№ 1802
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110148193 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Е. Д. Б., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата 4161,92 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за
имот в **********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 567,79 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г.; сумата 61,83 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 30.04.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 13,05 лева - мораторна лихва за периода
16.07.2021-17.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 26044/2024 г. по описа на
СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника като клиент на топлинна енергия. Последният не изпълнил
и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете - главни и
акцесорни, по основание и размер с доводи, че не е извършена доставка на
топлинна енергия; сградата ЕС не е присъединена по реда на чл. 105а, ал.1 от
ЗЕЕЕ (отм.); страните не са сключвали индивидуален договор за доставка, вкл.
не е подавала заявление за откриване на партида, не е обвързана от общите
условия, няма искане за доставка; третото лице за извършване на услуга дялово
разпределение също не е избрано поради липса на упълномощено лице от ЕС,
евентуално дяловото разпределение е неправилно, в т.ч. уредите са технически
1
неизправни; навежда възражение за изтекла погасителна давност;
счетоводството на ищеца е нередовно водено.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца счита исковете
за основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По ч. гр. дело № 26044/2024 г. по описа на СРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца за
претендираните парични вземания, срещу чиято дължимост ответникът е
възразил в срока по чл. 414 от ГПК.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №64/23.04.1993 г, том
XXXIIV, дело № 1575/1993 г. по описа на I нотариус при СНС и Удостоверение
изх. № 68-00-648/03.05.2019 г. на „Г.е.и. – София“ ЕООД се установява, че
ответницата е придобила правото на собственост върху ап. 101, находящ се в
**********.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху
имота. През исковия период имотът е притежание на ответницата, поради което
тя отговаря за неплатените задължения за доставка на топлинна енергия. Не се
твърди и не се доказва след сключване на посочения договор за дарение за
разпореждане с имота /или с части от него/ или учредяване на вещно право на
ползване в полза на трети лица. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна
енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответницата фактически е обитавала
имота, както и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата
при ищеца за посочения имот. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено
изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие
за възникване на правоотношението.
От заключение на съдебна техническата експертиза, преценено по реда на
чл. 202 от ГПК, се установява, че за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. имотът
е топлоснабден и реално потребеното количество топлинна енергия възлиза на
сумата 4148,97 лв. За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи
на абонатната станция. В нея не са включени лихви или стари задължения. В
табличен вид са представени по месеци дължимите суми за доставка на
топлинна енергия. Изяснява се, че е доставяна топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, за отопление на имота и за доставка на топла вода,
2
последните след реален отчет на 2 бр. технически изправни и сертифицирани
водомери и изравняване в края на всеки отоплителен сезон, както и 2 бр. ИРРО,
монтирани на 2 бр. радиатори в имота, в каквато насока са и представените от
третото лице -помагач индивидуални отчети.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 30.04.2024 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода 01.05.2021-
30.04.2023 г., и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди
три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД) – преди 30.04.2021 г., което налага извод, че към датата на предявяване на
иска няма вземане, което да е покрито с давностен срок и възражението на
ответната страна се явява неоснователно. Искът за главница за цена на
доставена топлинна топлинна енергия е основателен за исковия период и сумата
4148,97 лева, до който размер, установен от СТЕ, следва да бъде уважен, а за
раликата над тази сума до пълния предявен размер - охвърлен.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата не твърди и не доказва да
е погасила в срок парично вземане за главница за цена на доставка на топлинна
енергия по двете фактури, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за дължимата и непогасена главница за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2022-17.04.2024 г. за сумата 581,52 лв., опредЕ. от съда
по реда на чл. 162 от ГПК, с оглед стойността на реално доставената топлинна
енергия за всеки отоплителен сезон съгласно данните по СТЕ, поради което и
при спазване на чл. 6, ал. 2 ГПК искът следва да се уважи изцяло в предявения
размер. По отношение на претенцията за мораторна лихва върху вземането за
топлинната енергия също е приложима кратката тригодишна погасителна
давност, като посоченото вземане за исковия период от 15.09.2022 г. до
17.04.2024 г. също не е погасено по давност по съображения на вече изложените.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. Ответницата оспорва взето решение
на ОС на ЕС от 26.12.2002 г. за избор на фирма за дялово разпределение и
сключване на договор с нея по надлежния ред и подписа в списък на
собствениците към протокол от 26.12.2002 г. като твърди, че не е положен от нея
или от праводателя й. Този довод съдът приема, че е ирелевантен, доколкото не
3
са ангажирани доказателства, че конкретното решение, взето на общото
събрание, е атакувано в срок и по предвидения ред и отменен, а именно
ПУРНЕС /отм./, сега ЗУЕС. Оспорването на законосъобразносттаму в
настоящото производство е заобикаляне на закона и злоупотреба с права и е
недопустимо. От представените писмени доказателства, вкл. от третото лице-
помагач главни отчети и индивидуални справки за реално доставеното
количество топлинна енергия до процесния имот, и заключенията на СТЕ и
ССчЕ се установява, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е
топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в
процесния период от „Т.С.“ ЕООД, въз основа на сключен с Етажната
собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на
потребената топлинна енергия в сградата и индивидуалното измерване на
потребената топлинна енергия в имота на ответника, което се установява от
заключението на СТЕ и приложените от третото лице изравнителни сметки и
формуляри за отчет, подписани от ответника. При това, доказва се, че са
ползвани услугите за дялово разпределение и се явява изцяло основателна
претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало и исковата претенция за
сумата 13,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021-
17.04.2024 г. върху главницата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
30.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, всяка страна има право на съдебни разноски.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съразмерно на уважената част от исковете ищецът има право на сумата
общо 996,70 лв. – разноски за платени държавни такси, възнаграждения на вещи
лица и юрисконсулт. Юрисконсултското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от
ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в предвидения минимален
размер по чл. 25-26 от НЗПП. Oтветницата претендира съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение за заповедното и настоящото производство, за което
представя, чрез процесуалния представител, две разписки за получено
възнаграждение, подписани от адвоката, като с всяка признава, че е получил
възнаграждението от 300 лв., респ. 400 лв. Договорът за правна помощ по
своята същност представлява вид на договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и
сл. от ЗЗД. Този договор е двустранен, неформален, а писмената форма е за
доказване. Доверителят е длъжен да заплати възнаграждение, ако е уговорено,
след изпълнението на възложената работа и отчитането й, съгласно чл.286 от
ЗЗД. В този смисъл и чл. 36, ал. 1 от Закон за адвокатурата, регламентиращ
правото на адвоката на възнаграждение за положения труд, респективно за
извършена дейност и/или за постигнат резултат. Според чл. 36, ал. 2 от с.з. -
размерът на възнаграждението се определя в договор, сключен между адвоката и
клиента. Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗА, при липса на договор, по искане на
адвоката, адвокатският съвет определя възнаграждение при условията на
4
Наредбата на Висшия адвокатски съвет, от което следва да се приеме, че липсата
на договорено предварително възнаграждение на адвоката не го лишава от
правото да го получи. Така представените разписки, представляват по своята
правна същност частен свидетелстващ документ, съставен от адвоката. Те не са
убедително писмено доказателство, че е сключен двустранен договор за правна
помощ и че доверителят е изявил воля да заплати възнаграждението, съответно
липсва волеизявление по см. чл. 280, вр. чл. 36 от ЗА на едната страна по
договора; не е проведена и процедура по чл. 36, ал. 3 от ЗА. Ето защо
претенцията за съдебни разноски на ответника е недоказана и неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Д. Б., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ************, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 4148,97 лева - главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., и сумата 567,79 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2022
г. до 17.04.2024 г.; сумата 61,83 лева - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 30.04.2024 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 26044/2024 г. по описа на СРС;
като иска за главница за цена на доставка на топлинна енергия над уважения
размер от 4148,97 лева до пълния предявен размер от 4161,92 лева и иска за
мораторна лихва, начислена върху главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение, за сумата 13,05 лева за периода 16.07.2021-17.04.2024 г. –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е. Д. Б., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 996,70 лева – съдебни
разноски по ч.гр.дело № 26044/2024 г. и по гр.д. № 48193/2024 г., и двете по
описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5