П Р И С
Ъ Д А
№ 15
гр.Севлиево 20.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд в открито съдебно заседание
на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Станислав Цветков
при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА, в присъствието на прокурора ТИХОМИР ПЕТКОВ,
като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.О.Х. дело № 7 по описа за 2018 год.,
въз основа на данните по делото и закона съдът
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И. ***, роден на *** ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 29.03.2017 год., в гр.Севлиево,
в качеството си на свидетел по Н.О.Х.Д. № 78/2017 год. по описа на Севлиевски
районен съд, в публично съдебно заседание пред същия съд, съзнателно потвърдил
неистина – че на 14.02.2017 год., около 20.45часа, в гр.Севлиево, на ул.„Зелениковец”,
към момента на извършване на полицейска проверка на лек автомобил „Мерцедес С
280” с рег. № ***, въпросният автомобил бил в покой, управляван бил преди това
от магазин „2+2” до улица „Зелениковец” и паркиран там от лицето П.С.С., а в
действителност превозното средство било в движение и било управлявано от П.И.И.,
който преустановил движението му при подаден сигнал от обозначен полицейски
автомобил, с което е извършил престъпление, за което на осн. чл.290, ал.1 и чл.54 от НК, съдът го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн.чл.66, ал.1 от НК, съдът ОТЛАГА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ на
подсъдимия Д.И.Д., със снета по-горе самоличност, ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Габровски окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Подсъдимият Д.И. *** е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК, за това, че на 29.03.2017 г., в гр.Севлиево, като
свидетел по Н.О.Х.Д. № 78/2017 год. по описа на Севлиевски районен съд, в
публично съдебно заседание пред същия съд, устно, съзнателно потвърдил
неистина, че на 14.02.2017 год., около 20.45часа, в гр.Севлиево на
ул.„Зелениковец”, към момента на извършена по същото време и на същото място
полицейска проверка на лек автомобил „Мерцедес С 280” с рег. № ***, то
посоченото МПС било в покой, управлявано от магазин „2+2”, намиращ се в
ж.к.“М.Палаузов“ до улица „Зелениковец” и паркирано там от лицето П.С.С., а в
действителност същият бил в движение, управляван от П.И.И., който преустановил
движението му при подаден светлинен сигнал от обозначен полицейски автомобил.
Прокурорът поддържа обвинението,
като го счита за установено и доказано по безспорен начин.
В съдебно заседание
подсъдимият Д. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и, че разбира
обвинението.Не се признава за виновен, но дава обяснения, като твърди, че
автомобилът не бил управляван от П.И.И., а от лицето П.С.С. и това било
истината, а полицаите искали да прехвърлят вината на П.И..
От обясненията на
подсъдимия Д.И.Д.,
показанията на свидетелите Х.М.М., И.В.М. и П.И.И. и от останалите доказателства по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подс.Д.И.Д., свид.П.И.И.
и Н.С.Н. били познати и живеели в гр.Севлиево.Свид.И. бил
правоспособен водач на МПС, но със Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1275-000817
от 21.10.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, сектор „Пътна полиция“
му била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС № *********, издадено на 01.02.2007 г.), до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 6 месеца.Заповедта му била връчена на
13.12.2016 г. и влязла в сила от 28.12.2016 г.Независимо от това, на 14.02.2017
г., свид.И. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес С 280“ с рег. № ***,
собственост на неговата майка Г.В.Р..Движел се по ул.„Зелениковец” в посока ул.„Марин
Попов“ в гр. Севлиево.Заедно с него в превозното средство пътували подс.Д.,
който бил седнал на предната седалка до водача, и Н.С.Н., който се возел на
задната седалка вдясно и зад подс.Д..Движението на посочения лек автомобил било
възприето по-рано същата вечер в района на магазин „2+2“ в ж.к.“М.Палаузов“ от
свидетелите Х.М.М. и И.В.М. – двамата служители на РУ – Севлиево при ОД на МВР
– Габрово.Последните по това врече били назначени в наряд по ООР.Тъй като на полицейските
служители било служебно известно, че лицето, което обичайно управлява
посоченото МПС, е с отнето свидетелство за управление на МПС, същите проследили
автомобила.Около 20.45 часа, на посочената по-горе дата, при навлизане от
ул.„Марин Попов“ по ул.„Зелениковец“ в посока ж.к.“Митко Палаузов“ в
гр.Севлиево, полицейските служители възприели движещия се срещу тях л.а. „Мерцедес“
с рег. № ЕВ 2358 ВА.Свид.М., който управлявал патрулния автомобил, подал звуков
и светлинен сигнал с фаровете към движещото се срещу него МПС.Полицейските
служители видели, че лекият автомобил „Мерцедес“ се управлява от свид.П.И.И..След
подадения му сигнал, превозното средство отбило вдясно по посоката си на
движение и преустановило същото, като в този момент полицаите видели, че водачът
му – свид.И., се прехвърля от седалката на водача на задната седалка вляво.През
това време полицейският автомобил се изравнил с управлявания от свид.И.
автомобил „Мерцедес“.Свидетелите М. и М. видели, че на шофьорското място няма
никой, а двигателят на превозното средство продължава да работи.Проверили
самоличността на намиращите се в автомобила лица – подс.Д., свид.И. и Н..Последните
заявили пред полицейските служители, че не знаят кой управлява автомобила,
както и, че те само се возели.Полицаите съобщили за случилото се на оперативния
дежурен в полицейското управление.Не след дълго на мястото пристигнали и други
служители на полицейското управление.Били извършени допълнителни проверки, като
междувременно, с друг лек автомобил, на мястото пристигнал П.С.С., който заявил
пред контролните органи, че той е управлявал лекия автомобил
„Мерцедес“.Същевременно свид.П.И.И. отказал да бъде проверен с технически
средства за употреба на алкохол и за употреба на наркотични или упойващи
вещества.Бил му изготвен Талон за медицинско изследване с № 0420086, който той
отказал да получи.Същият не се явил в посочения час и посоченото му здравно
заведение, за да даде кръв за химически анализ.Във връзка с установеното на свид.П.И.
бил съставен АУАН с бланков № 884730 от 14.02.2017 г., за извършени нарушения
по чл.150 от ЗДвП и по чл.174, ал. 3 от ЗДвП.Свид.И. отказал предявяването на
акта и връчването на препис от него.Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0341-000026 от 15.02.2017 г. на Началник сектор към РУ – Севлиево
при ОД на МВР - Габрово, на свид.П.И. била наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 6 месеца.
Тъй като деянието осъществено от
свид.И. представлявало престъпление по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, след
приключване на досъдебното производство, образувано по този повод, на
22.02.2017 г. в РС Севлиево бил внесен обвинителен акт от Районна прокуратура -
Севлиево срещу свид.И., с обвинение за извършено престъпление по посоченият
по-горе текст от НК.По този повод в РС Севлиево било образувано Н.О.Х.Д. № 78/2017
г. по описа на същия съд.Същото било насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.При провелото се на 29.03.2017 г. съдебно заседание, като свидетел по
делото бил допуснат подс.Д..От страна на съдебният състав била снета неговата самоличност и
му била разяснена наказателната отговорност по чл.290 от НК.След като това му
било разяснено подс.Д. обещал да говори истината пред съда.В проведеното
открито съдебно заседание на посочената по-горе дата бил проведен разпит на
подс.Д. в качеството на свидетел по посоченото по горе Н.О.Х.Д.В показанията си
пред съда подс.Д. заявил, че вечерта на въпросната дата – 14.02.2017 г. били на
„2+2“.От там го взели П. и П. с Н., при което П. карал автомобила.След това
спряли на ул.„Зелениковец“ и П. го нямало.До тях спряла патрулка и ги попитали
кой кара и той им казал, че го нямало този който кара.П. бил седнал отзад до Н..След
това дошли и други патрули на КАТ.Полицаите извършили проверка, при което искали
да изкарат П.И., че кара, а то не било така.П. отсъствал, бил отишъл някъде и
шофьорското място било празно.П. бил стоял отзад.Колата на П. не била с работещ
двигател, била спряна колата.Разправяли се полицаите, че П. е карал, а той бил
седнал отзад на седалката и си играел на телефона.Нямало и две-три минути от
момента, в който П. слязъл от колата и дошли полицаите.
Показанията, дадени от подс.Д. по
посоченото по-горе НОХД № 78/2017 г. по описа на Районен съд Севлиево в
качеството му на свидетел не отговаряли на действителността, тъй като на
посочената дата, време и място моторното превозно средство било управлявано от
свид.П.И.И., а не от лицето П.С.С..Същевременно, в момента на възприемането на
лекият автомобил от полицейските служители същият не бил в покой, а се движел,
управлявайки го свид.П.И..Това било добре известно на подс.Д., тъй като се
намирал в автомобила, на седалката до водача – свид.И. и той съзнавал, че тези
негови показания / твърдения / не отговарят на истината.Чрез депозирането им пред
съда по посоченото по-горе НОХД подс.Д. целял да подпомогне твърдението на
свид.П.И. / подсъдим по посоченото по-горе НОХД /, че не той / свид.И. / е
управлявал лекия автомобил, а друго лице, както и, че при подаването на сигнала
от полицейските служители автомобилът бил в покой, с неработещ двигател, като
по този начин у съдебния състав бъде формирано убеждението, че това е така и свид.И.
следва да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение от прокуратурата.
Показанията на подс.Д., дадени в качеството на свидетел по посоченото
по-горе НОХД не били възприети като достоверни от съдебния състав, разглеждащ
същото, тъй като не кореспондирали с останалите доказателства, събрани в
производството.Решаващият съдебен състав счел, че в тях се съдържат твърдения,
които следва да се определят като лъжливи, като в съдебното решение по делото
изложил своите мотиви да не ги кредитира с доверието си.С Присъда № 25 от 29.03.2017
год. по НОХД № 78/2017год. свид.П.И.И. бил признат за виновен и осъден по
повдигнатото му от РП – Севлиево обвинение за извършено престъпление по
чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.Присъдата била обжалвана от свид.И. ***.С
Решение № 52 от 29.06.2017 г. на състав на ОС – Габрово, посочената по-горе
присъда на РС – Севлиево била потвърдена.В мотивите си съдебният състав
възприел тези на първоинстанционният съд досежно показанията на подс.Д..
В обясненията си пред съда подс.Д. заявява, че е невинен и отправя молба към съда да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.Излага твърдението, че изнесеното в обвинителния
акт било невярно, тъй като в действителност лекият автомобил бил управляван от
лицето П.С.С., а не от свид.П.И.И..Целта на полицаите била да изкарат
последният за виновен.Не било вярно това, че лекият автомобил се движел, когато
бил засечен от полицейският автомобил.Същият бил спрял, в покой, а П.С. отишъл
някъде за известно време, като едва след няколко минути пристигнала патрулката.
Съдът не кредитира с доверието
си обясненията на подс.Д., както и показанията на свид.П.И.И., в тази им част.В
настоящото наказателно производство се събраха доказателства, сходни с тези
събрани в хода на НОХД № 78/2017 год. по описа на Районен съд Севлиево.Настоящият съдебен състав намира, че твърдението, че на
въпросната дата 14.02.2017 г. П.С.С. е управлявал посоченото по-горе
моторно-превозно средство не кореспондира на нито едно от останалите доказателства,
събрани в производството.Съдът намира, че показанията на свидетелите Х.М.М. и И.В.М.
са подробни, логични и последователни, поради което изцяло ги кредитира с
доверието си.Двамата полицейски служители са очевидци на случилото се.От тях се
установява времето, мястото, както и същественото обстоятелство, че свид.П.И.И.,
а не друго лице е управлявало автомобила.Установеното от свидетелите е материализирано
в редовно съставения АУАН с бланков № 884730/14.02.2017 г., в който свид.И. не
е вписал възражения и не е депозирал такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.Обстоятелството,
че свидетелите М. и М. са наблюдавали по-рано същата вечер автомобила, ползван
от свид.И., за да установят дали не се управлява от последния, за който им било
известно, че е лишен от правоуправление, е изцяло в техните правомощия и е
насочено към охрана на обществения ред.Полицейските служители са положили необходимите
усилия, за да достигнат до увереността, че не друг, а свид.И. управлява л.а.
„Мерцедес“, като лично са го възприели на шофьорското място и са наблюдавали
прехвърлянето му на задната седалка.При така установеното въз основа на
събраните доказателства, съдът намира, че е изключено друго лице, различно от свид.П.И.И.,
да е управлявало лекия автомобил „Мерцедес”.Както вече бе отбелязано по-горе,
съдът не кредитира с доверието си обясненията на подс.Д. и показанията на
свидетеля П.И.И..Посоченият свидетел поради приятелските си отношения с
подсъдимия се явява заинтересован от изхода на делото.Твърденията на този
свидетел и на подс.Д., че лицето П.С. е бил на шофьорското място се разминават
с показанията на свидетелите Х.М. и И.М., които са преки очевидци.Твърденията
им, според които в късна зимна вечер останали да чакат в автомобила връщането
на П.С., за който не знаели къде е отишъл и кога ще се върне, очевидно не могат
да се приемат за логични.Тези обяснения и показания противоречат на показанията
на посочените по-горе свидетели, според които П.С. се появил на мястото на
проверката значително по-късно и пристигнал с лек автомобил.
Безспорно е също така, че в настоящият
случай свидетелските показания, депозирани от страна на подс.Д. по НОХД №
78/2017 год. са се отнасяли до обстоятелства, попадащи в предмета на делото /на
доказване по делото/.Тези негови показания са били депозирани именно с цел да
формират у решаващият съдебен състав убеждението, че свид.И. следва да бъде
оправдан, тъй като не е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение от прокуратурата.
При така установената
фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият Д.И.Д., след като на 29.03.2017 год., в
гр.Севлиево, в качеството си на свидетел по Н.О.Х.Д. № 78/2017 год. по описа на
Севлиевски районен съд, в публично съдебно заседание пред същия съд, съзнателно
потвърдил неистина – че на 14.02.2017 год., около 20.45часа, в гр.Севлиево, на
ул.„Зелениковец”, към момента на извършване на полицейска проверка на лек
автомобил „Мерцедес С 280” с рег. № ***, въпросният автомобил бил в покой,
управляван бил преди това от магазин „2+2” до улица „Зелениковец” и паркиран
там от лицето П.С.С., а в действителност превозното средство било в движение и
било управлявано от П.И.И., който преустановил движението му при подаден сигнал
от обозначен полицейски автомобил, както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението лъжесвидетелстване от НК.
Поради гореизложените
съображения съдът призна подсъдимия Д.И.Д. за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна
отговорност.Подсъдимият е осъществил
деянието при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на
наказанието
При определяне на вида и размера
на наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.Извършеното от подс.Д.И.Д. престъпление не е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, но е с висока степен на обществена опасност, която
се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Завишена е
обществената опасност и на подсъдимия, което следва от предходните му осъждания за престъпления
от общ характер.Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид предходните осъждания на подс.Д. за престъпления
от общ характер.Не са налице смекчаващи
вината обстоятелства.Съдът счита, че не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне на
наказание на подс.Д.И.Д. по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.При
съвкупната преценка на изложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
съобразявайки вида и размера на налаганите му до момента наказания за
престъпления от общ характер, тежестта на престъплението, материалното и имотно
състояние, мотивите и подбудите, съдът достига до извода, че на подсъдимия Д.И.Д.
следва да се наложи наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За поправянето и превъзпитанието
на подс.Д.И.Д. съдът счита, че така определеното му наказание лишаване
от свобода не следва да се изтърпява ефективно.По тези съображения и на
осн.чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода, като определи на подс.Д. тригодишен изпитателен срок, начиная
от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита,
че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: