Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 12189 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
258 - 273
ГПК.
С решение № 156212 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 71623/2018 г., Софийски районен съд (СРС), ГО, 33 - и състав, е признал за установено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, против „У.Л.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес: ***, че „У.Л.“ ЕАД дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми - сумата от 2 393,19 лв., представляваща цена на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 08.08.2018 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 2 446,89 лв., сумата от 203,15 лв. - мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 01.08.2018 г., както и сумата от 34,54 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 08.08.2018 г. до изплащане на вземането, за недвижим имот в гр. София, ж. к. „********, магазин № 3, с абонатен № *****, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.08.2018 г. по ч. гр. д. № 52176/2018 г. по описа на СРС, 33 - и състав.
Осъдено е „У.Л.“ ЕАД да заплати на „Т.С.“ ЕАД направените по делото разноски в размер на 734,27 лв., включително разноски по заповедното производство.
Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на „У.Л.“ ЕАД сумата от 10,30 лв., представляваща разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „У.Л.“ ЕАД, чрез адвокат Г. П.-С., против първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените искове и въззивникът е осъден да заплати разноски. Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В противоречие с разясненията на т. 11, б. „б“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът е приел за установено наличието на вземания, които по основание и размер се различават от твърдените в заповедното производство. Посочва се, че в заповедното производство „Т.С.“ ЕАД не е посочило основание (фактури) за вземанията си за част от процесния период - м. 07.2015 г. - м. 09.2015 г., за м. 03.2016 г. и за м. 06.2016 г. Ищецът е издал и фактури, дублиращи някои от периодите на твърдени вземания: за периода м. 05.2016 г. - м. 06.2016 г. са посочени фактура № **********/31.10.2017 г. и фактура № **********/30.11.2017 г.; за периода м. 07.2016 г. - м. 04.2017 г. са посочени фактура № **********/31.10.2017 г. и фактура № **********/30.11.2017 г.; за м. 04.2017 г. са издадени още фактура № **********/31.10.2017 г. и фактура № **********/30.11.2017 г. Излагат се доводи, че от заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че за процесния период са издавани фактури, различни от посочените в заповедното производство, както и че фактурираните стойности са изчислявани въз основа на прогнозни сметки за топлинна енергия, а не въз основа на реален отчет. Съдът не е обсъдил изводите в заключението, че всички процесни фактури са били анулирани и наново съставени с друг получател и дата, част от тях - и с други номера. Според въззивника дори да се приеме, че е налице частично съвпадение на основанията, посочени в исковото и в заповедното производство, то общата фактурирана сума е в размер на 69,98 лв., до който размер би могъл да бъде уважен искът за претендирана главница. Сочи се, че не се установява имотът да е бил обитаван през процесния период, неоснователна е и претенцията за заплащане стойността на такси за услуга дялово разпределение. Относно претенцията по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД се твърди, че по делото липсва отправена до ответника покана за плащане на процесните задължения, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваните части като неправилно и необосновано и отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.К., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер, поради което се моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в обжалваните части. Претендират се разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице помагач на страната на ответника „Г. - БГ“ ЕООД, чрез управителя инженер Р.И., с доводи за правилност на решението в обжалваните части.
Третото
лице помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ЕООД не взема становище в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК.
Третото
лице помагач на страната на ответника - „К.“ ЕООД не взема становище в срока по
чл.
263, ал. 1 ГПК.
Решението в частта, с която е отхвърлен
установителният иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, против „У.Л.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес: ***, за разликата над
сумата от 2 393,19 лв., представляваща цена на доставената от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г., за недвижим имот
в гр. София, ж. к. „********, магазин № 3, абонатен № *****, до пълния предявен
размер от 2 446,89 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части, но по
същество е частично неправилно по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд
е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира установяване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия, с включена такса за дялово разпределение, в размер на 2 481,43 лв. (2 446,89 лв. - главница за топлинна енергия и 34,54 лв. - главница за дялово разпределение) за периода м. 07.2015 г. - м. 04.2017 г., ведно със законната лихва от 08.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 203,15 лв. за периода 31.07.2018 г. - 01.08.2018 г., от ответника - „У.Л.” ЕАД, като потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „********, магазин № 3, абонатен № *****, с неплащане на които суми ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.
За процесните суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52176/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 33 - и състав, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение - обстоятелство, обосноваващо правния интерес от
настоящата искова претенция.
Не е спорно между страните и по делото се
установява, че въз основа на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 183,
том II, рег. № 6892, дело № 355 от 22.07.2008 г. „К.“
ЕООД е продало на „БА К.Б.“ ЕООД процесния магазин № 3, находящ се във вх. Д в
жилищна сграда - блок № 1, в гр. София, район „Триадица“, ж. к. „*******“, с
обща застроена площ 106,76 кв. м., заедно с припадащите му се 0,82 % идеални
части от общите части на сградата (16,68 кв. м.) и също толкова идеални части
от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена
сградата.
Видно от договор за вливане по смисъла на
чл. 262 ТЗ от 24.06.2016 г. с нотариална заверка на подписите, и протокол за
решенията на едноличния собственик на капитала на „БА К.Б.“ ЕООД от 10.08.2016
г., последното се е вляло в „У.Л.“ ЕАД, ответникът е станал универсален
правоприемник на преобразуващото се дружество, като всички права и активи, вкл.
всички недвижими имоти и ограничени вещни права на последното са преминали
върху „У.Л.“ ЕАД.
С нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 136, том VI, рег. № 11731, дело № 831 от 04.05.2018 г. „У.Л.“ ЕАД е
продало на А.Г.Р.процесния магазин № 3 (самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1004.11.1.70), заедно с припадащите се 0,82 % идеални части
от общите части на сградата (16,68 кв. м.) и също толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.1004.11.
От договор за лизинг на недвижим имот №
100017 от 22.07.2008 г. с нотариална заверка на подписите и приемо -
предавателен протокол към него се установява, че „БА К.Б.“ ЕООД“ е предоставило
за временно и възмездно ползване на „Г. - БГ“ ЕООД процесния имот, като договорът
е сключен при поръчителството на Р.И. И.и „К.“ ЕООД.
С приемо - предавателен протокол от
10.12.2014 г. „Г. - БГ“ ЕООД доброволно е предало във владение на „БА К.Б.“
ЕООД процесния магазин, обект на договора за лизинг с № 100017 от 22.07.2008 г.
Видно от референция от 02.10.2018 г. към
01.10.2018 г. „Г. - БГ“ ЕООД няма задължения към „У.Л.“ ЕАД, всички сключени
между двете страни договори за лизинг са прекратени и отношенията между
страните са напълно уредени.
Със заявление от 18.04.2017 г. „К.“ ЕООД е
поискало закриване на партидата към „Т.С.“ ЕАД, на адрес: ***, ж. к. „*******“,
бл. *****, магазин № 3, абонатен № Т*****, считано от 22.07.2008 г. поради
продажба на имота.
Със заявление от 17.05.2017 г. „Т.С.“ ЕАД
е поканило „БА К.Б.“ ЕООД, на чието име е открита партидата с абонатен № *****,
считано от м. април 2017 г., да уредят търговските си правоотношения, чрез
сключване на писмен договор по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена
към топлопреносната мрежа, с оглед протокол от общо събрание на собствениците
на имоти на адрес: ул. „*******, вх.*******, проведено на 01.02.2007 г. (в
списъка към който е положен подпис на „К.“ ЕООД срещу процесния магазин) за
вземане на решение за присъединяване към топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД и сключване
на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД, договор
от 21.03.2007 г. на етажната собственост с „Т.с.“ ЕООД, с който на последното е
възложена доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, индивидуално
измерване на потреблението и дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите, вкл. издаването на обща и индивидуални изравнителни сметки,
индивидуален отчет на уредите за дялово разпределение и др., и договор от
07.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“
АД и „Т.с.“ ЕООД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. През процесния период е в сила Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приета на основание чл. 36,
ал. 3 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата
на §
1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „небитов
клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Според
§
1, чл. 43 от ДР на
ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия е
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
В случая
ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Безспорно
е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е
бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е
възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди (за небитови) нужди. При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия
на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща
група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на
пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба обуславя липса
на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот.
Настоящият състав приема, че по силата на
нормативните актове, действали през процесния период, както и от приложените по
делото доказателства, видно от които „У.Л.“ ЕАД е придобило собствеността върху процесния топлоснабден имот в резултат на вписаното в Търговския регистър вливане на
„БА К.Б.“ ЕООД (м. 08.2016 г.), заедно с всички права и задължения на предишния
собственик, следва изводът, че ответникът дължи заплащане стойността на доставената до имота топлинна енергия (ТЕ)
през процесния период.
Количеството на доставена от
ищеца ТЕ се установява от изготвената в хода на
първоинстанционното производство и неоспорена от страните съдебно - техническа
експертиза (СТЕ), която настоящият състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК
кредитира изцяло като компетентно изготвена. Видно от експертното заключение в
списъците с кубатурата в процесния блок апартаментът фигурира с кубатура 264,66
куб. м. През процесния период в имота на ответника е имало индивидуален
топломер. Количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната
станция са отчислявани за сметка на „Т.С.“ ЕАД (Таблица № 1); от отчетената
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи и във фактурите и
изравнителните сметки е заложена топлинна енергия за разпределение. Общо
дължимата сума по изравнителните сметки е 2 405,77 лв., включваща сума по
фактури - 2 654,65 лв. и сума за получаване от абоната - 248,88 лв. Вещото лице
е посочило, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от
фирма „Т.с.“ ЕООД, като поради неосигурен достъп топлинната енергия за
отопление на имота е начислявана по прогнозни количества. Поради неосигурен
достъп и неузаконен водомер за топла вода, последната е начислявана на база
брой (1 лице) потребители по 140 л/ден съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация е изчислявана по т. 7.2. от Приложението към Наредба №
16-334. Посочено е също, че през процесния период топломерът е преминавал
метрологични проверки, със заключение за съответствие на одобрения тип.
Съставени са и съответни протоколи за демонтаж и монтаж на топломера в
присъствие на представител на сградата - етажна собственост. Добавено е, че за
процесния период остойностяването на потребената топлинна енергия се е
извършвало от „Т.С.“ ЕАД на база прогнозни стойности с годишно изравняване по
реален отчет на монтираните в имота уреди от фирмата за дялово разпределение, в
съответствие с нормативните разпоредби и закони.
Съгласно заключението на изготвената в
хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза
(ССчЕ), неоспорена от страните, която въззивният съд по реда на чл. 202 ГПК
кредитира изцяло, към 18.03.2019 г. няма данни за платени суми от ответника,
които погасяват задължения от процесния период. Общият размер на неплатените
суми за процесния период от м. 07.2015 г. до м. 04.2017 г. възлиза на 2 427,73
лв., от които за топлинна енергия - 2 393,19 лв., за дялово разпределение -
34,54 лв. За процесния период са въвеждани в информационната система на „Т.С.“
ЕАД изравнителните сметки, изготвени от „Т.с.“ ЕООД, по дати на въвеждане,
периоди и стойности съгласно Таблица № 1 от заключението. Начислените суми по
фактури за периода м. 07.2015 г. - м. 04.2017 г. възлизат на 2 654,64 лв., от
които за отопление - 2 345,90 лв., за БГВ - 308,74 лв. Сумите са изчислени
съобразно действащите цени за топлинна енергия през процесния период. За
периода м. 07.2015 г. - м. 04.2017 г. за процесния имот сумите за топлинна
енергия са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. За периода м.
07.2015 г. - м. 04.2016 г. след отчитане на уредите за разпределение на
топлинна енергия и изготвени изравнителни сметки, резултатът е сума за доплащане
в размер на 101,78 лв. (Таблица № 3). За периода м. 05.2016 г. - м. 04.2017 г.
след отчитане на уредите за разпределение на топлинна енергия и изготвени
изравнителни сметки, резултатът е сума за връщане в размер на 350,57 лв.
(Таблица № 4). За м. 08.2015 г. ищецът не е издал и осчетоводил данъчна фактура
на получател „У.Л.“ ЕАД за прогнозно начислена сума за топлинна енергия на
стойност 12,66 лв., с която е намалена главницата. Според вещото лице за
исковия период м. 07.2015 г. - м. 04.2017 г. главницата за топлинна енергия се
формира от прогнозно начислена топлинна енергия - 2 654, 64 лв., изравнителна
сума за връщане от периода - 248,79 лв.,
и приспадане на сума без документ - 12,66 лв., или общо 2 393,19 лв. Мораторните
лихви са определени в съответствие с чл. 86 ЗЗД и ПМС № 72/08.04.1994 г.
Лихвата за забава е изчислена върху неплатените суми по фактурите с лихвен
период от 31.07.2017 г. до 01.08.2018 г. съгласно претенцията в исковата молба.
Общият размер на законните лихви за забава върху сумите по процесните фактури е
1,42 лв. за топлинна енергия. За процесния период данъчните фактури, дебитните
и кредитните известия за прогнозно начислени суми за топлинна енергия и за
услугата дялово разпределение са издавани от ищеца за всеки месечен период на
получател „К.“ ЕООД, ЕИК *******. Към фактурите са издадени кредитни известия и
документите са нулирани на 30.04.2017 г. На същата дата са фактурирани
дължимите суми на „БА К.Б.“ ЕООД, ЕИК*******. Към фактурите са издадени
кредитни известия на 30.06.2018 г. и документите са нулирани. На 30.06.2018 г.
са фактурирани начислените суми на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК********.
В открито съдебно заседание на 06.06.2019
г. вещото лице посочва, че не може да отговори дали фактурите в заповедното
производство са идентични с тези в исковото, но твърди, че фактурите, описани
на стр. 3 от заключението са фактурите за дължими стойности за топлинна енергия
за процесния период. За м. 08.2015 г. няма данъчен документ за сумата 12,66
лв., която се претендира, поради което посочената сума е извадена от общо
претендираното вземане.
В съответствие с
изрично указаната доказателствена тежест
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе
главно и пълно доказване на положителните факти, от които черпи изгодни за себе
си правни последици - съществуването на вземането и неговите вид,
период и размер, които да съответстват на тези по заявлението по чл.
410 ГПК - факта, че е доставял топлинна енергия на ответника до процесния
имот през процесния период, във връзка с което ищецът се е обеднил, а
ответникът се е обогатил; че на последния е предоставена услуга за дялово
разпределение; че ответникът е собственик/ползвател на имота, който е
топлоснабден; а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че е настъпила
забава за изпълнение на паричното задължение (настъпил падеж).
С оглед на приетите по делото доказателства настоящият състав намира, че
ищецът е доказал количеството топлинна енергия, доставена до процесния имот за
исковия период от време за посочената от вещото лице сума в размер на общо 2 427,73 лв., от които за топлинна енергия - 2 393,19 лв.
и за дялово разпределение - 34,54 лв. Доводите на въззивника, че е налице изменение на основанието на предявения
иск, са неоснователни. Не е налице изменение на иска по смисъла на т.
11, б. „б“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава жалбоподателят. Съгласно тълкувателните разяснения в производството по иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на
друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен
иск в това производство.
В конкретния случай видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК ищецът претендира сумата от общо 2 481,43 лв. (2
446,89 лв. - главница за топлинна енергия и 34,54 лв. - главница за дялово
разпределение) за периода м. 07.2015 г. - м. 04.2017 г., и лихва за забава в
размер на 203,15 лв. за периода 31.07.2018 г. - 01.08.2018 г. за доставена, но
незаплатена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в
гр. София, ж. к. „********, магазин № 3, с абонатен № *****. Заявено е, че длъжникът не е заплатил дължимите месечни суми за топлинна
енергия и стойността на посочените изравнителни сметки, както и дължимите суми
за дялово разпределение. За същите суми и период е
издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претенцията е заявена по
идентичен начин (по период и дължима сума) и в исковото производство. Не е налице добавяне на друго основание, увеличение
размера на иска в хода на първоинстанционното производство, или липса на
основание за част от претендираните суми. В случая вземането е посочено по
основание - неоснователно обогатяване, произтичащо от доставена от ищеца до
имота на ответника, но незаплатена сума за топлинна енергия и за извършена
услуга дялово разпределение за периода м. 07.2015 г. - м. 04.2017 г., в размер на
2 446,89 лв. и лихва за забава в изплащане на сумата в размер на 203,15 лв. за
периода 31.07.2018 г. - 01.08.2018 г. Обстоятелството, че ищецът е посочил в
заповедта за изпълнение част от изравнителните сметки, без да посочи поотделно
месечните фактури, не променя основанието на иска и дължимостта на вземането. Правилното
остойностяване на разпределеното количество топлинна енергия е
установено от заключението на неоспорената от
страните съдебно - счетоводна
експертиза, помесечно за исковия период съобразно
издадените фактури. Обсъдени са изравнителните сметки (посочени в заявлението по чл. 410 ГПК) и фактурите поотделно за всеки месец от процесния период, с дължими суми
за топлинна енергия (Таблица № 2), вкл. за м. 07.2015 г. -
м. 09.2015 г., м. 03.2016 г. и м. 06.2016 г., като вещото лице е приспаднало задълженията, за които не е налице
издадена и осчетоводена данъчна фактура с получател „У.Л.“ ЕАД. Дължимите суми по месеци са посочени и в
заключението на неоспорената от страните СТЕ (Таблица № 2). За част от периода
са издадени повече от една изравнителни сметки, но същите не са дублиращи се
(сумата по тях не е еднаква), а в резултат на корекционни процедури. Анулирането
и преиздаването на фактурите на името на „У.Л.“ ЕАД,
с оглед промяната на титуляра по партидата на топлоснабдения имот, не променят
дължимостта и стойността на посочените в експертното заключение суми за
доставена, но незаплатена топлинна енергия, поради което нямат отношение към
основателността на предявените искове.
Видно от заключенията на изготвените по
делото експертизи фактурираните стойности са изчислявани въз основа
на прогнозни сметки за топлинна енергия, съобразно
действащата нормативна уредба - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Приложението към нея, поради неосигуряване на достъп до
топлоснабдения имот. Съгласно
чл.
70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (редакция от
09.06.2015 г.),
на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по
чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като
отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен достъп
не представлява санкция за неизпълнение
на задължението на потребителя да осигури достъп
до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на потреблението,
който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия.
По този начин е установен способ за
определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното й
отчитане. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите,
неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка
от упълномощения за сградата представител. След изтичане на срока не се приемат
нови рекламации и не се преработва изравнителната сметка“. Жалбоподателят не се е възползвал от правото да поиска
извършване на допълнителен отчет, поради което в случая механизмът за служебно
начисляване поради неосигурен достъп
осъществява функциите си, а именно - да замести липсващия реален отчет.
Единствено обстоятелството,
че сумите са начислявани по прогнозни данни не може да
обоснове недължимост на вземанията на топлопреносното предприятие - същото е
спазило нормативния ред за начисляване на суми за топлинна енергия при
неосигурен достъп от абоната. Въззивният съд намира за неоснователно и
възражението, че в процесния период недвижимият имот не е обитаван, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест по реда на
чл. 154, ал. 1 ГПК за установяване на този факт, не е
ангажирал доказателства по делото в подкрепа на твърденията си.
С оглед на изложеното съществуването на оспорените в заповедното производство вземания за главница за незаплатена топлинна енергия и главница за предоставена услуга дялово разпределение е установено по делото, поради което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е доказан и основателен до посочената от вещото лице по ССчЕ стойност - 2 427,73 лв., от които за топлинна енергия - 2 393,19 лв. и за дялово разпределение - 34,54 лв. Ответникът не е доказал плащане на задълженията, поради което решението на първоинстанционния съд в частта, с което е признато за установено, че „У.Л.“ ЕАД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 393,19 лв., представляваща цена на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 08.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 34,54 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 08.08.2018 г. до изплащане на вземането, за недвижим имот в гр. София, ж. к. „********, магазин № 3, с абонатен № *****, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.08.2018 г. по ч. гр. д. № 52176/2018 г. по описа на СРС, 33 - и състав, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. първо ГПК.
Въззивната инстанция намира за
основателни възраженията на въззивника относно недължимост на сумата
от 203,15 лв. - мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 01.08.2018 г., съответно за неправилност на решението на Софийски районен съд в тази
част.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус, доколкото по отношение на ответника не са приложими Общите условия на ищеца, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като
неоснователността на преминаване на благата съществува при самото преминаване,
а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за
мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има
значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и
ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил
(в посочения смисъл е и решение № 394/27.11.2015 г.
по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 218/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I г. о.; решение № 706/30.12.2010
г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.). Когато кредиторът не е
поканил длъжника да изпълни задължението си преди
завеждане на делото, исковата молба (съответно заявлението за издаване на заповед за изпълнение) има значението на покана, след която длъжникът
изпада в забава. По делото липсва отправена от „Т.С.“ ЕАД до „У.Л.“ ЕАД покана за плащане на
процесните задължения (заявлението от 17.05.2017 г. до „БА К.Б.“ ЕООД не е
покана за заплащане на задълженията, а за сключване на писмен договор при общи
условия). След като ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи поставянето на ответника в забава,
искът за заплащане на мораторна лихва е изцяло неоснователен. Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за лихва за забава в
размер на сумата от 203,15 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 01.08.2018 г.,
следва да бъде отменено като неправилно.
По разноските:
При този
изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Пред първоинстанционния съд ищецът (въззиваем)
е направил разноски в размер на 800 лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК - на л.
157 от делото (150 лв. внесена държавна такса, 200 лв. възнаграждение за
юрисконсулт и 450 лв. депозит за експертизи). Ответникът (въззивник) „У.Л.“ ЕАД
е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение - с оглед фактическата и правна сложност на
делото, въззивният съд счита възражението за неоснователно. Съобразно уважената
част от исковите претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „У.Л.“
ЕАД следва да бъде осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 723,45 лв.,
представляващи разноски в първоинстанционното производство. За заповедното
производство се претендират разноски в общ размер на 103,69 лв. (53,69 лв.
внесена държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт), от които
съразмерно с уважената част от исковете на ищеца се дължи сумата от 93,77 лв., или
сумата от общо 817,22 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца допълнително сумата от 82,95 лв. (над присъдените от районния
съд 734,27 лв.).
Пред първоинстанционния съд ответникът
(въззивник) е направил разноски в размер на 501,50 лв., адвокатско
възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК - л. 131 от делото, и приложени
доказателства за заплащане на възнаграждението. „Т.С.“ ЕАД е направило
своевременно възражение за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение, като с оглед фактическата и правна сложност
на делото, и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция
от 22.01.2019 г.) въззивният съд счита направеното възражение за неоснователно. Съобразно отхвърлената
част от исковите претенции и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД следва
да бъде осъдено да заплати на „У.Л.” ЕАД сумата от общо 47,98 лв., разноски в
първоинстанционното производство, или допълнително сумата от 37,68 лв. (над
присъдените от районния съд 10,30 лв.).
Пред въззивната инстанция ответникът
(въззивник) е направил разноски в размер на 501,50 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение и 52,62 лв. заплатена държавна такса - списък по чл. 80 ГПК, л.
58 от въззивното дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК „Т.С.“
ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на „У.Л.” ЕАД сумата от 42,79 лв.,
разноски за въззивното производство, съобразно уважената част от въззивната
жалба.
Пред въззивната инстанция ищецът
(въззиваем) претендира разноски в размер на 300 лв., юрисконсултско
възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК на л. 61 от въззивното дело. Ответната
страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд счита
за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото пред
настоящата инстанция възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде намалено до
сумата от 100 лв., на основание чл. 78, ал. 5, вр.
с
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
НЗПП. „У.Л.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на „Т.С.“
ЕАД сумата от 92,28 лв., разноски за въззивното производство, съразмерно с
отхвърлената част от въззивната жалба.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третите лица - помагачи не се присъждат
разноски.
С оглед на цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 156212 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 71623/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 33 - и състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, против „У.Л.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес: ***, иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че „У.Л.“ ЕАД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 203,15 лв. - мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 01.08.2018 г. върху главницата за незаплатена топлинна енергия, доставена до недвижим имот в гр. София, ж. к. „********, магазин № 3, с абонатен № *****, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.08.2018 г. по ч. гр. д. № 52176/2018 г. по описа на СРС, 33 - и състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, против „У.Л.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „У.Л.“ ЕАД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 203,15 лв. - мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 01.08.2018 г. върху главницата за незаплатена топлинна енергия, доставена до недвижим имот в гр. София, ж. к. „********, магазин № 3, с абонатен № *****, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.08.2018 г. по ч. гр. д. № 52176/2018 г. по описа на СРС, 33 - и състав, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 156212 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 71623/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 33 - и състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 37,68 лв. (тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „У.Л.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 82,95 лв. (осемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки), разноски в исковото производство и в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 42,79 лв. (четиридесет и два лева и седемдесет и девет стотинки), разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „У.Л.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 92,28 лв. (деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки), разноски във въззивното производство.
Решението в
частта, с която е отхвърлен установителният иск с правно основание чл.
124, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление:***, против „У.Л.“ ЕАД, ЕИК********, с
адрес: ***, за разликата над сумата от 2 393,19 лв., представляваща цена на
доставената от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до
30.04.2017 г., за недвижим имот в гр. София, ж. к. „********, магазин № 3,
абонатен № *****, до пълния предявен размер от 2 446,89 лв., не е обжалвано от
ищеца и е влязло в законна сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.с.“
ЕООД, ЕИК*******, както и при участието на трети лица - помагачи на страната на
ответника - „Г. - БГ“ ЕООД, ЕИК*******- в ликвидация, и „К.“ ЕООД, ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.