Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 24.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1359 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0000237 от 08.06.2016 г. на
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” - Велико Търново, с което
на основание чл. 96г от Закона автомобилния превоз, за допуснато нарушение на чл. 7а, ал. 2,
пр. 3 от ЗАвПр, на „***” ЕООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез пълномощника адв. И.И. от ВТАК, поддържа жалбата с изложени подробни
съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно
постановление, с искане за неговата отмяна.
Административнонаказващият орган, чрез Началника Й. И., изразява
становище, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните
и процесуалните правила при издаването му и предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 27.05.2016 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 219629 за това, че на същата дата, около 09,30 часа, в гр. Велико
Търново, ул. „Козлуджа” № 2Б, при извършване на комплексна проверка на "***"
ЕООД, притежаващ Лиценз № 10039 за международен автомобилен превоз на товари, вЬ.ден
до 07.02.2018 г. е установено следното административно нарушение: Превозвачът не
е контролирал и е допуснал водачът И. В. Д., ЕГН ********** да извърши
международен автомобилен превоз на товари в ***, видно от данните за
пътуванията от дигитална карта на 23.03.2016 г. с товарен автомобил "***рег. № ***, който е оборудван с дигитален
тахограф „Continental Automotive 1381" № **********, в който водачът Д. е използвал дигиталната си карта №
000000053482000 на 23.03.2016 г. с работен период от 11,22 часа до 22,46 часа,
установено от направената разпечатка на 23.03.2016 г., без да притежава вЬ.дно
удостоверение за психологическа годност – квЬ.фицирано като административно нарушение
по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр.
Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП
№ 24-0000237 от 08.06.2016 г. от Началника на ОО "АА" – гр. Велико
Търново, с което на основание чл. 96г от ЗАвПр, на "***" ЕООД, ЕИК ***
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 1 000,00 лева.
Видно от
приобщената по делото Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на МТИТС, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Горната фактическа обстановка се установява
от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя Й.Й. и
свидетеля П.П., както и от приложените разпечатка от дигиталната карта на
водача и Удостоверение за психологическа годност № 133258, издадено на
14.01.2013 г., вЬ.дно до 14.01.2016 г.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя
за допуснато неправилно приложение на материалния закон, по делото бе разпитан
водачът Д., както и бяха представени и приети като доказателства: Трудов
договор № 1 и Допълнително споразумение към трудовия договор, двата от
23.10.2015 г., както и Заповед за командироване № 4/24.10.2015 г.
С
оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата
против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,
а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С АУАН е
повдигнато административно обвинение, а с НП е наложена санкция на търговското
дружество за това, че не е контролирал и е допуснал водачът И. В. Д., да
извърши международен автомобилен превоз на товари в ***, без да притежава вЬ.дно
удостоверение за психологическа годност. Вмененото деяние е квЬ.фицирано като нарушение
на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. Съгласно този текст лицензираните превозвачи
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбата по чл. 7, ал. 3. Съгласно санкционната норма на чл. 96г
от ЗАвПр, който назначи на работа водач на лек таксиметров автомобил или водач
на автомобил, с който се извършва обществен превоз на пътници или товари, без
водачът да притежава вЬ.дно удостоверение за психологическа годност, се наказва
с глоба или имуществена санкция в размер 1 000 лева. В настоящия случай, от отразеното
в АУАН и НП е видно, че жалбоподателят – превозвач е наказан не за неизпълнение
на законови задължения, а за допустителство – за това, че е допуснал водачът Д.
да извърши международен автомобилен превоз на товари, без да притежава вЬ.дно
удостоверение за психологическа годност. Допустителството представлява винаги
бездействие, знание за извършване на определено нарушение от друго лице и
непредприемане на действия за неговото отстраняване. То се наказва само в
случаите, предвидени в съответния закон или указ, по аргумент от разпоредбата
на чл. 10 от ЗАНН. След като и
нарушената разпоредба и тази, предвиждаща наказанието му, не съдържат състав на
"допустителство”, отговорността на виновното лице не може да се свърже с
допускане извършването на нарушение от друго лице, с което
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на закона.
На следващо място, съдът констатира
и материална незаконосъобразност на атакуваното НП, доколкото с него не е
приложена правилна правна квЬ.фикация на извършеното нарушение. Последното
следва да се яви единство от въвеждаща позитивно правно задължение норма, която
е нарушена и съответстваща й санкционна разпоредба. В конкретния случай
наказанието е наложено на основание чл. 96г от ЗАвПр, а видно от текста на
наказателното постановление е, че в него не се твърди да е било извършено
назначаване на работа на водач, без той да притежава вЬ.дно удостоверение за
психологическа годност, което именно е изпълнителното деяние на нарушението,
съответстващо на санкцията, установена с чл. 96 г. от ЗАвПр. От друга страна,
видно от представените трудов договор, допълнително споразумение и
Удостоверение за психологическа годност №
133258/14.01.2013 г., вЬ.дно до 14.01.2016 г., към датата на назначаването на
работа на водача И. Д. - 23.10.2015 г., същият е притежавал вЬ.дно
удостоверение за психологическа годност. В настоящия случай фактическото
обвинение касае допускане осъществяването на международен автомобилен превоз на
товари от водач, неотговарящ на изискванията за психологическа годност, поради
изтекла вЬ.дност на удостоверението, без да се ангажират факти, свързани с
възникването на трудовото правоотношение между него и дружеството - въззивник.
В този смисъл, липсва корелация между описанието на нарушението, респективно -
цифровата квЬ.фикация на същото, от една страна и от друга - приложимата
санкционна норма.
С оглед изложените съображения,
настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна, а наказателното
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 24-0000237 от 08.06.2016 г., издадено от Началник
Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Велико Търново, с коeто на "***"
ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 96г от ЗАвПр е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за допуснато
нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, като незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: