Решение по дело №611/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20207200700611
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№28

гр. Русе, 11.06.2021 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

           Административен съд Русе, в публично заседание на двадесети май  през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЕНА ДЯКОВА

при участието на секретаря Диана Михайлова, разгледа докладваното  адм. дело № 611 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от А. Ш. М. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. Б.Д. ***, срещу Заповед № 66 от 14.10.2020г., издадена от Началника на Сектор ПП при ОДМВР Русе – отказ за издаване на документ, удостоверяващ регистрация на превозно средство –  автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег.№ РР 7976 АХ, с рама № WF0VXXBDFP4G60443.

В жалбата са изложени доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неправилно прилагане на закона. Иска се нейната отмяна и съдът да постанови решение, с което да задължи административния орган да извърши исканата регистрация.

Ответникът по жалбата, началник на сектор "ПП" при ОД МВР Русе, чрез главен юрисконсулт, изразява становище за правилност и законосъобразност на постановената заповед и моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установи, че със Заявление № 201085021597, подадено на 31.08.2020г. жалбоподателят е заявил в Сектор "Пътна полиция" ОДМВР Русе промяна на регистрация на лек автомобил марка „Форд Транзит“, с цвят сив, с номер на двигател B57D30A64789783 и с рама № WBAJC91040G470664. От данните по делото се установява, че този автомобил е закупен от жалбоподателя с договор за покупко-продажба от 01.10.2020 г./л.31 дело/, сключен между него и продавача С. Д. от гр.Разград. Последният от своя страна е закупил автомобила с договор за покупко-продажба от 14.08.2020 г./л.62 д./, сключен между него и физическо лице от гр.Завет, обл.Разград. След закупуване от С. Д. автомобилът е бил надлежно регистриран в Сектор Пътна полиция към ОД МВР Разград, за което е издадено Свидетелство за регистрация № *********/л.20 д./. В част 1 на свидетелството в сектор /Е/ е вписан идентификационния номер на превозното средство - № WF0VXXBDFP4G60443, не е посочен номер на двигателя, наред с другите реквизити е посочена датата на първоначалната му регистрация – 21.06.2004г.  

При извършване на проверката преди регистрация по Заявление № 201085021597 от 31.08.2020г., Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Русе бил уведомен с Докладна записка № 10850р-8752 от 05.10.20202г./л.4 преписка/, че номерът на рамата на автомобила е корозирал и трудно се разчита. За установяване на идентификационния номер на превозното средство/ т.нар.номер на рамата/ била изготвена експертна справка №88, с рег.№ 336р-25460 от 07.10.2020г./л.3 преписка/. Според експерта от сектор БНТЛ при ОДМВР Русе мястото, определено за вбиване- площадката над предно дясно колело е силно корозирало, детайлът е закрепен със самонарезни видии за метал, като се разчитат отделни позиции „4G60“. Посочено е, че в предната дясна долна част на предно обзорно стъкло се намира стикер с изписан номер WF0VXXBDFP4G60443, но същият не е поставен по начин на завода производител, наблюдават се мехури по стикера от евентуално разлепване. Стикер със същия номер се намира на колонката на предна дясна врата. Установено е, че същият не е поставен по начин на завода производител, наблюдават се мехури по стикера  от евентуално разлепване. Последните седем символа от номера се намират вбити на алуминиева табелка, монтирана на греда в двигателното отделение посредством метални винтове, което не отговаря на начина на закрепване на завода производител. Заключението на експерта е, че номера на автомобила не може да се установи по безспорен начин.

Във връзка с необходимостта от идентификация на автомобила случаят бил разгледан от комисия при ОД МВР Русе, която разгледала заявлението на жалбоподателя и приложените към него документи. В съставен Протокол № 33 с рег.№ УРИ 336р-25742 от 12.10.2020г./л.2 преписка/ комисията констатирала същите обстоятелства, установени в експертната справка, като изразила становище да се издаде заповед за отказ от регистрация на автомобила, тъй като същият не може да бъде идентифициран. Със Заповед № 1083з-66 от 14.10.2020г. Началникът на сектор Пътна полиция при ОД МВР Русе на основание чл. 143, ал.1 от ЗДвП и чл.7, ал.1 от Наредба|-45/24.03.2000г. на МВР отказал да бъде извършена  промяна в регистрацията на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег.№ РР *** АХ, с рама № WF0VXXBDFP4G60443, по заявлението на жалбоподателя А. Ш. М.. В мотивите към заповедта се посочва, че превозното средство не може да бъде идентифицирано, като са отразени резултатите от проверката и експертното заключение. По делото не са представени доказателства кога е връчена заповедта на жалбоподателя, но в 14дневен срок от издаването и – на 27.10.2020г. е подадена жалба в Административен съд Русе, с която е поискана отмяна на заповедта.

 В развилото се съдебно производство по искане на жалбоподателя са събрани писмени доказателства: Договор за покупко-продажба на МПС от 01.10.2020г.,Свидетелство за регистрация част I № 010457, Договор за покупко-продажба на МПС от 14.08.2020г., албум със снимки, изготвени при първоначалния оглед на автомобила. По искане на жалбоподателя е назначена комплексна автотехническа трасологична експертиза, изготвена от вещи лица автомобилен инженер и трасолог. Според заключението на експертите върху рамата на процесния автомобил има следи от корозия и следи от механично въздействие на мястото, определено от завода производител, където трябва да бъде вбит идентификационния номер на автомобила. Установените        и разчете- ни при огледа на автомобила/от експерта в адм.производство/  символи - 4G60 са част от идентификационния номер на товарен автомобил Форд Транзит с per. № РР **** АХ и са били вбити на типичното за марката, модела и годината на производство , а именно април 2004г.място. По време на огледа от вещите лица на същото място не се наблюдават  никакви цифри или букви, тъй като по данни на лицето, предоставило автомобила за оглед , той лично е търкал това място с телена четка, за да открие други позиции. При двата огледа на автомобила върху арматурното табло под челното стъкло в дясно и върху отвесната колона между предна дясна и задна дясна врата се наблюдават залепени стикери /табели/ с изписан върху тях целия идентификационен номер на товарен автомобил Форд Транзит с per. № РР 7976 АХ, а именно „WFOPXXBDFP4G60443 ". В дясната част на предната горна хоризонтална греда под капака на двигателния отсек има закрепена посредством метални винтове метална табела, на която в горния десен ъгъл релефно (изпъкнали) са изписани символите „4G60443", които са последните седем цифри от идентификационния номер на автомобила - по документи. Това са определените за марката, модела и годината на производство на автомобила места, на които заводът производител отбелязва идентификационния му номер. Върху    стикера залепен на арматурното табло под челното стъкло вдясно се наблюдава интервенция изразяваща се в драскотини получени от възвратно постъпателни движения / триене / с посока от горе на долу върху стикера с твърд плосък инструмент с цел отстраняване на по-рано съществувалите въздушни мехурчета, а по стикера на дясната колона се наблюдава отлепване и скъсване на горния му десен ъгъл гледано срещу него, видно и при първоначалния оглед. По металната табела в дясната част на предната горна хоризонтална греда под капака на двигателния отсек има нарушение на лаковото покритие, следи от триене с твърди предмети и буквите, и цифрите са със загладена повърхност. Табелата не е закрепена по начина определен от завода производител - с нитове. Същата е закрепена с метални винтове.

Вещите лица са установили, че върху арматурното табло под челното стъкло в дясно и върху отвесната колона между предна дясна и задна дясна врата се намират залепени стикери /табели с изписан върху тях целият идентификационен номер на автомобила/, а именно „WFOPXXBDFP4G60443". От завода производител са определени тези места за поставянето им. Символите изписани в залепените стикери съвпадат с тези на последното свидетелство за регистрация на автомобила, но те не са изработени чрез лазерно гравиране, т.е. не съвпадат със заводските стикери и не са поставени от завода производител.

На въпроса има ли промяна в състоянието на табелите /знаците, съдържащи данни за номера на рамата  от последната регистрация до датата на подаване на заявлението пред Сектор ПП към ОДМВР Русе, вещите лица посочват, че в МВР няма практика при регистрация или пререгистрация на автомобил в Пътна полиция да се правят снимки на вбития номер и на стикерите съдържащи данни за идентификационния номер (VIN номера на рамата) на регистриращият се автомобил и не могат да отговорят на така поставения въпрос.

Заключението по допуснатата и изготвена комплексна експертиза не е оспорено от страните и същото е прието от съда като обосновано, изготвено от  компетентни специалисти.

С оглед установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът приема следното:   Заповедта е издадена от компетентен орган. В Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, издадени от Министъра на вътрешните работи ( Наредба № І - 45/2000 г. ), са определени условията и реда за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Съобразно чл.2 от Наредбата, МПС и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. В конкретния случай, жалбоподателят е подал заявление за промяна в регистрацията пред сектор "ПП" при ОДМВР Русе, в която област е постоянния му адрес като собственик - физическо лице. Съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и Наредба № 1-45/24.03.2000 г. на МВР- компетентността е на ръководителя на структурното звено "ПП", тъй като на същото звено е възложена конкретната дейност, съгласно чл. 2 от наредбата. Предвид изложената регламентация, съдът приема, че компетентен да се произнесе с акт, с който да откаже регистрация на моторно превозно средство или да издаде документ за регистрация, е началникът на съответния сектор "Пътна полиция" към ОД МВР-Русе.

Като правни основания са посочени нормите на чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от Закона за движение по пътищата и чл. 7, ал. 1 от Наредба № І - 45/2000 г. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. А според, ал.3, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № І - 45/2000 г., превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно средство (ПС), изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов идентификационен номер.

Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно е приложен материалния закон.

Между страните няма спор, а се установява и от представения по делото договор за покупко-продажба на МПС, че жалбоподателят е собственик на  автомобил с предходна регистрация в Република България с рег. № РР **** АХ, чиято промяна е поискал със заявление №201085021597. Следователно в случая е налице първото условие по чл.143, ал. 1, пр. 1 ЗДвП във вр. 16 от Наредба № І-45/2000 г. на МВР за пререгистрация на това превозно средство.

По отношение на второто условие, с императивната разпоредба на чл.143, ал.2 от ЗДвП се забранява заличаването и/ или подправянето на идентификационния номер на рамата и номера на двигателя на превозното средство. Целта на нормативната уредба - ЗДвП и Наредба № І - 45/2000 г. е да не се допусне регистрирането на МПС с подменен, заличен или повреден ИН, поставен от производителя. За да бъде постановен отказ на административния орган за регистрацията на лекия автомобил, е необходимо да бъде установена външна умишлена интервенция на идентификационния номер, данни за каквато в случая по делото няма. Законовото изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти.

Разпоредбата на § 2, т. 8 от ДР на Наредба № I-45 предвижда, че "идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията.

Предвид разпоредбата на § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, "Идентификационен номер на превозното средство" е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му.

Като фактическо основание за издаване на оспорения отказ са изложени мотиви, свързани изцяло с правните изводи на комисията за МПС при ОД на МВР Русе и на експерта НТЛ при ОД на МВР Русе, че идентификационния номер на рама не е разчетен, поради силна и напреднала корозия в областта на предвиденото от завода-производител място за нанасянето му, но следи от механична, т. е. умишлена, интервенция не са установени. Вещото лице в с.з. заявява категорично, че няма следи от пренабиване.  Следи от търкане са установени по време на втория оглед от двете вещи лица, пред които собственикът добросъвестно е обяснил, че лично той с телена четка е търкал мястото, за да установи други символи от идентификационния номер. От събраните по делото доказателства не може да се установи номера на двигателя, който също е съществен идентифициращ белег. Номер на двигателя не е посочен в свидетелството за регистрация, поради което той не може да се сравни с номера на двигателя, поставен на процесния автомобил. В случая в  областта на предвиденото от завода-производител място за нанасяне на идентификационния номер на автомобила няма следи от механична, умишлена, интервенция, а само силна корозия, на която се дължи невъзможността за разчитане в цялост на поставения там номер. От идентификационния номер са разчетени само четири символа, което налага сравняването на тези символи с изписването на идентификационния номер на други места в автомобила. В административното производство е отчетено обстоятелството, че номерът на рамата е неустановим в цялост и наличните символи съвпадат с номера по документи и с номера от поставената заводска табела. За тази табела, на която са изобразени седем символа, вещите лица дават категорично заключение, че е със  следи от външна интервенция – триене с твърди предмети по надписа на  нея. Според вещите лица табелата е компрометирана, тъй като не е закрепена по начин, определен от завода производител – с нитове. Същата е закрепена с метални винтове. В с.з. при изслушването  в.л. П. пояснява, че по каталожни данни тази табела трябва да е фиксирана към неподвижната част на  рамата  посредством нитове, а тя е фиксирана посредством винтове, което според него означава, че може да бъде развивана и слагана на всеки един такъв автомобил. По тази причина вещите лица я изключват като идентификационен признак, от който могат да установят безспорно идентификационния номер на автомобила.  

Следващите два контролни надписа на идентификационния номер са изобразени на два стикера, поставени върху арматурното табло на автомобила, под челното стъкло в дясно и върху отвесната колона между предна дясна и задна дясна врата. На двата стикера идентификационния номер е изписан  по същия начин, както е изписан в Свидетелството за регистрация. Въпреки това, предвид заключението на вещите лица, двата стикера, въпреки съвпадащите надписи на тях, не могат да се приемат като безспорни доказателства, че цялостната съвкупност от символи отразява идентификационния номер на автомобила. Според заключението на вещите лица   върху         стикера, залепен на арматурното табло под челното стъкло вдясно се наблюдава интервенция изразяваща се в драскотини получени от възвратно постъпателни движения / триене / с посока от горе на долу върху стикера с твърд плосък инструмент с цел отстраняване на по-рано съществувалите въздушни мехурчета, а по стикера на дясната колона се наблюдава отлепване и скъсване на горния му десен ъгъл гледано срещу него, видно и при първоначалния оглед. От завода производител са определили тези места за поставянето им. Символите изписани в залепените стикери съвпадат с тези на последното свидетелство за регистрация на автомобила, но те не са изработени чрез лазерно гравиране, т.е. не съвпадат със заводските такива и не са поставени от завода производител. Според в.л.П. измененията в стикерите не могат да се дължат на изминало време и въздействия, на нагрявания, защото тези стикери са саморазрушаващи се и ако във времето  са се получили тези външни мехури  при триенето, там нямаше да се получи отново залепване към повърхността на арматурното табло и нямаше да има успоредни линии. Според в.л. И. стикерите не са оригинални, има следи от залепване и отлепване на стикерите, същите не отговарят на стандарта, поради което не може категорично да се потвърди, че са принадлежали на този автомобил. По изложените причини въз основа на тях и на металната табела не може да се установи по безспорен начин идентификационния номер на автомобила.

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение, че автомобилът има две регистрации в РБългария и този факт е доказан по делото. Въпреки наведения аргумент, съдът счита, че предвид установените въздействия и несъответствия със стандартите на експертизираните стикери и метална таблела, които са запазили надписа на идентификационния номер на автомобила, предвид тяхната компрометираност същите не могат да се кредитират като безспорни доказателства. По този въпрос вещите лица са отговорили, че в МВР няма практика при регистрация или пререгистрация на автомобил в Пътна полиция да се правят снимки на вбития номер и на стикерите съдържащи данни за идентификационния номер (VIN номера на рамата) на регистриращият се автомобил, поради което не могат да отговорят на така поставения въпрос дали има промяна в състоянието на табелите /знаците съдържащи данни за номера на рамата/ в автомобила от последната регистрация до датата на заявлението за регистрация от А. Ш. М..

Затова направеният в оспорения отказ извод, че е констатирана невъзможност да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила, съответства на установените в преписката и по делото факти. В тежест на искащия регистрацията на ППС е да докаже произхода на автомобила. При тези доказателства по делото, съдът приема, че е налице пречка за регистриране на ППС, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрация на автомобила. Съдът проверява законосъобразността на акта към момента на издаването му. Както беше посочено по горе, единствената възможност на адм. орган е била да постанови отказ за регистрация. Следва да се има предвид още, че добросъвестността на купувача е ирелевантно обстоятелство относно преценка наличие на предпоставките за регистрация на пътно превозно средство. Не на последно място, в производството по промяна в регистрацията на пътно превозно средство, не следва да се извършва преценка налице ли са предпоставки за възстановяване на идентификационен номер, защото производствата по регистрация на пътно превозно средство и възстановяване на идентификационен номер са различни. Съгласно чл. 5, ал. 1 ат Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР/изм. бр. 47 от 14.06.2019 г. / във връзка с чл. 140, ал. 2 от ЗДвП превозните средства се регистрират по идентификационен номер "VIN", категория, марка и др. данни, посочени в представените по реда на гл. втора документи. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

Предвид изложеното, съдът приема, че отказът за регистрация на МПС е законосъобразен, поради това, че е постановен от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание на акта,  на административно процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

По делото страните са направили искания за разноски. Съгласно изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.24, от Наредбата за заплащане на правната помощ  и предвид сложността на делото жалбоподателят А. Ш. М. следва да бъде осъден да заплати ОД на МВР Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение  в размер на 100/сто/ лв.

С оглед изложеното, съдът

Р     Е    Ш    И   :

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ш.М. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. Б.Д. ***, срещу Заповед № 66 от 14.10.2020г., издадена от Началника на Сектор ПП при ОДМВР Русе – отказ за регистрация на превозно средство по заявление № 201085021597 от 31.08.2020г. –  автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег.№ РР ****АХ, с рама № WF0VXXBDFP4G60443.

         ОСЪЖДА А. Ш.М. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР Русе сумата от 100/сто/ лв – разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                               СЪДИЯ: