Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 22.12.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 15.11. 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка И.
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 89 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано
по искова молба ,предявена от Ж.С.Ж., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М.,***, против „З.Д.Ж.З.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.***, с правно основание: чл.432, ал.1 и чл.429, ал.1, т.1, във
вр. с ал.3 от КЗ и цена на иска: 80 000,00 лева /осемдесет хиляди/ -
неимуществени вреди.
В исковата молба се посочва, че на
16.01.2020г., на път III 6602, при км. 7+300 м., водачът И.С.Ц. на лек автомобил марка и модел
„Фолксваген Поло“, с per. № ***нарушава правилата за движение и удря лек автомобил марка и модел
„Опел Астра“, с per. № ***, управляван от Ж.С.Ж.,
с което реализира ПТП. При инцидента сериозно е пострадал водачът Ж.Ж.. За
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1228р-752/2020 г. Образувано е и досъдебно производство № 11/2020 г., по описа
на С. „ПП“ - ОДМВР - С.З..
Сочи се, че след злополуката, пострадалият
Ж.Ж. е транспортиран в УМБАЛ „П.“ АД - С.З., където е приет в Клиниката по
неврохирургия с оплаквания за силни болки в цялото тяло, болезненост във врата
и корема, съпроводени с изтръпване, болки в гърдите, главоболие и други.
Назначени са му и извършени различни изследвания и прегледи, от които е
установено: шиини прешлени -
цервикоартрозис и остеохондрозис С5-, стеснение на интервертебралните
пространства от СЗ до С7, на всички нива от С2 до С7 са налични ръбцови
остеофити, с образуване на костни мостове; фиброзни промени на двата бели дроба
двустранно базално; фрактура на 4-то, 10-то и 11-то ребра в ляво по ЗАЛ и
други. Поставена му е диагноза:
Контизио Капитис, Коптузио коли, Коптузио торацис, Фрактура косте IV, X, XI
синистри, Радикулитис цервикобрахиалис. Взето е решение за
медикаментозно лечение, провеждано в болнични условия. На 20.01.2020 г. ищецът
е изписан като са му дадени препоръки за покой и спазване на хигиенно-диетичен
режим. Предписана му е и терапия за дома.
В исковата молба се посочва, че пътният
инцидент е причинил на Ж.Ж. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и
множество болки и страдания. Силно е ограничил социалните си контакти, поради
болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от силните болки в цялото
тяло. Поради счупванията на ребра и множеството контузии заема принудителна
лежаща поза. Залежаването му причинява болезненост и умаляване. Трудно се
придвижва самостоятелно и при минимална физическа активност усеща стягащи болки
на местата на фрактурите и уврежданията. Има нужда и е зависим от грижите на
своите близки. Страда от силни болки в гръдния кош и лесно се задъхва. Оплаква
се от замайване и световъртеж, които затрудняват придвижването му. Усеща болки
в гръдния кош, бодежи в белите дробове и болезненост в цялото тяло. Често се
оплаква, че сънува кошмари, свързани с инцидента. Поради острите болки не може
да спи спокойно. Не може да се обслужва самостоятелно и да задоволява
хигиенните си потребности поради уврежданията. Постоянните болезнени усещания и
дискомфорта от тях са го направили неспокоен и изнервен. Често избухва без
причина и е раздразнителен. Изпитва затруднения при обличане, къпане и други
битови дейности. Срамува се от натъртванията, изсиняванията и охлузванията по
тялото, като те го правят срамежлив и затворен. Не желае да излиза от дома си
сам. Все още изпитва силни болки в областта на травмите.
Твърди се, че изживеният стрес от
произшествието, рефлектира върху общото му емоционално състояние. В резултат на
ПТП е станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести
приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава сам.
Изпитва неувереност и страх от МПС. Тревожен е и напрегнат, като се разстройва
всеки път, когато се сети за инцидента, при който е пострадал. Чувства се
изолиран и се е затворил в себе си. Притеснява се от необходимостта някой да е
ангажиран с полагането на грижи за него, включително за елементарни битови
дейности. Опасява се, че е в тежест на близките си. Оплаква се от непрестанни
болки и дискомфорт в областите на травмите. Станал е апатичен и разсеян след
преживяното. Чувства се изолиран, защото се налага да стои предимно вкъщи и да
лежи.
Сочи се, че към настоящия момент страданията
продължават, като възстановяването му все още не е приключило.
Посочва се, че видно от представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на
страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на
събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Поло“, с per. № ***, който е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена
със ЗАД „Д.Ж.З.” ЕАД, с полица №
BG/30/119003426372, валидна до
13/12/2020 г.
Сочи се, че съгласно чл.380 от новия Кодекс
за застраховането (в сила от 01.01.2016г.) лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в
резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да
получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент
на всички претърпени щети.
Сочи се, че на основание чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В този смисъл, по силата на закона,
пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква
обезщетението да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на
нанесените вреди.
Във връзка с това ищецът отправил претенция
до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „Д.Ж.З.“ ЕАД, с
искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение -
видно от Молба с вх. № 712/25.02.2020 г.
Твърди се, че
към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок,
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищеца на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков
ред.
Сочи, че с оглед чл. 429, ал.3 от КЗ и
обстоятелството, че е уведомил застрахователя на 25.02.2020г. за настъпилото
произшествие, видно от Молба с вх. № 712/ 25.02.2020г., то от тази дата върху
претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й
изплащане.
Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ЗАД „Д.Ж.З.“ ЕАД, да заплати обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на Ж.С.Ж. в размер на:
- 80 000 /осемдесет хиляди/
лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от
16.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 25.02.2020г. до датата на окончателното изплащане.
Моли съда да му присъди съдебни и деловодни разноски, както и
разходи за адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство.
По делото е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответника оспорва така предявения
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (нов) като неоснователен и недоказан
и моли съда да постанови съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло, като
на основание чл. 78 от ГПК моли да му присъди разноските в настоящото производство,
в това число и за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Моли съда също да
отхвърли и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и
недоказаност на главния иск. В случай, че съдът намери иска за основателен,
моли да намали размера на обезщетението.
Признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на л.а. „Фолксваген Поло” с per. № ***по силата на Застрахователна полица № BG/30/119003426371 от 13.12.2019г., сключена със „ЗАД
ДаллБогпЖивот и здраве” АД.
Оспорват се следните
обстоятелства: На първо място се твърди, че за да възникне отговорността на „ЗАД Д.Ж.З.”
АД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е
необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия
състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно
събитие, 3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите
и противоправното поведение и 6) вина. В конкретния случай, счита, че водачът И.С.Ц.
не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така
както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсва основният елемент от фактическия състав на
деликта, а именно противоправно поведение. Оттук, не са налице всички
елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което
не следва да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на ищеца и предявените срещу „ЗАД Д.Ж.З. АД „ искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. На следващо място,
следва да се вземе предвид, че по
делото няма данни за случая да е образувано наказателно производство което да е
приключило с краен акт, който да установи наличието или липсата на вина на
водача, както и влязло в сила наказателно постановление.
Счита, че претендираният от
ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано
прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика
понятието „справедливост”, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. От значение са и редица други обстоятелства, които би
следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
Посочва, че в тази връзка исканият размер
на обезщетението от ищеца е прекалено завишен. Съгласно Постановление №
4/25.05.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са
претърпели такива вреди”.
На следващо място твърди и ,че искът се
явява неоснователен и в пълния предявен размер. Същият не е съобразен с реално
понесените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното ПТП и надвишава
значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите и обезщетение.
Претендираният размер не е съобразен и с приноса на пострадалия за настъпване
на вредоносните последици от процесното ПТП.
Сочи, че представените с исковата молба медицински документи не обосновават
нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях.
Счита, че степента на твърдените от
ищеца травми не са възникнали изключително поради настъпилото ПТП. Следва
да се съобрази възрастта на ищеца и дегенеративните изменения, които настъпват
в тази възраст. Твърди, че цитираните от ищеца заболявалия не са в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като същите не са от травматично
естество.
Оспорва твърденията, че при ищеца Ж. са
настъпили промени в емоционалното му състояние, че е същият е станал неспокоен
и изнервен с честа смяна на настроенията, често избухва без причина и е
раздразнителен, ограничил е социалните си контакти, изпитва неувереност и страх
от МПС както и че сънува кошмари свързани с инцидента. Същите твърдения не са подкрепени с каквито и да било обективни данни. Не
са представени медицински документи за потърсена специализирана помощ и
лечение.
Оспорва твърдението досежно заниженото
самочувствие на ищеца, породено от натъртванията, „изсиняванията“ и
охлузванията по тялото, и че поради тях същият е срамежлив и затворен. Наред с
това оспорва и твърденията, че ищецът все още изпитва силни болки в областта на
травмите, има нужда и е зависим от грижите на своите близки, оплаква се от
замайване и световъртеж, и усеща болки в областта на травмите. По делото липсва каквато и да била медицинска
документация удостоверяваща провеждането на каквото и да било последващо
лечение, като напр. физиолечение и рехабилитация от страна на ищеца и обективни
резултати от него.
В този смисъл прави възражение за
прекомерност на претендиралото обезщетение като несъответстващо на реално
претърпените от ищеца болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Ж., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП за
поставяне на обезопасителен колан. Твърди, че посоченото по-горе
нарушение от страна на ищеца се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при евентуална
доказаност на исковата претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение
следва да бъде намалено на половина заради наличието на принос в изложения
по-горе аспект. Наред с това твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат като водач на МПС, като е управлявал с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост. В случай, че последният не беше нарушил
разпоредбите на ЗДвП, счита се, че процесното ПТП нямаше да настъпи.
Предвид на изложеното и при евентуална
доказаност на исковите претенции, определеното от съда за справедливо
обезщетение следва да бъде намалено значително заради наличието на принос от
страна на пострадалия в изложените по-горе аспекти.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за
лихва, както и размера на претендиралите лихви и началния момент, от който
същите се претендират. Когато увреденият не е изпълнил задължението си да
уведоми застрахователя за причинените вреди и не е потърсил по извънсъдебен ред
доброволно уреждане на спора, изпада в забава в качеството си на кредитор,
което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците на
неговата забава. Същото важи и когато претендиращият застрахователно
обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които
застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства. В
конкретния случай ответното дружество е било сезирано с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение с писмена застрахователна претенция с вх. №
712/25.02.2020г. Тъй като същата не е била придружена от всички документи,
имащи значение за установяване на основателността на претенцията и нейният
размер от ищеца и неговия представител са били изискани допълнително документи
с писмо с изх. № 1060 от 13.03.20120г., в това число и банкова сметка. ***.
Счита, че при евентуална основателност на претенциите, лихва би могло да се
претендира от датата на завеждане на исковата молба.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.1, т.1, във вр. с ал.3 от КЗ.
В хода на производството се
установява следното: На 16.01.2020г. около 10:40 часа на третокласен път 6602 km. 7+300, при
дневна светлина, ясно, влажно време, лек автомобил „Опел Астра" с рег.№ ***,
управляван от Ж.С.Ж. се е движил от Минералните бани на гр. С.З. към центъра на
града. След навлизане в ляв спрямо посоката си на движение завой, при движение
със скорост от около 51 km/h и опасна зона за спиране около 38 т, в лентата му
за движение навлиза л.а. „Фолксваген Поло“ с рег.№ СТ 94-76ВА, управляван от И.С.Ц.
със скорост на движение около 83 km/h . Настъпва удар между двете МПС, като
мястото на удара е изцяло в лентата за движение на Опел. Мястото на удара се
намира на 4,1 m западно от мерната линия на ориентира и 3,4 m северно от южната
граница на платното за движение. Към момента на удара л.а. Опел се намира
изцяло в лентата си за движение. Към момента на удара л.а. Фолксваген се намира
с по-голямата си част в лентата за движение на Опел, заемайки със задната си
дясна ъглова част около 0,6-0,7 m от собствената си лента за движение. След
удара Фолксваген се завърта в същата посока, продължава движението си напред и
се установява върху северния банкет, с по-голямата си част върху него, насочен
югоизточно с предната си част.
Според ВЛ
автотехнически експерт техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането
на л.а. Фолксваген в лентата за насрещно движение при наличие на насрещно
движещо се МПС. Скоростта на л.а. Астра към момента на удара с Фолксваген и
преди настъпване на ПТП е около 51 km/h. Скоростта на л.а. Фолксваген към
момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 83 km/h. Предвид експертният
извод водачът на Фолксваген е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като запази управление в лентата си за движение и не
навлиза в насрещната лента за движение при наличие на насрещно-движещо се
МПС.Водачът на Опел е нямал техническата възможност да предотврати настъпването
на ПТП. Лекият автомобил Фолксваген навлиза в лентата му за движение в момент,
в който водача на Опел няма техническата възможност да спре преди да настъпи
удара.
Видно от
експертното заключение лекият автомобил Опел фабрично е бил оборудван с обезопасителни
колани за всички места в автомобила. Обезопасителните колани в автомобила са
инерционен тип колани, които сработват по механичен път, в зависимост от
ускорението на коланната лента в инерционния механизъм.
От заключението на комплексната автотехническа-медицинска
експертиза се установява,че в резултат на описаното ПТП ищецът е
получил политравма с участие на гръден кош, която се изразява в: контузия на
меките тъкани на гръдния кош, счупване на IV, X, XI ребро в ляво по задна
мишнична линия. Тези травми са свързани с болка и ограничаване на движенията в
съответната област. Болките са постоянни, интензивни и усилващи се при движения
на тялото. Тези болки трудно се понасят, без обезболяваща терапия и
имобилизация на тялото (постелен режим) и щадящо положение в леглото (както и в
случая на ищеца легнал на дясната си страна). Продължителността на лечебния и
възстановителен период след претърпяната гръдна травма, а именно контузия на
меките тъкани на гръдния кош и фрактура на три ребра е в границите на два
месеца (60 дни). Травмите при ищеца са
отзвучали и той клинично е здрав.Предвид експертното заключение към настоящия
момент няма последици за физическото здраве за ищеца от претърпяното ПТП на
16.01.2020г.
От
същото заключение се установява,че ищецът по всяка вероятност е бил с поставен
обезопасителен колан. В противен случай вероятно травмите щяха да бъдат
многократно по тежки. Като се вземе в предвид механизма на конкретното ПТП,
дори и при правилно поставен обезопасителен колан описаните от ищеца в исковата
молба травми са напълно вероятни и съответстващи да са получени при влизане в
досег на гръдния кош с твърди части от купето на автомобила.При ищеца не са
открити данни за наличие на съпътстващи хронични и/или дегенеративни
заболявания свързани с гръдно- хирургичната патология.
Съдебно
медицинските експерти установяват,че вследствие на ПТП ищецът е получил:Контузия
на главата,Контузия на шията,Травматичен цервикален радикулит.Тези травми са
довели до болки в главата и шията и са ограничили движението в нея.Болките са
постоянни, интензивни и усилващи се при движения на тялото в шийната област.
Тези болки трудно се понасят, без обезболяваща терапия, имобилизация на шията с
шийна яка и щадящ двигателен режим.
Видно от
експертното заключение травмата в областта на главата отзвучава за 2
седмици.Травмата в областта на шията
също отзвучава за 2 седмици.Шийният травматичен радикулит поради ефекта на
обостряне на тежки артрозни и хондрозни промени от предходни години, отзвучава
по бавно.Болките утихват след 2-3 месец от травмата и стават флуктоиращи
хронични,такива каквито са били преди ПТП. През
оздравителния период ищецът е търпял продължително време болки и страдания
,като през първите 2седмици те са били най-силни и с постоянен интензитет. В
следващите дни и седмици болките са започнали постепенно да намаляват, като са
се засилвали само при движения на шията и физическо натоварване на раменният
пояс.
Вещото
лице-неврохирург прави експертният извод,че от гледна точка на невротравмите
пострадалият е оздравял.
Установява
се още,че поради дегенеративните процеси в шийният отдел ,засечени в
документите на НЗОК от януари 2012 год, болките и неудобствата в шийният
сегмент на гръбначният стълб ще са с флуктуиращ характер, но не ще се дължат на
травмата на нервните коренчета, а на старите заболявания в шията. Това го
показва посещенията при лекар по този повод години по рано от времето на ПТП
изведени от информацията на Здравно-осигурителната каса.
Според ВЛ
от състава на съдебно-медицинската експертиза след претърпяното ПТП ищецът се е
нуждаел от чужда помощ за осъществяване на ежедневните битови дейности,
включително обличане, тоалет, хранене до първите 15-20 дни след травмата. В
следващите дни и седмици състоянието бавно се е подобрявало и възможността за
самообслужване се е възвръщала.
В хода
на производството са събрани гласни доказателства: Видно от показанията на
свидетелката С.М.Ж.-съпруга на ищеца след ПТП същият бил много изплашен. С една
сестра го завели на скенера, след това го качили в отделението. В болницата са
му направили снимка на ребрата - три счупени ребра и деформация на шийните
прешлени. В болницата свидетелката ходила през деня да му помага, бил изплашен
и много го боляло. Помагала му да отиде до тоалетна, за вода, за хранене. Като
се прибрал в къщи, болките били големи. Не можел да лежи на ляво или на гръб.
Вечер му помагала да става. Сънувал кошмари, не бил добре психически. Около три
месеца било възстановяването. Помагах му, къпела го, помагала му да се храни. Психиката
му била лабилна от самия стрес. Не се
чувствал добре. Притеснявал се, че съпругата му трябвало да се грижи за него,
досега всичко сам си правил. Бил помощ и за децата и за внуците. След инцидента
не можел да се справи сам. Това го изнервяло. След ПТП-то се променил и
психически. Пет месеца след ПТП-то го било страх да се качи на кола да кара.
След това започнал по малко да се качва, но вече по необходимост шофирал.
Свидетелят И.С.Ж. - брат на ищеца заявява,че след ПТП за първи път го
видял в хирургията. Той трудно вървял по коридора, подпирал се да не падне. Имал
три счупени ребра, раменете го боляли и вътрешностите му били натъртени. От
ляво казал, че го боли, в коремната част, както и лявото рамо и горе в шийните
прешлени. Жена му почнала да се грижи за градината. В болницата жена му ходила
при него, подкрепяла го да ходи. Предвижвал се трудно,не можел да вдига тежко. Почти не можел да спи от травмите. Имал страх
от коли и от шофиране.
Следва
да се направи обобщеният извод,че ищецът е ограничил социалните си контакти,
поради болката и дискомфорта от уврежданията. Поради счупванията на ребра и
множеството контузии заемал принудителна лежаща поза, а залежаването му
причинявало болезненост и умаляване. Страдал от силни болки в гръдния кош и
лесно се задъхвал при минимална физическа активност. Трудно се придвижвла
самостоятелно, като усещал стягащи болки на местата на фрактурите и
уврежданията. Неговите близки са били ангажиране с полагане на грижи за ищеца,
включително за задоволяването на хигиенните му потребности за елементарни
битови дейности. След злополуката страдал от замайване и световъртеж, поради
контузията на главата. Тези оплаквания го карали да чувства несигурност при
движение. Усещал болки в гръдния кош, бодежи в белите дробове и болезненост в
цялото тяло. Имал проблеми със съня. Оплаквал се затруднено движение и
скованост в областта на шията и главата.
Изпитвал неувереност и страх от МПС. Притеснявал се да шофира . Тези
обстоятелства се установяват и от заключението на назначената по делото
съдебно-психологическа експертиза.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не
е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
С депозирания отговор на исковата молба,
ответното дружество въвежда възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат.
Според
ВЛ автотехнически експерт техническата причина за настъпване на ПТП е
навлизането на л.а. Фолксваген в лентата за насрещно движение при наличие на
насрещно движещо се МПС. Като се вземе в предвид механизма на конкретното ПТП,
дори и при правилно поставен обезопасителен колан описаните от ищеца в исковата
молба травми са напълно вероятни и съответстващи да са получени при влизане в
досег на гръдния кош с твърди части от купето на автомобила.
С
оглед на събраните
по делото доказателства настоящият съдебен състав,намира,че възражението за
съпричиняване е неоснователно.Предявеният иск за обезщетение на причинени
неимуществени вреди на ищеца е основателен и доказан до размера на 50 000
лв. като в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5
от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2
от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения
размер води до основателност и на акцесорната претенция. Като при липса на
данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на
ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното
застрахователно събитие, настоящият състав на съда намира, че лихвата за забава
се дължи от датата на уведомяване на
застрахователя - 25.02.2020г. до
датата на окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. С оглед уважената
част от исковата претенция на адв. Р.М. от САК следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 2197,50 лв. с ДДС.Предвид отхвърлената част на
исковата претенция на ответното дружество следва да бъде заплатена сумата 451,87лв.-разноски по делото.При изчисляване
на разноските,дължими на ответното дружество съдът определя юристконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв. на осн.чл.78 ал.8 ГПК.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.*** да заплати на Ж.С.Ж.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М.,***, сумата от 50 000 лв. (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП от 16.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 25.02.2020г. до
датата на окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над
сумата от 50 000 лв. до прететендирания размер от 80 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.*** да заплати на адв.
Р.М. от САК адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ в размер на 2197,50 лв. с ДДС съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж.С.Ж., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М.,*** да заплати на „З.Д.Ж.З.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.*** направените по делото разноски в размер на 451,87лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.*** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 2000 за държавна такса, както и сумата от 689,40 лв. за възнаграждение на вещи лица платена от
бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :