 евро.

На стр. 39 и следващите е представен договор за встъпване в дълг от 27.07.2007г., съгласно който лицата „Г. – РБ” ЕООД, Р.Д.Б. и В.К.М. встъпват в задълженията на кредитополучателя по процесния договор за кредит, като са се задължили по силата на чл. 3 да уговорят солидарно с кредитополучателя.

Представен е нотариален акт № 22, т.V, рег.№ 9546, дело № 725/2007г., с който в полза на Б.ата е учредена договорна ипотека върху описаните имоти, както и УПИ-то, в който е изградена сградата, в която се намират, а именно – гр. ***************. С втория нотариален акт № 90 от 19.11.2007г. е учредена и ипотека върху описаните пет ателиета в същата сграда.

На стр. 52 и следващите са представени нотариални покани, с който Б.ата е претендирала неизплатени суми по договора с настъпил краен срок за погасяване – 20.07.2012г., като поканите са до тримата ответници и са връчени на 10.05.2014г.

На стр. 70 и следващите са представени документи от изпълнителното дело, а именно молбата за образуването му до ЧСИ Д., обявленията за продан на имоти, както и съобщения за възлагане на част от имотите на посочените лица, които съобщения са адресирани до Б.ата.

От ответниците са представени на стр. 228 и следващите от делото покани от ищеца, с които той уведомява кредитополучателя и съдлъжниците, че към 28.01.2013г. са дължими описаните суми в общ размер на 297 250,59 евро, включващи главница 229 025 евро, 63 553,48 евро лихва и 4 672,11 лв. просрочени такси, като ги е поканил да ги заплатят доброволно. Поканите са връчени на 01.02.2013г.

Представена е на стр.231 и следващите и експертна оценка от лицензиран оценител Ж.А., която дава пазарна оценка от 750 евро на квадратен метър на имотите в процесната жилищна сграда.

По делото е изслушано основно и допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице П.Д., които съдът кредитира като дадени обективно, безпристрастно и компетентно дадени. Вещото лице описва подробно сключения договор, анекси и уговорените по тях лихви и комисионни. Сочи, че договорената сума по кредита в общ размер 950 000 EUR е постъпила по разплащателна сметка  в  EUR с IBAN *** „Г.С.Г.“ЕООД и е усвоена от  кредитополучателя, както следва: на 08.08.2007г. са усвоени 586 728 EUR и на 04.09.2007г. са усвоени 363 272 EUR, или общо 900 000 eвро. В таблица на стр. 3-5 от заключението вещото лице е посочило какви са плащания, извършени от ответниците за периода от 20.08.2007г. до 15.09.2011г., с които са погасили следните  задължения по договора: главница с плащания в периода от  04.01.2008г. до 23.09.2009г. в общ размер на сумата от 720 975 EUR; договорна лихва върху редовната главница с падежи от 20.08.2007г. до 20.07.2011г. в общ размер на сумата от 172 455,75 EUR, част от договорна лихва върху редовната главница с падеж 20.08.2011г. в размер на 1 664,55 EUR; договорна лихва върху просрочена главница в размер на сумата от 1 352,91 EUR, погасени такси (комисионни) за управление за период от 20.09.2007г. до 22.08.2011г. в размер на сумата от 23 711,83 EUR, както и са погасени лихви за неразрешен овърдрафт върху просрочия от такси в размер на 839,67 EUR или общо са заплатени 920 999,71 EUR. Експертът сочи, че размерът на незаплатената главница по договора № СФ 424/ 2007г. от 27.07.2007г. е разликата между сумата от 950 000 EUR (усвоена главница) и сумата от 720 975 EUR (платена главница) и възлиза на 229 025 EUR. Размерът на незаплатените договорни лихви върху редовната главница с падежи от 20.08.2011г. (част. непл. 530,27 EUR) до 20.07.2012г.(крайния срок на договора) е 19 186,37 EUR, а размерът на незаплатените ежемесечни  такси (комисионни) за управление, начислени за период от 20.09.2011г. до 31.05.2014г.(до подаването на заявление по чл.417 от ГПК) е 9069,39 EUR. Размерът на незаплатената договорна лихва върху просрочена главница в  общ размер 229 025 EUR, начислена за период от 20.03.2012г. до 31.05.2014г. – датата на подаването на заявление по чл.417 от ГПК) при наказателен лихвен процент от 26,50% е 125 569,57 EUR, като е посочен в таблица на стр. 7 и 8 от основното заключение. Вещото лице сочи, че съгласно т.2.12. от Договора за кредит е уговорен годишен лихвен процент, равняващ се на сбора на усреднен  3 М EURIBOR и надбавка 5,60%, като в чл.2.12.1 от договора за кредит е посочено, че лихвеният процент се променя автоматично, но не може да бъде по-нисък от стойността на първоначално договорен лихвен процент, който е 9,50% /3,90% 3 М EURIBOR + 5,60%/. Експертът сочи, че за периода от сключване на договора до 20.02.2009г. сборът от усреднения 3 М EURIBOR и надбавка 5,60% се равнява на прилагания по договора годишен лихвен процент както е отразено в таблицата. Вещото лице сочи, че за периода от 21.02.2009г. до 04.08.2009г. сборът на усреднения  3 М EURIBOR и надбавката от 5,60% намалява и е по-нисък от стойността на общия първоначално договорен лихвен процент (9,5%),  като е прилагат втория. Вещото лице е посочило, че съгласно чл.2.21 от договора за кредит след първата година кредитополучателят се е задължил да натрупа по сметките си кредитни обороти в размер не по-малък от 3 500 000 EUR (без да се включва процесния кредит), като при неизпълнение договореният лихвен процент се увеличава с 2%. Периодът, в който е следвало да се реализират тези обороти е от 28.07.2008г. до 28.07.2009г., но договорената сума не е достигната. Предвид горното прилагания лихвен процент от 9,5% е увеличен с 2% и в периода от  05.08.2009г. до 20.12.2010г. е прилаган лихвен процент от 11,5%. Експертът сочи, че съгласно чл. 3 на Анекс № 3 от 16.12.2010г. е договорен годишен лихвен процент, равняващ се на сбора на усреднен  3 М EURIBOR и надбавка 10,58%. Съгласно уговореното в чл.2 анексът влиза в сила след погасяване на всички дължими лихви и такси, като вещото лице сочи в таблицата на стр.3-стр.5 от заключението, че на 20.12.2010г. са извършени плащания, с които са погасени дължимите такси с падежи  от  20.10.2009г. до 20.12.2010г., както и дължимите договорни лихви с падежи от 20.05.2010г. до 20.12.2010г., поради което вещото лице сочи, че се приема, че анексът е влязъл в сила на 21.12.2010г. и за периода от 21.12.2010г. до 20.02.2011г. начисляваният по договора лихвен процент е в съответствие с  Анекс № 3 като е в размер на 11,50%. За периода от 21.02.2011г. до 20.05.2012г. сборът на усреднения  3 М EURIBOR и надбавката от 10,58% е по-голям  от стойността на общия първоначално договорен лихвен процент (11,5%), но Б.ата  не го е повишавала, а е продължила да прилага първоначалния лихвен процент от 11,5%. Вещото лице сочи, че за периода от 21.05.2012г. до 31.05.2014г. – датата на подаване заявлението по чл.417 от ГПК, сборът на усреднения  3 М EURIBOR и надбавка 10,58% намалява и е по-нисък от стойността на общия първоначално договорен лихвен процент (11,5%), но съгласно чл.3 от  Анекс № 3 Б.ата е прилагала първоначално договорения лихвен от 11,5%. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че на 20.12.2010г.  с вносна бележка вносителят  Р.Д.Б. ЕГН: **********, л.к. ********* е внесъл в брой сума в размер  18 630 EUR по сметка с IBAN *** „Г.С.Г.“ЕООД в ЧПБ“Т.“ с посочено основание: „захранване на сметка в брой“. На същата дата с друга вносна бележка е внесена в брой сума в размер 297,90 EUR по сметка с IBAN *** „Г.С.Г.“ЕООД в ЧПБ“Т.“, като сумата е внесена на основание: „захранване на сметка в брой“. Експертът сочи, че от Видно от вальорно движение за 20.12.2010г. по сметка в  EUR с IBAN *** „Г.С.Г.“ЕООД, е видно, че горепосочената сума в общ размер 18 927,90 EUR е послужила за погасяване на следните задължения: Плащане на просрочена лихва в размер на 14670,41 EUR; погасяване лихва върху такси в размер на 151,71 EUR; погасяване вземания за такси по кредит в размер на 4062,52 EUR, погасяване такса внасяне в брой в размер на 34,26 EUR; погасяване такси месечна поддръжка в размер на  9,00 EUR. Във второто допълнително заключение вещото лице сочи, че съгласно договора по време на гратисния период кредитополучателят се е задължил да заплаща вноски, включващи само договорна лихва, а до края на 36 – тия месец (20.07.2010г.) се е задължил да възстанови 475 000 EUR от главницата. В случай на предоговаряне, останалата част от кредита следва да се заплати за още 24 месеца ( до 20.07.2012г.), а ако няма предоговаряне – на 6 равни месечни вноски от 37 – мия до 42 –рия месец (до 20.01.2011г.). Съгласно т.2.1. от  Договора за кредит кредитополучателят заплаща ежемесечно такса (комисионна) за управление и обработка на кредита в размер 0,12% месечно върху размера на дълга. В това заключение вещото лице сочи, че се приеме, че анекс 3 не е влязъл в сила, то с извършените плащания е погасена главница с плащания в периода от  04.01.2008г. до 23.09.2009г. в общ размер 720 975 EUR, като е останала дължима в размера по исковата молба. Цялата начислена договорна лихва до датата на прекратяване на договора - 20.01.2011г.  е погасена с извършените плащания. За периода  от датата на прекратяване на договора 20.01.2011г. - при вариант, без  Анекс 3, до 31.05.2014г. не е заплатена наказателна лихва в общ размер на сумата от 189 157,61 EUR.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният специален установителен иск е процесуално допустим, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК, срещу която ответниците –длъжници са подали възражения по чл. 414 от ГПК и искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415 от ГПК. По делото не се спори и се установява от приложеното копие от заповедното производство, че искът по чл. 422 от ГПК е предявен в дадения от съда едномесечен срок.

По делото е безспорно и сключването между страните на процесния договор за кредит, предоставянето на сумата на кредитополучателя и поемането на солидарно задължение от останалите ответници чрез встъпване в дълг, за което е сключен договор с нотариална заверка на подписите. Спорен е въпросът дали анекс № 3 от 16.12.2010г. към договора за кредит, съгласно който остатъкът от предоставения кредит в размер на 229 025 евро главница се погасява на описаните шест месечни вноски с падежи от 20.02.2012г. до 20.07.2012г., е влязъл в сила, тъй като съгласно чл. 2 от същия е уговорено, че анексът влиза в сила след като клиентът погаси всички дължими лихви и такси. Съдът намира, че от неоспореното допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че на 20.12.2010г. са извършени плащания, с които са погасени дължимите такси с падежи  от  20.10.2009г. до 20.12.2010г., както и дължимите договорни лихви с падежи от 20.05.2010г. до 20.12.2010г., като вещото лице подробно е описало вносните бележки, вносител по които е Р.Д.Б., който е внесъл в брой описаните суми по описаната сметка. Действително във вносните бележки е посочено, че основанието за вноските е „захранване на сметка“, но горното не променя извода, че сумите са платени и с тях погасени лихвите така както е описало вещото лице, доколкото в самия договор има изрично уговорено задължение по чл. 2.17 от кредитополучателя да осигури по сметките си достатъчно средства за погасяване на дължимите суми и най-вече уговореното по чл. 2.18.1 от договора, че с „подписване на договора и на основание чл.6 от Наредба № 3 за паричните преводи и платежните системи кредитополучателят дава неотменимото си съгласие Б.ата да събира служебно от всички открити сметки на кредитополучателя в офисите на ЧПБ „Т.“ АД всички парични суми, които са дължими по договора за кредит и по договорите, които обезпечават кредита“. Следователно обстоятелството, че при внасянето на сумите не е посочено като основание погасяване на лихви и такси по анекса не води до извод, че след като същите са постъпили и усвоени с оглед горецитираните клаузи по договора, не е налице хипотезата на чл. 2 от анекса и влизането му в сила. Предвид горното съдът намира, че процесният анекс е влязъл в сила и се дължат уговорените по него лихви и такси, поради което алтернативно изготвения вариант на дължими суми по допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза не следва да бъде кредитиран. Действително по анекса са уговорени нови по размер лихви и срок за вноските, но независимо от влизането му в сила кредитополучателят и солидарните длъжници дължат невъзстановената главница по договора за кредит в размер на 229 025 евро, като обстоятелството дали по анекса същата е била платима на вноски, последната с падеж 20.07.2012г. или е следвало да бъде върната при условията на чл.2.10.6 от договора изцяло в срок до 20.01.2011г. не променя извода за дължимост на главницата, тъй като падежът за заплащането й е настъпил и по делото не се установява същата да е погасена. Обстоятелството дали е била изискуема цялата към дата 20.01.2011г. или на вноски с последен падеж -20.07.2012г. не променя извода за дължимостта й, нито би обословило основателност на евентуално възражение на ответниците за погасителна давност, каквото и не е заявено изрично, тъй като искът по чл. 422 от ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението, т.е. от 02.06.2014г. Неоснователен е и изтъкнатия от ответниците довод, че след като с нотариална покана от 01.02.2013г. на нотариус И. били претендирани сумите и не последвали действия от страна на Б.ата, това преклудирало правото на Б.ата да претендира вземането си по този ред. Извънсъдебната покана, включително и нотариалната такава, няма отношение към дължимостта на вземанията по договора за кредит и лихвите, нито обстоятелството, че са отправени две такива обуславя извод за преклудиране правата на Б.ата, тъй като няма законово основание за горното. Поканата, включително и нотариалната, е само една извънсъдебна молба за плащане на сумите, с която длъжникът се поставя в забава, ако задължението не е с точно уговорен падеж, но непредявяването на иск в даден срок след поканата не води до преклудиране на правата или погасяване на вземането. Би се преклудирала единствено отговорността на поръчителите по договор за кредит, ако Б.ата не предяви иск срещу главния длъжник в шестмесечен срок от настъпване на изискуемостта на вземанията, но в случая първо от ответниците няма изрично позоваване на наличие на хипотезата на чл. 147 от ЗЗД, а и дори да имаше, същото е неоснователно, тъй като ответниците не са поръчители по договора за кредит, а са солидарни съдлъжници, които са встъпили в дълг съгласно представения договор за встъпване в дълг. Предвид горното фактът, че Б.ата е отправила повторни покани от 30.04.2014г. по никакъв начин не преклудира правата й да получи изискуемите си вземания, тъй като ответниците нямат качеството на поръчители по дълга.

Съдът намира, че доводите на ответника Р.Б., че бил „изнуден“ да подпише договора за кредит с неизпълнима клауза – да натрупа уговорения оборот, са неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото. По никакъв начин не се установява от страна на представители на Б.ата да е упражнена принуда за подписването на договора със съответните му клаузи, още повече, че липсва и изрично искане за унищожаемост на договора. Твърденията му, че фирмата му нямала такъв оборот дори за пет години са ирелевантни, тъй като не се установи по никакъв начин при подписване на договора със съответните уговорени клаузи ответникът да не е бил наясно със същите, респ. да е бил подведен или срещу него да е използвана физическа или психическа принуда. Такава клауза за увеличаване на лихвения процент при ненастъпване на уговореното условие във връзка с оборота не противоречи на закона и добрите нрави, тъй като не е нормативно забранена и уговорките във връзка с начина на начисляване на лихвите са прерогатив на договорната свобода между страните. Ответникът-кредитополучател е търговец и като такъв би следвало да има специфичното знание на участник в търговския оборот и горното изключва възможността за защитата му като потребител по смисъла на ЗЗП, както и за нищожност на цитираната клауза.

Неоснователни към предмета на настоящия спор са твърденията на ответниците за некоректни действия на Б.ата, изразяващи се в това, че ипотекираните имоти били продадени, без да се спира изпълнението и по цени, които са далеч по-ниски от пазарните. Обстоятелството, че не е спряно изпълнението на процесната заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, която подлежи на незабавно изпълнение, не влияе на дължимостта на сумите по същата, още повече, че изпълнението въз основа на такъв титул е допустимо от закона и не може да се приеме, че съставлява договорно или друго нарушение от страна на Б.ата. Обстоятелството на какви цени е осъществена публичната продан на ипотекираните имоти и дали са законосъобразни действията на ЧСИ Д. също са ирелевантни за настоящия правен спор. Незаконосъобразните действия на частен съдебен изпълнител подлежат на обжалване и отмяна по специален производствен ред в определени хипотези съгласно чл. 435 от ГПК и в определени срокове, а за всички останали действия и бездействия е налице възможност за търсене на деликтна отговорност, но тя е за частния съдебен изпълнител, а не за взискателя по изпълнителното дело и евентуалното й наличие не влияе на вземането, за събиране на което е изпълнителния лист. В тази връзка твърденията на ответниците, които освен горното са и недоказани, са и неотносими, тъй като дори и да са били налице нарушения на процедурата по изпълнителното дело от страна на ЧСИ Д. и твърдяните некоректни действия на служители на Б.ата, за същите ответниците биха могли да претендират вреди, но не в рамките на настоящото производство, по което съдът не е надлежно сезиран с такива претенции, но по никакъв начин не влияят на дължимостта на вземанията за главница и лихви по процесния договор за кредит. Дали и на каква цена е можело да се продадат ипотекираните имоти по изпълнителното дело и дали при реализиране на по-висока такава по публичните продани би се погасил дълга изцяло е ирелевантно към настоящия иск, още повече, че тези доводи на ответниците са и недоказани, тъй като по настоящото дело не се установи дали и как е извършена публична продажба на ипотекираните имоти, съответно получена ли е цена по същата, в какъв размер и как е относима към погасяване на задълженията по договора за кредит, тъй като не са представени доказателства за горното. Независимо от горното дори и да се приеме, че не е спорно това обстоятелство, в рамките на настоящото производство съдът не може да извършва преценка дали имотите, които са били обезпечение на кредита са продадени на цена, адекватна на пазарната и дори и да не е станало така, то това е предмет на отговорност на частния съдебен изпълнител по отношение на длъжника, ако цената на проданта не е определена надлежно и съгласно изискванията на ГПК, но не касае дължимостта на суми по договора за кредит спрямо Б.ата. Следва да се има предвид и че съгласно т. 13 от ТР 4/2013г. на ОСТГК на ВКС за заповедното производство, в производството по иска по чл. 422 от ГПК съдът взема предвид всички факти, относими към погасяване на задължението, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Както изрично сочи ВКС „фактите, относими към погасяване на задължението и взети предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК от съда в исковото производство, са факти, свързани с доброволното погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство“. В настоящия случай няма данни и не се твърди и доказва по делото, че ответниците са платили доброволно на Б.ата след заявлението по чл. 417 от ГПК, а се сочи, че са постъпили суми в резултат на принудително изпълнение на заповедта и те не следва да се взимат предвид. Ето защо дори и да бе надлежно установено с доказателства по делото, каквито не са ангажирани от страната, твърдяща тези факти, а именно ответниците, че е налице погасяване на част от задълженията в хода на осъществено принудително изпълнение, тъй като не се касае за доброволно плащане, тези факти не би следвало да се отразяват на дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК и не обуславят основателност на възраженията на ответниците, че не дължат нищо повече на Б.ата.

Съдът намира, че са неоснователни и доводите на ответниците по отношение на размера на дължимите лихви. Същите са изчислени от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и с оглед горецитираните вносни бележки от 20.12.2012г. са в съответствие с влезлия в сила анекс № 3 към договора за кредит. Обстоятелството, че ответниците считат същите за несправедливи по размер не води до отпадане на отговорността им за същите, след като са поели договорно задължение за заплащането им. Дължимостта на лихви е обусловена и от поведението на ответниците – кредитополучателя и солидарните длъжници, тъй като при точно и своевременно изпълнение същите не биха дължали лихви в настоящия размер. Ищецът не претендира лихви за период, който е повече от три години назад от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, тъй като се търси договорна лихва от 20.08.2011г., поради което не може да се приеме, че те са недължими и погасени, въпреки че част от сумите и по лихвата, а и главницата са претендирани с предходна нотариална покана.

По отношение на иска за сумата от 266,40 лв., която ищецът претендира като заплатена такса за нотариални покани, за които ас представени фактури № 44835/30.0.2014г. и І 44989/12.05.2015г. и две платежни нареждания, съдът намира следното. Тези такси не съставляват такси, дължими по договора за кредит, а са във връзка с изпращането на повторни нотариални покани до ответниците, въпреки че изискуемостта на вземанията е настъпила с падежа им и на ответниците вече са били връчени покани чрез нотариус И.. Следователно съдът намира за основателен довода на ответниците, че тези разходи не са пряко и непосредствено свързани с договора за кредит и не са необходими такива. Още повече, че съдът намира, че извършването им не е надлежно доказано ,тъй като съгласно чл. 305 от ТЗ плащането по Б.ов път се счита извършено със заверяване на сметката на получателя, а в случая ищецът е представил само платежни нареждания, но не и доказателства за заверяване на сметката на получателя с тези суми. Предвид горното тази претенция следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложените доводи съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени за пълния размер, установен по заключението на ССЕ. На ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски за уважения размер на исковете, които включват дължимата държавна такса по иска по чл.422 от ГПК, а именно 2% върху търсената сума или сумата от 14 973,36 лв. и 300 лв. – депозит за вещо лице. От ищеца е заявено и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 23 005 лв., срещу което процесуалният представител на ответниците е заявил възражение за прекомерност. С оглед цената на исковете от 382 907,20 евро с левова равностойност 748 901,39 лв. и съобразно чл. 7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения се следва такова в размер на 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. или се следва сумата от 22 997,04 лв. С оглед горното това е размера на следващото се юрисконсултско възнаграждение, като възражението се явява частично основателно. Предвид горното съдът намира, че на ищеца се следват разноски общо в размер на 38 280,40 лв.

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, по чл. 422 от ГПК срещу „Г.С.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, „Г. – РБ“ ЕООД, ЕИК ********, и Р.Д.Б., ЕГН **********, тримата ответници със съдебен адрес ***, офис 128, че Г.С.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, „Г. – РБ“ ЕООД, ЕИК ********, и Р.Д.Б., дължат солидарно на ищеца „Т.б.“ АД сумата от 229 025 евро – главница по договор за Б.ов кредит № СФ 424/2007г., с описаните анекси, законната лихва върху главницата, 144 812,81 евро – договорна лихва за периода от 20.08.2011г. до 20.07.2012г., 9 069,39 евро – такси за обслужване за периода от 20.07.2012г. до 31.05.2014г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 29564/2014г. на СРС, 61 състав от 09.06.2014г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, по чл. 422 от ГПК срещу „Г.С.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, „Г. – РБ“ ЕООД, ЕИК ********, и Р.Д.Б., ЕГН **********, тримата ответници със съдебен адрес ***, офис 128, иск за присъждане на сумата от 266,40 лв., представляваща такси за връчване на нотариални покани като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК Г.С.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, „Г. – РБ“ ЕООД, ЕИК ********, и Р.Д.Б., ЕГН **********, тримата ответници със съдебен адрес ***, офис 128, да заплатят на „Т.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 38 280,40 лв. / тридесет и осем хиляди двеста и осемдесет лева и четиридесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           СЪДИЯ: